Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

През 1982 н. Норман Гешбинд и Питър Бехан публикуващ своите открития за връзката между аутизма, катаралното възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дислексията, заекването, мигренозните главоболия, проблеми­те в развитието и леворъкостта. Нишката, която ги свързва, са ваксинациите.

Много възрастни учители с опит в САЩ заявяват, че голя­ма част от днешните ученици и студенти са със значително по-ниска познавателна способност и имат по-малък обхват на вниманието в сравнение с тези от 60-те години. В някои учили­ща до 13% от учениците трябва да се записват в специални об­разователни класове. За да удовлетворят училищните адми­нистратори, които се оплакват от непрестанно спадащите резултати на изпитите на учениците от 60-те насам и за да не излагат истината на показ, тези, които подготвят тестовете, предоставят значително по-лесни задачи, отколкото преди три десетилетия. Едно национално изследване в САЩ през 1988 г. показва, че математическите способности са силно намалели при американските юноши и те не могат да се справят със задачи, които преди години са били давани на уче­ници от по-долните класове!

Един проблем сред децата от предучилищна възраст и на­чалните класове в САЩ, който започва да става все по-тревожен поради неимоверното си разрастване от началото на 50-те години, е синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВ)²⁶. През 1902 г. английският лекар Джордж Стил описва синдрома за пръв път, макар и не под това име. В серия от лекции пред кралския лекарски колеж той говори за деца, които са агресивни, неподдаващи се на дисциплина, емоци­онално лабилни, импулсивни, жестоки, с повишена моторна активност, не могат да седят на едно място неподвижно, почти непрекъснато си мърдат краката или правят нещо с ръцете си, вниманието им се отвлича много лесно (т.е. не може да го задържат върху един обект или тема), нетърпеливи, често говорят много и непрестанно и прекъсват другите, не могат да изчакват въпросите и т.н. Според д-р Стил тези деца проявяват сериозна, хронична "липса на морален контрол" и причината за това е органична, а не е лоши родителски грижи и възпитание.

След едно десетилетие американските лекари вече разискват подобни проблеми в САЩ. Това, което е общо между почти всичките тези деца, е. че са прекарали енцефалит. От началото на века до сега има многобройни публикации, описващи децата с "постенцефалитни поведенчески проблеми", които включват нарушения във вниманието, засилена моторна активност, импулсивност, проблеми с паметта - краткотрайна и дълготрайна, асоциално поведение и др. Очевидният извод е, че причина за тези прояви са настъпилите мозъчни увреждания. Затова е бил въведен и терминът минимално мо­зъчно увреждане (ММУ).

Понятието хиперактивност е използвано за пръв път от Лофер и Денхоф (1957) за описание на синдрома СДВХ. Всъщ­ност разглеждат се две основни категории - синдром с дефи­цит на вниманието (СДВ) и синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ) с няколко подтипа. При деца със СДВ има само проблеми с вниманието, но няма изразена хиперактивност или импулсивност.

Децата със СДВХ имат често проблеми и с тактилността - или не могат правилно да преработват усещанията от леко докосване, натиск и болка или пък не могат да се ориентират правилно за положението на тялото си в пространството. И така те често се блъскат в различни предмети, изпускат неща, извършват опасни действия без да осъзнават риска и пр.

Установено е, че с излизане от детството, хиперактивността може да намалее, но проблемите с вниманието и импулсивността остават.

През 1963 г. РНS изброява около 100 симптома свързани с хиперактивността и ММУ. През 1988 г. JAМА признава, че СДВХ е водещата причина за Консултация с психиатри на децата от първоначалните класове и лежи в основата на повечето от поведенческите проблеми, които се наблюдават в тази възраст.

През 1971 г. д-р Пол Вендер, водещ авторитет по това вре­ме заявява, че ММУ "има връзка с хиперактивността и дава като резултат почти всички поведенчески проблеми при децата". През 1984 г. проучване в медицинския факултет на Йейлския университет показва, че това е може би проблемът, с който най-много като бреме се занимават педиатрите. Според изчисления ММУ засяга около 20% от децата в училище.

Според данни на Националния институт по психично здра­ве на САЩ около 18 млн. деца под 18 г. имат някакви умствени проблеми и поне 3 до 5% от тях са със СДВ, а 5% - с депресия.

Симптоми и промени, свързани с личността и характера, ко­ито настъпват в резултат на ММУ, причинено от постваксиналния енцефалит, са: ниско самочувствие - отслабване на егото, което се компенсира често с прояви на агресия и по-късно хиперсексуалност, депресия и склонност към самоубийство, раз­витие на разстройство в общуването и контактите, алиенация, чувство за неадекватност и постепенно развитие на черти на социопатна личност със склонност към извършване на тежки криминални деяния. Според Х. Култър колкото и леко да е ММУ, то оказва влияние върху способността на мозъка да възприема и обработва постъпващите от външната среда стимули по адек­ватен начин и впоследствие това се отразява върху формирането на идеи и отразителната способност като цяло. Нарушава се и способността за символно и абстрактно мислене и възприятие. Тестовете с аутистични деца например показват увреждане на ствола и на мозъчните нерви. Така става ясно, че биологичното забавяне и намесата в развитието на мозъка и нервната система се отразяват и върху развитието на личността като цяло с всички произтичащи от това негативни последствия.

Както вече споменах, децата с ММУ често са с намалена способност за концентрация и устойчивост на вниманието. В резултат изпитват затруднения в училище, защото не успя­ват да свършат задачите в даденото време и да се справят с материала. Имат също и много проблеми със съня.

След като децата са увредени по този начин, идва ред на медикаментите. Психиатри, педиатри и общопрактикуващи лекари изписват разнообразни препарати - транквилизатори, психотропни, противоепилептични и др. (за това вж. при "Антидепресанти и психостимуланти") в опит да контроли­рат поведението на малките пациенти. Но всички тези лекар­ства имат странични ефекти, понякога по-лоши и от самите признаци, свързани с ММУ. Те могат още повече да влошат де­цата или просто да променят симптомите, като освен това могат и допълнително да засилят у тях чувството за неадекватност и комплекса за малоценност.

Много родители са забелязали, че злоупотребата с медикаменти често води по-късно до злоупотреба с наркотици. По на­чало деца, при които се наблюодават данни за ММУ, са много по-склонни и податливи на токсикомании като тютюнопушене алкохолизъм и приемане на дрога, защото вероятно по този на­чин те донякъде притъпяват болезненото чувство за неадек­ватност и хиперактивността и същевременно се освобождават от малкото останали им задръжки.

Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост, тромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процен­тът на левичарите в САЩ е нараснал значително за последни­те 30 години.

През 1922 г. масовите имунизации срещу едра шарка предиз­викват взрив от енцефалит с последващ Гилен-Баре синдром. Но фактът за връзката между ваксината и мозъчното увреждане тогава е бил скрит от обществеността.

Точната роля на алергичната реакция при развитието на енцефалита не е била напълно разбрана до 1935 г., когато д-р Томас Ривърз прави откритието на явлението, известно като "експериментален алергичен енцефаломиелит".

През 1938 г. връзката алергия-ваксинации-енцефалит е би­ла тема на научно изследване. През 1954 г. със сигурност се установява, че общият фактор в патологията на енцефалита е "анафилактичната хиперсензитивност". И за това доприна­сят именно масовите имунизации.

През 1978 г. британският учен Родзкър Бенистър прави наблюдението, че демиелинизиращите заболявания стават по-сериозни, защото има някакъв ненормален процес на увеличава­не на чувствителността на нервната система.

Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца и възрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните, имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на серотонин в мозъка, които също така се отделят при алергична и анафилактична реакция. През 1970 г. д-р Г. Розенбург заявява, че автоимунен алергичен механизъм стои в основата на постваксиналния енцефалит, най-вероятно задействан от навлиза­нето на вируса в клетката и последваща реакция антиген-антитяло.

През 1982 г. израелски учени откриват, че аутистичните деца имат "клетъчно опосредстван имунен отговор към мозъчната тъкан", което отново подсказва, че в основата на патозенезата на аутизма стои автоимунна реакция.

За да се разбере същността на уврежданията, които настъп­ват в детския организъм, трябва да се знае, че защитната миелинова обвивка на нервните клетки, която е необходима за правил­ното протичане на нервните импулси, се оформя в годините на израстването на детето. При някои нерви тя започва да се разви­ва едва при навършени 8 месеца. Но на различни места в тялото това развитие продължава с различна скорост до 15-годишна възраст! Какво става, когато се вкара ваксината в детския орга­низъм? Невротоксичният алергичен процес възпрепятства раз­витието както на миелиновата обвивка, така и на цялата нерв­на система и възниква увреждане с различна тежест.

През 1988 г. Дитрих и други учени, правейки ядреномагнитен резонанс на мозъка на деца на възраст от 4 дена до 36 месеца, установяват, че тези, които изостават в развитието си, имат нарушен процес на миелинизация.

При полиомиелита има също процес на демиелинизация, който може да засегне различни отдели на нервната система - сивото вещество на гръбначния мозък, продълговатия мозък, моста, мозъчната кора, двигателните клетки в предните рога на гръбначния мозък и др. И енцефалитът, независимо дали е в резултат на заболяване от същински полиомиелит или вследс­твие на ваксинация, може да предизвика демиелинизация и това, както стана ясно, се знае отпреди повече от половин век.

Хората, които страдат от различните степени и аспекти на ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех в обществото. Тази недоизграденост и увреждане на нервната система водят, както вече споменах, до неадекватност на комуникативните изяви на децата и по-късно, когато станат възрастни, проблемът се задълбочава и социалната неприспособимост води до асоциално поведение.

При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се ус­тановява дислексия и различни проблеми с обучението, дисграфия²⁷, дискалкулия и др., които предполагат създаването на ус­ловия за социална невградимост. Още през 1928 г. един британски лекар отбелязва, че при деца с прекаран енцефалит има "любопитна еднотипност" на промяната в характера и пове­дението. Те изразяват своята неспособност за успешно взаимо­действие с обществото чрез агресия, импулсивно и ирационално поведение и най-често се определят като социопати, когато преминат вече тийнейджърска възраст. Проучванията в САЩ непрекъснато потвърждават, че деца с ММУ често по-късно, вече като юноши и възрастни, проявяват изразени криминални тенденции, импулсивно деструктивно поведение. При едно из­следване на хиперактивни деца е било установено, че те завър­шват 20 пъти по-често в поправителни училища, а много от тях показват много нисък коефициент на интелигентност.

