Свободното време и пътуването са сред най-приятните и запомнящи се преживявания в живота на човека. Срещите, общуването и обмяната на идеи и опит лежат в основата на развитието, както на хората така и на културата им

2.2. Селският туризъм във Франция

Тенденции на развитие на селския туризъм във Франция

Франция е страна с традиции в развитието на туризма. Тя има Министерство на туризма, но не само то работи по проблемите на туризма, в решаването на тези комлпексни задачи се включват и Аграрното Министерство; голяма е ролята на общините и сдруженията на участниците в туристическия бизнес.

Трябва да се има предвид, че във Франция от 1949 г. редовно се правят анкети за ваканцията на французите и още от тогава се води статистика за посещенията на селата.

След Втората световна война основен тип почивка е тази на село; тя се запазва доминираща до 1957 г., когато започват по-масови посещения на морските курорти.

25% от почиващите предпочитат да прекарат отпуската си на село. Във Франция това са, в по-голямата си част, всички служители, хора със свободна професия, ръководители на предприятия, търговци и занаятчии. Парадоксално е, че по-малко от тях са работници и служители.

Селският туризъм създава най-добри възможности за семеен отдих, но индивидуалните пътувания също имат перспектива. Отдихът на село се свързва както с летния, така и със зимния отпуск, които са продължителни, а също и краткотрайни празнични или седмични пътувания. В последния случай, обаче, продължителността на престоя е малка и участниците не могат да се придвижват надалеч.

Статистическият годишник на Френската Национална Федерация за туристическите райони дава най-красноречива информация за типичния летовник на село: за 1997 г. данните сочат, че престоят му е средно 13 дни, основното му занимание е посещение на района, на забележителни места и паметници; разходки, излети или походи на къси разстояния, риболов.

Туристът не винаги е доволен от своя престой – 15% са изказали недоволство главно поради недостатъчната чистота в настанителната база. Само доброто познаване на мотивацията (често различна) и на нуждите на потенциалните туристи може да позволи да се изработват оферти с адаптирани туристически продукти. А мотивите, които тласкат хората към почивка в селска среда, са разнообразни, но на преден план излизат спокойствието, чистия въздух, социалните контакти и дóсега до природата. Включват се и финансовите съображения, защото това е сравнителни евтина почивка. Част от туристите посочват неудовлетворението си да бъдат „вързани” за домовете си. Други предпочитат спокойната атмосфера във фермата, възможността за изява и индивидуалност – чувства, които в делничния им живот се подтискат по една или друга причина. Типично за туристите, които практикуват този вид туризъм, е желанието им за пространство, за по-добро лично отношение към тях.

В проведените от Френската Национална Федерация за туристическите райони анкети и проучвания ясно личи промяната в профила на мотивите и поведението на туристите. До началото на 90-те години почиващите са:

- според типологията на туриста, възприета от Коен-Плог, предимно от типа „масов турист-изследовател” (според Коен) или „средноцентрик” (според Плог). Програмата за пътуване е съставена от туроператора по желание на туриста и престоят е в алтернативна туристическа среда.

- практични туристи – привличат ги по-умерените цени, като тук се включват предимно възрасни хора без деца.

- туристи, изпитващи антипатия към масовото общество.
От средата на 90-те години се забелязва изменение на мотивационния профил на туриста. Към горните три типа се прибавят и:

- хора с чувство за отговорност към природата и с желание да се включат в селскостопанската работа.

- хора, ориентирани към земята и добрия живот.

- туристи от типа „пътешественик” (според Коен) или „алооцентрик” (според Плог). Те избягват контактите с масовите туристи и туристически инстанции; идентифицират се с общността – домакин; живее с местните хора и се опитва да възприеме навиците им; привличат го нови места, нетрадиционни култури; поема риск и е търсач на силни усещания; участва в извършването на трудови дейности заедно с местните жители.

Промяна и развитие търпи и самата концепция за селска среда във Франция. Понятието „селска среда” датира от 50-те години и тогава с него се е обозначавало населено място с не по-малко от 200 жители, живеещи в къщи на разстояние не повече от 200 метра една от друга. Оттук и определението за селска среда като пространство, чието съдържание ще зависи от това, което решим да развиваме в него, т.е. концепция за подчиненост на селото, на подчертаване на неговата зависимост от града. С нея се подчертава, че тази среда подлежи на урбанизация. Набляга се на бъдеще, изключително свързано с пазарните механизми, на туризъм ефективен и производителен.

Днес, в началото на новия век, вследствие опита за преход към устойчиво развитие на туристическата индустрия и ново осмисляне на природните и културни ценности на съвременния свят, във Франция се възприема изцяло нова теория за селската среда като пространство със собствена физиономия и логика на развитие. Тук вече се подчертава запазването на присъщите на селското ценности в бита и начина на живот, в общуването – т.нар. човешки аспект. Както се вижда, мястото на селския туризъм е различно в тези две концепции.
Институции
Организирането и провеждането на туризъм в селска среда се осъществява както от държавни и частни организации, така и от такива на доброволни начала.

Много голяма е ролята на местните териториални общности – общините. Още от 1964 г. общините в селските територии, които се занимават с туризъм, създават Асоциацията на „зелените курорти”. За да могат да съгласуват своите инициативи и действия членовете на тази асоциация свикват сесии, на които се разглеждат всички проблеми, свързани с тяхната дейност. Обменът на информация, опит, поставяне на проблемните въпроси и нови инициативи, благоустройството на територията – всичко това се съгласува с държавните органи на национално ниво.

Обвързването на местната политика за развитие на туризма е в много тясна връзка с общонационалната туристическа концепция и насоки на Министерството на туризма и на всички организации, които имат отношение към развитието на туризма, в частност селския туризъм.

Една от най-старите форми на намеса на правителството е даването на привилегии и финансова помощ за подобряване на инфраструктурата или изграждането на допълнителна база, а така също и финансови и социални привилегии за селското стопанство. Помощите се отпуска то Министерството на туризма и териториалното устройство, от Министерството на финансите, помощите на ниво департамент и не на последно място помощите от Европейския съюз. Въпреки това не бива да се създава впечатление, че общините са много зависи и че всички е силно централизирано. Тази обвързаност в една система не е пречка самите общини да имат свои становища, сови инициативи, които всъщност само се подпомагат от по-висшестоящите органи. Много от идеите се зараждат именно на местно ниво, а не се спускат като планове и насоки, които трябва да се изпълняват. Инициативи, проекти за строеж на допълнителна база за развлечения, построяване на ваканционни селища, преустройване на стара база в по-модерни средства за подслон, проблеми с водоснабдяването и много други се решават от самите общини.

Асоциацията на „зелените курорти” има своя политика за обновление на селските територии; планове за благоустройство на районите; за даване някои територии статут на национални паркове и редица договори с държавата. Всичко това се извършва на базата на стабилно законодателство и специални закони за туризма.

Емпирична информация

Данните са взети от специализирана френска периодика, гранична статистика, от анкети и проучвания на Френската Национална Федерация за туристическите райони.

От общо 65 милиона посещения в селска среда 57,5 се падат на французи, а останалите 7,3 милиона – на чужденци.

В таблица № 1 са дадени посещенията в селска среда, разделени по страни. Вижда се, че най-голям дял от посещенията има Великобритания, следвана от Германия и Холандия. Това е съвсем обяснимо, защото Великобритания и Холандия са страни, в които този вид туризъм е твърде популярен, а пък Германия е страната, чиито жители пътуват масово в чужбина с цел почивка.

Посещения в селска среда (по страни), 1997 г.

Най-посещаваните от чужденците области, съответно райони, в които развитието на селския туризъм ще е приоритетно, са отразени в таблица № 2. Вижда се, че въпреки водещото място по посещения на Рона – Алпи, Ил дьо Франс, Аквитания, провинция Алпи – Лазурен бряг и Централния район, но и останалите области имат немалка посещаемост от чужденци. Териториалното разположение на туристическо предлагане е относителното натоварване на ресурсите.

Различна е ситуацията за френските граждани, които посещават най-вече районите в близост до териториите, генериращи туристопотоците (Парижкия район например).

Таблица 2

Посещения на чужденци в селска среда (по области), 1997 г.

Преди да посоча данни за настаняване на туристите, за продължителността на престоя и практикуването на различни дейности в селска среда, би било добре да се характеризират средства за подслон като елемент от туристическата инфраструктура и специализиращите дейности на селския туризъм.

Най-общо типовете средства за подслон могат да се групира така:

- при постоянни жители, в селски къщи и ферми;

- селски гостилници, ханове, семейни хотели, реставрирани замъци;

- къмпинг във ферма;

- колективни средства за подслон за социален туризъм – семейни къщи за ваканция, ваканционни селища;

- каравани на стоянка в селски район;

- специализирани средства за подслон, например за деца, младежи, заслони при проходите и т.н.
Всички изброени средства за подслон отговарят на определени условия. Те са категоризирани и се предлагат в каталозите и резервационната мрежа.

Категориите „житен клас са много популярни, а най-голямата е предлагането на жилища „четири житни класа”, насочени към клиентелата с високи изисквания. Това са самостоятелни къщи с градина и паркинг или подслон за кола, машина за миене на съдове, телевизор, баня на всеки етаж, телефон.

Съответната настанителна база в съчетание с дейностите, които могат да се извършват на място, както и предпочитанията на туриста са много важни при избора на мястото за почивка.

Специализираните дейност на селския туризъм могат да се разделят на основни (подслон и храна) и допълващи (всичко останало, което запълва престоя на туристите).

Реакционните занимания, които се включват в оформянето на туристическия продукт, са:

- разходи (пеша, с коне, с велосипеди, с мулета, по река)

- спорт на открито (плуване, летене с делтаплан, водни ски, кану-каяк, езда, тенис, голф, гимнастика, скално катерене, стрелба с лък, стрелба по подвижни цели, палеоложки експедиции)
Предпочитана е активната почивка, съчетана с лечебно-климатичен отдих и възстановяване. Особено типично за селския туризъм е участието в полска работа – овощарство, пчеларство, гроздобер, бране на плодове, цветарство, събиране на гъби, билки. Много характерна е и консумацията на място на местни продукти, запознаването с местната кухня. В това отношение възможностите са извънредно разнообразни. При по-добра организация и медицински контрол може да се провежда плодолечение, вегетариански седмици, дегустации на специфични продукти, кулинарни вечери, пикници. Популярни са инициативите за откриване на историческото, етнографското, културно, архитектурно наследство, фолклор, обичаи, характерни за всеки район. Организиране и демонстрации на занаяти. В землищата на селата, в близост до горски масиви и ловни стопанства, язовири, реки, езера има възможност за организиране на ловни и риболовни излети. Изпълнимо е и предлагането на по-специализирани ваканции – стажове за изучаване на флора, фауна, геология, проследяване миграциите на птици, вулканични явления, практикуване на езика на страната домакин.

През 1997 г. Франция е разполагала с 521 курорта за „зелени ваканции”, като се предлагат 225 хил. легла, разпределени в къмпинги, хотели, къщи и т.н. Най-голям дял се пада на престоя на чужденци в собствени къщи или пък приятели, следвани от къмпинг-караванинг, хотели и т.н. (вж. схема 1, Приложения).

Интересно е, че французите също предпочитат да почиват в собствени къщи или при приятели, следвани от престоя в наети къщи, къмпинг-караванинг и т.н. (вж. схема 2, Приложения).
Схема 3

Реализирани нощувки в селска среда от чужденци (по страни; в милиони)

Великобритания+ Белгия+ Нидерландия Дания

Ирландия Люксембург 4,6 млн. 0,7 млн.

8,5 млн. 4,9 млн.

Други страни от света

Испания–0,35 млн.

Франция

САЩ

3,3 млн. Швейцария – 3,2 млн.
Австралия и Океания Япония – 1,1 млн

0,4 млн.

По брой на реализирани нощувки, както и по посещаемост на преден план се нареждат Великобритания, Ирландия – 8,5 млн.; Германия – 6,9 млн.; Белгия, Люксембург – 4,9 млн. души (вж. схема 3).

По-трудно е да се дадат данни за французите, защото те почиват предимно при приятели или във вторите си жилища. Престоят им е по-краткотраен, но пък по-често посещават тези райони; средния им престой е около 13 дни.

Голяма разлика има в това какви занимания предпочитат чужденците и какви французите. Най-голям процент от запитаните чужденци с какво се занимават по време на престоя си на село са отговорили, че посещават паметници и други културни забележителности – 46%; следват занимания около водни басейни – 24%; следват други спортни занимания и т.н.Големият процент на посещения на паметници и музеи е съвсем обясним за чужденците, тъй като те проявяват по-голям интерес и към културното наследство на района. Заниманията на французите се подреждат по съвсем различен начин. Една голяма част от тях почиват във вторите си жилища и се занимават с градинарство (почти 27%), а от друга страна около 40% от накетираните отговарят, че практикуват някаква дейност. 17% посещават културни паметници и природни забележителности, а 14% се занимават със спорт. Има тенденция на засилен интерес към лова и риболова. Съвсем очевидно е, че французинът, почиващ на село, търси спокойствието и неголемите натоварвания, докато чужденецът е по-любопитен, по-напорист да опита от колкото може повече неща и да се запознае с нови и екзотични за него обичаи, нрави, местна култура.

В последните десет години се наблюдава траен интерес към посещенията на село. Въпреки че постигнатото е много и селския туризъм се развива бързо в последните години, все още всички дейности се извършват с уговорката, че трябва да се запазва бдителността към опазването на природната среда, към сигурността и начина на живот на туристите и на постоянните жители в туристическите райони, което включва:
- отхвърляне на всички зле замислени проекти за ново пътно и жилищно строителство;

- отказ от всякакво строителство в опасни зони;

- предпазване от замърсяване на водите, предназначени за къпане и битови нужди;

- добра организация на транспорта и инфраструктурата, без много да се променя селския свят, още по-малко да се руши.

Бъдещите цели и мерки относно развитието на селския туризъм във франция най-общо са насочени към:

- включване на селския туризъм в глобалното развитие на земеделието и в регионалната политика.

- създаване на местни структури за поддържане на този вид туризъм и за координация между местните интереси и националните органи, отговарящи за туризма.

- определяне на обекта и границите на туристическо развитие според количествени и екологични критерии.

- кооперация на място, в рамките на местните колективи.

- подобряване на информираността на настоящата и потенциална клиентела за условията на настаняване и предлаганите атракции; необходима е по-интензивна маркетингова експанзия.

Осигуряване на по-добра комуникация между местата за прием на туристи чрез създаване на единна информационна мрежа.

“България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната красота на лазурното, топло море и величествените върхове на планините, покрити със снежни шапки.

Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални извори.

Родината на митичния певец Орфей и легендарния Спартак, земята на най-старото злато в света впечатлява с 13 - вековното си културно-историческо наследство, съхранените традиции и обичаи.

България се утвърждава като "остров на стабилността" в района на Югоизточна Европа. Гостоприемството на местното население, гарантираното спокойствие и сигурност са отлични предпоставки за една приятна ваканция.

В представите на стотици хиляди чужденци, които са имали шанса да прекарат ваканцията си у нас, България вече не е синоним само на потънали в зеленина хотелски комплекси на фона на ширнали се морски плажове с фин като пудра захар пясък. Напоследък имиджът на страната ни като дестинация предимно за морски туризъм се променя благодарение на местните Съвети по туризъм и туроператорски агенции. Обединявайки усилията си с браншовите неправителствени организации, те разработиха един сравнително нов, но набиращ широка популярност у нас продукт т. нар. алтернативен туризъм.

По данни на туроператорите близо 15% от пасажерите на чартърните полети за България това лято (2004) не са пребивавали у нас с цел почивка на море, а по линия на обиколните турове за опознаване на богатата ни култура и история. Същевременно смятаме, че има допълнителни възможности за привличане на повече и по-платежоспособни туристи. Една от тях е сътрудничеството ни със съседните балкански държави при изготвяне на съвместни културно-исторически пакети, обхващащи целия регион.

Разположена на кръстопът между Изтока и Запада, от дълбока древност България е била обитавана от високоразвити цивилизации, оставили зад себе си свидетелства за процъфтяващи култури. Днес на територията на страната са регистрирани около 40 хиляди паметника на културата от различни епохи, голяма част от които неотменно се вписват в маршрутите на чуждестранните ни гости. За тях туроператорските агенции организират и посещения на старинни етнографски селища, в които и до днес се практикуват предавани през поколения народни занаяти. На места желаещите могат да се включат в специалните курсове по тъкачество, дърворезбарство, грънчарство и пр.

Селският туризъм в Българя печели все повече привърженици. В това отношение планината Родопи е изключително благодатна с многобройните си скътани в пазвата й селища, отворени за всеки, който желае да се докосне до бита и старите занаяти на местното население. Като допълнителна атракция е и посещението на няколкото благоустроени пещери в околностите на родопския ски-курорт Пампорово. Търсачите на силни усещания могат да се обърнат към местните пещернячески клубове, които осигуряват съответното оборудване и специализирани водачи за проникване в дълбоките пропасти и неблагоустроени пещери в района.Най-голямата атракция за чужденците обаче е колоритният българският фолклор. Гости от Великобритания, скандинавските страни, Франция и пр. посещават организираните за тях курсове за народни песни и танци. Предпочитано място от почитателите на българския фолклор е родопското село Широка Лъка. В местното средно музикално училище те се обучават да свирят на характерни за региона инструменти.

Туризмът през 2004 г. е бил отново доста печелившо перо за икономиката ни.

Същото проучване сочи, че през 2003-та световният туризъм бележи най-големия си спад за последните години - 1,2 на сто. По темповете, с които се увеличават туристите у нас, България изпреварва дори страни като Италия и Исландия.

Атрактивната природна среда, съхранените фолклор, обичаи и занаяти, селищата-архитектурни резервати, традиционната кухня, известното българско гостоприемство правят почивката в българско село все по-предпочитана.

В България вече ясно са очертани два големи района за селски туризъм - Западна и Средна Стара планина, Предбалкана и Родопите, а в последните години и редица села намиращи се не далеч от морските курорти. Традиции в предлагането на селски туризъм вече има в с.Осмар и с.Лозево /Шуменска обл./, с.Аспарухово /Варненска обл., общ. Дългопол/, с.Казичено /общ. Поморие/, с.Малка Верея /общ. Стара Загора/. До момента над 50 села и 30 манастира предлагат настанителна база.

В българското село туристът се приема като гост и може да се почувства като приятел или пътешественик-изследовател. Той може да се идентифицира и живее с местното население, да се включи в селскостопанските дейности, в пешеходни турове, преходи с коне и каруци, в занаятчийски дейности като дървообработване, резбарство, текстил, керамика, тъкачество, ковачество и др., да занесе вкъщи платно, глинен съд или друг предмет, изработен от собствените му ръце. При желание гостът може да се включи в кулинарни курсове или дегустации на вино,  да изучава българския фолклор, да наблюдава местните семейни или религиозни празници.

Съхранените традиции в природосъобразния начин на селскостопанско производство в личното стопанство са подчертано впечатляващи за туристите. Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене и кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето на сладка и конфитюри са елементи от туристическия продукт на селска България.
Повечето стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощни градини, десертни и винени сортове грозде и много домашни животни и птици. Това е определя и многообразието в домашното производство на вина, ракии, месни деликатеси, на богата и вкусна кухня и разбира се прочутото домашно българско кисело мляко.

Наред с производството на домашно вино в почти всяка къща, съществуват и селски винзаводи и изби с разнообразно производство на червени и бели вина, част от които са и за експорт - Караисен, Ново село, Славянци, Дамяница, Осмар, Стамболово, Карабунар и др.

Настаняването обикновено е в собствената къща на домакините, като в зависимост от желанието им гостите могат се хранят на трапеза заедно със стопаните. Спазва се основното изискване да се поднася традиционна местна кухня, екологично чисти натурални храни и напитки, като при желание туристите могат да участват в приготвянето на храната.
Много места в България предлагат атрактивни дейности из селския бит - кратки програми като “Един ден на село” или почивки с по-дълъг престой.

Населените места в планините Родопи и Стара планина са известни със съхранените стари занаяти - на живо може да се проследи ръчната изработка на красиви резбовани предмети, килими и халища, плетива, ковани предмети, пъстри грънци и др. Туристите могат да усвоят някои умения в кратки курсове на обучение. Организират се и посещения на български дом, кулинарни курсове и дегустации.

В село Козичено - Източна Стара планина в рамките на “Един ден на село” туристите имат възможност да се разходят на гърба на магаре, да пояздят коне, да проследят ръчната изработка на българска народна носия, да направят своята следобедна закуска до извор на зелена поляна, да вкусят от местната кухня под ритмите на фолклорна музика, да участват в празници като “Коледуване” и “Лазаруване”, да потанцуват на “Неделното хоро”.

В град Банско (в Североизточното подножие на Пирин планина) се извършват демонстрации на обичаи, дегустация на месни ястия, извозване с каруци до местността “Пикника”, акомпанимент на гайда, “хайдушко нападение”, снимки с фолклорни носии.

Из цялата страна се почитат и до днес фолклорни празници и традиции, а възможността да се присъства на обреди и обичаи на живо като “Българска сватба”, Нестинарски танци, “Кукери”, “Трифон Зарезан”, “Еньова буля”, “Коледуване”, “Лазаруване”, “Пеперуда”, “Герман” и др. оставят незабравими спомени.
Един от тези обичаи се използва доста умело за да се привличат още по-голям брой туристи.

През последните години Арбанаси започва да привлича туристи и по един нетрадиционен начин. Селцето се е превърнало в притегателно място за младоженци от цялата страна, дори и от чужбина.

Представата за Възрожденска България се допълва от посещението на редица архитектурни забележителности от епохата на Възраждането, които са оформили облика на цели градове или на части от тях - Велико Търново, Трявна, Стария Пловдив, Копривщица, Несебър, Созопол и др., на много села като Боженци, Арбанаси, Жеравна, Бръшлян, Ковачевица, Лещен, Долен, Момчиловци, Широка лъка и др., както и на няколкото етнографски музея в страната - етнографските музеи на открито “Етъра” /гр. Габрово/ и “Старият Добрич” /гр. Добрич/, етнографските музеи във Велико Търново, Благоевград, Враца и др., както и на известни източноправославни манастири и църкви. Всички тези единствени по рода си места са изключителни, но остава сериозното предизвикателство те да бъдат рекламирани не само в България, но най-вече извън нея.

Японската агенция "Джайка" ще популяризира в страната на изгряващото слънце селския туризъм и културния туризъм в Розовата долина. Това предвижда българо-японски проект, който цели равитието на този тип туризъм у нас.

Привличането на повече туристи, удължаването на туристическия сезон и развитие на инфраструктурата в Розовата долина, са сред приоритетите, по които ще работят съвместно български и японски експерти.

Проучване на "Джайка" сочи, че уникалната природа, в която вирее българската маслодайна роза, селските къщи и тракийските гробници в района са особено интересни за японските туристи. Броят на посетилите през миналата година в Казанлък са над 5500.

Между 15 и 20 000 японци могат да посещават годишно Розовата долина, сочат прогнозите на "Джайка". Най-важното е да бъдат привлечени повече жители на Розовата долина, които искат да развиват селски туризъм, да посрещат гости в добре уредени селски къщи в региона, туризмът ще отвори вратите и на икономиката и ще разшири възможностите. По своя лична инициатива много заселили се вече тук японци канят свои сънародници-пенсионери в Шипка, които сега се изселват във Филипините, Тайван, Аржентина.

Проектът, който ще продължи три години, ще се разглежда като "проект-модел" за регионално развитие в България и би могъл да бъде приложен по-късно и в други общини.

Такъв пример може да дадем и с община Мадан, където рудници стават музеи по проект за развитие на минен туризъм. Тук, обаче, за превръщането на някогашните рудници на “Горубсо” в туристическа атракция ще се ползва френския опит в тази област. Проекта ще бъде създаден като подобие на вече реализираната идея за музей на мината във френския град Нюлемин. Предвижда се туристите не само да разглеждат галериите, но и да могат сами да си изровят кристали и различни рудни форми. Като допълнителна услуга ще се предлага сватбена церемония в минните подземия. В туристическите маршрути ще се включи и уникалната кристална зала в Мадан, в която са изложени ценни кристали, открити в оловно-цинковите мини. За осъществяването на проекта ще се кандидатства за финансиране по европейски програми за развитие на алтернативен туризъм.” (сайт на Министерство на Икономиката)
Друга българска община, която може да се похвали с абсолютно свой собствен бисер в сферата на селския туризъм е община Добрич. Тук всеки турист предпочел спокойствието и уюта има възможността да се наслади на едно прекрасно изживяване в етнографския комплекс “Чифликът Чукурово”. Той е разположен върху площ от 1300м². Капацитетът на ресторанта е 150 души. Намира се на 13 км от туристическия комплекс “Албена”, в местността Батова, на височината над реката. С уникалната си архитектура и музейна сбирка от автентични предмети, свързани с бита на българския селянин, Чифликът ни връща в атмосферата на българското село от началото на XX век. В комплекса се намира пикник, в който всеки може да почувства себе си съпричастен с природата, със старото време, с духа на Добруджа, с неподправеността и кристално чистата душа на българския селянин в миналото. Да опита от гостоприемството, студената ракия, вкусната българска гозба и руйно вино. Чрез изключителните атракции всеки може да се докосне до българския фолклор, да участва в “българската сватба”, в българските народни празници, да опознае душевността и традициите на старите българи. Всичко това превръща посещението в комплекса в неповторимо преживяване. Чифликът е разположен сред очарователна природна среда, наситен с типична за местността растителност, като това оправдава съставената у туристите предварителна представа за комплекса, в който доминира усещането за романтичен уют и усамотеност. Тази атмосфера се засилва и от специфичния за туристическия район строително-архитектурен стил, с какъвто се отличава етнографският комплекс “Чифликът Чукурово”. Обектът разчита както на организираните посещения, така и на своите постоянни гости, а именно: възрастни двойки, семейни туристи с деца, млади хора, търсещи спокойствие и уют сред приятна атмосфера, транзитни клиенти, клиенти на свободна консумация.

Всички тези хора са привлечени както от красивата природа, чистия въздух и автентичната обстановка, така и от отличното качество на основните услуги, любезното отношение на персонала и разнообразието на предлаганите допълнителни услуги, съобразени с изискванията и интересите на гостите:

• 
  Дегустация на домашно приготвено кисело мляко;
  
• 
  Дегустация на мед, вино и ракия местно производство с възможност за закупуване;
  
• 
  Пътешествие с конски каруци до “Славната катара” и калето от римско време;
  
• 
  Ездитни коне с опитни инструктори;
  
• 
  Стари народни игри;
  
• 
  Фолк училище за български народни празници, музика и танци.
  

В резултат на прекомерното използване на туристическите ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, и оттам на намаляване на техните качества, дори до тяхното унищожаване. Ето защо съвременния туризъм оказва голямо влияние върху околната среда на страната. Както вече споменахме по-горе етнографският комплекс “Чифликът Чукурово” се намира в близост до живописната местност Батова, която е и защитена територия. Някои от атракциите, които се предлагат са: пътешествие с конски каруци до “Славната катара” и калето от римско време, езда на коне с опитни инструктори, излети и пикници до Барут чешма и местността Чашката, бране на череши и сливи. По време на тези занимания на открито се изнасят неангажиращи лекции, целящи изграждането на екологично съзнание у слушателите. По този начин управлението на чифлика взема участие в екологичната политика на страната.

В следващата глава ще представим няколко кратки примери за това какви възможности се откриват пред един турист да се наслади на селския живот, традиции, бит и история в Австрия.

Австрийските Алпи са известни със смайващите си пейзажи и китни селца. Многогодишната история и множеството политически промени са допринесли за един специфичен колорит, който туриста може да открие само в тези алпийските села.

Целта ни е да представим една по-специална част от Алпите – Тирол. На това място природата и селския бит се преплитат в една незабравима магия. Ето защо тук се предлагат голям брой програми, които дават възможност на туристите да се потопят в едно море от запомнящи се преживявания.

Специфичен момент от програмата са селските форуми, които предоставят възможност на туристите да се запознаят с местните жители и история. Например в селото Igls най-честите теми на разговор и дискусии са политика, история, обществени и съвременни проблеми. Нощувките са организирани в самостоятелно поддържани вили, а за прехраната организаторите разчитат изцяло на местната кухня.

В програмата на посетителите се включва ежедневна сутрешна среща с домакините, на която се обсъждат т. нар. селско ориентиране, местния език (етикет, поздрави и най-общи изрази), култура и кухня, дестинации от специален интерес, събития, история, география, изкуства, местни продукти, възможности за наемане на кола и т.н. Тези дискусии помагат на всички да научат повече за предстоящите им или вече минали събития и преживявания. Друга привлекателна услуга е и предоставянето на индивидуални маршрути и информация за да не стане така, че неинформираността е причина за недобре прекарано време.

Нека също добавим, че в по-горе изброените дестинации се отделя сериозно внимание за запазването на определени традиции, които винаги са били част от живота на всички жители на Тирол и затова са сред елементите придаващи най-голяма индивидуалност. Такива традиции са: следобедната почивка, традиционните облекла, местните рецепти предавани през поколенията, отглеждането на стада животни (през лятото високо в планините, а през зимата в по-ниските равнини), откритите пазари, пътеките за разходки пеша и с колело, Heimat Abends, както и преклонението пред щедрата природа.