Сватбена лудост
Изтегляне 2.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Колийн Хувър - Лейла (1), Julie-James - Neshto kato ljubov - 11529-b
| Да бе, точно. Супер забавно. Вечерята премина доста спокойно, като се имат предвид всички събития. Вон трябваше да признае, че Сидни имаше непроницаемото лице на опитен покерджия. Не си позволи дълги разговори с него, но и не го игнорира напълно. Тонът й и нещата, които каза, бяха перфектни — учтиви и на място. За това със сигурност помогна и фактът, че през първия час от вечерята, въобще не бе необходимо двамата да си говорят. Почти веднага след като Изабел и Саймън обявиха годежа си, всички присъстващи бяха въвлечени във вихъра на разговорите относно предсватбеното парти, сватбения прием и медения месец. В отговор Вон направи онова, което всеки специален агент би направил в ситуация напълно извън зоната си на комфорт — остана мълчалив и държа устата си затворена, давайки колкото е възможно по-малко информация за себе си. Но когато пристигнаха десертите, Изабел и Саймън се опитаха да запалят искрата на опознавателен разговор между бъдещите си кумове. — Настани ли се вече в новия си офис? — обърна се Саймън към Сидни. Сетне обясни на брат си: — Тя се премести наскоро от Ню Йорк, където живя през последните няколко години. — Да, настаних се — отвърна тя. — Миналата седмица закрихме нашия фонд, така че е време да се захващам за работа. — И какво по-точно вършиш? — попита Вон. Освен да нанасяш удари по топките и да режеш главите на мъжете, които най-невинно се опитват да те свалят… — Инвестиционен банкер съм. Но преминах към страната на купувачите — сега съм директор на една фирма за частни капиталови инвестиции. — Оу! Звучи впечатляващо. — Всъщност като член на отряда за борба с престъпността по високите етажи на властта към ФБР, Вон бе достатъчно запознат с работата на Сидни, за да знае две неща — първо: за да заеме позицията на директор, тя трябва да е страшно добра в онова, което прави, и второ: сигурно получава много пари за онова, което върши. Но не бе необходимо тази заядлива мацка да знае, че той е впечатлен от професионалните й качества. Лесно можеше да 19 си я представи в шикозния й кабинет — как купува компании и измисля начини да ги превърне в печеливши и да ги продаде с огромна печалба. При други обстоятелства, вероятно щеше да реши, че този имидж е много секси. — Вон е специален агент на ФБР — обясни Изабел на сестра си. — По-точно в отряда, който се занимава с „белите якички“. Разследваме престъпления, свързани с корупция в държавната власт. — Вон върши много работа под прикритие — намеси се гордо и Саймън. — Той е един от малкото агенти, които са преминали през школата на ФБР в Куонтико. — Не знаех, че имате такава школа — призна неохотно Сидни. — Аз също — Изабел гледаше заинтригувано. — Имате ли класни стаи и всичко останало, като в училище? — Да, но през повечето време сме извън кампуса, като използваме някой близък град, за да бъдат ситуациите по-автентични — отговори Вон. — Обикновено са необходими три седмици, за да влезеш в ролята и да се научиш как да реагираш, ако нещата тръгнат на зле. — Колко впечатляващо — възкликна Изабел. — Не е ли интересно, Сид? — Направо очарователно. — Тонът й беше малко сух и тя отпи глътка от виното си. И така танцът продължи. През остатъка от вечерта Вон и Сидни опипваха пътя, търсеха допирни точки през бъбрене и неангажиращи разговори, учтиво и внимателно. Фасадата за малко да се пропука, когато излязоха пред ресторанта след края на вечерята. Изабел се забави, за да отиде до тоалетната, след като си казаха довиждане, а Саймън отиде да даде талона от колата на пиколото. Сидни и Вон останаха сами. Тя приближи към чакащото такси, Вон я последва и отвори вратата пред нея като истински джентълмен. — Бих предложил да споделим таксито, но се страхувам, че аз и моето „очевидно здравословно его“ ще ти дойдат прекалено много като компания — каза и прибави една усмивка, в случай че Саймън гледа към тях. — Цяла вечер ли чака да кажеш това? — попита тя. 20 — Повярвай ми, това е най-учтивото от всички неща, които нямах търпение да ти кажа цяла вечер. — Той направи жест с ръка, който казваше: „Внимавай вратата на таксито да не те удари, Изтегляне 2.55 Mb. Сподели с приятели:
|