От 1970 г. до сега броят на затворниците в САЩ като цяло се е удвоил, а на отделни места, например Калифорния, се е утроил. Убийствата на непознати хора са се увеличили значително.

Много често след развитие на постваксинационен енцефа­лит настъпват гърчове и припадъци. От изследвания се знае, че за епилептиците е значително по-трудно да контролират импулсите си и агресивността си. При проучване в американски затвори се установило, че затворниците с история на припадъци са 10 пъти повече, отколкото другите. При друго изследване с 329 предимно от бялата раса и от средната класа индивиди, със силно изразена склонност да проявяват насилие били установени припадъци или други данни, сочещи за наличието на ММУ при повече от 90% от тях.

Независимо от натрупаните данни и изградените аргумен­тирани теоретични постановки за вредата от масовите имуни­зации президентът Клинтън през 1993 г. прави предложение за въвеждането на Национална ваксинационна програма! Защо ли?! В САЩ през 1986 г. е приет Национален закон за увреждания на децата вследствие на ваксинации. Той изисква от лекарите да дават на родителите информация за ваксините и детските болести, да докладват за странични ефекти или смърт, нас­тъпили след имунизации, и да отразяват нежеланите реакции в медицинската документация на детето или на възрастния, както и датата, и вида на сложената ваксина, фирмата произ­водител и името на този, който е направил ваксинацията. Може би съвсем целенасочено никой не контролира спазването на тези изисквания и както вече разбрахте, огромна част от постваксиналните реакции и увреждания остават несъобщени. “Много родители дори не знаят за този закон и за правата си. Повечето лекари са с така добре обработено съзнание, че не искат да приемат фактите, свързани с увреждащия характер на ваксините, и дори отхвърлят непосредствените реакции след имунизирането като случайност или дори глезене от страна на детето, с което заблуждават родителите. Подобно е отноше­нието на много колеги и у нас.

Според Н. Милър при едно изследване, когато на родители­те е било казано да наблюдават за каквито и да са реакции при децата след имунизацията, 93% са съобщили за физически или поведенчески промени.

Въпреки че в повечето американски щати човек може да откаже да се имунизира поради лични, философски или религи­озни убеждения, властите прилагат най-различни тактики и хитрини, за да накарат хората да се ваксинират. Например в държавни колежи и училища се изискват документи за направе­ни всички имунизации. А федералното правителство отказва помощи на семейства, които не са ваксинирали децата си. Междувременно някои лекари и училищни власти безскрупулно убеждават родителите, че "законът изисква задължително имунизиране". Последните могат да бъдат обвинени за насилие над децата, ако отказват да се направят предлаганите имунизации, и дори да бъдат отнети родителските им права! Но не само това: властите дори се опитват да предизвикат чувството за вина у семейства, в които детето е починало след ваксинация, обвинявайки ги, че не са го гледали както трябва, а когато е плачело, са го тръскали и така се е стигнало до гърч, припадък или до смъртен изход²⁸! В някои американски затвори лежат невинни родители заради алчността на фарма­цевтичната промишленост и заради престъпната безотговор­ност на медицинските и правителствените институции!

Д-р Вира Шнайбнер пише: "Не само че ваксинациите не по­добряват здравето на децата и изобщо на тези, които се ваксинират, но те причиняват сериозни здравословни проблеми и същевременно трудности на техните семейства, като превръщат в преследвани и изкупителни жертви самите жертви на ваксинациите... Един социален работник от САЩ ми разказа, че много родители, осиновили деца, сега гният в затворите. Първо ги карат насила да ваксинират децата и когато се проявят странични ефекти или настъпи смърт, ги обвиняват, че те са ги причинили...

Много британски родители се обърнаха към мен миналата година (1997) и се оплакаха, че децата им са разбили поведенчески и стомашно-чревни проблеми след ваксинация. Но вместо да получат помощ от своите лекари, те им казвали, че си въобра­зяват съществуването на оплакванията или пък че са ги предизвикали самите те, за да привлекат внимание към себе си... Неспособността да се слуша и да се вижда истината създаде една порода от медици, които по-скоро разболяват, отколкото лекуват, които се превърнаха в обвиняващи вместо помощни­ци и които в края на краищата прикриват, независимо дали съзнателно или не, но с тревожно увеличаваща се честота, бо­лестите създадени от безсмислените и смъртоносни буламачи назначени с лицемерна святост..."

Същевременно фармацевтичните компании са освободени от финансова отговорност в случаите на увреждане или смърт, настъпили след поставяне на каквато и да е ваксина, като освен това щетите се заплащат с парите на данъкоплатците, т.е. на самите пострадали.

През май 1991 г. в писмо до министър Съливан NVIC изказва молбата си да се отстранят двама лекари от Съвещателния Ко­митет по въпросите на имунизациите, който прави национал­ната ваксинационна политика и е отговорен за създаването на новите насоки за имунизация с ДТК. Поводът е конфликт на ин­тереси - д-р Джеймз Чери и д-р Едуард Мортимър са получили от производители на ДТК-ваксина повече от 800 000 USD като експерти, консултанти или за изследвания!

За д-р Г. Ланкто и хора като нея, които заявяват, че ваксинациите увреждат трайно имунната система на децата и во­дят до сериозни неврологични проблеми, се казва, че подкопават доверието в "установени практики и в институциите", че излагат на риск децата и им се приписват какви ли не още дру­ги "смъртни" грехове. Кое "установява" дадена практика, предполагам, че вече ви е ясно - не здравето на човека, а печал­бата. Когато богатите "хуманисти" плачат за болното чове­чество, не забравяйте никога, че това са крокодилски сълзи! Те не са родени от състрадание, а от лакомия.

Според д-р Ланкто около 45% от фондовете на УНИЦЕФ отиват за ваксиниране на хора в третия свят, а за подобрява­не на хигиената и условията на живот само 17%!

А междувременно ваксинационното рали продължава. Спо­ред NVICP още около 250 ваксини се разработват и 100 от тях вече са подложени на клинични изпитания! Работи се върху ваксини, които да се прилагат чрез назален спрей, дори забележете - чрез ухапване от комари, както и чрез консумацията на плодове на трансгенни растения, в които са отглеждани съот­ветните вируси!

В индустриализираните държави се използват различни методи, за да се накарат или излъжат хората да се ваксинират. Фармацевтичните концерни, които печелят милиарди от този бизнес с живота, инвестират и пари, и време чрез своите преки представители и чрез тези, които участват скрито, за да провеждат агресивна, проваксинационна политика.

През 1993 г. е одобрен Законът за всеобхватна детска имунизация, който дава на Министерството на здравето и служби за човека (DННS) властта да отпуска повече от 400 млн. USD на различните щати, за да правят регистри на деца­та и така да се контролира дали те се имунизират. Целта е на всяко дете да се даде номер при раждането и чрез централизи­рана компютърна система с база данни да може да се проследя­ва по години, дори и да се премести в друг щат, дали е имунизи­рано или не, и съответно да могат да бъдат предприети репре­сивни мерки срещу него или родителите му. Това става или ка­то се отказва прием на децата и младежите в държавните училища и колежите, или пък като се обвиняват родителите в престъпно нехайство към подрастващото поколение! Напри­мер отказ на ваксина срещу хепатит В може да означава недопускане до детските градини, занималните, държавните училища, университетите, неприемане на работа, отказ на медицинска застраховка, или на социални помощи за социално слаби семейства. По тази манипулативна схема всъщност се правят задължителни различните видове препоръчителни ваксини!

Фармацевтичната индустрия отпуска щедри финансови средства за стимулиране на масовите имунизации. Много щати получават дарения например от "Робърт Ууд Джонсън Фаун-аейнгън" на фирмата "Джонсън енд Джонсън”, за да направят системи за следене на имунизираните деца и да налагат ваксинирането. През 1989 г. американската фармацевтична компания Меrk & Со., производител на ваксините за дребна шарка, МПР и хепатит В, заедно с „Johnson&Johnson” образуват Worldwide Consumer Pharmaseuticals Со. ("Уърлдуайд кънсюмър фармацютикълс Ко.") с цел завладява­не на още по-големи пазари. За 1997 г. само Меrск & Со. реализи­ра продажби на ваксини за 1 млрд. USD!

Още ли продължавате да се чудите защо никой не ви казва за страничните ефекти на ваксините и за всички рискове, свързани с тяхното приложение?

Друг момент в тази подла война срещу здравето на чове­чеството е създаването по проекта "Ол кидс каунт" (Аll Kids Count!) на работна група към Дирекцията за оцеляване и разви­тие на детето при Център "Картър" в Атланта, който е ръководен от бившия директор на СDС д-р Уилям Фож. Тази ра­ботна група се спонсорира не от кой да е, а от СЗО, Световна­та банка, Фондация "Рокфелер", Фонда на ООН за населението и някои производители на ваксини, като последните освен това финансират "Инициатива за ваксиниране на деца­та" (СIV). СIV, чиято щаб-квартира е в Женева, е основана през 1990 г. и целта й е да стимулира и подпомага "развитието и оползотворяването" на различните ваксини от всички деца по света. Все още ли не сте разбрали ли за какъв заговор срещу чо­вечеството в световен мащаб става дума?

Гореизброените организации не са единствените, чиято цел е масовото инокулиране на децата с токсични коктейли, извършвано под благовидното название "имунизиране". През 1991 г. е основана организацията "Еври чайлд бай ту" (Еvery Child by Twо) от една бивша първа дама на САЩ - Розалин Кар­тър, жена на президента Джими Картър, и от Бети Бъмпърс, жена на сенатора от Арканзас Дейл Бъмпърс. Организацията е спонсорирана до голяма степен от Меrск & Со., Lederle и Соnnaught - трите най-големи производители на ваксини в САЩ. Фондацията на СDС, която започва да действа през 1995 г., е събрала през последните 4 г. над 15 млн. USD с цел стиму­лиране на масовите имунизации по различни начини - например чрез организиране на "разяснителни" конференции и др.

През 1995 г. се създава и "Имюнизейшън екшън коалишън", която пък от своя страна дейст­ва и чрез коалиция "Хепатит В", за да по­ощрява в национален мащаб имунизирането срещу хепатит В.

Фармацевтичната компания "Смит Клайн Бийчъм Фармацютикълс") чрез Американската фармацевтична асоциация спонсорира национална кампания, която позволява на аптекарите да ваксинират деца и възрастни! От 1998 г. до сега 23 щата са прокарали закони, позволяващи на аптекарите да продават и да назначават както ваксина срещу хепатит В, така и други ваксини.

