Свети иван рилски – живот и дейност
Изтегляне 140.01 Kb.
|
ПОСЛЕСЛОВИЕТой е бил малко селско момче. От един от отдалечените краища на планината Рила. От бедно или среднозаможно семейство. Бил е българин. Бил е най-обикновено момче. А може би – малко по-различно от другите. Имал е буден ум и чувствителна душевност. Обичал ли е да играе като другите? Или се е отделял от тях в свое си мечтание и съзерцание. Когато е вървял сам със своя вол към горските усои, не е знаел къде отива. Търсил е Бога, без да знае, че търси себе си. Посветил се е на монашеството – и вече е усетил началото на своята истина. Но знаел ли е докъде ще стигне? Обичал е хората, но те не са го обичали. Вярвал им е, но те са се отвръщали от него. Но не е превърнал обичта си в омраза, а е обърнал човешката омраза в свята обич към себе си. Отрекъл се е от светските съблазни, но те предрешени в различни образи, са го преследвали. Трудно му е било, но не се е отричал. Отричал се е само от злото. Не са му вярвали, но той безпрекословно е укрепвал вярата си. Живял е в усои и в хралупа, по скали и в пещери, в църковни килии. Усамотен или заобиколен със сподвижници. Крепяла го е вярата и молитвите към бога. Търсил е само блаженство в общението с ангелите и бога. Вярвал е всеотдайно в християнското учение – то му е давало отговор на всички въпроси. Гонейки злото от себе си, искал е да го изгони навсякъде. Порочните ламтежи, светската суета са му били чужди. Затова е достигнал съвършенство и е получил праведнишка слава. Не я е търсил. Тя го е споходила сама. И не го оставяла до края на живота му. И след смъртта. И далече във вековете. Завинаги. Бил е тих, скромен, невойнстващ, а е воювал в земните и неземните си дни – с поведение, със слова, с вяра. С целия си живот, с примера, останал след него. Смирено, настъпателно, непрестанно. Бил е воин на Бога. Дните му не знаели спокойствие. Духът му се смирявал в молитви, в телесно изтощение. Постъпките му изразявали простота и величие. Държанието му – примирение. Но и сила – голяма, въздействаща, покоряваща. Не е учил много, но за времето си може би достатъчно. Добре е познавал Светото писание и добре го е ползвал в беседите си с хората. Просто, разбираемо, на български език. Търсят го царе, сановници и императори. От любопитство или от щестлавие. За помощ, за подкрепа в трудни мигове. Отказвал, но и помагал – с духовното си присъствие, с неизчерпаемата си популярност. Особено, когато се касаело за важни народни дела. За народната съдба, за народното единство Помагал е на хората. Нахранвал е гладните, успокоявал е кахърните, просветявал е заблудените. Лекувал е болните. Вършил е чудеса. За да извърши най-голямото – истинското чудо – споменът за него да не секне през нито един век след земното му присъствие. Да живее след смъртта му – в писания, в църкви и манастири, в хорската памет. Тръгнал е от най-малката точка на българската земя. А е достигнал до всичките й краища. Прескочил е границите й. На север, на запад, на изток и на юг. Навсякъде тачен. Винаги прославян. Всякога нужен. Бил е монах. Отшелник, пустинник, аскет. Създал е манастирско убежище. Създал е манастир. Бил е негов настойник. Станал е настойник на целия народ. В тежки за хората дни. Упование, надежда, вяра.; На края на дните си, преди да умре, оставил завещание. Не имоти. Не пари и други скъпоценности. Изповедта на живота си. Своя Завет. Духовни съвети за повече чистота и праведност, за силна вяра. За преданост към народа. Свети думи! Важни за всички дни и времена. Книжовници пишат за него. Хората разказват за него. Духовници го прославят от черковния амвон. Образът му гледа благоговейно от икони и църковни фрески. Учени изучават живота и делото му. Бил е обикновено момче. Българче. Станал е светец. Станал е символ на всичко българско! Камбана на съвестта, щит на народността, меч на вярата. Изтегляне 140.01 Kb. Сподели с приятели:
|