Устойчиво развитие на унгарския селски туризъм

Устойчиво развитие на унгарския селски туризъм

Както вече се убедихме ‘устойчивия туризъм’ е доста сложно явление имайки предвид, че е силно повлиян от множество икономически, екологични и обществено-културни фактори. Използваните тук показатели могат да бъдат използвани като величина за тези фактори, които вкупом допринасят за устойчивото развитие на селския туризъм. За да се опише правилно днешното състояние на унгарския селски туризъм са нужни анализ на процеса на развитие и точни характеристики на сектора. Поради липсата на точни данни понякога се налагат ограничения в правенето на подобен анализ. Представените тук заключения се базират главно на опит, преживявания и изчисления, а не на официална статистика. Следователно тези заключения са повече субективни, въпреки, че освен мнението на автора те представят и мнението на експерти и предприемачи в областта на селския туризъм.

След като се направи анализ на всички показатели се получава една доста сложна картина. Освен това интерпретацията на някои величини е възможно да бъде различна, тъй като някои показатели имат силно субективен характер и определено количествено измерение може да бъде оценявано по различен начин от различните хора. За пример тук може да дадем двама души, единият от които има икономическа изгода от това туристи да посещават мястото, докато за другия който няма ползи от такива посещения само страда от негативите. Така възниква въпроса как да се реши каква част от даден район да се защитава за да се осигури възможно най-високото ниво на устийчивост. Ако целта единствено е екологично устийчивост, то тогава за предпочитане е целия район да бъде защитен. Ако, обаче, има стремеж и към обществено устийчивост в такъв случай би трябвало да се предостави възможността на местните жители да продължат развитието на традиционните възстановителни дейности, мероприятия и занимания (риболов, въдичарство, селско стопанство, фермерство и т. н.).

Стресът, като фактор породен от броя посетители в даден район, все още не представлява заплаха за бъдещето на селския туризъм в Унгария. Ако разглеждаме единствено места и райони които съответстват на определението за селски туризъм представено тук и не включим добре разработените курорти намиращи се в провинцията и развили собствено високо ниво на урбанизация, то тогава броя на посетителите е много по-малък отколкото местните хора биха приели за нормално. Броя легла регистрирани в Унгария през 1998 в селския туризъм е приблизително 2000, а резервациите обикновено са около 10%. Сезонността е характерна за търсенето, но все още не поражда стресови ситуации, тъй като по принцип ако броя на туристите се увеличи и това съвпадне по време с периода на усилена полска работа това може да доведе до проблеми. Този момент е все още далеч за Унгария. Ето защо обществен стрес не съществува и това може да се приема като положителен фактор. Поради причината, че това заключение се прави на базата на ниско ниво на търсене (а не въз основа балансираното разпределение на броя посетители във времето и пространството), то не може да се разглежда като сигурен показател за правене на бъдещи прогнози.

По-голяма част от места в Унгария, където селския туризъм се явява част от националния или местния план за развитие, притежават разнородни природни и културни атракции. Като пример може да дадем чиста природна среда, минерални извори, гостоприемство на местните хора, кулинарно изкуство, селския начин на живот и до определена степен запазените народни традиции и наследство. От друга страна са фактори като старите архитектурни стилове които правят тези села отличителни, строителния бум през 60-те и 70-те довел до появата на много еднакво изглеждащи села, намаляващия брой на млади хора които да познават старите традиции както и цялостната модернизация са променили селския начин на живот. Както вече споменахме интереса на туристите да търсят истински преживявания в селска среда много често се оказва в сблъсък със стремежите на селяните да търсят някои от удобствата на градския начин на живот. Важни привлекателни елементи от селския туризъм (като работа във фермата или помагане на домакините в техните ежедневни занимания) липсват в немалък брой от дестинациите. За щастие подобни услуги се развиват лесно и с тях лесно би могло да се навакса. Като цяло може да кажем, че привлекателността на унгарското село като цялостен туристически ресурс е приемлива. Определено съществува потенциал за бъдещо развитие на селски туризъм, но задължително трябва да се отбележи нуждата от провеждането на маркетингови проучвания, които да спомогнат за намирането на правилните мерки при планирането на комплексни туристически продукти. А също така да се постигне разнообразяване и увеличаване вида на привличащите фактори като отразява нуждите на различните сегменти от туристическия поток.
Поради изискване на закона планове за местно и регионално развитие съществуват във всички дестинации свързани със селски туризъм. Туристическото планиране е много по-слабо застъпено в райони, където селския туризъм е ранни етапи на развитие. Някои от причините поради които не се прави туристическо планиране са липсата на два важни елемента – обучени и опитни кадри и предприемчивост от страна на местното население. Може да добавим също така и отрицателния натрупан опит по отношение създаването и прилагането на планове за развитие на определен регион, като много често експерти не достатъчно добре запознати със специфични местни особености създават неприложими планове. Не на последно място трябва да споменем и липсата на финансов ресурс. Много често става така, че създаваните планове наблягат на икономическия аспект от процеса за развитие, като не включват възможни бъдещи екологични и обществено-културни последствия от предприетите действия. Необходимостта от подход на местно ниво се приема бавно – поради ниското ниво на търсене, отделните райони гледат един на друг като конкуренти, а не партньори.

Защитените местности, които са от по-висока категория имат по-голям шанс да привлекат посетители в сравнение с другите региони. Статистиката сочи, че Унгария има 9 национални парка и безброй много защитени местности, като тенденцията е към увеличаване площта на тези територии чрез създаването на още национални паркове. Безценните природни и културни богатства на тези паркове (разнообразна флора и фауна, редки биологични видове, геоморфологични образувания, животни ендемити, културно наследство и исторически места) служат като основа за развиването на селски туризъм в близките села. Затова допринася разпръснатата структура на националните паркове, което улеснява интегрирането на малките селски общности в туристически проекти. Като цяло селския туризъм извлича голяма полза от наличието на национални паркове, още повече, че настоящото съотношение на защитени райони се приема за добро от гледна точка устийчивостто на този тип туризъм (тоест има постигнат баланс между екологичните, икономически и обществени интереси).

Поради факта, че развитието на селски туризъм в Унгария не е широкомащабно и се ръководи на местно ниво участието на местни хора е доста високо въпреки, че е малко относително точно кои хора може да наречем ‘местни’. За най-малките и най-слабо развити селца е типична миграцията на хора към по-голям град или по-урбанизиран район с цел да намерят работа и да дадат по-добро образование на децата си. В тези ситуации къщите им много често биват купувани от хора от градовете, които желаят да имат място за почивка по-близко до природата или просто се стремят да спрат обезлюдяването и замирането на малките селца. Много от тези хора, които родом не са от тези провинциални краища, притежават или управляват малък бизнес, като по този начин показват голяма отдаденост и полагат неимоверни усилия да съживят региона или селището. Ето защо на тях много често се гледа като на местни. Тяхното участие, цели и намерения почти съвпадат с тези на селяните, поради което техния принос трябва да се разглежда като жизненоважен за устийчивостто на селския туризъм. Притежаването на малък бизнес или недвижимо имущество от неместни хора (както вече споменахме) не е често срещано явление в Унгария. Основна причина за това е малкия финансов потенциал.
Поради не много високото търсене на продуктите на селския туризъм в Унгария броят на работните места създадени в тази област не е висок понастоящем. При евентуално разнообразяване на атракциите и услугите може да се предизвика значително увеличение на заетостта в бранша в близките години. Към този момент селският туризъм предоставя основно допълнителен доход за селските семейства (като почасова работа, особено за жените) и има принос дадени хора или семейства да се занимават с повече от един вид работа. Този допълнителен доход може да спомогне за развитие на инфраструктурата и обществените услуги, а откритият потенциал за икономическо развитие прави една област по-привлекателна.

В следствие на това приносът на селския туризъм към местната икономика е сравнително малък за повечето селски дестинации или поне това е официално регистрирания доход. Това частично се дължи на сивата икономика, която бива улеснена от липсата на добре изградена институционална рамка и липса на документираност в този тип бизнес. Всъщност няма точни данни относно реалните доходи от селския туризъм, както и съотношението на данъците събрани от туризма към всички останали данъци не отразява правилно дяла на индустрията. Този факт повлиява информираността ни относно икономическия потенциал на даден район, но дори и без всякаква статистика лесно би могло да се предположи, че в слаборазвитите райони селският туризъм е единствената икономическа дейност с потенциал за растеж. Освен финансовите резултати развитието на селския туризъм подобрява като цяло качеството на живот (предоставяйки по-голям брой лични контакти, мотивирайки хората да се грижат по-добре за околната среда, правейки тези райони предпочитани в плановете за национално развитие).

Въпреки, че има изключения повечето местни хора свързани със селския туризъм изказват неудовлетвореност от развитието на индустрията. Основните причини зад тази неудовлетвореност са разликата между очаквани и реализирани приходи, небързото развитие на сектора, наличната бюрокрация и липсата на подкрепа от страна на държавата. Други допринасящи за това фактори в началото на процеса са били липсата на маркетингови и ръководни умения на местните хора, липсата на вътрешно търсене и преувеличаването качествата на предлаганите атракции и услуги. В началото на процеса на развитие на селския туризъм надеждите са били особено големи, предполагания брой туристи, които да идват и да оставят много пари е бил висок. За съжаление селските райони все още не усещат този съживителен прилив на икономическо оживление така както са очаквали. През последната година селския туризъм навлезе в по-предпазлива фаза на развитие, където кооперирането между отделните села и региони се подобрява, осъществява все по-задълбочено планиране. Забелязва се и натрупване на нужните познания, опит и умения от страна на местните ръководни органи за провеждането на селски туризъм на високо ниво.