Предотвратяване на радикализацията и справяне с „чуждестранните бойци“

ЕС трябва да остане бдителен по отношение на възможната заплаха, която може да представляват за неговата сигурност гражданите на ЕС, отиващи в Сирия като чуждестранни бойци. Комисията ще продължи да подкрепя действията, насочени към разубеждаване на хората да се радикализират и да напускат територията на ЕС, за да отидат в Сирия като чуждестранни бойци, като засилва париращите инициативи и предлага помощ на държавите членки по отношение на възможната заплаха, която може да представляват завърналите се лица. Това ще бъде направено във връзка с работата, започната от Комисията в рамките на мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията, работейки по действия, насочени към предотвратяването и противодействието на екстремисткото насилие. Комисията насърчава държавите членки да използват по-добре Шенгенска информационна система от второ поколение, за да контролират по-успешно движението на чуждестранните бойци. Комисията също така ще продължи да работи с Европейския парламент и Съвета по отношение на приемането на предложение за директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR), тъй като обработката на PNR данните е инструмент за откриване на движение на чуждестранни бойци, които напускат или се завръщат в ЕС с въздушен транспорт. Освен това, възможно е по-широко използване на инструменти на ЕС, както и на останалите налични съгласно международните споразумения средства, като например Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) — за проследяване на плащанията, свързани с терористични движения. И накрая, Комисията ще продължи да благоприятства извършването на анализ на риска, насочен към идентифициране на основните рискове за сигурността на ЕС, произтичащи от все по-широко разпространяващото се явление, свързано с чуждестранните бойци, и да подкрепя определянето на възможни смекчаващи мерки. Това ще стане съвместно с Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen), Европол и Frontex.

Въз основа на доклад на координатора на ЕС за борба с тероризма състоялият се на 7 юни 2013 г. Съвет по правосъдие и вътрешни работи постигна съгласие да бъдат предприети съвместни действия за справянето с тази заплаха. Те може да включват обмен на информация и най-добри практики; извършване на по-задълбочен анализ на мотивацията на чуждестранните бойци; по-тясно взаимодействие с трети държави; засилено използване и координация на съществуващите инструменти, мрежи и агенции.

1.9. Планиране на бъдещето и подобряване на координацията

ЕС започна планирането на периода след приключването на конфликта, включително, но не само, ангажимента си в областта на мира и сигурността, реконструкцията и възстановяването, изборите, правосъдието и върховенството на закона, както и хуманитарните въпроси.

Нуждите ще се основават или на оценки на ООН, или евентуално на оценка на нуждите след края на конфликта. Като използва сателитни изображения, Комисията вече предприема извършването на оценка на пораженията, за да прогнозира потенциалния размер на разходите за реконструкция, и предварителните данни показват наличието на големи поражения в повечето засегнати от конфликти области, особено в Халеб. Инициативата се провежда в контекста на основната група от донори за Сирия, съвместно със САЩ и Япония. Освен това през 2014 г. и след това ЕС има готовност да мобилизира допълнителна помощ (както хуманитарна, така и различна от хуманитарната), независимо от това дали през 2013 г. ще настъпи прелом, или кризата ще продължи.

С цел оптимално координиране на усилия за подпомагане по време на кризата и за да може ЕС да играе по-значима и активна роля, Комисията и върховният представител предлагат проследяването на процеса да се ръководи и следи съвместно от службите на Комисията и групата на ЕСВД, които ще контролират и координират дейностите на ЕС. Едновременно с това, ЕС възнамерява също така да засили координационната си роля спрямо донорите във връзка с икономическата помощ и помощта за развитие за Сирия, но също така за Ливан и Йордания, по-специално тъй като двете страни са икономически най-засегнати от кризата в Сирия, и да послужи като топла връзка между основните донори, ООН и международните финансови институции за планиране на прехода, тъй като всички имат специфични сравнителни предимства в това отношение. ЕС ще продължи активно да участват в работната група за икономическо възстановяване към групата „Приятели на сирийския народ“.

Заради конфликта най-малко 6,8 милиона души се нуждаят от помощ, а 4,25 милиона души са вътрешно разселени. Несигурността и достъпът остават главната пречка за предоставянето на помощта. От края на 2011 г. и в пряк отговор на кризата бюджетът на ЕС е финансирал дейности в Сирия и извън нея в размер на 440 милиона евро (хуманитарна помощ — 265 милиона евро и помощ, различна от хуманитарната — 175 милиона евро). Държавите — членки на ЕС, предоставиха допълнителни 413 милиона евро.

На 7 юни 2013 г. ООН прие преработени призиви за положението в Сирия и съседните държави, в които се предвижда, че 10 милиона сирийци — половината от населението на страната — ще се нуждаят от помощ преди края на годината, и отправи нова покана за внасяне на средства в размер на 4,4 милиарда долара (3,3 милиарда евро).

Все по-трудният достъп може още повече да затрудни предоставянето на хуманитарна помощ, като същевременно ще принуди все повече сирийци да търсят убежище в съседните държави. Накратко, ако достъпът на територията на Сирия стане невъзможен, хуманитарната помощ на ЕС и международната хуманитарна помощ ще трябва да бъдат изразходвани за хората, които се разселват вследствие на това. Освен това ЕС е в процес на тестване на алтернативни канали за доставянето ѝ във вътрешността на Сирия. Очаква се, че те ще се увеличат, когато съседните държави концентрират вниманието си в по-голяма степен върху улесняването на хуманитарната помощ в Сирия.

Какво постигнахме до момента: Предоставихме 124 милиона евро за хуманитарна помощ от бюджета на ЕС. В Сирия хуманитарната помощ на ЕС осигурява спешна медицинска помощ, защита, храна и продоволствена помощ, вода, санитарни и хигиенни условия, подслон и логистични услуги. Отвъд сирийската граница финансирането гарантира, че хората, които бягат от страната, ще получат животоспасяваща помощ, като здравеопазване, храна, подслон, комплекти с хигиенни принадлежности, вода и санитарни услуги, и защита. Хуманитарната помощ на ЕС се доставя чрез движението на Червения кръст/Червения полумесец, различни международни неправителствени организации и хуманитарните агенции на ООН, включително ВКБООН и тези, чиято мисия е съсредоточена върху предоставянето на защита и помощ на децата, като УНИЦЕФ и „Спасете децата“. Помощ в натура беше предоставена и на Турция и Йордания чрез активиране на механизма на ЕС за гражданска защита, което доведе до предоставянето на линейки, одеяла, отоплителни уреди и други вещи на обща стойност 1 милион евро. Центърът на ЕС за спешно реагиране разположи експертни екипи в Йордания и Ливан, които да оценят нуждите от помощ на сирийските бежанци. Това беше осъществено в тясно сътрудничество с хуманитарните експерти и местните органи. Ние възнамеряваме да: увеличим хуманитарната помощ с 250 милиона евро, за да достигне общо 515 милиона евро в Сирия и в съседните ѝ държави за оставащата част на 2013 г.; предоставим допълнителна помощ в натура и експертни умения чрез механизма на ЕС за гражданска защита и Центъра на ЕС за спешно реагиране.

Икономическа помощ и помощ за развитие

Помощта, която понастоящем се предоставя от бюджета на ЕС, се съсредоточава главно върху осигуряване на подкрепа и изграждане на капацитет на защитниците на правата на човека и младите активисти и осигуряване на достъп до някои услуги, несвързани с хуманитарната помощ, като образование, психо-социална подкрепа или подкрепа за осигуряване на препитание. Комисията набеляза по-нататъшни действия в тези сектори, несвързани с хуманитарната помощ, които могат да бъдат финансирани. Те включват професионално обучение, здравеопазване, помощ за независимите и свободните медиите, опазване на културното наследство, насърчаване на диалога, подготовка на прехода и изграждане на капацитет на сирийските организации на гражданското общество (ОГО). Освен това наскоро Комисията одобри ново финансиране (10 милиона евро от Инструмента за стабилност) за северните райони на Сирия за пилотна дейност, съвместно с някои агенции на държавите членки.

В бъдеще, равнището на икономическата помощ и помощта за развитие, което може да бъде осигурено в Сирия, ще зависи пряко от политическото и военното развитие на конфликта. Наложително е да се консолидират и разширят каналите за доставка, за да може повече помощ да се предоставя на цивилното население възможно най-бързо, но усилията на донорите може да бъдат значително възпрепятствани или дори осуетени от военните действия между враждуващите страни. При сегашните обстоятелства основното предизвикателство продължават да бъдат условията за изпълнение, тъй като е изключително важно да се следи внимателно кой получава помощта, защото с нея би могло да се злоупотреби с цел подхранване на конфликта.

Разглеждат се различни варианти за насочване на повече несвързани с хуманитарната помощ икономическа помощ и помощ за развитие, които могат да задоволят нуждите на населението. Съгласно заключенията на Европейския съвет от 13—14 декември 2012 г.¹ се проучват и други канали за оказване на подкрепа на сирийското население чрез наскоро създадените местни административни съвети в областите в северна Сирия, които се държат от опозицията.

В никоя друга държава рискът конфликтът в Сирия да се пренесе през границата ѝ не е толкова голям, колкото в Ливан. Границата на Ливан продължава да бъде напълно отворена за всички бежанци, които към момента са над 513 000. Страната е изправена пред сериозна криза с бежанците, които понастоящем са над 10 % от населението на Ливан и се очаква да нараснат до 25 % до края на годината. 70 % от бежанците са жени и деца. Властите сами не са в състояние да се справят с кризата, която има широки по обхват хуманитарни, политически и социално-икономически последици и последици за сигурността.

Освен това, продължаващата политическа несигурност, придружена с нарастваща поляризация, излага официалната политика на Ливан на ненамеса на риск. Междуобщностното насилие в Северен Ливан, тежките трансгранични сблъсъци и повтарящите се нарушения на териториалната цялост на Ливан тласкат страната в опасна посока.

От началото на кризата подкрепата на ЕС за Ливан възлиза на 113 милиона евро. Продължаващото влошаване на положението изисква обаче допълнителна извънредна реакция от страна на ЕС, съдържаща краткосрочни и дългосрочни мерки за стабилизиране на Ливан. Трябва на всяка цена да предпазим страната от усилията на някои от местните и регионалните участници да пренесат сирийската борба на ливанска почва. Усилията за смекчаване на конфликта трябва да са в основата на действията на ЕС. Усилията за сформиране на правителство и залавяне с реалните дейности, включително за управление на бежанския поток, следва да се подкрепят, за да се избегне създаването на опасен политически вакуум. Отлагането на изборите и удължаването на мандата на парламента със 17 месеца рискува да доведе до демократичен дефицит в Ливан и да задълбочи междуобщностната поляризация.

В контекста на всеобхватния пакет с помощите, който прилагаме, трябва да се работи за укрепване на капацитета на ливанските органи за справяне с кризата, включително чрез подпомагане на социалната инфраструктура и укрепване на междуведомствената и донорската координацията. Същевременно хуманитарната помощ ще трябва да се увеличи, за да се отговори на нарастващите нужди на бежанците. Помощта на ЕС отново се адаптира, за да се съсредоточи върху образованието и здравеопазването, както и върху уязвимите групи от населението, включително палестинските бежанци от Сирия. Наскоро обявената от ливанските власти възможност за изграждане на бежански лагери трябва също да се вземе предвид, включително неизбежните рискове за сигурността, които тя носи. Когато се решават проблемите на Ливан, е важно да се проучат всички възможности, включително участието на международните финансови институции.

Във всеобхватния отговор на ЕС трябва да се съдържа и подкрепа за ливанските въоръжени сили (ЛВС). ЛВС са основен стълб на апарата за сигурността на Ливан, но те действат при липсата на правителствена/военната стратегия за отбрана. ЛВС се радват на уважение и понеже са мултиконфесионални по структура, се считат като безпристрастни и неутрални. Необходимо е по-нататъшно провеждане на диалог и сътрудничество, за да се укрепи капацитетът на ЛВС в качеството им на безпристрастен гарант на сигурността в Ливан.

2.3. Йордания

Въпреки все по-трудното макроикономическо положение Йордания играе жизненоважна роля в осигуряването на подкрепа за непрестанно нарастващия брой хора, бягащи от зверствата (над 472 000 регистрирани или в процес на регистриране от ВКБООН до началото на юни).

От 2011 г. насам Йордания е изправена пред влошаващи се икономически условия, дължащи се на регионалната нестабилност и влошената икономическа обстановка в регионален и световен план. След избухването на сирийския конфликт разходите за прием на сирийските бежанци се оценяват на над 600 милиона евро (около 3 % от БВП). Под натиска на резкия спад на международните резерви през първата половина на 2012 г., властите на Йордания се договориха с Международния валутен фонд (МВФ) за 36-месечно стендбай споразумение на стойност 2 милиарда долара.

От началото на кризата подкрепата на ЕС за Йордания възлиза на 87 милиона евро. Съществува ясна нужда от допълнителна подкрепа. Освен допълнителната необходима хуманитарна помощ от бюджета на ЕС, оценена в размер на 50—75 милиона евро, действията на ЕС в отговор на молбата на Йордания за предоставяне на помощ следва да бъдат предприети предимно посредством секторна бюджетна подкрепа чрез допълване на съществуващите програми, особено в областта на образованието.

Освен това, горещо насърчаваме Съвета и Парламента да вземат решение по предложението на Комисията за отпускане на макрофинансова помощ на Йордания под формата на безвъзмездни средства в размер на 180 милиона евро, което също ще допринесе за облекчаване на икономическите проблеми на Йордания.

От началото на кризата Турция вече прие в своите 17 приемни центъра над 380 000 сирийски бежанци в допълнение към много други (370 000 според някои оценки), навлезли на турска територия, без да бъдат незабавно регистрирани в лагерите, които понастоящем пребивават в различни градове в страната. ВКБООН предполага, че до края на 2013 г. близо 1 милион бежанци може да се намират на турска територия. Турция обяви изграждането на 5 нови лагера с общ допълнителен капацитет от 60 000 места, единият от които ще приема сирийски християни. Турските власти имат заслугата да осигуряват приемни центрове с високо качество и да предоставят подходяща хуманитарна помощ.

До този момент Турция понесе значителна финансова тежест от около 600 милиона евро, със слаба подкрепа от страна на международната общност. ЕС обеща цялостен пакет на стойност 27 милиона евро, по-специално в подкрепа на ВКБООН и местните организации и общности, които се занимават с бежанците. Властите трябваше да се справят и с увеличаващия се натиск върху местната общност и напрежението сред нея (във връзка inter alia с достъпа до здравни и образователни услуги). Това напрежение може да нарасне след влизането в сила на новия Закон за чужденците и международната закрила, които в крайна сметка позволява на бежанците да търсят работа на свободния пазар. Освен това, и най-вече след бомбените нападения в Рейханли в южната част на провинция Хатай, при които загинаха над 50 души, турското население като цяло изразява загриженост относно изложеността на Турция на сирийската криза. Допълнителна регистрация от страна на Турция на международните НПО и достъпът до тях биха позволили повече ресурси да достигнат до Турция.

2.5. Ирак

До началото на юни Ирак беше приел близо 158 000 бежанци, мнозинството от които в северната част на страната (региона на Кюрдистан). Спешното реагиране на хуманитарните нужди на бежанците понастоящем се управлява с подкрепата на Министерството на миграцията и разселването на Ирак в сътрудничество с ВКБООН и други агенции на ООН. Границата на Ирак в Анбар Говернорате е затворена през по-голямата част от времето и на ден могат да преминават само ограничен брой лица. От май 2013 г. е закрит основният граничен контролно-пропускателен пункт между Сирия и кюрдския регион на Ирак.

Ирак е изправен пред тежка политическа криза. Междуобщностното напрежение се увеличава, което е причина за безпокойство в страна, в която политическият живот се основава на нестабилно етническо/междуобщностно равновесие. Има опасност политическият процес в Ирак след 2003 г. да излезе от релси.

Вътрешното положение се утежнява от сериозни политически и свързани със сигурността последици от пренасянето на сирийската криза. Потвърдени са връзките между членове на Ал Кайда в Ирак — отговорни за повечето терористичните нападения — и радикални елементи в Сирия, по-специално Джабхат ал-Нусра.

И обратно, ескалираща криза в Ирак — държава, която отново представлява разделната линия между общностите на шиитите и сунитите, би имала огромно регионално разпространение. Ето защо ЕС следва да подобри контактите си с иракските власти и представители на всички политически партии, за да може да подкрепи всяка местна инициатива, благоприятстваща по-голяма стабилност.