Свободното време и пътуването са сред най-приятните и запомнящи се преживявания в живота на човека. Срещите, общуването и обмяната на идеи и опит лежат в основата на развитието, както на хората така и на културата им

2. Район Север

Пещера Магура

Варовиковата пещера е една от най-големите у нас, дължината на галериите е около 2500 м, като благоустроени (електрифицирани) са само 1400. Под земята ще видите рисунки на 12 000 години. Височината на могилата достига 461 м., а на 80м. под тази точка е скрит нейния вход.

Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор) и кафява глина. Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Смятат се за шедьоври на първобитното изкуство в Югоизточна Европа. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.
Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно, те принадлежат към средиземноморската среда на праисторическото изкуство. В Триумфалната зала могат да се видят кости на пещерни животни и предмети, свързани с бита на племената населявали тази част на Балканския полуостров. Огромно срутване запълва края на тази зала, за да я отдели от залата на двата величествени сталактона. Много от сталагмитите имат свои имена: “Поваленият бор”, “Тополата”, “Гъбата”, “Трона” и др.
По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна температура (12°С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология. Предоставена е и възможността за дегустация на място.

Езерото Рабиша

Изходът на пещерата Магура води към Рабишкото езеро. Водния басейн е с тектонски произход и водата му е огледално чиста, като мястото е идеално за риболов (шаран, сом, толстолоп). Има също и добра плажна ивица, която предлага условия за слънчеви бани. Езерото е и идеално място за практикуването на водни спортове като каране на сърф, водно колело или скутер. В близост до езерото има разположен къмпинг както и разрастваща се вилна зона. Това позволява на туристите, които замръкнат тук да пренощуват и на другия ден отново да продължат да се наслаждават на красотите на региона.

Индивидуалността на дадена дестинация й осигурява жизненоважното предимство и конкурентоспособност спрямо всички останали играчи на пазара. Ето защо, смятаме че като представим едно място с наистина богата история и запазена самобитност ще можем в последствие да го превърнем в една дестинация предлагаща истинско преживяване от селски тип.

Това място се нарича Чупрене – едно село закътано в диплите на предбалкана на около 20 км от Белоградчик. Тук може да намерим всичко от наситена със събития история (от ранната античност) и чудни дадености на природата до богатия и запазен от части и до днес селски бит. За да бъдем по-правдоподобни ще ви представим в синтезиран вид важните отличителни черти на това селце, благодарение на които е напълно нормално то да се превърне в идеалното място за почивка на село, предлагайки всички условия за капризния турист търсещ този продукт.

Местните хора са били дълбоко религиозни, а също следвали и календарните празници. Обичаите, които те са следвали на тези празници са изпълнени със специфика и самобитност, които при пресъздаването си биха придали неповторим магнетизъм на селото като туристическа дестинация. Някои от тези празници са:

• 
  Игнажден – (2 Януари) рано сутринта роднинско дете отива при свои роднини или близки, там изгребва жар от печката, за да има плодородие, а него го даряват със сушени плодове и орехи.
  
• 
  Св. Пророк Еремия – (1 Май) в този край е съществувал обичаят жени, моми и момци от една махала да донасят глина, размесват я с вода, става на кал, газят я и от нея правят чирепни (подложка) за печене на хляб, по няколко за всяка къща. В тези чирепни се насипвала жар за затопляне, после се изгребвала и се слагало тестото, като отгоре се затрупвало с пепел и жар, за изпичане на хляба. Някои чирепни са били покривани с метални похлупаци.
  
• 
  Олелия-Драгелия (Поклади-Заговезни) – привечер децата изнасят старите кошове на полозите на кокошките, пълни със стара слама, набучват ги на високи прътове. Събират се пръчки, пали се голям огън, а когато вече се стъмни, запалват набучените на колове кошове със слама и ги вдигат нагоре като викат и вдигат шум. Сламата и кошовете изгарят и това се прави, за да носят кокошките повече яйца и да се сложат нови полози. Децата се веселят докато всичко изгори и после се прибират.
  
• 
  Лазарица – (съботата преди Цветница) облечени в национални носии, учениците тръгвали под ръководството на учителите из селото, като се отбивали във всеки дом. Изпявали по една песен или изигравали някое хоро. Стопаните дарували с продукти или пари, които били прибирани за училището цели.
  
• 
  Всички празници на светци в селото се празнуват по следния начин: деня преди празника, след обяд се праща дете с бъклица или шише вино да покани определени гости. Канят се обикновено онези, които после пък канят на своя светец и така се получават големи групи от свързани семейства и фамилии. Вечерта срещу празника идват поканените, сядат около наредената маса, в центъра на която е поставена питка със запалена свещ в нея. Запалват се свещи и се поставят на каната с вино, на чиния с ядене, донасят се въглени на желязна лопатка от пещта за хляб, слага се тамян и се кади. Главата на фамилията разкъсва и раздава от питката на всички с пожелания за здраве и плодородие и така вечерята започва.
  
• 
  Друго традиционно събитие са били тлаките. Те са започвали чак след обиране на царевицата. Събирали се да белят царевица, но имало и тлаки за предене на вълна. Освен повод да се събират момите и момците, тлаките били и сбор на работни ръце, защото никой не седял без работа. За да се обели царевицата са необходими доста хора, а в семейството те не са били достатъчни. Тогава се свиквала тлака. Тлаките се събирали, когато навън ставало студено и не можело да се правят седенки. Всички сядат и работят, като междувременно се разменят шеги и закачки между моми и момци, а домакините ги черпели с варена царевица. През зимата също имало тлаки за ронене на изсъхналата царевица. Така освен свършена работа за домакините имало и доста поводи за забавления на младите.
  

Тези стари обичаи, ритуали и традиции са истинския белег на старите корени, които селския бит здраво е изградил и така е укрепвал селския живот в село Чупрене. Неразделна част от всекидневието на селяните е и немалкия брой занаяти, благодарение на които те са осигурявали материално и продоволствено. Свидетелства и продукти има от следните занаятчийски професии:

Коларо-железари, дюлгери-строители, бъчвари, каменари, мутафчии (изработвали от козината на козите торби, зобници за конете, чулове, ямурлуци, върви за цървули), грънчарство (произвеждали са всичко от глина – стомни, грънци), дърводелство, касаплък, налбанти.

Освен занаятите в региона са се развивали и други дейности. Добивал се дървен фасониран материал, който се преработва освен в бурета и качета също и в домашни пособия. Местата за добиване на фасониран материал са били наричани триони. Строели ги край реките, за да се задвижват от водите им. Това са били всъщност дъскорезници. Докато дърводелството е бил един от главните занаяти на селяните, скотовъдството е било един от двата главни отрасъла, заедно със земеделието. Но в Чупрене е имало и други съоръжения, към които са проявявали особено внимание. Това са били казаните за изваряване на ракия. Те са представлявали 200-250 литров меден казан поставен над иззиданото с тухли огнище неподвижен и се зазижда половината. Отгоре се поставя дървено каче, обърнато надолу с отвора си и затварящо точно отвора на казана. Получава се затворено пространство. А от къчето една къса тръба води до лулите – медни тръби, преминава под наклон през една каца от 400-500 литра така, че долният, по-тесен край излиза навън от кацата за охлаждане и оттук тече охладената спиртна пара, превръщайки се в ракия.

Някои от кръчмите са били и ханове. Устроени да посрещат пътници и добитък с тях, с вътрешни стаи за преспиване и външни яхъри.

Друг занаят е бил валявичарството. Валявицта е сграда, построена близо до реката в която се валя (тепа) шаяк. С помощта на водно колело огромни дървени чукове падат един след друг върху подложения шаяк, овлажнен и го степват докато се получи абата (тепаният шаяк).

Преимущество на чупренския район е и биосферния резерват “Чупрене”. Тук туриста може да намери идеалните условия за практикуване на екотуризъм, т.е. да се разходи сред природата, да се запознае с богатото разнообразие на местната флора и фауна и най-вече да се научи как да опазва по-добре околната среда. Резерватът се намира на площ от 8906 хектара. На територията му също има възможност за ловуване на благородни елени, глигани и вълци.
Правейки този кратък обзор на най-важните туристически характеристики на община Чупрене може да направим заключението, че има наличие на доста богата ресурсна база за планиране и развитие на туризъм в тази дестинация. Широкия спектър от налични дадености и ресурси позволява на региона да бъде подходящо място и да съответства на изискванията на сериозна част от туристическия спектър. Има нужда, обаче, от сериозни финансови инвестиции за да може този регион да бъде събуден за селски туризъм, както и програми, които да бъдат в помощ на желаещите на развиват бизнес начинания местни хора.

Тук е мястото да споменем, че Министерството на Икономиката, Министерството на земеделието и горите, както и Министерството на водите и околната среда работят в постоянно сътрудничество, за да създават програми, които да подпомагат местните предприемачи в бизнес начинанията им. Такива програми се правят по модел на програмите, чрез които Европейския Съюз цели да подпомогне развитието на провинциални региони. Не малко са хората възползвали се от предложените средства по програмите ФАР и САПАРД.

Нуждата от единна политика по отношение на развитието на туристическата дестинация налага правилна приоритизация на действията, които ще бъдат предприети за развитието на селски туризъм в даден регион. Накратко може да ги обобщим като две основни:

1. 
   Подобряване на съществуващата инфраструктура с цел атрактивно представяне на туристическите обекти, привличане на повече туристи и удължаване на престоя им.
   
2. 
   Подобряване благосъстоянието на местните общности, справедливо разпределение на приходите от туризъм и добре съхранени природни и културно-исторически ценности.
   

За нуждата на нашето проучване ще се впуснем в по-детайлно обобщение на важните фактори оказващи влияние върху устойчивото развитие на селски туризъм не само у нас, но и по принцип. Успешния секски туризъм се базира на развитието на три елемента: разработване на продукта, разработване на пазара и разработване на човешкия фактор. Последният е от изключително значение особено за България.

“Поради голямото обезлюдяване на някои региони много местни обичаи, занаяти и земеделски практики, които имат и туристическа стойност, изчезват. Ето защо има нужда от създаването и налагането на много програми за запазване обичаите и традициите, организиране на изложби, демонстрационни центрове за занаяти и др. Подобни мероприятия биха могли да имат две много важни и надяваме се трайни последствия. Първото е привличането на много туристи с цел отдих и забавления, а другото, което се явява последствие, е стабилизирането на региона икономически и заедно с това завръщане на по-голям брой млади хора. За да се постигнат тези резултати трябва да бъдат взети много мерки за подобряването имиджа на района. Една от тези мерки се явява задължителна – подобряване на съществуващата инфраструктура. Дейностите в това отношение са: рехабилитация на пътищата, туристическа маркировка, подобряване на прилежащата за обектите инфраструктура, както и подходящо публично представяне на всички тези мероприятия. Евентуалните последствия от тези предприети мерки отново биха били: по-атрактивното представяне на туристическите обекти и привличане на повече туристи, както и удължаване на престоя им и информираността им за предлаганите условия.
Горе изброените възстановителни и превантивни мерки са в основата на цялостната промяна и поддържане на устойчиво развитие на който и да е район развиващ или планиращ да развива туризъм. Това важи дори с двойна сила за регионите целящи разработване и налагане на продукти свързани със селския туризъм. Поради тази причина ще се спрем на още една много важна стъпка към успешната организация на селския туризъм учредяването на Регионална туристическа асоциация. Подобна административна институция осъществява много важна организационна и информационна функция. Тя се грижи за обучението на нови кадри, подпомагане на предприемачите с информация за финансиране, рекламна и маркетингова дейност, участие в борси и панаири, сертификация на туристически продукти. Тази обемна задача цели подобряването на работата на всички туристически субекти на територията на дадена местност или регион, също така и ефективното представителство на интересите на заинтересованите страни. Асоциацията изпълнява жизненоважната функция за всеки вид туризъм, най-вече за селския, да представя и рекламира продукти от дадена дестинация както и да осъществява цялостна реклама. За да може да изпълнява задачите си пълноценно, Асоциацията трябва да изгради надеждна верига от туристически информационни центрове и офиси по места.

