Сватбена лудост

241
Той направи широк жест с бирата в ръка. — Тя сега се среща с някакъв тип на име Тайлър.
— Та като заговори на тази тема, трябва да ти кажа, че преди ден тя дойде при Изабел да си говорят. Двете ме прогониха в дневната, но когато минах покрай спалнята, за да взема нещо, дочух няколко думи.
— Не искам да знам! — прекъсна го Вон.
Саймън го погледа под око.
— Добре де, какво чу?
— Сидни каза, че го е целунала.
Първоначално Вон не продума нищо, сетне насочи вниманието си към бирата.
— Е, сега вече се чувствам много по-добре. Благодаря за сърдечния разговор, брато. Наистина трябва да го правим по-често.
— И какво? Само това ли ще кажеш? Ти наистина ли си готов да се предадеш? — изръмжа ядосан Саймън. — Това наистина е ход на страхливец.
Сега вече Вон се развълнува.
— Чакай, чакай. Мисля, че ти прескочи пели пет стъпки от диалога. Първо, трябва да извадим този пич Тайлър от уравнението.
Като казваш „че се предавам“ имаш предвид, че искам връзка със
Сидни. Но тук има един проблем и той е, че харесвам живота си такъв,
какъвто е. Лесен, забавен и няма нужда да се справям с всякакви…
проблеми и с това безпокойство, с тази дупка в стомаха ми всеки път,
когато мисля, че тя е с някой друг мъж. Позволи ми да ти кажа нещо,
което открих за тези чувства — гадни са и от тях боли.
Той видя, че брат му отвори уста и го спря с жест.
— Чакай, не съм свършил. Ти искаше от мен да споделя, така че правя точно това. И ще ти кажа още нещо. Ако извадим този пич
Тайлър от уравнението, и ако приемем — хипотетично, че аз искам да заменя своя хубав, приятен и забавен живот с притеснения, мъки и безпокойство, все още си остава съвсем дребния проблем, че Сидни не иска да бъде с мен.
— Ти не знаеш това — противоречи му Саймън.
— Чух я да го казва съвсем ясно, когато двамата с теб бяхме отвън под прозорчето и подслушвахме.
— Онова, което тя каза бе, че е достатъчно умна, да не се влюбва в мъж като теб.

242
Вон вдигна ръце.
— Е, да де, точно така.
— Това значи, че трябва да я убедиш, че вече не си такъв.
Вон се наведе напред.
— Но ако повече не съм си аз, тогава кой съм? — попита намусено.
Саймън го загледа.
— Мъжът, когото тя заслужава.
Той изгледа втренчено Вон, преди да върне вниманието си към бирата.
— Можеш да ми извадиш всякакви хипотетични предположения,
но в крайна сметка мисля, че всичко се свежда до един-единствен въпрос: „Искаш ли да бъдеш този мъж?“.
Отпи дълга глътка от бутилката и остави Вон да размишлява върху думите му.

243
31
Когато Вон се върна в апартамента си, първо се опъна на дивана и подпря главата си на възглавниците. В нея все още кънтяха думите на брат му, но усилието и умората от състезанието най-накрая го събориха. Затвори очи. Трябваха му няколко минути, за да помисли.
Събуди го звънът на телефона.
Посегна и го взе от масичката за кафе, като забеляза, че е спад няколко часа. Не познаваше изписания на дисплея номер.
— Ало — отговори сънено.
— Специален агент Вон Робъртс ли е? — попита непознат женски глас.
— Да — той седна, опитвайки да се отърси от замаяността,
докато жената се представи. Трябваше му минута, за да си спомни коя е.
— О, да. Чудех се защо не отговорихте на съобщението ми.
— Извинете за закъснението — рече тя. — Съпругът ми и аз бяхме на почивка миналата седмица. Върнахме се днес следобед.
— Няма проблем.
— За жалост нямам точно онова, което вие търсите, но мисля, че познавам човек, който може да ви помогне. Разбира се, ако все още се интересувате. Знам, че вече е минала почти седмица.
Това поне бе едно от нещата, за които не му се налагаше да мисли. И все още се интересувам. И още как.
В сряда късно сутринта Сидни имаше видеоконферентна връзка с фирма за анализи на клиенти, която бе наела дай помага за разширението на „Бутици Витамини“.
— След като нещата тръгнат, планът е да отваряме по един нов магазин всяка седмица и да поддържаме това темпо две години —
обясни тя. — Сега просто искам от вас да ми кажете къде ще разположим тези магазини.

244
Консултантската фирма, съставена от специалисти по маркетинг и продуктово проучване, седяха около конферентната маса и си водеха бележки.
— И планът е да започнем с Калифорния и Флорида? — попита
Брандън, главния вицепрезидент на отдела за развитие на бизнеса.
— Да.
Понеже се познаваше с Брандън и неговия екип от предходната си работа, знаеше, че разследването ще бъде поетапен процес. Първо
— членовете на екипа щяха да анализират търсенето и предпочитанията на клиентите и съществуващата гъстота на търговката мрежа в потенциалните пазарни области. Те щяха да пътуват до различни места, къде да наблюдават и да оценят местоположението според близостта му до натоварени пътни артерии,
удобството на клиентите за влизане и излизане от трафика и възможно най-добра видимост на магазините.
След като всеки получи своята задача, Сидни определи среща след две седмици, за да обсъдят данните от разследванията на екипа и техните препоръки за първата вълна от нови магазини. След като приключи разтвора, тя грабна сандвича си за обяд и реши да си купи десерт от пекарната на ъгъла същата, в която бе поръчала десертите за моминското парти на Изабел.
Когато зърна малките тортички на витрината, споменът за първата нощ, която прекара с Вон, изплува и главата й.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: