Сватбена лудост

54
— Аз прегледах повечето от тях. Тези са роклите, които ще искаш да видиш.
Изабел намръщи нос, посочвайки първата на закачалката.
— Не съм голям фен на стил ампир.
— Но ще бъдеш в третия месец и според мен тази висока талия ще е подходяща, ако целта ти е да запазиш бебето в тайна.
Изабел премига.
— Права си. — Тя си пое дълбоко дъх и се усмихна. — Добре,
нека да е стил ампир. Съгласих се.
Изправи се и отиде до закачалката. Прехвърли роклите без особен интерес, но спря, когато видя последната.
— Чакай. Тази не е лоша. Всъщност, наистина ми харесва. —
Извади роклята с ентусиазъм и я показа на Сидни. — Какво мислиш?
Роклята беше без ръкави, с елегантни презрамки, които оформяха дълбоко, обрамчено с дантела — образно деколте. Имаше висока талия, красива пола от тюл, в класическата кройка от холивудски тип на 40-те години.
— Идеална е — отвърна абсолютно искрено Сидни. — Хайде да видим как ти стои.
Смеейки се ентусиазирано, Изабел тръгна към пробната.
Направи няколко крачки и притисна с ръка стомаха си.
— О, мили боже! Пак ли!
Джаки избра точно този момент, да подаде глава в пробната.
— Как върви тук, всичко наред ли е? Да ви донеса ли нещо?
— Да! Кофа — отвърна Сидни. — Бързо.
Джаки дори не трепна.
— Няма проблем.
— О, боже, Из! Трябва да опиташ поне една хапка от това.
[1]
Мириам-Уебстър — известен английски правописен и синонимен речник — Б.пр.
↑

55
7
След успешно изпълнената мисия Изабел настоя да почерпи сестра си в знак на благодарност за компанията и търпението й.
— Не, благодаря. Не! — Сложи ръка на стомаха си. —
Фъстъчето очевидно не харесва аромата на глазурата.
Те вървяха по Оук Стрит и Сидни блажено похапваше лимонови кексчета от близката пекарна. Първоначалният им план бе да седнат и да се почерпят на място, но след като Изабел покри устата си ръка и едва продума: „О, боже“, последвано от „Мирише много силно“, двете незабавно изхвърчаха навън.
— Ще си запиша на сватбеното парти да не се сервира нищо е цветна глазура — каза Сидни. Мисля, че ще бъде потискащо, ако булката повърне върху тортата.
Изабел се усмихна вяло на шегата, изглеждаше измъчена.
— Така е. — Тя наведе замислено глава. — Е, какво мислиш за
Вон? — попита изневиделица.
Сидни замълча, отхапа от кексчето и в ума й изплуваха няколко отговора.
Досаден. Самомнителен. Женкар. Възхитителен.
Изобщо не разбра откъде се взе последното определение.
— Вон? Защо трябва да мисля за Вон? — попита тя възможно най-безгрижно, докато се опитваше да не мисли колко секси изглеждаше той на партито за годежа. Беше избягала при фонтана в градината, защото се нуждаеше от малко време да преодолее гнева си,
след като чу злобните коментари по повод провалената й сватба.
Последният, когото очакваше да я открие там, бе Вон. За момент
Сидни бе поразена колко привлекателен и човечен може да бъде той,
но след това и двамата вдигнаха гарда си и магията изчезна.
— Останах с впечатлението, че не го хареса много — рече
Изабел.
Представа си нямаш колко си права.

56
— Мисля, че запознанството с Вон мина чудесно — отвърна уклончиво Сидни. И това не беше лъжа. Онази вечер, както и на годежното парти, бе положила всички усилия — държеше се учтиво с
Вон, поне в присъствието на другите.
— Може би не съм свикнала да те виждам заобиколена от ергени, откакто се разделихте с Броуди.
Сидни обърна глава към сестра си.
— Какво означава това?
— Означава, че около него изглеждаш леко напрегната. Сякаш опитваш да го отблъснеш или нещо такова. — Изабел вдигна ръка,
като видя, че Сидни иска да я прекъсне. — Това е напълно разбираемо,
като се има предвид какво ти се случи с онзи задник. Бих те разбрала,
ако се страхуваш да не се окажеш в същата ситуация.
Сидни едва устоя на желанието си да се развика. Първо Триш, а сега и сестра й се опитваха да я накарат да говори за чувствата си,
използвайки изтъркани трикове от популярната психология.
— Справям се чудесно — отвърна убедено тя. — Миналата седмица вече имах две срещи. — Тактично пропусна да спомене, че единствено сватбата на Изабел бе движещата сила зад решението й да подреди отново любовния си живот. Колкото и да бе близка със сестра си, не можеше да й признае това.
— О. — Изабел изглеждаше изненадана, че не знае нищо за тези срещи, но се усмихна. — Добре, това е страхотно. Радвам се да чуя, че продължаващ напред.
— Точно. — Сидни отхапа от кейка. — Мммм, вкусно. Не се обиждай, фъстъче, но ти, независимо какво си, не знаеш какво пропускаш, като не хапваш от това. — Смени темата съвсем умишлено. Радваше се искрено, че Изабел и Саймън ще се оженят и ще имат бебе, но разговорът за срещи само подчертаваше факта, че отново бе сама на тридесет и три години и се опитваше да потисне растящите страхове, че всички нормални, готови за връзка мъже в този град вече бяха обвързани.
Повървяха няколко минути в пълно мълчание, преди Изабел да се прокашля.
— И така. Този уикенд смятаме да пътуваме до Уисконсин със
Саймън и Вон. Има някакъв ремонт и те искат да помогнат на баща си.
Родителите им предложиха и аз да отида с тях, за да се запознаем.

57
— О, това ще бъде шанс да омаеш бъдещите си роднини —
намигна Сидни.
— Амии… да, така е. Но имаме проблем. Саймън и аз говорихме снощи и той ми каза, че къщата на родителите им е малко ранчо близо до гора или нещо подобно. Три спални, една баня и една тоалетна.
— Ранчо край гората звучи много уютно.
Значи Изабел Синклер отива на село.
— Там е проблемът — че е уютно. Дори прекалено уютно. С
това сутрешно гадене… Постоянно ще тичам до тоалетната. Мислиш ли, че Вон като агент от ФБР няма да го забележи? Или майката на
Саймън?
Това наистина бе неудобна и притеснителна ситуация. Сидни се замисли за миг.
— Може да се престориш, че си хванала някакъв стомашен вирус или нещо подобно.
— Да, и след три месеца, когато всичко това свърши, тя ще знае,
че съм излъгала. Опитвам се да избегна директните лъжи, ако въобще е възможно. Така че измислих друго решение за проблема „уикенд на село“.
— Чудесно. И какво е го?
— Ти също ще дойдеш с нас.
Сидни се разсмя, мислейки, че сестра й се шегува. Сетне видя изражението й и моментално подскочи.
— Ааа… не! Това не може да стане. Няма да отида в провинцията.
Идеята й за нещо традиционно и селско се свеждаше единствено до разходка пеша до „Старбъкс“.
Изабел скръсти ръце, готова да се моли.
— Хайде, Сид. Само за една нощ. Ще пътуваме в събота сутринта и ще се върнем в неделя вечерта. Нали каза, че работната ти програма сега е по-гъвкава, отколкото когато започна. Сигурно можеш да си вземеш два дни.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: