Селския туризъм и неговата устойчивост

Селския туризъм и неговата устойчивост

За селския туризъм често се смята, че е присъща лесна поддръжка, тъй като той привлича малък брой посетители, без да има нужда от мащабни инфраструктурни инвестиции, туристите обикновено са истински заинтересовани от местната култура и традиции. Една от основните привлекателни черти на почивката на село е личния контакт и общуване с местните хора. По този начин домакини и гости имат възможност да споделят идеи и познания, следователно туризма може да изпълнява функцията на “индустрия на мира” и способ за взаимно разбиране.

Въпреки това, ако анализираме развитието на селския туризъм на едно по-дълбоко ниво, определени съмнения относно лесната поддръжка биха се появили. Най-важният момент, който трябва да бъде изследван, е икономическата изгода от предлаганите услуги. Тъй като търсенето често е сезонно, средната заетост на легловата база е ниска и необходимите инвестиции за построяване или подобряване на туристическите съоръжения са относително високи. В преобладаващата част от дестинациите за селски туризъм е почти невъзможно туризмът да бъде единствен източник на доходи. В дадени райони селския туризъм може да бъде една от няколко възможности за придобиване на доходи, така че ролята му за постоянното развитие се влияе много силно от представянето на други икономически сектори (особено земеделието).

Относно природната устойчивост опитът показва, че големи инвестиции трябва да бъдат направени по отношение на разумното екологично използване на уязвими природни дадености, за да се прави перспективен селски туризъм. По принцип туристите се привличат от региони с ниска индустриална развитост, които много лесно биват повлиявани от човешката намеса. Като допълнение може да кажем, че обработваните селскостопански региони не винаги съответстват на очакванията на туристите, които се базират на представи, формирани под влияние на традиционните селски пейзажи, представени във туристическа литература и промоционални материали.

Развитието на туризма също повлиява и обществено-културните характеристики на дестинациите за селски туризъм, както в положителен и отрицателен аспект. Като положителни въздействия може да споменем факта, че селския туризъм спомага за по-добрата употреба на ресурсите (земя, работна сила, капитали, природни и културни атракции), подчертава обществено-икономическите промени, допринася за опазване на наследството и селската природа, създава възможности за повече контакти на местните жители и шанс да опознават други култури. Като отрицателни въздействия трябва да отбележим това, че туризмът в селските райони променя или уврежда пейзажа и природно-културните дадености в определен район. Също така преразпределя социалното разделение (това в зависимост от гледната точка би могло да се интерпретира като положителна промяна), упражнява допълнителен натиск над местните общности, променя ритъма им на живот, нахлува в тяхното лично пространство или води до нереално представяне на местните обичаи и традиции, променяйки ги, за да удовлетворят очакванията на туристите.

Развитие на селския туризъм в Унгария

В Унгария този вид туризъм започва да се развива през миналия век и скоро става много популярен. Статистиката показва, че почивките осъществявани в селски райони, преди втората световна война, са били около 35-40% от всички почивки (Ковач, 1993). След 1945 година, обаче, селския туризъм от онзи период напълно изчезва и реорганизирането на пазара среща сериозни пречки. Такива са липсата на институционална подкрепа и рамка, лошото финансово състояние и относителната недоразвитост на районите притежаващи най-привлекателните ресурси за развитие на селски туризъм, както и ниския интерес от страна на професионалните туристически организации (поради простата причина че селския туризъм не предоставя високо ниво на печалба). Не на последно място е и фактора възраст и липса на предприемачески нюх и умения на местното население.

Развитието на селския туризъм се включва в регионалните планове за развитие от 60-те години на 20в., но без много успех. Развитието на туризъм е концентрирано в няколко района на държавата (с наличие на естествени водни обекти, минерални извори и в планините), като по този начин развитието на традиционен селски туризъм изпада в забвение.

Трябва да бъде отбелязано, че болшинството от унгарското население, което живее в урбанизирани райони все още има роднини в провинцията, така че посещаването на роднини е наистина съществуваща форма на селски туризъм. Тъй като мотивите за тези пътувания са други (посещение на роднини, а не запознаване с начина на живот във фермите или пък изучаване на местни занаяти и обичаи), те от свое име водят до липсата на организирано предлагане на продукти от селския туризъм. По този начин тези туристи не дават значителен принос за развитието на посещаваните от тях райони, още повече че пътуванията им до такива места намалява понататъшното им желание за почивки от този вид. Иначе казано, нуждата им от престой в провинциален район се изчерпва с посещение при роднини, без да има някакви значителни разходи освен за път. Ето защо, такива хора много често не са склонни да изразходват допълнителни финансови средства за почивка от подобен тип в други части на страната.
Друг важен фактор на който трябва да се обърне внимание е, че по-голяма част от унгарските семейства (обществената прослойка най-много заинтересована от селския туризъм) имат свои собствени семейни вили някъде в провинцията, където те могат да прекарат уикендите и отпуските си. Основната причина за човек да прекарва свободното си време в тези вили е да почива или да произвежда собствена селскостопанска продукция (повечето случаи само за лична консумация). Нормално е този вид туризъм да допринася за развитието на инфраструктурата в провинциалните райони и също за запазването на услуги като търговията на дребно. От друга страна прииждащите собственици ограничават (финансово и физически) възможността за местните хора да купуват недвижимо имущество. Собствениците на тези вили имат различни социални и инфраструктурни нужди и интереси спрямо хората постоянно живеещи там. Като обикновен пример може да послужи факта, че те не биха искали да подкрепят финансово местното училище, тъй като техните деца са ученици по постоянно местожителство.

В началото на 80-те години основно започнаха действия за съживяване на традиционния тип туризъм, особено в най-слабо развитите региони. Отделни региони могат да постигнат значителен прогрес, но като цяло напредъка не отговаря на очакванията. Освен по-горе споменатите пречки, местната представа за селски туризъм (евтин, предназначен за най-малко богатите, сравнително скучен) също не подпомага привличането на унгарци в провинциалните райони. С цел да промени тази представа, унгарската туристическа корпорация през 1997 започна кампания за популяризирането на почивките в провинцията и на село.

Визията за евтиния селски туризъм и ниското търсене на продукта от чужбина се отразяват директно върху цените на предлаганите услугите, а по този начин и на приноса на селския туризъм към местната икономика. При сравняване на количеството труд, който се влага в селския туризъм в Унгария и печалбата от него се установява голямо несъответствие въпреки изключителността и уникалността на дадени негови елементи. Това води до лисата на стимул за хора и организации с възможност за широкомащабни инвестиции да участват в икономически начинания на местно ниво. Тук помага и липсата на осъзнатост на местните хора по отношение на печалбите, които вероятните инвеститори биха очаквали. Още повече, че тези инвеститори биха помогнали за разнообразяването на продукта и промяна на имиджа от ‘евтин и нискокачествен’ бизнес в нещо по-добро.

При по-нататъшното развитие на селския туризъм в Унгария се заражда спорния въпрос за това чии интереси трябва да се поставят на преден план. На пръв поглед изглежда очевидно, че за да има устойчиво туристическо развитие в дългосрочен план, то важност трябва да се придаде на интересите на местните жители. От тази гледна точка процесът на модернизация, урбанизация и селскостопански промени трябва да бъде подкрепян от туристите, тъй като местните жители имат пълното право да се радват на абсолютно същото ниво на инфраструктурно развитие и удобства както и хората населяващи урбанизирани райони. Ако това становище се приеме и провинциалните райони бъдат развивани по същия начин, по който се развиват и градовете това ще доведе до цялостни промени в географията на района, облика на селищата и най-вече начина на живот на местните хора. Всички тези промени винаги се приемат като негативни от туристите, които търсят именно уникалността и магията на селския край. В Унгария може да се усети нуждата, която туристите показват от традиционния селски бит, култура и атмосфера. Тази тяхна нужда се изразява в посещението на малки къщурки със сламени покриви и бели стени, здравец по прозорците, кладенци, домашни животни и т.н. Ето защо те предпочитат да се съхрани традиционния вид на селския живот, дори и това да противоречи на желанието на местните за развитие.