Посещение на един стар приятел

Подобно видение бе преживяно от Кейси на 22 октомври 1933 г. Така описва самият Кейси събитията в един доклад от 1936 г.

През последните няколко години от живота на моя приятел ние не се бяхме срещали, но си пишехме понякога. След това, през април 1933 г. бях известен за смъртта му. Няколко месеца по-късно седях във всекидневната и слушах радио. Беше предаването на Сет Паркър. Членове на групата бяха решили да пеят песни, които техните любими са обичали през живота си. Една дама помоли да изпеят „Сладкият частна молитвата". Друга жена я попита кой от нейните съпрузи е обичал тази песен. Спомням си, че за мен това беше забавно, и аз се отпуснах на стола си, усмихвайки се на себе си.

Когато погледнах към радиото, установих, че моят приятел, който беше починал няколко месеца преди това, седеше пред радиото и слушаше. Той се обърна и се усмихна, казвайки: „Кейси, човек продължава да съществува след смъртта. Сигурен съм! А животът, посветен на служба и молитви, е единственият, за който си струва да се живее!"

Аз се бях разтреперил целият. Той не каза нищо повече и изведнъж сякаш се стопи във въздуха. Програмата свърши и загасих радиото. Все още ми се струваше, че стаята е изпълнена с нечие присъствие. Когато загасях светлината и се заизкачвах по стълбите, чух много гласове, идващи от тъмната стая.

Скочих в леглото, треперейки от студ, и събудих жена си. Тя ме попита защо не съм загасил радиото. Аз я уверявах в обратното. Тя отвори вратата и каза: „Аз го чувам - чувам гласове." И двамата го чувахме. Какво беше това?"