През 1996 г. в Австралия се въвежда проследяваща система за направените ваксини и съответно детски имунизационен регистър. Това означава достъп до данните на всяко дете, ко­ето има медицинска застраховка от всяка точка на Австралия. Така ако на детето се наложи да влезе в болница, съществува реалната възможност лекарят, който е превърнат в слу­га на системата, да попита дали са му направени всички вакси­ни и ако не са, той може да изиска да се поставят на място! Освен това правителството може да прати здравен работник в къщата на някое дете, което не е ваксинирано до 90-ия ден след срока, обявен в имунизационния календар, за да убеди роди­телите да спазят процедурата. Много демократично, нали?

Имунизационната кампания на австралийското прави­телство, която струва 80 млн. USD, протича под лозунга: "Ако имунизацията не хване детето ви, то болестта ще го напра­ви." Ако родителите не са запознати с гореизложените факти, съвсем естествено е да се поддадат на тази манипулация свър­зана с насаждането на страх от опасност, която в действи­телност не съществува.

А ето някои внушаващи страх и обреченост заглавия и от нашата преса - "Грипът фатален за всеки 3-и", "Грипът идва", "Свършиха грипните ваксини" и т.н. Ще цитирам извадки от статия, публикувана във в. "Монитор" от 11.10.2000 г., озаглаве­на "От новия грип се оглушава": "Вторичните бактериални инфекции и усложненията, които ще съпътстват грипа тази го­дина, са изключително опасни... Лечението на грипа е много трудно, защото класическите препарати не са ефикасни, сочат здравни експерти. Според специалистите от Център по заразни и паразитни болести единственото спасение е противогрипната ваксина да стане задължителна (!)..." (курсивът е мой.)

Разбира се, че има застрашени групи от хора и това са тези с хронични заболявания на белите дробове и сърдечно-съдовата система, както и кърмачетата и децата в ранна детска възраст, но това въобще не означава, че най-добрата профилактика е те да бъдат ваксинирани.

Тази ваксина, както и други е противопоказана при алергия към белтъчини, особено яйчен белтък, и гентамицин. Не се ваксинират и бременните до 3-ия месец и страдащите от бронхи­ална астма. Изграждането на антитела става до три седмици след ваксинирането, през което време рискът от заболяване продължава да съществува. Самата ваксина може да предизвиква заболяване, и то понякога по-сериозно, отколкото самия грип. Ето ви част и от статията "Грипът Сидни - златната кокошка за фармацевтиката" (в. "Монитор" от 29.1.2001 г.): "Паника създаде чуждестранната преса, Която съобщи, че та­зи година грипът взема много повече човешки жертви от обичайното... 8 млн. души ще се разболеят, 20 000 ще умрат до края на епидемията. Прогнозите са на фармацевтичната фир­ма “Смит Клайн Бийчъм”, която следи здравето на британци­те..." Интересно на какво основание са направени тези прогно­зи и защо никъде не прочетох или чух след няколко месеца съоб­щения за тяхното сбъдване или опровержение. И по-нататък: "Тревожните съобщения за размерите на грипната епидемия на Запад, като че ли случайно съвпаднаха с промоцията на 2 прин­ципно нови противогрипни препарата... Фармацевтите не пропуснаха шанса да ги рекламират на фона на общата паника. Резултатът - и двете лекарства грабнаха най-висок дял на продажби в отрасъла за последните 2 месеца, а ПР-кампанията²⁹ беше определена като най-прилепчивата, разпространена според медийни експерти “по въздушно-капков път”..."

Грипни епидемии е имало още в средните векове. От XIX в. досега е имало няколкостотин епидемични взрива, но само няколко са били известни със своята тежест и смъртоносност. Всяка година доминират различни грипни вируси като по­вечето са сходни с вече появявали се в миналото. Според много учени генетично устойчиви грипни вируси живеят съвсем безо­бидно в птиците, а някои от тях преминават в свинете. Тогава имунната система на прасето атакува вируса, като го променя генетично. Ако след това този вече мутирал вирус премине в човек, може да се стигне до заболяване.

Имайки предвид експериментите, които се правят в раз­лични лаборатории от десетилетия, и всичко, което ще проче­тете в тази книга, човек може с основание да се запита: "А не са ли някои от смъртоносните щамове всъщност култивирани от човека с тъмни цели?" За най-тежката и смъртоносна епи­демия през 1918 г., за която се обвинява т. нар. испански грип, при която загиват над 2 млн. души, има данни, че е била най-строго засекретен биологичен експеримент. Съществува голя­ма неяснота относно източника, откъдето пламва самата пандемия. Първо през пролетта на 1918 г. избухва безопасна грипна вълна, а през есента на същата година се развихря смъртоносната пандемия, каквато светът изобщо не познава и до този момент. Този вирус не е направил обичайния скок птици-прасета-хора, описван от някои учени.

Има още две епидемии, протекли тежко - през 1957 г. от "азиатския грип" и през 1968 г. - от "хонконгския грип". Смята се, че и в двата случая вирусите бързо са преминали от птици­те в прасетата и оттам - в хората.

Ваксинационната политика в нашата страна е изяснена в Наредба № 2 от 27.04.2000г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им, издадена от ми­нистъра на здравеопазването и публикувана в бр. 38 на Държавен вестник от 09.05.2000г. Според нея са задължителни имуни­зациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, заушка, рубеола и ви­русен хепатит В, като в приложение са посочени времето и на­чините на извършването им. В наредбата се посочва, че освобождаване от задължителните имунизации може да се напра­ви единствено по медицински показания, но това не е окончателно, защото слагането на ваксините само се отлага, докато се установи, че човекът е оздравял или е в ремисия от някакво сериозно заболяване! Никъде не се споменава, че родителят трябва да бъде информиран както за всички възмогни усложнения, свързани с прилагането на която и да е от ваксините, така и за същността на заболяванията, срещу които са насочени имунизациите!

В Приложение № 4 Към чл. 10, ал. 1 , т. III., където пише за страничните ефекти при ДТК-ваксината, между другото се пояснява: "Предвид честотата на фебрилни (температурни - бел.авт.) реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профилактично приложение на подходящ антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час."

В светлината на цялата изнесена в този раздел информа­ция е очевидно, че определени членове от тази наредба би тряб­вало да бъдат преразгледани и преформулирани в демократи­чен вид възможно най-бързо ида отпадне елементът задължителност. Всеки трябва да има право да избира дали да ваксинира детето си или себе си, и то само след като е запознат с истинските факти!

Нека хвърлим бърз поглед и на Националната програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата в Република България за периода 2000-2003г., обнародвана в бр. 56 на Държавен вестник от 11.07.2000 г.

Туберкулозата е най-широко разпространената инфекци­озна болест в света въпреки масово провежданите имунизации и отразява как се храним и как живеем. Във всички страни, къ­дето бедността, лошите хигиенни условия и ниската култура са сериозен проблем, туберкулозата намира благодатна почва за развитие. Това е заболяване на социално слабите и на подложените на хроничен глад, алкохолиците, наркоманите, диабе­тиците.

И така в тази наредба в тона на други подобни писания, в които явно се копира "светлият" пример на СЗО, се изписват много общи приказки за профилактиката, в които естестве­но, най-важно място е отредено, познайте на какво - на иму­низациите и профилактичното приемане на медикаменти, разбира се. Никъде, никъде няма да прочетете, че основна причина за развитие на туберкулозата е лошата хигиена и отслабения имунитет поради хроничен аминокиселинен и витаминен глад и лоши условия на живот и че именно това са факторите, чрез които трябва да се направи истинската профилактика.

Според официално изнесените данни за България заболева­емостта през 1990 г. е била 25,1 на 100 000 души, докато за 1998 г. е 50 за същия брой население, а болестността съответно 125,3 и 182,2 отнесени за същите години, като е нараснала зна­чително и смъртността. Увеличението на заболяването е изключително за сметка на случаите на белодробна туберкулоза, като през 1998 г. заболеваемостта от нея е 42,9 на 100 000. Защо "жълтата гостенка" започна да спохожда все по-често българина въпреки ваксинациите? Отговорът е прост - защото хо­рата живеят в стрес и недохранване. Къде се изпари митът за нарастващото благополучие на българина за последните годи­ни на набедена демокрация?

Туберкулозата става все по-трудно лечима с досега пред­писваните туберкулостатици и антибиотици, които трябва да се приемат месеци наред и са твърде скъпи. От десетиле­тия е известно, че ВСО-ваксината не дава имунитет срещу заболяването, но упорито продължават да я правят. През 1977 г. френският педиатър проф. Марсел Ферк публикува книгата "Провалът на ВСО", в която разкрива неефикасността от противотуберкулозната ваксина и опасностите от страничните й ефекти. Вече повече от две десетилетия мно­гобройни френски лекари и учени настояват за забраната на тази ваксина.

Наскоро у нас беше съобщено за 14 деца от едно ямболско село, инжектирани по погрешка с двойна доза противотуберкулозна ваксина, в резултат на което 5 от тях са развили заболя­ването.

Глава 6. Ваксинациите като средство за тайно, насилствено намаляване на населението на Земята
От няколко десетилетия се разработват ваксини срещу забременяване под егидата на СЗО и има данни, че те са използ­вани в някои страни като опитно средство за тайно регулира­не на населението на Земята.

В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксинационна програма срещу тетанус в различни страни, между ко­ито Никарагуа, Мексико и Филипините. През октомври 1994 г. организацията "Хюман лайф интернешънъл" (ХЛИ) получава доклад от своя мексикански клон за протичащите в тази стра­на имунизации. Тъй като имунизационните протоколи не изглеждали съвсем редовни, организацията се сдобила с няколко проби от ваксината и я дала за изследване. В някои от тях било установено наличието на човешки хорионгонадотропин (ХГТ) естествено произвеждан от човешкото тяло хормон, не­обходим за протичане на нормална бременност. ХГТ предизвиква освобождаването на други хормони, които подготвят лига­вицата на матката за имплантиране на вече оплодената яйцеклетка. Рязкото повишаване на ХГТ след зачатието го прави отличен диагностичен способ за определяне със сигурност на настъпила бременност. Чрез въвеждането на този хормон в женското тяло съчетан с носител тетаничен анатоксин, целта е да се заблуди организма и да започне да образува антите­ла не само срещу бацила на тетануса, но и срещу самия ХГТ! При една започваща бременност тези антитела ще атакуват нормално образувания от тялото на жената ХГТ, и ако те са в достатъчно голямо количество, ще предизвикат нейното прекъсване!

ХГТ веднага направила тази информация достояние на членовете на своя световен съвет и на всички свои филиали в повече от 60 страни. Скоро започнали да пристигат доклади и от Филипините, където са били ваксинирани 3 400 000 жени, както и от Никарагуа.

Ето фактите, които са известни:

- На ваксинация са били подложени само жените между 15 и 45 г. (в Никарагуа между 12 и 49 г). Но веднага можем да се запитаме: Поради каква причина се е сметнало, че те са изложени на риск от заразяване с тетанус повече отколкото мъжете и децата?

- Имунизационният протокол изисквал да се направят об­що 5 ваксини, като първите 3 в разстояние на 3 месеца. Но за­що е нужно това, след като се приема, че дори само еднократна ваксинация осигурява 10-годишна защита?

- Във ваксините нормално не може да има ХГТ и няма на­чин той да бъде там по естествен път.

- СЗО повече от 20 години участва активно в разработката точно на подобен тип ваксина срещу забременяване, в която има човешки ХГТ, прикрепен ъм носител тетаничен анатоксин (същите ваксини, които са открити в посочените по-горе страни)!

И тук отново възникват някои въпроси: СЗО здравна орга­низация ли е в действителност, чии интереси обслужва и какво всъщност се крие зад това име?

СЗО и филипинското Министерство на здравеопазването се опитват да омаловажат разкритията и да представят не­щата като случайност. Но изследвания, проведени с 30 произволно избрани вече ваксинирани жени, показали, че 26 от тях имат в организма си много високи нива на антитела срещу ХГТ, което е възможно само ако в прилаганите ваксини е имало зна­чително количество от хормона. И няма никакъв друг начин в телата на тези филипинки да се появят антитела срещу ХГТ, ако той не е бил предварително вкаран в тях!

Но това не е всичко. Оказва се, че никоя от трите типа из­ползвани ваксини не са били лицензирани или регистрирани във филипинското Бюро по храните и лекарствата! Директорът му пояснил, че тези компании не подлежат на регистрация и след като ваксините са били одобрени от СЗО, можело да се предполага, че идват от "надеждни производители".

По-късно сведения за използвана подобна ваксина присти­гат и от Африка.

Свързани със СЗО във връзка с работата над ваксината срещу забременяване са Фонда на ООН за населението, Програмата на ООН за развитие, Световната банка, Съвета по населението, Фондация "Рокфелер", Всеиндийският институт по медицински науки, редица университети, напри­мер в Усала, Финландия и в щата Охайо, САЩ, както и някои организации, спонсорирани с обществени средства. Национал­ният институт по здравето на децата и човешкото развитие (какви гръмки имена!) е бил доставчикът на човешкия ХГТ за някои от опитите с ваксината.

СЗО започва "специалната си програма" по въпроса за човешкото възпроизводство и демографския контрол през 1972 г. и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследо­вателска работа по този въпрос, като само за контрацептивни ваксини официално обявената сума е около 11 млн. USD. Именно тази програма е водещата в разработката на ваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатите фондации, организации и институти пари за програмата са отпускани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания, Германия, САЩ, Фондация "Форд" и Международният център за научноизследователска работа и развитие.

При обикновените ваксини целта е да се предизвика образу­ването на антитела срещу чужди за организма агенти - най-често вируси. Но контрацептивните ваксини използват имунната система, за да предизвикат образуването на антитела срещу определени хормони или други вещества, нормално съществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса на възпроизвеждане. За да се излъже организмът и за да почне да образува антитела, съответният хормон трябва да се вкара в него прикрепен към друга чужда субстанция, какъвто е напри­мер тетаничният анатоксин. Понастоящем има поне 6 такива ваксини в процес на разработва.

Чрез определен тип ваксина например се цели да се потисне образуването на гонадотропин-освобождаващия хормон в диенцефалона (хипоталамуса). Но тъй като приложението й води до промяна във функцията на цялата ендокринна система, и жените, и мъжете, на които е направена трябва да приемат синтетични стероидни хормони, за да се тушират странични­те ефекти, които се изявяват. При жените изкуствено се провокира състояние наподобяващо менопауза!

По принцип по-голяма част от изследванията са насочени към ваксини, предназначени за жени, защото менструалният цикъл се смята за по-лесна цел за повлияване. Най-използвана досега е анти-ХГТ ваксината. За да се удължи нейното дейст­вие, бета-ХГТ гени са прехвърлени на вирус от едра шарка, който може да се репродуцира в организма! (Злите черномагъосници от миналото само могат да мечтаят за изобретател­ността на съвременните им колеги.)

Първата много голяма опасност, която конрацептивните ваксини крият, е създаването на условия за развитие на автоимунни заболявания. От средата на нашия век насам броят им по целия свят се увеличава непрекъснато и около две трети от заболелите в Европа и САЩ са жени.

Вторият рисков момент е кръстосаната реактивност, ко­ято може да се получи в резултат на ваксинацията. Тъй като структурата например на ХГТ има общи елементи с други хормони, то създадените антитела могат да се насочат и към тях. Такива явления вече са наблюдавани.

Трето: има голяма опасност от развитие на непредеказуеми странични ефекти. Едно експериментално изследване в клиника в Швеция през юни 1994 г. е било преустановено, защо­то при първите 7 доброволци са се появили неочаквани реакции.

Четвърто: съществува възможността ваксината да се назначава без знанието на жената (така, както в описания слу­чай).

Пето: не са правени никакви изследвания, отчитащи риска за децата, които евентуално биха се родили от тези майки, ко­ито все пак забременеят.

Ето какво пише д-р Г. Ланкто: "Ваксинациите са средство за намаляване на населението на Земята. Драстично - в стра­ните от третия свят. Хронично - в индустриализираните държави. Във връзка с това Робърт Макнамара, бивш прези­дент на Световната банка, бивш държавен секретар на САЩ, под чиято заповед са провеждани масивни бомбардировки над Виетнам, заявява следното според една френска публикация: “Трябва да се вземат драконовски мерки за демографска редукция срещу волята на населението. Намаляването на раждаемостта се оказва невъзможно или недостатъчно. Тогава значи трябва да се увеличи смъртността. Как? Чрез естествени методи. Глад и болести. ... ...ваксините се използват като биологическо оръжие... да разпространяват болести и... улесняват целенасочения гено­цид. Те позволяват да се избиват хора от определена раса, оп­ределена група или страна... В името на здравето и благополу­чието, разбира се. Вземете Африка например. Свидетели сме на почти пълното изчезване на някои общности... При едно слу­шане във връзка с дейността на ЦРУ д-р Готлиб, специалист по ракови заболявания, признава че през 1960 г. е разпръснал ог­ромно количество вируси в река Конго (Заир), за да я замърси и да зарази всички хора, които ползват реката като водоизточник. И същият този д-р Готлиб е бил избран да оглави Нацио­налния институт по рака!... Преди няколко години Ройтерс съобщи: “Болест, подобна на СПИН, изби 60 000 души в южната част на Судан... Семейства, цели селища изчезнаха...”

Ваксинациите служат като средство за експериментиране, да се пробват нови продукти на големи части от населени­ето. Под маската на грижа за здравето и благополучието на на­селението хората се ваксинират срещу псевдоепидемии с продукти, които някой иска да изучава..."

Д-р Ланкто дава за пример една голяма имунизационна кам­пания срещу хепатит В в провинция Квебек в Канада през 1994 г. на деца и възрастни от 1 до 20 г. (Предишните 2 години в същата област са били провеждани масови имунизационни и ре-мунизационни кампании срещу менингит.) За слагането на ваксините са били специално обучавани определени медицински сестри. Не е имало епидемия, нито рискове от такава, но натискът да се имунизират хората е бил огромен и според нейните думи дори "училищата били превърнати в клиники". Имена­та на всички ваксинирани деца са били вкарани в компютър. Тези, които са отказали, са били сочени и третирани едва ли не като отхвърлени от обществото. А сестрите дори са преслед­вали родителите в къщи, настоявайки да имунизират децата си. Според д-р Ланкто този огромен натиск е бил поради факта, че провинцията се населява от много местни хора с индианска кръв, които отстояват своята културна идентичност и независимост. А провинция Квебек е изключително богата на водни запаси. Както пише канадската лекарка: "Водата днес е злато. Някой може ли да се сети за по-подходящо биологично оръжие, чрез което да премахне пречките към овладяването на тези водни източници?"

През февруари 2000 г. FDA дава път на нова ваксина срещу пневмококова пневмония, а щатското правителство обмисля да я приложи за имунизация на децата между 2 и 5 г. на тъмнокожите и на туземните индианци, т.е. да ги използва като опитни зайчета. Според експерти напълно е възможно поне 1% от децата, които ще получат ваксината, да разбият инсулино-зависим диабет или друго автоимунно заболяване. Тази ваксина всъщност е конюгирана и е комбинация от 7 различни ваксини, всяка от различен щам на бактерията. Ваксината е подобна по структура на вече прилаганата ваксина за хемофилус инфлуенце, свързвана със значително нарастване на инсулинозависимия тип диабет сред децата. Според д-р Барт Класен новата 7-валентна ваксина може да бъде 7 пъти по-токсична от тази срещу хемофилус инфлуенце. Той заявява: "Планът на прави­телството да насочи имунизациите към чернокожите и местните индианци е най-вероятно да има ефекта на целенасочен расов геноцид..."

Освен че чрез ваксините може да се промени генетичният материал на ваксинираните, масовите имунизации дават и възможност да се събира богата информация за имунната реакция и степента на съпротивляемост на определени народности или раси към определени вируси, което е много важно от военна гледна точка. Отново ще си позволя да цитирам д-Р Ланкто: "В името на защитата на нашите страни ние произвеждаме най-смъртоносното оръжие... Биологичното оръжие е гигантски бизнес, основно финансиран с нашите пари. Той е съ­що така финансиран, и то без нашето знание, с нашия живот. Този на нашите деца и милионите невинни, които са пожертвани. Именно ние, които живеем в Западния свят, сме отговорни за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрез нашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и в чужбина..."

Ето и мнението на Международната група за най-съвре­менни изследвания, в която влизат учени и лекари от различни страни: "Какво се случва през последните 50 години? Обмисле­но и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкото тяло, които увреждат здравето, репродуктивните способнос­ти, интелигентността и социалното поведение. Като резул­тат се проявяват социални заболявания, включващи пробле­ми с обучението и усвояването на знания, престъпност и дру­ги инволюционни феномени, които позволяват на определени социални групи да контролират съзнанието на населението чрез поддържане на конфликти, като по този начин пречат на планетарната еволюция и същевременно жънат огромни печалби от биологичната и неврофизиологичната дегенерация на обществото."