Политики на опазване на околната среда и развитие на горския сектор в Р. Турция

Политики на опазване на околната среда и развитие на горския сектор в Р. Турция

Националният план-график за изменение на климата 2011-2023, разработен от Министерството на околната среда и урбанизацията определя като приоритет горския сектор. Според този документ общата площ на горите в Турция през 2008 г. е 21.36 милиона хектара. Общите запаси от дървета на тази област е 1 368 млн. куб.м., с годишно увеличение от 37,41 млн. куб.м.. Първата национална инвентаризация на горските ресурси в Турция е изготвена през 1972 г. Този списък не е актуализиран до 2004 г. За 32 години се наблюдава увеличение от 5% в горска площ, 35% в запасите от дървета и 29% в настоящия годишен обем на прираста. Причините за тази тенденция са миграцията от селските към градските райони, намаляване на щетите от паша, забраните за сеч на дървета върху склонове и стръмни райони, въз основа на критерии и показатели за устойчиво управление на горското стопанство, залесяване на открити и райони с неблагоприятни условия, подмладяване на стари и редки горски територии с посеви с висок прираст и потенциал за растеж (Асан, 2008).

Според Индикативна стратегия на Турция (2014-2020) екологичната политика е едно от най-сложните и скъпоструващи предизвикателства пред процеса на присъединяване към ЕС, с над 300 различни законодателни актове, както и бързо променящите се изисквания. За да бъде изпълнена изцяло, ще се изискат около 60 млрд евро. Турция трябва да съобрази своите политики за изменение на климата със съответните политики на ЕС. На международно равнище, специалните обстоятелства в Турция са признати съгласно Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Турция е един от най-големите източници на емисии на парникови газове, който все още не си е поставил за цел намаляването на емисиите на парникови газове. Според Междуправителствената група за оценка на изменението на климата, Турция се намира в една от областите, най-уязвими към последиците от изменението на климата, с риск за селскостопанското производство, наличието на вода, природните ресурси, екосистемите, общественото здраве, както и произтичащите от това вреди за препитаниеto. Турция също така е засегната от природни бедствия; с честата поява на земетресения, наводнения, свлачища, лавини и пожари. В допълнение, се наблюдава и значително нарастване на хидро-метеорологичните бедствия. Населените места също са засегнати, което изостря неустойчивото развитие на градската среда. Адаптирането към тези условия изисква Турция да изгради устойчивост, да подобри управлението на риска от бедствия и капацитета за реагиране при извънредни ситуации, както и да разработи устойчиви практики за урбанизация.

Преговорите в този сектор са свързани със законовите норми на глава 27 и прапращане към глава 22 от регионалната политика. Турция все още не е изпълнила показателите за завършаване на глава 27, които изискват тя да приведе своето законодателство в съответствие с разпоредбите на ЕС. Турция трябва да създаде административни структури и да изгради капацитета им с цел уверяване, че изискванията на ЕС са били прилагани и изпълнявани към датата на присъединяване. Във връзка с това и с цел спазване на показателите, т.е. за прилагане на нормите, инвестициите са особено необходими при предоставянето на питейна вода, пречистване на отпадни води и управлението на твърди отпадъци.

Водещата институция в този сектор е Министерството на околната среда и урбанизацията. Въпреки това, Министерството на горите и водните въпроси държи на водите, биоразнообразието и природата. Отделът на министър-председателя за управление на бедствия и аварии е отговорен за намаляването и управлението на риска от бедствия, и е фокусна точка за националната платформа за намаляването на риска от бедствия. Турската национална стратегия за околната среда 2006 определя работния план и разходите, свързани с транспонирането и прилагането на съответните директиви на ЕС и включва финансов план за изпълнение на изискванията за значителни инвестиции. Същите приоритети са заложени в 10-ия Национален план за развитие. Други основни стратегии на Турция в областта на околната среда са: Стратегическия план (2013 - 2017) за проучване на стратегическа екологична оценка и прилагане във всички сектори; Национален план-стратегия за биологичното разнообразие (2007 - 2017) за опазване на природата; Националната стратегия за изменение на климата (2010 - 2020) и Националния план-график за изменение на климата (2011 - 2023) за смекчаване на изменението на климата и адаптиране.

Основната цел на този сектор е да се подобри опазването на околната среда, справяне с предизвикателството от изменението на климата и подобряване качеството на живот на гражданите чрез постигане на напредък при синхронизирането на законодателството на Турция с това на ЕС по околната среда и изменението на климата.

Очакваните резултати са:

• 
  населението да се възползва от подобрената инфраструктура за доставяне на питейна вода, пречистване на отпадъчните води и управлението на твърдите отпадъци, в съответствие с европейските стандарти;
  
• 
  законодателна реформа и изграждането на капацитет в областта на дейностите по климата, качеството на въздуха, гражданската защита, морската околна среда, междусекторното законодателство и опазването на природата;
  
• 
  подобряване капацитета за разработването, прилагането и наблюдението на политиките за смекчаване и подобряване устойчивостта към изменението на климата в уязвимите сектори на икономиката и инфраструктурата.
  

Относно синхронизирането на законодателството, всички области на околната среда (хоризонталното законодателство, качеството на въздуха, водите, отпадъците, природата и опазването на почвите, химическото, промишленото замърсяване и управлението на риска и гражданската защита) и климата (търговия с емисии, мониторинг и докладване, опазване на озоновия слой от флуорирани парникови газове, качеството на горивата и други, включващи стратегията за адаптация на ЕС), следва да бъдат покрити чрез Техническата помощ (ТП), паралелно и, ако е необходимо, безвъзмездни средства, доставки и строителство за спомагателно изпълнение.

Мерките за изграждане на капацитет, свързани с хоризонтално законодателство на национално, регионално и местно равнище и сближаване на съответното законодателство на ЕС, по-специално Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) и Стратегическа екологична оценка (СЕО) (включително относно трансгранични въпроси) ще бъдат във фокуса на планираните действия.

В областта на водите, предвидените дейности са насочени към хармонизиране на законодателството на Турция със съответното законодателството на ЕС. Предвижда се изготвянето на планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения, в съответствие с Рамковата директива за водите (РДВ) и Директивата за наводненията, както и инвестиции в адаптирането към изменението на климата. За международните басейни се изисква сътрудничество и координация със съседните държави-членки, резултат на което са съвместните планове, които директивите изискват. По отношение на водните политики на ЕС, които водят до инвестиции в инфраструктура, дейностите ще подкрепят основно подобряването на предоставянето на услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадъчни води. Всяка инфраструктура, която може да доведе до промяна на водните обекти (реки, езера) и деградацията на статута им (например големи структурни проекти като язовири във връзка с водна енергия, наводнения, съхранение на вода) в крайна сметка ще трябва да бъде оценена спрямо рамката и изискванията на РДВ. Това важи и за съществуващата инфраструктура, чието въздействие върху реките и езера трябва да бъде смекчено с оглед подобряване на стандартите за вода, както се изисква по силата на Рамковата директива за водите.

В областта на отпадъците са предвидени дейности, съобразени с Рамковата директива за отпадъците, включително инфраструктурни инвестиции за увеличаване количеството на рециклираните отпадъци, намаляване на биоразградимите отпадъци, които постъпват в депата и подобряване на финалното им обезвреждане. По принцип, инвестициите за отпадъци ще бъдат договорени там, където съществува план за управление на отпадъците и депонирането е планирано в съответствие с него.

Освен това, ще бъдат подкрепени и извънредни дейности, пряко свързани с глава 27. Те ще включват интервенции върху: 1) гражданската защита, за укрепване на институционалния капацитет за управление на риска от бедствия и реакция при извънредни ситуации, както и подкрепа на сътрудничеството на Турция с ЕС; 2) качеството на въздуха, с техническа помощ в подкрепа на създаване на регионални станции и инвестиции за мониторинг, в съответствие с Националния таван за емисии (НТЕ) Директива 9; и 3) опазване на природата, с техническа помощ в областта на здравето и биологичното разнообразие на екосистемите, както и инвестициите в инфраструктурата за защитените територии и обектите на Натура 2000. Ще се работи в тази насока, за да се подобри издръжливостта на уязвимите природни обекти, да се намали деградацията на земите и подкрепи устойчивата урбанизация.

В областта на смекчаването на изменението на климата, дейностите ще бъдат насочени към укрепване на институционалния капацитет за проектирането, изпълнението и мониторинга на политиките за смекчаване и подобряване на капацитета за преход към нисковъглеродна икономика в Турция в съответствие с очакваната рамка за климата и енергетиката ЕС 2030. Особено внимание ще бъде отделено на дейностите за намаляване на емисиите на парникови газове, определени в Националния план-график за изменение на климата, включително и тези на градско/местно ниво. В областта на адаптирането към изменението на климата, дейностите ще се фокусират върху изграждането на институционалния капацитет на местно и национално ниво чрез ангажиране и на частния сектор, което е подходящо за увеличаването на устойчивостта към изменението на климата в уязвимите сектори на икономиката и инфраструктурата.

Сред тези уязвими сектори на икономиката е и горския сектор. Държавната собственост е отразена в планирането на горите. Законите възлагат отговорността на планирането на горите на държавата. Регламент, наречен "подготовка, прилагане, контрол и преразглеждане на плановете за управление на горите" предоставя основната рамка за планиране на горското стопанство. Този регламент изисква изготвяне на планове за управление на горите и взима предвид устойчивостта, икономиката, производителността, многократна употреба, опазването и естетическите цели в процеса на планиране. Независимо от това, целите за управление на горите на всички предприятия, с изключение на опазването на горите, са свързани с максималното производство на дървен материал. Затова инвентаризацията на горите също е ориентирана към производство на дървесина. Описът е съсредоточен предимно върху определянето на площта, обема и прираста на единицата за планиране. Въпреки, че планирането на горското стопанство се основава на законови и подзаконови актове, има някои недостатъци, като например недостатъчно данни за местообитанията, причиняващо проблеми при управлението, липса на избор при планирането и икономическите анализи, не се използват географски информационни системи, дигитализирани и картографирани горски стойности, не се определя гъвкав ротационен период по отношение на целите на управление и т.н. (Башкент, 2002).