Глава 5. Безопасни ли са ваксинациите?

В края на XIX в. известният английски лекар хомеопат Комптън-Бърнет пише за ваксиноза, имайки пред­вид хроничното заболяване, което се предизвиквало от прила­ганата тогава масово ваксина против едра шарка. Той дори из­дава книга по този въпрос, в която представя многобройни слу­чаи от своята практика, при които установил, че оплакванията са започнали след "неуспешна ваксинация". От времето на д-р Бърнет до сега лекари по целия свят многократно са прос­ледявали развитието на различни "болести" до направени пре­ди това имунизации. Сериозните странични ефекти, проявява­щи се след поставянето на различни ваксини, общо взето, не могат да се лекуват от алопатичната медицина, но с помощта на хомеопатията те са били често успешно преодолявани през последните 100 години.¹³

„Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не е слагана" - това заявява д-р Джеймз Шенън от Националния здравен институт на САЩ (NIH).

Според вирусолога Алан Морис "има достатъчно данни, които показват, че детските имунизации причиняват повече вреда, отколкото полза".

А ето какво пише още в юлския брой на JAMA, 1926 г.: "В райони, където не се правят организирани ваксинации на населението, парализата е рядко явление. Невъзможно е да се отрече връзката между ваксинациите и енцефалита¹⁴, който ги следва."

"Решението дали да ваксинирате децата си, е ваше и само ваше " ("Ръководство за родители за имунизациите при деца­та", стр. 5, издание на PHS/CDC, 1977 г.)

Според Информационната система за докладване на стра­ничните ефекти от ваксинации (VAERS) към FDA годишно се по­лучават между 11 000 и 12 000 официални съобщения, от които около 1% за смъртни случаи и около 15% за сериозни проблеми, на­лагащи хоспитализация или завършващи с трайна инвалидност! Отново ще цитирам д-р Кр. Севърин: "Само за две години - 1991 и 1992, в САЩ са регистрирани 31 666 случая на странични реакции след ваксинации, включително 706 със смъртен изход. Почти 5% от нежеланите ефекти са класифицирани като сериозни. В също­то време FDA признава, че само около 10% от лекарите докладват за страничните ефекти от ваксинации!" При проучване в Ню Йорк се установило, че само 1 лекар на 40 съобщава за смърт или увреждане, настъпили в резултат на имунизация!

През 1986 г. се създава, забележете, Програма за компенси­ране на щетите от ваксинации (VICP), която до настоящия момент е изплатила повече от 1 млрд. USD за различни увреж­дания или смърт, настъпили след ваксинации, като има заведени още хиляди дела. Въпреки всички горепосочени факти на обществото непрекъснато се повтаря, че "ползите от ваксинациите превишават по значение рисковете".

Според д-р Дж. Келър хората се ваксинират главно под натиск и под въздействие на умело насаждания страх от определени болести. Клинптън Милър заявява в изказване пред Долна камара на Конгреса на САЩ, че при масовите имунизационни програми се наблюдават следните тенденции: да се преувеличават ползите от ваксинациите, като същевременно се омаловажават или напълно се пренебрегват рисковете, свързани с тях, да се създава впечатление за неотложност на ситуацията когато такава в действителност не съществува; да се стимулира ваксинационен ентусиазъм сред обществеността; да се разширяват дори пълномощията на полицията и други институции за да налагат по недемократичен начин ваксинационните идеи; да се поддържа прилагането на дадена ваксина дори когато вече е била многократно дискредитирана, и да се заглушава по всякакъв начин гласът на образованите и разумни инакомислещи.

Медицинската индустрия е създала мита за "страшните" детски болести и съответно е предложила "решението" за тяхното унищожаване - ваксините. На родителите с години се насажда страхът, да не би детето им да се разболее от една в действителност невинна болест, която би била полезна за развитието на имунната му система и би му дала доживотен имунитет, и са накарани да приемат за нормално и дори полез­но внасянето на токсични коктейли в оформящия се детски организъм! Със сигурност те не знаят, че през последните де­сетилетия в САЩ смъртността в резултат на имунизации срещу детските болести превишава почти десетократно смъртността от самите заболявания!

Ето един от начините да се манипулира съзнанието на ле­карите според д-р Вира Шнайбнер: В по-старите версии на ме­дицинските учебници детските болести са описани като добро­качествени и тези, които ги прекарат, остават с траен иму­нитет за цял живот. В новите издания, публикувани след въвеждането на съответните ваксини като МПР (морбили-паротит-рубеола) например, заболяванията са описани вече ка­то носещи значителен риск, но затова пък тяхното ликвиди­ране се извършва посредством масовите имунизации! Разбира се, когато хората не познават целия богат арсенал от манипулативни методи и прийоми, които се използват, за да ги накарат да извършват действия дори против убежденията си не могат да им се противопоставят.

Като цяло фирмите използват различни механизми, за да потискат негативната информация, която би трябвало всички да знаят. Те не са задължени да извършват проучвания за дълготрайните странични ефекти от ваксинациите, нито пък да правят сравнителни изследвания с алтернативни методи, като например хомеопатия, за ефективността на профилактиката и лечението. Те нямат никаква изгода от това да се вдига шум около тези въпроси, защото знаят какъв ще е крайният резултат и той въобще няма да бъде в тяхна полза. Техният интерес е да произвеждат нови и нови ваксини и да ни убеждават, че това е "войнственият сигурен начин" да се предпазим от заболявания. Да, това е сигурен начин, но да си напълнят джобовете за сметка на здравето и на влошаващия се генофонд на цялото човечество.

Ето мнението на д-р Кр. Севърин: "Докато на родителите не се даде шанс сами да решават дали да се слагат ваксини на децата им, то значи, че на тях им се отрича правото на съгла­сие без да са информирани достатъчно по въпроса. Защо ваксинациите да са по-различни от други медицински процедури, ко­ито изискват съгласието на пациента, след като е бил инфор­миран за ползите и рисковете от тях?"

Наскоро моя близка приятелка ми каза, че не желае бебето й да бъде ваксинирано. Тя споделила със своя педиатър опасенията си от възможни усложнения след имунизацията, като например появяване на гърч или други реакции. "Няма нищо страшно" - бил отговорът - "ще му дадем диазепам преди ваксинирането или пък, след това, ако такова нещо се получи."(!) При подобен начин на разсъждение от страна на медицинската професия не бихме мог­ли да очакваме положителни промени в здравеопазването.

Д-р Р. Менделсон пише: "Ние вече видяхме какво бедствие е медицината, която лекува, но т. нар. превантивна медицина е също толкова опасна... Най-голямата заплаха идва от опасни­те и безуспешни опити да предпазим децата от детските бо­лести чрез масови имунизации. Имунизирането не е единстве­ният фактор, който определя дали даден човек ще се разболее от дадено заболяване. Много други фактори като хранене, ус­ловия.на живот и хигиена имат важно значение... Понякога самата ваксинация може да отключи заболяването...

Бурното увлечение на модерната медицина не е никъде толкова явно видимо, както при фарса с ежегодните противогрипни ваксини. Не мога да не мисля за тях, без да се сетя за една сватба, на която бях поканен. Странно, но родителите на младоженците не присъстваха и изобщо нямаше хора над 60-те. Когато попитах къде са възрастните хора, ми казаха всички те са били ваксинирани срещу грип преди няколко дена сега били по къщите си, възстановявайки се от страничните ефекти на ваксината!"¹⁵

Представа за реалните опасности, които крият противогрипните ваксини, може да се получи от т.нар. Голямо фиаско със свинския грип от 1976 г. След щател­но правителствено и медийно проучване последва разкритието на 565 случая на парализа по типа Гилен-Баре¹⁶ в резултат на ваксинациите и около 30 "необясними" смъртни случая на въз­растни хора няколко часа след слагането на инжекцията.

Не е известно дали противогрипната ваксина не предизвиква по време на бременността увреждане на плода, тъй като няма никакви изследвания във връзка с това. Добре е да се знае че след естествено преболедуване от грип не само че се придо­бива траен имунитет срещу съответния щам, но освен това организмът е в по-висока готовност да неутрализира инфекция с грипен вирус, подобен на този, с който човекът вече се е срещнал.

По-долу ще разгледам накратко някои заболявания, ваксините срещу тях и техните странични ефекти.

Полиомиелит. При голяма част от хората заболяването протича в съвсем лека форма със симптоматика подобна на тази при обикновена настинка или грип, може да не бъде раз­познато и не оставя никакви трайни последици. А по време на епидемии здравите носители на вируса многократно превиша­ват болните, особено тези с паралитични симптоми! Може би дори повече от 90% от изложените на вируса хора по време на епидемии остават безсимптомни! Това показва, че преди всичко най-важна е силата на имунната система и предразположението! Алопатичната медицина не разполага с ефикасно лечение на паралитичната форма на полиомиелит. Но той е бил много успешно лекуван с хомеопатия. Ето какво пише д-р Бонд за своя клиничен опит със заболяването: "Винаги съм използвал за латирус¹⁷ като профилактично средство при стотици семейства по време на много сериозни епидемии и никога не видях дори един от тези случаи да се усложни. Възстановяването на вече разболелите се, както и на тези в начален стадий на заболяването беше 100 %.”

До XIX в. в света не е имало големи епидемии от полиомиелит. Те се проявяват главно от началото на XX в. докъм 50-те години в страните от третия свят, където хигиенните условия обикновено са лоши, честотата на полиовирусните инфекции е много висока. При голяма част от децата се установяват антитела в резултат на прекарано заболяване или поради безсимптомно инфектиране с вируса. Паралитичните случаи обаче са малко и освен това няма епидемии. Те могат да се проявят, когато голяма част от населението не е била излагана на вируса сравнително продължително време и/или се появи нов по-вирулентен щам. Изготвянето на самата ваксина може да предизвика създаването му затова в развиващите се страни епидемиите възникват именно след имунизационни кампании.

През 1955 г. д-р Джонас Салк, американски лекар и микробиолог, създава ваксина от убити полиовируси, която се поста­вя инжекционно. На 5 април, 1955 г. Американската фондация по детски паралич обявява, че ваксината е "безопасна, силна и ефикасна" и скоро ще изкорени полиомиелита завинаги, след ко­ето започва масова имунизационна кампания. Само 2 седмици след това изявление деца, които са ваксинирани току-що, за­почват да развиват симптоми на полиомиелит. До 23 юни Службата за обществено здраве на САЩ съобщава, че има потвърдени случаи на полиомиелит, като 6 от тях са завършили със смърт, и още 149 случая сред контактни на имунизираните с ваксината на Салк деца!

През 1959 г. д-р Алберт Сабин, също американски лекар и микробиолог, създава живата полиомиелитна ваксина, която се поема през устата. От 1962 г. започва да се прилага изключително ваксината на Сабин, тъй като тя предизвиква образуването на по-голямо количество антитела и според официално наложеното мнение се смята, че дава по-дълготраен имунитет.

Тук искам да предложа на вниманието ви един интересен факт: През 1948 г. по време на най-големите епидемии от полиомиелит д-р Бенджамин Сендлър, експерт по хранене към "Отийн ветеране хоспитъл" установил, че съществува известна зависимост между приема на захар и нишестени продукти и заболеваемостта. Той събрал данни и установил, че областите, в които консумацията на захарни и тестени изделия е най-висока, имат и най-много случаи на полиомиелит. Според него тези храни дехидратират клетките и предизвикват изтегляне на калция от костната, нервната и мускулната тъкан. Това во­ди до значителен калциев дефицит, който допринася за разви­тието на тежка картина на болестта. Според епидемиологич­ните проучвания най-многобройни и сериозни случаи е имало през летните месеци. Д-р Сендлър забелязал, че тогава децата консу­мират много сладолед, газирани и други подсладени напитки. През 1949 г., преди да започне "сезонът на полиомиелита", той предупредил жителите на Северна Каролина чрез вестниците и радиото да намалят колкото се може повече приемът на захар-съдържащи храни. Ефектът: 90% редуциране на консумацията се последвало от почти същото процентно намаление на заболе­лите - 2498 случая за 1948 срещу 229 за 1949 г.! Впечатлени от ог­ромните загуби, мощният Млечен тръст на Рокфелер, продаващ замразени продукти на жителите на областта, заедно с търгов­ците на кока-кола предприели широка кампания, като заявили, че проучванията на д-р Сендлър са само мит и статистическите данни не са нищо повече от "щастлива случайност" и съвпадение. На следващата година потреблението на захарни изделия било същото както през 1948 и заболеваемостта отново се покачила. Очевидно повечето хора не желаят да използват ума си за мислене. Докато това продължава, човечеството като цяло ще си остава лесна плячка на финансовите акули, безскрупулните политици, сектите и прочие.

Дифтерия. Понастоящем това заболяване е изключителна рядкост. В САЩ за периода 1900-1930 г. преди въвеждане на ваксината броят на боледуващите е спаднал значително, а смъртните случаи са намалели с 90%.

Германия започва задължителна имунизационна кампания през 1939 г. За съвсем кратко време след това броят на заболелите скочил на невероятните 150 000, а смъртността се увеличила с 600%! Френското правителство след този злополучен експеримент в нейната съседка отказало да имунизира населението, но било принудено след окупацията на Франция от Германия по време на Втората световна война. До 1943 г. заболелите станали почти 47 000! В същото време в Норвегия, където не приели да се ваксинират, имало само 50 случая.

През 1975 г. FDA официално признава, че ваксината не е така ефикасна, както се е очаквало, и че болестта може да възникне и в имунизирани индивиди. Около 50% от хората, които се разболяват от дифтерия, са били ваксинирани според протокола. При една епидемия в САЩ например през 1969 а. 25% от заболелите и 33% от смъртните случаи също са били при напълно ваксинирани. Последните 15-20 години в САЩ се уста­новяват не повече от 5 случая годишно.

Морбили (дребна шарка). Това е детска болест, която не се лекува с алопатия, а се оставя да премине естествения си ход. Има много рядко фатални усложнения - средно 1 случай на субакутен склерозиращ паненцефалит на 100 000.

През 1963 г. д-р Джон Ендърс с екип създали поредния "медицински шедьовър" - ваксина против това незначително заболява­не. Скоро след това започнали и масови имунизации. Действител­но в продължение на около 20 г. след въвеждането на ваксината заболеваемостта като цяло намаляла до 2% от предишните стойности. Но от 1900 до 1955 г. (т.е. няколко години преди изли­зането на пазара на ваксината) смъртността от морбили е била спаднала с над 97% - до 0,3 на 100 000! Факт е, че и през 70-те го­дини тя е същата, както и преди въвеждането на имунизацията.

При много епидемии до 95%, дори 100% от заболелите са били имунизирани! Въпреки това вредната практика на ваксиниране срещу морбили продължава.

Според публикация в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" през 1985 г. избухва епидемия в две средни училища, където 99% от всички разболели се са били ваксинирани. А същевременно при серологичните тестове 95% от тях са показали имунитет срещу морбили (наличие на специфични антитела в серума). Понастоящем според данни за САЩ при епидемиите от дребна шарка се разболяват между 58 и 90% от напълно ваксинирани деца! А на някои ваксини дори пише, че имунизираните може да са заразни до 1 месец след инокулацията!

Страничните ефекти на ваксината срещу морбили включват енцефалит, атаксия (некоординирани движения на крайниците), хемипарези, парализа от типа Гилен-Баре, припадащ асептичен менингит, забавяне на развитието, хиперактивност, ретинопатия, слепота, проблеми с обучението, гърчове дори смърт.

След започване на масовите имунизационни кампании случаите на дребна шарка сред възрастните са се увеличили зна­чително.

При увеличения брой и атипични протичания се забелязва по-силен обрив, мускулна слабост, периферни отоци и остри коремни болки понякога със силно изразено повръщане.

Все повече зачестяват и случаите на морбили при бебета под 1-годишна възраст, а при тях също са възмогни повече усложнения. Причината за това е, че ваксинираните и съответ­но непреболедували естествено болестта майки не могат да предадат защита срещу нея на своите деца! Още един довод, за да се спре безумната практика на тази имунизация.

Според проучвания поне 25% от "имунизираните" не показ­ват имунитет 5 години след ваксинирането. По време на раз­личните епидемии от рубеола в САЩ през последните 15 г. 89% от заболелите са били имунизирани.

Странични реакции след слагането на ваксината, която е жива, включват болки по ставите и артрит (12 до 20% при жени), диабет (вж. по-долу), полиневрит (болки, изтръпване и дори парализа на периферните нерви). Според доклад още от 1970г. се установява, че при 26% от децата, на които е била направена ваксина срещу рубеола в национална експериментална програма , са се появили артритни болки по ставите. Вирусът може да остане в организма с години след имунизацията и да създава по-този начин различни проблеми и възможности за развитие на автоимунни заболявания.

Друг проблем, който се забелязва след въвеждането на масовите имунизации, е, че болестта също както морбили и паротит е започнала да се проявява по-често при възрастни хора. Например за периода 1966-1968 г. 23% от случаите на рубеола са били у над 15 г. Двадесет години по-късно този процент е вече 48.

Жива ваксина срещу заушка за масово приложение е въведе­на през 1977 г. За един период от няколко години според д-р Шоштедлер заболеваемостта спада драстично, около 20 пъти, но само няколко години след това независимо от имунизациите тя отново започва да се покачва, като остава на едно ниво 7-8 пъти по-ниско отпреди въвеждането на ваксината. Това обаче е за сметка на зачестилите случаи на паротит у възрастни хора и съответно на усложнения от страна на тестисите и яйчниците. Докато за периода 1967-1971 г. заболелите над 15 г. са били 8.3%, то за 1987 г. те са 38,3%.

Страничните ефекти от ваксината включват: обриви, гърчове, диабет, в редки случаи - енцефалит, както и атипични форми на болестта.

Според Американския лекарски справочник сред страничните ефекти, предизвикани от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) са: висока температура и гърчове, обриви, възпаление на тестисите, глухота, енцефа­лит, синдром на Гилен-Баре, епилепсия, както и атипично про­тичаща морбили.

В Англия смъртността от коклюш рязко намаляла, когато процентът на ваксинираните спаднал от 80 на 30 през средата на 70-те. Тази ваксина е отговорна за голяма част от случаите на СВДС¹⁸ и за необратими мозъчни увреждания.

В едно предаване на телевизионния канал Ен Би Си, озагла­вено "ДТК: Ваксинационна рулетка", се цитира известният американски детски невролог д-р Гордън Миличап, директор на "Чилдрънс мемориал хоспитъл" в Чикаго, който казал на един свой пациент, че "не би дал това (ваксината - бел. авт.) дори на своето куче".

Тази ваксина, както и другите, не дават никаква гаранция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез нея имунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от коклюш 12 години след имунизацията е до 95%! Например при ед­на епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълно имунизирани.

Най-често се прилага комбинирана ваксина ДТК, което още повече засилва вероятността от странични ефекти и усложнения. Дори една от фирмите-производителки на ваксината "Конот лабораториз", през 1986 г. поставя в самите опаковки следните обяснения: "...системни реакции като треска се случват доста често. Наблюдавани са диха­телни затруднения, температура до 40,5 по Целзий или по-висока, постоянен неуспокоим плач, продължаващ три часа или повече, необичайни пронизителни писъци, колапс или гърчове. Съобщава се понякога и за по-сериозни неврологични усложнения като продължителни конвулсии или енцефалопатия, в някои случаи фатална, анафилактични реакции. Наблюдаван е също и синдром на внезапна детска смърт след поставяне на инжекцията." Други странични ефекти са болка и подуване в мястото на инжекцията, прожектилно повръщане, разстройство, много силна сънливост, колапс, шок и т.н.

Според д-р Дж. Стрейн, президент на Американската акаде­мия по педиатрия, една на всеки 3000 имунизации за магарешка кашлица води до трайно увреждане на някое дете. Като се вземе под внимание фактът, че се предвижда чети­рикратна имунизация (в САЩ), то този риск на­раства до 1 към 750!

През 1981 г. в Япония въвеждат т. нар. ацелуларна (безклетъчна) вак­сина срещу коклюш, смя­тана за по-малко опасна. Но след нея също са наблюдавани смъртни случаи и усложнения. През 1987 г. 66 японски жерт­ви на ваксината получа­ват огромни обезщете­ния от държавата за уврежданията, които са получили.

Понастоящем, до­колкото ми е известно, имунизация срещу пертусис не се прави във Великобритания и Швейцария.