Свети иван рилски – живот и дейност
Изтегляне 140.01 Kb.
|
ВРЕМЕТО…В зората на зараждащата се българска култура лежат традициите на славяните и прабългарите. Науката ги нарича прабългари, за да отличи сегашните българи от първобългарите. С идването си на Балканите прабългарите създават държава в североизточната част на полуострова. Те заварват живеещи по тези земи славянски племена. Ханството на Долния Дунав се опитва да приобщи славянското население и го вкарва в управлението на държавата. През 681 година след разгрома на войските й, Византия се принуждава официално да признае българската държава, да подпише мирен договор и да плаща данък на българите. За тези събития ни разказва византийските хронисти. Според тях преди да започне най-важното сражение византийският император отива на кални бани в Месемврия и това накланя везните в полза на българите. След признаването на българската държава на Долния Дунав Ханството се сблъсква и с редица проблеми. Между славяните и българите има толерантност, но тя е недостатъчна за укрепване на държавата. На хановете ми е доста трудно, защото постоянно отвън им се оказва натиск. Византия през първите 200 години постоянно се опитва да подчини езическа България, защото византийците считат българите за узурпатори на тези територии, които според тях били изконно византийски. Без единение на населението в страната би било изключително трудно да се устои на външен натиск. С приемането на християнството от Борис І (852-889) България получава възможност да се приобщи към византийското общество и култура. Князът покръства първо себе си, а после и останалата част от семейството си. Първоначално дворцовият елит приема християнството и след това започва масовото покръстване на българите. Срещу покръстването обаче се обявяват много хора от върхушката. Вдига се въстание срещу хана. Борис І побеждава бунтовниците, пуска обикновените хора, а техните подбудители – голяма част от болярите оставя в плен. Борис нарежда да се избият 52 български рода, от първо до девето коляно. Покръстването е бавен процес. Дори след него синът му Владимир Расате започва опити за изкореняване на християнството. Тогава Борис І се връща в Плиска, сваля от трона първородния си син и му изгаря очите. След приемането на християнството от Борис І в България идват византийски духовници, които привличат населението в църквите, обаче проповядват на гръцки език и това поставя друг голям въпрос. Без собствена писменост и книжнина българите лесно биха били асимилирани от византийците. Когато част от Кирило-Методиевите ученици идват до границите на България, Борис І ги повиква да дойдат при него и ги посреща с радост. Чрез тях българите се сдобиват със славянската азбука, а България спасява делото на светите братя Кирил и Методий. Започва се превеждане на свещените книги на родния език на населението на България. Освен преводите учениците на Кирил и Методий с царска благословия започват и ограмотяване на населението. В България са създадени две книжовни школи: Преславската и Кутмичевската. В Преслав работи Наум, а в Охрид - Климент. От тези школи излизат и първите български духовници. Самите ученици на светите братя са и първите преводачи на свещените книги на старобългарски. Превеждат се евангелия, а после и жития на светци. Разгръща се голяма учителска и проповедническа дейност. След като Борис І сваля от трона първородния си син Владимир Расате на престола се възкачва другият му син Симеон Велики (893-927). Според една приписка от Евангелието от село Чивидале той е имал четирима братя и две сестри. За детството му не се знае нищо. Епископ Лиутпранд ни съобщава, че Симеон е учил в Цариград и е изучил прекрасно гръцки език и ораторско изкуство. След като завършва своето учение се отдава на вярата. Симеон е гласен за духовник, но след като брат му е свален от цар Борис І сяда на трона. Симеон продължава започнатото от своя баща утвърждаване на християнството. По негово време се строят много манастири и църкви. Цар Симеон Велики прави и нещо друго, което е много важно. Той построява град Преслав и го прави столица на царството. В столицата се съграждат много църкви. Те са основно кръстокуполни. Най–известната църква в Преслав не е кръстокуполна. Това е Кръглата църква. Симеон среща първоначално редица трудности в своето управление. Византия се стреми всячески да унищожи България. Тя привлича на своя страна маджарите, които изненадват българите с внезапно нападение с цел да си върне загубените през 894 година територии и Симеон се принуждава да търси мир с империята. След като започват преговорите за мир - той ги използва само и само да се подготви за нова война - и по един много ловък начин стабилизира страната и отново я изправя на крака. Симеон привлича за съюзници печенезите и през 896 година удря маджарите и им нанася голямо поражение. Византия вече иска мир. По-късно българите отново разбиват византийците при Булгарофигон и пътят към Константинопол е вече открит. Вече наистина се стига до мирен договор, чрез който българските търговци се връщат от Солун обратно в Константинопол. Византия започва да се съобразява с българите и да не им дава поводи да нападат ромейските предели. Две години по-късно българите отново нахлуват във Византия, която е била нападната от арабите и е станала уязвима. Арабите превземат Солун (904). След като те отплават градът остава незащитен и Симеон се възползва максимално от случая и влиза в него. Но защитата му е трудна и той се споразумява с ромеите да им върне Солун, за което получава сериозни териториални отстъпки. След победата при река Ахелой на 20 август 917 година пътят към Константиновия град е вече открит за Симеон и той стига до стените му. Неговата мечта да бъде владетел на всички българи и ромеи е на крачка от осъществяване. С блестящи политически ходове той успява да неутрализира всички антибългарски тенденции от страна на Византия. България по Симеоново време е сила. Тя се меси във вътрешните работи на балканските държави. Във Византия на власт идва Роман Лакапин и това обърква Симеон, не може да го спре да навлиза във византийските предели. Николай Мистик на няколко пъти се опитва да “вразуми” Симеон, но безуспешно. Последната битка на цар Симеон е срещу хърватите, където българите са победени. След нея цар Симеон Велики умира. С неговата смърт си отива една епоха. Една епоха на разцвет и на държавата, и на културата. Тази епоха специалистите я наричат “Златния век”. Симеон има заслуга не само за укрепването на държавата, но и за развитието на българската култура. Около него е създаден кръг от книжовници като Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Тодор Доксов, самият цар Симеон и други. Тези хора пишат творби на български език, превеждат църковна литература. Цар Симеон Велики продължава започнатото от своя баща. Смело можем да кажем, че в България възниква първата славянска цивилизация. Ако не беше България делото на светите братя Кирил и Методий нямаше да оцелее, а българите щяха да бъдат лесно претопяеми. Ако ние нямахме тази азбука нашето съществуване щеше да е за кратко. Именно азбуката и вярата спасяват българите от унищожение. Спасяват ни от византийците и турците. Народ, който е безписмен няма памет. Затова делото на Симеон е победа срещу забравата. Златният век създава и изгражда българската култура. А делото на Симеон оставя трайна следа занапред. Затова Симеон е наречен от историците абсолютно заслужено Велики. След смъртта на този бележит български владетел страната е изправена пред сложни проблеми. Владетелската титла наследява синът на Симеон – Петър (927-969). Той има за настойник Георги Сурсувул. Цар Петър сключва мир с Византия, скрепен със неговата женитба с Мария – дъщерята на императора – узурпатор Роман Лакапин. Обстановката в страната става различна и сложна. Петър наследява и позитивите, и негативите от царуването на Симеон. Постепенно, в годините настъпва политическа и икономическа криза, бунтове на братята му Иван и Михаил за завземане на престола, опити на сърбите за освобождаване на завзетите от Симеон територии и др.. Възникват, въпреки мирния период, и проблеми от “морални и етически норми, произтичащи от духа на християнската религия.” (Ив. Божилов) /1/, които естествено изискват промени. Те засягат най-вече монашеството По времето на цар Петър се появява и богомилското движение, наречено по името на поп Богомил, което църквата обявява за еретично. Възникналите спорове затова дали действително е съществувала такава личност сред духовенството, си имат съответните доводи и контрадоводи. Но богомилството е явление чисто българско. Богомилите отричат основните неща, които църквата приема. Те всъщност са отглас на тревогите на обществото, хората, църквата. Търсят небесните неща, но не приемат установения църковен и светски ред. А това същевременно внася разкол във все пак установената хармония и създава условия за съответното противодействие и сериозен конфликт с държавната и църковната власт. Презвитер Козма в своята “Беседа против богомилите” излага основните схващания на последователите на поп Богомил. Властта и църквата започват да ги гонят. Самата поява на богомилството в българското общество говори, че е настъпила не само икономическа, социална, но и душевна криза у българите. По Петрово време вече имаме утвърдено християнско общество. Пишат писатели като Петър Черноризец и Презвитер Козма. По онова време се появява и отшелничеството. Един от първите отшелници е Свети Иван Рилски. С живота си и след смъртта личността му е символ на настъпателната сила на християнската вяра и учение. Изтегляне 140.01 Kb. Сподели с приятели:
|