Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие– irpsd финална трансгранична оценка
Политики на опазване на околната среда и развитие на горския сектор в Р. България
Изтегляне 2.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Закон за горите 37
- Законът за лова и опазване на дивеча 38
- Периодичният анализ на законовата и подзаконовата нормативна уредба, регулираща процесите в горския сектор осигурява условия за нейното актуализиране и усъвършенстване.
- Приоритет 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
- Предотвратяване и адаптиране към негативните последици от изменението на климата върху водните ресурси и екосистемите
- Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите
- Приоритет 4 „Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси”
- Подприоритет 4.5 „Устойчиво използване и управление на природните ресурси”
- Поддържане и съхраняване на горските ресурси” се предвижда д
- Национална концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г. 40
- Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство
- Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство
- Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии
- Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г. 41
- Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 - 2022 г. 42
- Стратегическа цел 1 Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда
- „ Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда”
- О пазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на районите
- „Превенция на природни рискове”
- Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. 43
- Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие 44
- Третият национален план за действие по изменението на климата за периода 2013 - 2020 г. 45
- Стратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г. 46
- Стратегията за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г.
Политики на опазване на околната среда и развитие на горския сектор в Р. БългарияПолитиката за устойчиво управление на горския сектор в Република България се формира чрез система от нормативни и стратегически документи, които в своята взаимосвързаност определят стратегическата перспектива за неговото развитие. Нормативната рамка на политиката в горския сектор, която бе динамично развивана през последните години, отразява националната политика за развитие на сектора и е напълно синхронизирана със законодателството на ЕС. Приетият през 2011 г. Закон за горите37 и свързаните с него подзаконови нормативни актове, които към настоящия момент са основната нормативна база, уреждаща обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България. Целите на закона са ориентирани към гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми и включват:
Друг основополагащ закон за развитието на сектора е Законът за лова и опазване на дивеча38 и Правилникът за неговото прилагане. Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти. Като основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното стопанство се определя опазването на дивеча като национално богатство, целящо съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в природната среда. Към дейностите по опазването и защитата на горите имат отношение и Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за енергийната ефективност, Закона за енергията от възобновяеми източници и др. Периодичният анализ на законовата и подзаконовата нормативна уредба, регулираща процесите в горския сектор осигурява условия за нейното актуализиране и усъвършенстване. Стратегическата рамка на политиката в горския сектор се формира от редица документи със стратегически характер (национални стратегии и планове), по-голямата част от които са с времеви обхват до края на настоящия програмен период през 2020 г.: Националната програма за развитие: България 202039 е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Формулираните цели на правителствените политики са насочени към постигането на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план. НПР БГ2020 формулира 3 национални стратегически цели и 8 приоритета, спрямо които да бъдат ориентирани политиките във всички сектори. Заложените стратегически цели включват:
Пряко отношение към опазването и защитата на горите и развитието на горския сектор има Приоритет 3 и Приоритет 4 на НПР БГ2020. Приоритет 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал. Подприоритет 3.5: Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси. Според документа едно от ключовите предизвикателства не само пред европейската икономика, но и в глобален план е свързано с измененията на климата. Националната политика в областта на изменението на климата следва да бъде насочена към адаптация на най- чувствителните сектори (селско стопанство, туризъм, управление на водните ресурси и горския фонд и др.) към климатичните изменения, тъй като непредприемането на действия в тази насока може да доведе до неблагоприятни икономически последици за нашата страна в един по-дългосрочен план. Посочва се значението на екологичната политика като движещата сила на бъдещи структурни промени в икономическата и социалната сфера в глобален, национален и регионален мащаб и необходимостта от нейното интегриране в другите политически области. Като области на въздействие за реализация на подприоритета са включени:
Приоритет 4 „Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси” Подприоритет 4.5 „Устойчиво използване и управление на природните ресурси”, е изцяло ориентиран към поддържане и съхраняване на горските ресурси. В определената област на въздействие „Поддържане и съхраняване на горските ресурси” се предвижда държавната подкрепа да бъде насочена към борбата с ветровата и водна ерозия, с опустиняването и неблагоприятните последствия от затоплянето на климата. Предвижда се да се стимулира въвеждането на превантивни мерки за предпазването на горите от пожари, възстановяването на горските масиви и осъществяването на залесителните дейности с оглед увеличаване площите, използвани по устойчив начин, преобразуване на нискокачествената изоставена земя в гори, намаляване на почвената ерозия и подобряване на водния баланс. Национална концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г.40, приета с Протокол № 47.61 на Министерския съвет от 19.12.2012 г, е стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие. Нейните насоки водят към безконфликтно провеждане на функции, рационално оползотворяване на ресурси и добра организация на националното пространство. В концепцията се отделя специално внимание на неурбанизираните, природни територии за съхраняване на биологичното равновесие. Изведени 6 стратегическите цели със съответни приоритети за постигането им, част от които имат отношение към процесите на развитие на горския сектор: Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство” е насочена към развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори с оглед постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство. Приоритет 1.2. за постигане на стратегическата цел е „Поддържане на обширно защитено природно пространство в националната територия като еталон на биологично природно равновесие и като рекреационна среда с общоевропейско значение, обвързано с трансгранични екологични коридори със съседни страни в Югоизточна Европа”. Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство” е насочена към съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот. За постигане на стратегическата цел са изведени следните приоритети, имащи отношение към развитието на горския сектор: Приоритет 4.1. Опазване на идентичността на природното и културно наследство чрез ефективна защита и интелигентно използване на икономическия потенциал на защитените природни и културни ценности; Приоритет 4.2. Увеличаване на елементите от Националната екологична мрежа в регионите с най-нисък дял на защитени територии и зони и обвързването й с Европейската екологична мрежа чрез трансгранично сътрудничество за опазване на природните ценности; Приоритет 4.4. Превантивна защита на характерни ландшафти със съхранено традиционно земеползване и с висока консервационна стойност и възстановяване на нарушени от човешка дейност ландшафти.
За постигане на стратегическата цел са изведени следните приоритети, имащи отношение към развитието на горския сектор: Приоритет 5.3. Подкрепа за планински гранични територии чрез развитие на биоземеделие в общини с поливни земи, био-животновъдство в сертифицирани райони, екотуризъм в най-щадящите му форми, данъчни преференции за конвенционални производства (хранително-вкусови, шивашки, дървообработващи) и др.; Приоритет 5.5. Реализация на инициативата Европейски зелен пояс за устойчиво развитие и опазване на природата в планинските крайгранични територии чрез създаване и съвместно управление на трансгранични защитени територии; Приоритет 5.6. Възстановяване на нарушените територии, на екологичното равновесие и биологичното разнообразие, адаптиране към измененията на климата и намаляване на риска от природни бедствия. По отношение на горския сектор, в концепцията се посочва, че управлението на българските гори е ключов фактор за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие у нас, като едновременно с това създава допълнителни възможности за поддържане атрактивността на селските райони и развитието на дейности, създаващи заетост, чиито потенциал все още не е използван пълноценно. Освен това българският горски сектор изпълнява и редица други социални функции като осигурява достъп до среда за рекреация и туризъм. Високият природен потенциал за производство на дървесина, доброто стратегическо местоположение за дърводобивна промишленост, високото търсене на дървесина в България и в съседните страни, са предпоставка за развитие на дейности, осигуряващи доходи от продажби, сред които са продажбата на дървесина, ловните ресурси, дървопреработка и производство на биомаса. Посочените в концепцията насоки за развитие и действия включват:
Отчитайки очакваното въздействие на измененията в климата върху територията на България, изразяващо се в трайно засушаване и опустиняване, в документа се посочва, че е необходимо използването на стопанските функции на горите да бъде съобразено с тяхното опазване, ограничаване износа на широколистна дървесина и възстановяване на широколистните гори. Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г.41, приета с Протокол № 48.1 на Министерски съвет от 27.11.2013 г., е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на горския сектор. НСРГС 2013-2020 г. е интегриран документ, формулиращ визията, мисията, целите и приоритетите за развитие на горския сектор в съответствие с изискванията на националното законодателство, резултатите от анализа на състоянието на горския сектор в България за периода 2006 - 2011 г. и европейската и национална визия за развитие в периода до 2020 г. Визията за развитието на горския сектор, формулирана в Националната стратегия за развитие на горския сектор 2013-2020 г. е: Към 2020 г. България ще има жизнени, продуктивни и многофункционални гори, устойчив, конкурентоспособен и иновативен горски сектор, съхранени биологично разнообразие, количество и качество на водните ресурси в горските територии. Секторът ще подпомага икономическото развитие на страната, ще осигурява условия за пълноценна реализация на заетите в него, ще способства в максимална степен за смекчаване на ефекта от промяната в климата и ще гарантира поддържането на здравословна околна среда. За реализацията на определените стратегически цели и приоритети са формулирани двадесет мерки и конкретни дейности за тяхната реализация. Формулираните в Националната стратегия за развитие на горския сектор 2013-2020 г. визия, стратегически цели, приоритети и мерки са основополагащи при разработването на Стратегическия план за развитие на горския сектор 2014-2023 г. Националната рамка за политиките в горския сектор в Република България, очертана от посочените нормативни и стратегически документи, отразява основните процеси, свързани с устойчивото и многофункционално стопанисване на горите в Европа и в света. Тази рамка се допълва от следните стратегически документи:
НСРР 2012-2022 г. играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, в т.ч. и за развитие на горския сектор, които спомагат за балансирано развитие на районите. В такава насока е формулирана визията за регионално развитие в периода 2012–2022 г.: Българските райони – привлекателни за живеене, ефективно използващи своя потенциал за постигане на устойчив растеж, създаване на нови работни места, бизнес и туризъм, със съхранено природно и културно наследство. Пряко отношение към реализиране дейности, свързани с горския сектор има изпълнението на Стратегическа цел 1 Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда на НПРР 2012-2023 г. Приоритет 1.3. „Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда” към Стратегическа цел 1, е ориентиран към намаляване на негативните въздействия върху околната среда и по-ефективно използване на ресурсите чрез доизграждането и модернизацията на инфраструктурата за опазване на околната среда, както и предприемане на мерки за подобряване на енергийната ефективност. Като специфична цел 4 на приоритета е включено „Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на районите”. Дейностите по тази цел включват разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и изпълнение на мерки, както и разработване на планове за управление на защитени зони по „Натура 2000“ и изпълнение на мерки. Важен елемент от цялостната дейност е картирането на природни местообитания и видове, предмет на опазване в зоните по „Натура 2000“, поддържане на благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания, осъществяване на мониторинг за установяване на промени с оглед иницииране на природозащитни мерки. Предвижда се разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и опазването, поддържането и възстановяването на местообитания и видове. Специфична цел 5 „Превенция на природни рискове” е ориентирана към осигуряване на икономическа и социална стабилност и развитие на българските райони в дългосрочен план чрез планиране на дейности, осигуряващи им адаптиране към климатичните промени и редуциране на природните рискове до допустими нива. Дейностите, които се предвижда да бъдат реализирани, са насочени към изграждане на системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони, почистване на корита на реки и изграждане на защитни съоръжения и др. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.43, приета от Министерския съвет с Решение № 133 от 09 март 2011 г. Основните приоритети в енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления: гарантиране сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите. Възобновяемите енергийни източници като важни местни неизчерпаеми ресурси са определени като приоритет на националната енергийна политика. За постигане на повече от 16 % дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната след 2020 г. се предвижда да бъдат използвани максимално както водния потенциал, така и другите източници на чиста енергия (вятър, слънце, геотермални води и др.), като се отбелязва значимостта на наличните в страната горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници, както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива. В тази връзка НСРГСРБ 2013 - 2020 година предвижда проучване, анализ и оценка на потенциала на горските територии в България относно възможностите за производство на енергия от дървесна биомаса и разработване на Национална схема за устойчиво производство и потребление на дървесна биомаса за енергийни нужди. Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. предвижда и политики в областта на намаляването на емисиите на парникови газове, свързани с финансиране на екологични проекти за намаляване емисиите на парникови газове, като развитие на възобновяемите енергийни източници, мерки за предотвратяване на обезлесяването и увеличаване на залесяването и повторното залесяване и др.
Документът предоставя изчерпателна информация за богатото биологично разнообразие в България и определя основните заплахи пред опазването му, на базата на които е разработена цялостна програма за опазване на биологичното разнообразие, съдържаща 12 области на действие и множество препоръки за всяка една от тях, в т.ч. политически и административни. В стратегията се отделя внимание на горите и тяхното значение (в т.ч. ползването на дървесни и недървесни горски ресурси).
За постигане целите на Националния план за действие по изменение на климата за сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“ са разработени 16 мерки, групирани в 4 приоритетни оси, обединяващи няколко популярни подхода за управление на въглеродния баланс. В първата приоритетна ос са обединени мерки, насочени към увеличаване поглъщането на парникови газове, като необходимите мерки са свързани с увеличаване на териториите от категориите земеползване – поглътители на парникови газове – гори, пасища и ливади, както и мерки за тяхното устойчиво поддържане с цел увеличаване на количеството биомаса. Увеличаване на зелените площи в урбанизираните територии също е мярка с положителен ефект върху въглеродния баланс. Друга група мерки са насочени към съхранението на запасите от въглерод в горите. В тази приоритетна ос са предвидени дейности, насочени основно към поддържане и подобряване състоянието на горите като резервоар на въглерод. В третата приоритетна ос са мерките, свързани с увеличаването на потенциала на горите за улавяне на въглерод. Предвидени са административни, регулаторни и финансови мерки, насочени към увеличаването на горския ресурс в страната и подобряване на неговото състояние и потенциал като основен поглътител на въглерод. В последната приоритетна ос са включени мерки, насочени към дългосрочното задържане на въглерод в дървесни продукти, чрез разширяване на тяхната употреба за сметка на други невъзобновяеми и високоенергийни въглеродни материали, което може да бъде постигнато чрез повишаване на информираността и заинтересоваността в обществото.
В Стратегията за намаляване на риска от бедствия са формулирани четири приоритета за постигане на заложената цел:
Горските пожари са посочени като основни и реално съществуващи за страната ни бедствия, но не са отчетени други „горски” местности - снеговали, снеголоми, ледоломи и др. Стратегията за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г.,47 приета от Министерски съвет на 04.06.2014 г., предвижда България да заеме водещо място сред петте топдестинации в Централна и Източна Европа. Страната ни трябва да бъде позната и предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност и съхранени култура и природа. Документът подготвя набор от дългосрочни стратегии в областта на планирането, инвестициите, вътрешния туризъм, проучванията, предоставянето на услуги, подобряването на инфраструктурата и транспорта, професионалната подготовка и квалификация на заетия в туризма персонал, диверсифицикацията на туристическия продукт, възстановяването и поддръжката на съществуващите туристически зони. Основната цел на развитието на туризма в периода 2014-2030 г. е утвърждаване конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с пазарните изискванията и потребителските очаквания за устойчиво развитие на туризма. Новият документ акцентира върху привлекателността на регионите с туристически потенциал и възможностите, които те предлагат за развитието на специализираните видове туризъм – балнео (медикъл спа), спа и уелнес, културен (във всичките му форми - исторически, археологичен, етнографски и поклоннически), еко- и селски туризъм, приключенски, конгресен, ловен, голф, винен и гурме туризъм и др.
|