На следващо място трябва да споменем и фактора свързан с разработването на нови туристически продукти. Непрекъснато трябва да се следва постигането на новаторство по отношение на предлаганите продукти. То може да бъде търсено в сферата на: обиколки на природни образувания (Белоградчишки скали, Магурата, Рабишкото езеро, пещерни зони); запознаване със съхранени бит и традиции на местните общности в музейни сбирки; обиколки на църкви и манастири; провеждане на кулинарни турове в съчетание с възможност за дегустация на вина от местни сортове, посещения на паметници на културата. Така предложената диверсификация ще доведе до забележимо обогатяване на туристическото предлагане на територията на дестинацията и ще привлече по-голям туристопоток. Това от своя страна би довело до увеличение на приходите, което пък е свързано с подобряване финансовото състояние на местните предприемачи. Разполагайки с по-сериозен финансов ресурс те ще имат възможността да повишат качеството на предлагания от тях продукт.

Наред с разнообразяването на продуктите трябва да се предвиди и програма за повишаване конкурентоспособността на бизнеса в областта на селския туризъм. Основни насоки в тази програма трябва да са:

• 
  непрекъснато повишаване уменията и квалификацията на кадрите в селския туризъм;
  
• 
  налагане на общ стандарт за работа (стремеж качеството да е съизмеримо с цената);
  
• 
  разработване “марка” на региона (уникалност, качество, идентичност на продукта);
  
• 
  успешен маркетинг и реклама на туристическия продукт на дестинацията;
  
• 
  разработване на модел за устойчиво развитие на селски туризъм, базиран на даденостите, традициите и поминъка на местните общности;
  
• 
  организиране на търговски центрове (с предлагане на занаятчийски произведения, дегустация на местни вина и др.).” (Екотуристическа дестинация Западна Стара Планина)
  

Така изброените аспекти за действие по отношение подсигуряването на устойчиво развитие на селския туризъм водят до създаването на една цялостна програма. С тази програма ще се обогати опита на местните структури как да предлагат продуктите си и как да привличат туристи, тоест да могат да налагат дестинацията си на пазара, осигурявайки по този начин не само своя поминък, но и приходи за държавната хазна. А това са именно двете най-важни цели в икономическия живот на една страна.

1. 
   Ангелов, В., Чупрене – Документи, Спомени, Предания,
   С., 2003г.;
   
2. 
   Балкански, И., Археологическа карта на Белоградчишко,
   С., 1965г.;
   
3. 
   Бъчваров, М., Селски отдих и туризъм, С., 1995;
   
4. 
   Кулишев, Е., Селски туризъм, С., 1996;
   
5. 
   Костов, Е., За устойчивото развитие на селския туризъм, Благоевград, 1996;
   
6. 
   Лозанов, Е., Терзийска, Д., Туристически ресурси на България, С., 2001г.;
   
7. 
   Малкочев, А., Александрова, Р., Белоградчик – Пътеводител,
   С., 1985г.;
   
8. 
   Рибов, М., и др., Реинженеринг и Управление на риска в туризма, С., 2004г.;
   
9. 
   Clarke, J., Farm tourism, Insights, English Tourist Board, D19-D25, 1996;
   
10. 
    Ratz, T., Puczko, L., Rural Tourism and Sustainable Development in Hungary, 1998;
    
11. 
    Swarbrooke, J., Towards the Development of Sustainable Rural Tourism in Eastern Europe, 1996;
    
12. 
    Verbole, A., Pros and Cons of Rural Tourism Development, 1995;
    
13. 
    Web страницата на Република България на Министерството на икономиката /туризъм;
    
14. 
    www.ecotourism.bulgariatravel.org
    Папазова, Н., Екотуристическа дестинация западна Стара планина;
    
15. 
    www.ruralbulgaria.com
    

Приложения

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 0.88 Mb.

Сподели с приятели: