Сватбена лудост

21
— Здравей, не очаквах да те видя отново тази вечер — посрещна я Сидни в антрето на дома си.
— Помолих Саймън да ме остави тук, за да говорим. Нали разбираш, само ние двете насаме.
Сидни се усмихна, вече бе по-малко изненадана. Въпреки разликата им от пет години, сестра й бе най-близкият й човек. Тъй като бяха отгледани от един почти постоянно отсъстващ баща и безкрайна върволица от сменящи се бавачки и доведени майки, двете бяха много близки помежду си и единствената постоянна величина в ежедневието си. С Изабел си говореха непрекъснато по скайп, докато Сидни живееше в Ню Йорк, но на нея й липсваше точно това — да си говорят лично.
Въведе сестра си в дневната и седна на дивана. С нетърпение очакваше да чуе всички подробности, за които не искаше да пита пред
Саймън и неговия толкова специален брат — агент Вон.
— Е? Много ли беше изненадана, когато Саймън те помоли да се омъжиш за него? Имам предвид, че сте заедно само от три месеца.
Изабел седна на дивана до нея и подви крака под себе си.
— И да, и не. Това стана, след като проведохме един разговор за още нещо.
— Какво е това „още нещо“?
— Просто му казах, че съм бременна.
— Каквооо? — премигна Сидни. О, мили Боже.
В ъгълчетата на устните на Изабел се прокрадна усмивка.
— Такава бе и моята реакция. А също и на Саймън.
Леле. Сестра й, малката й сестричка, беше бременна. Сидни не знаеше какво да каже, откъде да започне, имаше толкова много въпроси.
— Но това очевидно не е било планирано.
— Ами да, не беше. Преди три седмици реших да отделя на
Саймън едно чекмедже, лично за него, в спалнята. Нали разбираш, за да може да държи там своите неща, когато остава да спи при мен.
Отворихме бутилка шампанско, за да го отпразнуваме, защото това беше голяма стъпка във връзката ни… и… малко се разгорещихме.
Подробностите ми се губят, но май забравихме да вземем кондом навреме.
Сидни посегна към ръката на сестра си.

22
— Как се чувстваш?
Изабел си пое дълбоко дъх и въздъхна.
— След като открих, че съм бременна, настъпи леко объркване,
сетне помислих, че ще трябва да прибягна до разни фокуси с клиентите ми, когато се роди бебето — обясни тя, имайки предвид практиката си като социален работник. — Но мисля, че и двамата със
Саймън започваме да настройваме мисленето си на тази вълна.
— Затова ли искаш да се ожените толкова бързо? Защото… — Тя не искаше да звучи като по-голямата сестра. — Защото смятам, че не е необходимо да се омъжиш, само защото ще имаш бебе.
— Знам. — Изабел я погледна сериозно. — Работата е, че аз наистина исках да се омъжа за Саймън още на втората ни среща. Той е мъжът за мен. А да се оженим преди бебето да се роди, е важно за него, не за мен. Така че нещата може би се развиват малко по-бързо,
отколкото си представях, но ще се справим.
Сидни огледа лицето на сестра си за някакъв знак на несигурност.
— Сигурна ли си, че искаш точно това?
Изабел кимна без каквото и да е колебание.
— Напълно.
— Добре тогава. Предполагам, че ще е най-добре да обсъдим плановете за тази сватба. — Тя плесна развълнувано с ръце. — Е,
какво имаме? Осем месеца до раждането, а може би дори седем, за да сме по-сигурни?
Изабел нацупи устни.
— Да, обаче има още нещо, което трябва да знаеш. Оказа се, че майката на Саймън е дълбоко вярваща католичка. Притесняваме се, че ще бъде разстроена, ако научи, че съм бременна, преди да съм се омъжила, така че смятаме да направим първо сватбата, а после да им кажем за бебето.
— О, значи ще избягате и ще му пристанеш?
— Предложих тази възможност, но Саймън смята, че родителите му ще бъдат съкрушени и разбити. Така че по-добре да мислим за сватба, преди сериозно да ми е проличало.
— Това е страхотно, Лиз, но мисля, че, че майката на Саймън така или иначе ще разбере, когато пет месеца след сватбата се появи бебе. Опа, бабо, дядо, здравейте! Аз съм вашият внук! Освен ако не си

23
намислила да й кажеш, че в наши дни щъркелите предлагат експресни доставки?
Изабел й отправи един поглед.
— Ха, ха. Очевидно ще трябва да им кажем преди това. Просто не искам жената да бъде разстроена преди сватбата. — Тя замълча. —
Всъщност досега не съм я виждала, нито тя мен, и не искам първото й впечатление да бъде, че съм момиче, което е хванало сина й и го е принудило да се омъжи за нея, само защото е забременяло след тримесечна връзка. Не бива да се запозная с бъдещата си свекърва по този начин. Моите бъдещи роднини трябва да бъдат щастливи, че се омъжвам за сина им и свекърва ми трябва да бъде… знам ли… трябва да ми предаде семейните рецепти и да ми покаже как да меся и точа идеалните кори за пай и… и изобщо всички онези неща, които майките правят за дъщерите си. Поне така си го представям.
Сидни почувства как гърлото й се сви леко, знаейки точно какво има предвид Изабел. Тези моменти липсваха и на двете, откакто майка им си отиде от този свят от рак, когато Сидни бе на девет, а Изабел само на четири. И откакто баща им… е, да, трябваше да признае, че баща им не бе типичният татко, нито главата на едно обединено и сплотено семейство.
— Просто искам родителите на Саймън да ме харесат —
усмихна се сестра й. — След като разберат колко съм възхитителна и каква идеална двойка сме двамата със Саймън, ще им съобщим новината. И трябва да кажа, че ще трябва да крием не само от родителите му. Тази бременност е нещо специално, нещо лично между
Саймън и мен. Не искам купища хора да говорят за зова как съм забременяла преди да се омъжа. Може да си говорят каквото искат, но след сватбата — засега Саймън и аз искаме да го запазим само за нас.
Е, и ти също.
Сидни стисна ръката на сестра си.
— Знаеш какво мисля, нали? Мисля, че твоята бременност, не влиза в работата на никой друг, освен на вас двамата. Ще кажеш на хората, когато си готова. Когото Триш беше бременна, тя изчака,
докато влезе във второто тримесечие, за да съобщи новината. Ти просто ще удължиш малко този срок.
— Правилно — отговори въодушевено Изабел.

24
— Което значи три месеца. Ще бъде напрегнато, срокът е кратък.
— Сидни премигна. — За твой късмет си имаш агресивна и настойчива кума, която да ти помага.
Изабел прехапа устни и за пръв път тази вечер сякаш се поколеба.
— Да. Така е. Тук има и още нещо, за което трябва да бъдеш абсолютно честна с мен. Търсих навсякъде в града къде може да направим сватбата в следващите три месеца, но всичко бе резервирано,
което не е изненадващо. Открих само едно място, което се оказа свободно в съботата преди Деня на труда. Много е красиво.
— Чудесно. Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че е „Лейкшор клъб“.
— О!
— Знаех, че идеята е ужасна — побърза Изабел. — Забрави, че съм го казала, Сид.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: