Сватбена лудост

12
— Впечатляващо. Вижте, работата ми е да преценявам и разгадавам хората. Така че съм заинтригуван да чуя дали наистина сте толкова добра, колкото си мислите, че сте.
Сидни му хвърли насмешлив поглед.
— Сладурче, ти отлично знаеш какъв тип си. Както и всяка самотна жена над тридесет години.
— Аха, разбирам. — Той се облегна на стола и направи подканващ жест с ръка. — Сега вече наистина трябва да чуя всичко.
Тя знаеше, че това не бе точно разговорът, който искаше да води с напълно непознат човек в кафене. Преди всичко нямаше смисъл. И
освен това наистина се налагаше да тръгва. Пък и той твърдеше същото.
Но очите му я предизвикваха.
Почувства тръпката от адреналина, който забушува в кръвта й в отговор на мълчаливото му предизвикателство. Преди години, когато за пръв път започна да работи като инвестиционен банкер в Манхатън,
познаваше много мъже, които смятаха, че ще я сплашат с подобна тактика.
Но всички те грешаха.
Така че тя също се настани удобно в стола си. Опита се да бъде колкото може по-дипломатична в отказа си, но щом този мъж настояваше за отговори, щеше да ги получи.
— Добре. — Очите й го огледаха преценяващо. — Вие сте на тридесет и четири или и пет години, работите на заплата, никога не сте бил женен. Смятате, че някой ден може и да се задомите, да речем,
когато станете на четиридесет, но засега работите усилено и много,
затова искате и да се забавлявате много. Имате склонност да се срещате с жени в края на двайсетте, по-близо до трийсетте години,
защото жените в началото на двайсетте ви изглеждат прекалено млади,
а жените след трийсет ви дразнят с навика си след третата среща да говорят само за брак и деца. Вие излизате няколко пъти с едно момиче,
забавлявате се страхотно заедно, но когато тя започне да говори и да ви подтиква към нещо по-сериозно, се прехвърляте към друга, чудейки се защо тези жени не могат да се задоволят само със срещи и всички приятни и готини неща, свързани с тях, без да бълнуват за сватбени камбани. И защо точно сега ще искате да се обвържете с някоя персона от женски пол? За толкова привлекателен мъж като вас светът е само

13
една голяма сладкарница, пълна с толкова много вкусни угощения и изкусителни за сетивата удоволствия, че не сте способен да изберете само едно. Така че се въртите из магазина с видимо здравословното си его, опитвайки толкова от стоката, колкото могат да поберат ръцете ви
— просто защото можете да го направите.
Когато свърши, Сидни си пое дълбоко въздух и се почувства странно добре. Наистина добре. За последните шест месеца след скъсването с Броуди бе така нахъсана и решена да продължи напред и да се държи все едно нищо не се е случило пред приятели, роднини и колеги, че се нуждаеше от отдушник. И сега се почувства страхотно,
защото най-накрая успя да даде израз на раздразнението си. Да си го изкара… на този мъж, очевидно. По-добре на него, отколкото на
някой друг — помисли си тя. Едва ли щеше да го види отново.
Той сложи ръце на масата.
— Добре. От името на цялото мъжкото население на земята,
позволете ми да бъда първият, който ще се извини за всичко, което той
е направил.
Сидни присви очи. Беше саркастичен, проницателен и все пак внимателен, като се има предвид онова, което току-що му наговори. Но отговорът му бе прекалено близо до истината.
— Приключихме, нали?
— И аз така мисля. — Непознатият стана от стола. — Да ви е сладко кафето, госпожице Доу. — Излезе без повече думи от кафенето.
Сидни си пое дълбоко дъх и го издиша трепереща. След няколко минути имаше среща със сестра си Изабел и нейния приятел и не искаше да се появи на вечерята разстроена и в лошо настроение.
Забеляза, че мъжът на съседната маса, който бе над шейсет години, я наблюдава с интерес. Очевидно бе станал неволен свидетел на случката.
— Какво? Той ме попита за мнението ми и аз му го казах —
отвърна с отбранителен тон тя.
— Просто се чудя какво смятате да правите със следващия, който влезе тук — отвърна спокойно възрастният човек. — Ще трябва да го изнасят в чувал за мъртъвци.
Май беше крайно време да напусне това кафене.

14
2
Отговорът на безименната червенокоса явно беше „НЕ“.
Вон прекоси улицата, избягвайки едно такси на пресечката,
докато се опитваше да забрави самодоволната й реч, загнездила се в главата му като досаден червей.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: