Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие– irpsd финална трансгранична оценка



страница17/22
Дата03.08.2017
Размер2.57 Mb.
#27207
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

VII. Мисия


Настоящият съвместен план за превенция на обезлесяването и почвената ерозия /СППОПЕ/ в Странджа в област Бургас, Република България и област Къркларели, Република Турция е изработен от екип експерти в рамките на проект “Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие – IRPSD“, финансиран от Европейския Съюз чрез Програмата за Трансгранично сътрудничество по ИПП България – Турция CCI номер 2007CB16IPO008. Проектът се изпълнява от Сдружение „Европа и Ние", Поморие, реализиран съвместно с водещия партньор Фондация за опазване на природната среда - DAYKO, Турция и Сдружение „Зелени Балкани – клон Поморие“ от България.

Общата цел на проект "Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие" е да се постигне балансирано устойчиво развитие, изградено на базата на ключовите предимства на трансграничния регион в принос към по-силно европейско сътрудничество и интегритет.

Специфичните цели по проекта са:


  • Подобряване на качеството на живот чрез ефективно използване на общите природни ресурси;

  • Насърчаване на привлекателността на Странджа – Йълдъз, опазване на биоразнообразието и защита на общите природни ресурси;

  • Намаляване на отрицателното човешко въздействие върху околната среда чрез разработването на съвместен план за превенция на обезлесяването и почвената ерозия.

Настоящият документ няма претенциите да представи окончателна версия на стратегически документ, по-скоро да предложи платформа за бъдещи дискусии по изработването и одобрението на работещ съвместен трансграничен план за превенция на обезлесяването и почвената ерозия /СППОПЕ/ в Странджа, който да бъде утвърден от официалните институции и заинтересовани страни в двете погранични области, отговарящи за прилагането на политиките в областта на опазване на горския фонд.

Настоящият съвместен план за превенция е разработен на база обобщена трансгранична оценка на ресурсния потенциал на целевата територия, както и на SWOT анализ за възможностите, заплахите, силните и слабите страни при опазване на горските територии от обезлесяване и ерозия на почвите в област Бургас, Република България и област Къркларели, Република Турция.

Дългогодишният положителен опит, традиции и постигнати резултати в горското стопанство задължават всички заинтересовани страни да положат нужните усилия за запазване и увеличаване на зеленото злато на Странджа планина. Ето защо, правилното дългосрочно планиране е от особено значение, имайки предвид нуждата от устойчивост на горския фонд, спецификата на ресурсите и нужното време за тяхното възобновяване.

Мисията на съвместния план за превенция на обезлесяването и почвената ерозия /СППОПЕ/ в Странджа, разположена на територията на област Бургас, Р. България и област Къркларели, Р. Турция, е да определи конкретните действия за изпълнение на стратегическите цели, приоритетите и мерките, заложени в редица национални и международни стратегически документи.

Според националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България 2013-2020 г., осигурявайки условия за постигане на заложената в нея Визия, а именно:



Към 2020 г. България ще има жизнени, продуктивни и многофункционални гори, устойчив, конкурентоспособен и иновативен горски сектор, съхранени биологично разнообразие, количество и качество на водните ресурси в горските територии. Секторът ще подпомага икономическото развитие на страната, ще осигурява условия за пълноценна реализация на заетите в него, ще способства в максимална степен за смекчаване на ефекта от промяната в климата и ще гарантира поддържането на здравословна околна среда.”

Настоящият съвместен план за превенция на обезлесяването и почвената ерозия /СППОПЕ/ е разработен в пълно съответствие на следните стратегически документи:



  • Областна стратегия за развитие на област Бургас за периода 2014 -2020 г.;

  • Регионалния план за развитие на Югоизточен район за планиране 2014 -2020 г.;

  • Програмата за ТГС по ИПП България – Турция 2014 – 2020;

  • Стратегия „Европа 2020” на ЕС;

  • Зелена книга на ЕК за опазване на горите;

  • 10-ти Национален план за развитие на Турция;

  • План-стратегия (2013 - 2017) за проучване на стратегическата екологична оценка на Турция;

  • Национална стратегия за биологичното разнообразие и план-график (2007 - 2017) на Турция;

  • Национална стратегия за промяна на климата (2010 - 2020);

  • Национален план-график за промяна на климата (2011- 2023).


  1. Политика на ЕС в областта на опазване и устойчиво управление на горския фонд


В Договора за функционирането на ЕС не са предвидени специфични разпоредби за политика на ЕС в областта на горите и горския сектор, поради което мерките на ЕС за горите намират място в разпоредбите на други общи политики: 1) обща селскостопанска политика (ОСП) – горските мерки8; 2) като част от политиката за климата – горите са основен компонент във въглеродния цикъл; 3) политика за защита на природата – Европейска екологична мрежа Натура 20009 - горите са част от защитените хабитати10; 4) политика за възобновяемата енергия – производство на биомаса от горските територии; 5) политика за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT)11 – Регламент (ЕС) № 995/201012 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ, L 295/23 от 12.11.2010); 6) Рамкова директива за водите - Директива № 2000/60/EО13, ( L 327 от 22.12.2000) в програмата от мерки за речните басейни, включва и горски мерки.

Отговорността за изготвяне и прилагане на отговорна горска политика, съобразена с политиките на общността и националните особености, е на всяка една от държавите-членки на ЕС.

Ролята на ЕС се изразява в:


  • Осигуряване на мониторинг на горите на ЕС и докладване за тяхното състояние;

  • Наблюдение на глобалните тенденции и привличане на вниманието на държавите-членки към нови предизвикателства;

  • Предлагане и координиране или подкрепа на мерките за бързо реагиране на ниво ЕС.14

За тази цел на европейско ниво още от 1998 г. се прилага обща европейска стратегия за горското стопанство15, като израз на общите намерения на членуващите страни в опита им да постигнат добро управление на горските ресурси, устойчив и конкурентоспособен горски сектор.

Новите предизвикателства пред устойчивото развитие на горския сектор в ЕС налагат увеличаване на приноса към зелената икономика и преодоляване на неблагоприятните последици от измененията в климата, опазване на биологичното разнообразие, балансиране на нарастващото използване на биомасата като енергиен източник с изискванията за ефективно използване на ресурсите. Заедно с общите приоритети, очертани в стратегията „Европа 2020”16 за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, тези предизвикателства са в основата на разработената Нова стратегия на ЕС за горите17: за горите и сектора на горското стопанство, която обхваща периода до 2020 г. Стратегията е приета от Европейската комисия на 20.09.2013 г. чрез Съобщение на Комисията (COM(2013) 659/20.09.2013) до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, като предстои разглеждане в Европейския парламент.

Проектът на Европейска горска стратегия възприема нов холистичен подход в стратегическото планиране като подчертава, че „Европа има нужда от своите гори” не само за развитието на селските райони, но и за околната среда, биоразнообразието, икономическите дейности в горите, биоенергията и за борбата с климатичните промени. Акцент е поставен и на въздействието на другите свързани политики, които биха могли да имат ефект върху горите. В документа се посочва, че „устойчиво управление на горите” означава ползването на горите и горските територии по начин и размер, чрез който да се поддържа тяхното биоразнообразие, продуктивност, капацитет за възстановяване, жизненост и потенциал да изпълняват, сега и за в бъдеще, съответните екологични, икономически и социални функции на местно, национално и световно ниво и не увреждат други екосистеми.

Проектът на стратегия формулира следните цели до 2020 г. в областта на горския сектор:

„…Да се гарантира и покаже, че всички гори в ЕС се управляват в съответствие с принципите за устойчиво управление на горите и че приносът на ЕС за насърчаване на устойчивото управление на горите и за намаляване на обезлесяването в световен мащаб е засилен, като по този начин:


  • се допринася за балансиране на различните функции на горите, отговаря се на потребностите и се предоставят жизненоважни екосистемни услуги;

  • се осигурява основа, за да могат горското стопанство и цялата верига на стойността, свързана с горското стопанство, да бъдат конкурентоспособни и жизнеспособни фактори, допринасящи за биоикономиката…“

В проекта на стратегия са определени осем взаимно свързани приоритетни области. Към всяка от приоритетните области са посочени конкретните стратегически насоки, в които трябва да работят Комисията и държавите-членки за реализирането на общата европейска стратегия за горите.

Приоритетна област 1. Подкрепа за селските и градските общности

От държавите членки се очаква да използват фондовете за развитие на селските райони, за да допринесат за насърчаване на социалните функции на устойчивото управление на горите, за да подкрепят системите за съвети в горското стопанство с цел повишаване на осведомеността, обучението и комуникацията между местните горски производители и органи; да оценят и подобрят ефекта от мерките в областта на горското стопанство в рамките на политиката за развитие на селските райони; да подобрят извършваното от тях остойностяване на ползите, които горите осигуряват на обществото и чрез устойчиво управление на горите да намерят точния баланс между предоставянето на различните стоки и услуги.



Приоритетна област 2. Насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта на отраслите на ЕС, свързани с горското стопанство, на биоенергията и на екологичната икономика в по-широк аспект

Държавите-членки трябва да проучват и насърчават по-пълното използване на дървесината като устойчива, възобновяема, съобразена с климата и околната среда суровина и да оценят ползите за климата от заместването на материали и енергия с горска биомаса и продукти, получени от дървесина от дърводобива и ефекта от стимулите за използване на горска биомаса за създаването на смущения на пазара. Трябва да се оцени потенциалното предлагане на дървесина и улесняването на по-голямата мобилизация на използването на дървесина и др. Държавите трябва да стимулират пазарния растеж и интернационализацията на продуктите на горската промишленост, да улесняват достъпа до трети пазари на продуктите чрез двустранни споразумения и др., да се насърчават публично-частните партньорства и научните изследвания и иновации за различни ресурсно и енергийно ефективни продукти и процеси.



Приоритетна област 3. Горите в контекста на изменението в климата

Държавите-членки трябва да покажат как възнамеряват да увеличат потенциала на горите си за смекчаване на последиците от изменението в климата чрез увеличаване на поглъщанията и намаляване на емисиите, включително чрез каскадното използване на дървесината и как повишават способностите за адаптация и устойчивостта на горите си като използват действията, предложени в стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата и Зелената книга за опазване на горите и информацията за горите в ЕС.



Приоритетна област 4. Опазване на горите и подобряване на екосистемните услуги

От държавите-членки се очаква със съдействието на Комисията да разработят до 2020 г. концептуална рамка за остойностяване на екосистемните услуги, които да се основават на картирането и оценката на състоянието на екосистемите и на осигуряваните от тях услуги. Държавите трябва да поддържат и подобряват горската покривка, за да гарантират опазването на почвите и регулирането на качеството и количеството на водата чрез интегриране на практики за устойчиво горско стопанство в програмата от мерки, които са част от плановете за управление на речните басейни по Рамковата директива за водите и в програмите за развитие на селските райони. До 2020 г. следва да се постигне значително и измеримо подобрение в природозащитния статус на горските видове и местообитания чрез пълното прилагане на законодателството на ЕС за защита на природата и чрез гарантиране, че националните планове за горите допринасят за подходящо управление на мрежата Натура 2000. Държавите следва да прилагат стратегически подход относно биологичното разнообразие за периода 2011-2020 и да постигнат целите от Айчи, приети в контекста на Конвенцията за биологичното разнообразие18, да укрепват съхраняването на горската генетика.



Приоритетна област 5. Какво представляват нашите гори и как се променят те?

Предвижда се създаването на Европейска информационна система за горите за събиране на хармонизирана общоевропейска информация за горите и горските ресурси, да се събира информация от държавите членки, която да е съвместима с формата на съществуващите платформи и да позволява интегриране и анализ.



Приоритетна област 6. Ново и иновативно горско стопанство и продукти с висока добавена стойност

Насърчава се сътрудничеството в областта на авангардните научни изследвания и инструментите за моделиране за по-добро разбиране на социалните, икономическите и екологичните промени, свързани с горите.



Приоритетна област 7. Съвместна работа за съгласувано управление и по-добро разбиране на нашите гори

Проектът на стратегията предвижда да бъдат проучвани възможностите за по-добра координация в областта на устойчивото управление на горите и хармонизирането на информацията за горите, както и да бъде създадена мрежа на европейските горски служби за разработване на хармонизирани критерии за данни от националните инвентаризации на горите. Държавите-членки следва да подобряват обществената информираност относно горите и дървесината и да използват комуникационната стратегия на ЕС в областта на горите.



Приоритетна област 8. Горите от глобална гледна точка

Приоритетната област е ориентирана към търсене съгласуваност на европейските и международните политики в областта на управлението на горите. Ще се осигурява непрекъсната подкрепа в световен мащаб за борбата с незаконната сеч, ще се подкрепят развиващите се държави в усилията им за подобряване на свързаните с горите политики и нормативни актове.

В проекта на стратегията на ЕС за горите специално е подчертано, че е необходимо националните политики в областта на горското стопанство на отделните страни-членки да са обвързани с политиките, формулирани на европейско ниво, както и че гарантират прилагането на стратегията и последващите действия във връзка с нея, като обръщат особено внимание на участието на заинтересованите страни.

Приетата през 2009 г. от Европейската комисия Бяла книга по предизвикателствата пред земеделието и развитието на селските райони в Европейския съюз, предизвикани от промените на климата19 е в основата на изработването на обща рамка за противодействие на проблема, с акцент върху нуждата от интегрирано адаптиране на всички ключови политики на ЕС и по-развито сътрудничество на националните правителства.

В допълнение към Бялата книга, докладът „Адаптиране към климатичните промени: предизвикателства пред европейското земеделие и селски райони” обобщава основните въздействия на промените в климата, изучава нуждите от адаптиране, описва последиците за Общата селскостопанска политика на ЕС и възможните бъдещи промени в нея. Документът установява рамка за действия, насочени към отчитане на въздействието на изменението на климата в основните политики на ЕС, комбиниране на различни политически мерки в сътрудничество с националните, регионални и местни органи.

Съобразяването на стратегическите документи за развитие на горския сектор с посочените в Бялата книга предизвикателства, предизвикани от промените на климата е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и мерки и междусекторно сътрудничество.

В приетата през 2010 г. от Европейската комисия Зелена книга на ЕК за опазване на горите и информацията в ЕС: Подготвяне на горите за изменението на климата са разгледани варианти за подхода на Европейският съюз в областта на опазването на горите, както и относно информацията за техните ресурси и тяхното състояние, като се приема, че европейските гори представляват ценен ресурс, който трябва да бъде защитаван от вредните въздействия на изменението на климата и от загубата на биоразнообразие. В Зелената книга е част от документацията, разработвана във връзка с приетата от Комисията Бяла книга относно адаптирането към изменението на климата. Като се има предвид, че в документа се определя начина, по който би следвало да се развива политиката на ЕС в тази област, с оглед да се увеличи нейният принос към инициативите на държавите-членки, той съдържа основни отправни точки за формулиране на стратегическите насоки и политики за развитие на горския сектор.

Основно значение за европейската горска политика има и Стратегията на ЕС за биоразнообразието20, която обхваща периода 2011-2020 г., определен от Организацията на обединените нации за десетилетие на ООН, посветено на биологичното разнообразие. Стратегията определя необходимостта от координиран и оптимизиран подход и обща рамка за изпълнение на поставените цели за намаляване на темповете на изчезване на видове до 2020 г., като една от 6-те приоритетни цели е участие на селското и горското стопанство в подобряването на биоразнообразието. Съветът на ЕС приема решение ЕК и държавите членки да включат целите относно биологичното разнообразие в разработването и прилагането на съответните европейски и национални секторни политики, както и да ги оптимизират.

При съобразяването на националната политика в горския сектор с общата европейска политика следва да се имат предвид и редица други документи на ЕС като Тематична стратегия за почвите и предложение за Рамкова директива за почвите, Рамкова директива за водите, Първа и втора програма на ЕС за климатични промени; Пътна карта 2050, Директива 2009/28/EC за подпомагане ползването на енергия от възобновяеми енергийни източници; Решение на Комисията от 30.06.2009 за приемане на форма на Национални планове за действие по възобновяема енергия, Стратегията на ЕС за дунавския регион и др. 21

Важно значение за формиране на политиката в горския сектор имат финансовите инструменти на ЕС за програмния период 2014-2020 г., регламентирани чрез РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 за определяне на общоприложими и общи разпоредби за всички фондове22; РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1300/2013 относно Кохезионния фонд23; РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)24; РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1301/2013 относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“25, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1304/2013 относно Европейския социален фонд26, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1299/2013 относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“27, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1293/2013 за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/200728.

Основен фактор в това отношение е Общата селскостопанска политика на ЕС29, приета през 2013 г. чрез четири законодателни предложения – за директни плащания, за развитие на селските райони, за единна пазарна организация и за хоризонтални аспекти.

Политиката се транспонира в България чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-202030, в която първоначално ще бъдат включени условно 2 горски мерки:



  • Мярка 8 „Инвестиции в развитието на горските територии и подобряване на жизнеспособността на горите“ (приблизително 65 мил. евро)

  • Мярка 15 Мярка 15 „Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите“ (приблизително 15 мил. евро).

ЕС е важен участник в международното сътрудничество в областта на горите. Той участва в паневропейския процес за защита на горите в Европа “FOREST EUROPE”31, в преговорите по Правно обвързващо споразумение за горите в Европа, в Междуправителствения форум на ООН за горите32 и др.

FOREST EUROPE е общоевропейски политически процес за устойчиво управление на горите на европейския континент, в който пряко участват министрите, отговорни за управлението на горите в различните европейски държави. FOREST EUROPE разработва общи стратегии за 46-те държави (между които е и България), подписали споразумението и общо за Европейския съюз за защитата и устойчивото управление на горите.

На последната министерска конференция за FOREST EUROPE, проведена през 2011 г. в Осло, министрите, отговорни за горите в Европа, в отговор на идентифицирани проблеми от трансграничен характер и обща загриженост по отношение на горите и установена необходимост от засилване на сътрудничеството между страните от целия европейски континент в областта на устойчивото управление на техните гори, приемат обща Визия за горите в Европа, Цели на европейските гори и 9 Европейски задачи, които да бъдат изпълнени до 2020 г. в подкрепа на обща визия и целите за горите.

Приетите на конференцията Общоевропейски цели за устойчивото развитие на горите до 2020 г., включват:


  • всички европейски страни да разработят и приложат национални горски програми или еквивалент, в съответствие с визията и общите цели на общоевропейския подход за национални горски програми;

  • да се подобрят знанията за горите чрез научни изследвания, образование, иновации, споделяне на информация и комуникация;

  • в отговор на политическите цели за използване на възобновяеми суровини и енергия в Европа, доставката на дървесина и други горски продукти от устойчиво управлявани гори да се увеличи значително;

  • да се оцени цялостната стойност на горските екосистемни услуги в Европа като се използват общи подходи за оценка и стойностите да се вземат предвид при формирането на национални политики и пазарно-ориентирани инструменти като напр. плащания за екосистемни услуги;

  • всички европейски страни да включат стратегии за горите и адаптация и намаляване на ефекта от промените в климата в своите национални горски програми и в другите свързани национални стратегии;

  • темповете на загубата на биологично разнообразие на ниво хабитат трябва да бъдат намалени наполовина и където е възможно сведени до нула и да се предприемат мерки за намаляване на разпокъсването и влошаването на състоянието на горите и възстановяване на горите с влошено състояние;

  • ролята на горите в борбата с опустиняването да се признае напълно и горите да се управляват и от тази гледна точка;

  • всички европейски страни да приложат политики и мерки, които да гарантират значително повишаване на социално-икономическите и културните ползи, особено за човешкото здраве, поминъка, развитието на селските райони и заетостта в горите;

  • да се предприемат ефективни мерки на всички нива за елиминиране на незаконната сеч и свързаната с нея търговия.

Вторият основен документ, приет на министерската конференция на FOREST EUROPE е Министерски  мандат от Осло за преговори за правно обвързващо споразумение за горите в Европа. Споразумението е историческа крачка  за европейските гори и глобалното сътрудничество в горската политика. Решенията от Осло са важна отправна точка при разработването на на Стратегическия план за развитие на горския сектор 2014-2023 г.

FOREST EUROPE разработва и одобрява на експертно ниво паневропейски индикатори за устойчиво горско управление, които се утвърждават като важен инструмент на европейската горска политика. Подобрените паневропейски индикатори, приети през 2002 г. са основополагащ документ, с който да бъде съобразена системата за мониторинг и оценка на изпълнението на Стратегическия план за развитие на горския сектор в България.

Международните документи с основополагаща роля за определяне на целите и приоритетите на горската политика включват т.н. Конвенции от Рио на Организацията на обединените нации (ООН), които се отворени за подпис по време на Конференцията на ООН за околна среда и развитие (известна още като Среща на високо равнище по проблемите на планетата Земя), проведена в периода 3-14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, а именно: Конвенция на ООН за биологичното разнообразие (CBD)33, Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC)34 и Конвенция на ООН за борба с опустиняването (UNCCD)35.

Конференцията в Рио де Жанейро приема Декларация за опазване на горите36 - набор от 27 принципи, която подкрепя устойчивото управление на световните горски ресурси.

Конвенциите от РИО и Декларацията за опазване на горите демонстрират необходимия подход социално-икономическите въпроси да престават да се разглеждат отделно от нуждата за екологосъобразно и устойчиво развитие. Прилагането на техните принципи при разработването на стратегическите документи за развитието на горския сектор ще допринесе за намаляване на негативните въздействия върху околната среда и по-ефективно използване на ресурсите в контекста на Стратегията „Европа 2020”.

Важен фактор за формиране на политиките в горския сектор има Форума на ООН за горите (UNFF), създаден през 2000 г. с основна цел – управление, опазване и устойчиво развитие на всички видове гори. През 2001 г. е създадено „Съвместно партньорство за горите“ от 14 световни организации, което да подпомага UNFF. Инициативи на форума са разработените Глобални цели за горите (2006 г.), както и Правно необвързващо споразумение за горите (2007 г.), което има за цел:



  • да засили политическата ангажираност и действия на всички нива за прилагане на ефективно устойчиво управление за всички видове гори, за да се постигнат глобалните цели пред горите;

  • да разшири приноса на горите за постигане на международно договорени цели на развитие, включващи цели на Хилядолетието като изкореняване на бедността и устойчиво управление на околната среда;

  • да осигури рамка за коопериране на национално и международно ниво.

Международният диалог в горския сектор извежда на преден план нуждата от ефективни национални политики за постигане на устойчиво стопанисване на горите, като се набляга на участието на заинтересованите страни и включването на всички сектори с влияние върху горския сектор.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница