Създаване и маркетинг на туристически продукт

потребителите при масовия и алтернативния туризъм.

Таблица 2 – Характеристика на потребностите на потребителите
На база различията при потребителите на двата вида туризъм, се оформят и различни стратегии по отношение създаването, развитието и разгръщането на алтернативния туризъм спрямо традиционния. Те са поместени в таблица 3, като е направена съпоставка със стратегиите при традиционния туризъм.

Анализирайки фактите се стига до извода, че масовия туризъм като господстваща форма на организация в туристическия бизнес не изгубва значението си, но започва да изчерпва своите възможности за задоволяване на ново възникващите потребности.Масовият туризъм като форма на туристически

Таблица 3 – Стратегии при традиционния и алтернативния туризъм

бизнес няма да изчезне, но се налага промяна в съответствие с новата бизнес-среда. Доказателство за това е появата на алтернативните форми на туризъм. Ясно е, че в познатия си до сега вид тази форма на туризъм няма бъдеще, нещо повече тя се реформира и проекциите за трансформация идват от това, че:

• 
  Темповете на икономически растеж за тази форма на туризъм отбелязват тенденция към забавяне;
  
• 
  Икономическото развитие на отделните региони и групи страни е неравномерно;
  
• 
  Характера и източниците на икономически растеж се променят;
  

Като естествено следствие от направения анализ и разсъждения, е твърдението, че съвременните алтернативни форми на туризъм не бива да се противопоставят на масовия туризъм. Дали е възможно съвместяването на посочените форми на туризъм ще покаже бъдещето, но е ясно, че е необходима трансформация на масовия туризъм, за да се избегне неговия разрушителен, агресивен и варварски характер, като се предложат принципите на устойчиво развитие.

Алпинизмът е най-трудния път до

място, на което нямаш никаква работа.

Хр. Христов ¹

PLESTIE + C анализът включва в себе си анализ на политически, икономически, социални, технологични, индустриални фактори, факторите, влияещи на околната среда + анализ на конкуренцията.

Анализ на политическите фактори

Страната ни се характеризира със стабилен политически климат. България не се характеризира с бунтове и гражданско неподчинение. Няма заплахи от терористични актове.

Страната се управлява от парламент, демократично избран с парламентарни избори. Представителите на трите парламентарно представени партии не са имали до сега големи конфликти и противоречия. Наблюдава се известно раздвижване в политическата сфера, но то се дължи на предстоящите месни избори. Политическата почва в страната е подходяща за туристически посещения, не се очакват големи сътресения в политическия живот и обстановка.

Анализ на икономическите фактори



 Както се вижда от таблицата изготвена по данни на Главна дирекция по икономически и финансови въпроси към Европейската комисия, прогнозата за основните икономически показатели на страната е следната:

• 
  Реален ръст на БВП от 4.5% през 2003 г. и 5.0% през 2004 г.
  
• 
  Инфлация от 4.5% към края на 2003 г. и 4.0% към края на 2004 г.
  
• 
  Ръст на заетостта от 1.5% през 2003 г. и 2.0% през 2004 г.
  
• 
  Дефицит по текущата сметка от 5.0% от БВП за 2003 и 4.4% за 2004
  

Таблица 5 – Стойности на БВП 

Търговският дефицит през 2003 г. вероятно леко ще се задълбочи заради повишените цени на петрола и забавеното развитие на европейската икономика. Чуждестранните инвестиции обаче ще нарастват както в резултат от предстоящите приватизационни сделки, така и в по-дългосрочен план - поради мерките за подобряване на бизнес климата¹.

Анализ на социалните фактори
Социалното положение в страната е напрегнато. Въпреки многото доклади и програми за трудова заетост, безработицата в страната е голяма и прераства в хронична. Преобладаващо число безработни са млади хора, току що завършили висшето си образование. Тези хора нямат възможност за реализация и се ориентират към малък и среден бизнес, както и към семейни форми на предприемачество. Тук голяма роля играе сферата на услугите и туризма по – специално. Той дава работа на много хора, занимаващи се с пара хотелиерство, и с други, помощни дейности, свързани с туризма. Алтернативните форми на туризма предлагат занимание и в райони, в които безработицата е висока и няма друга алтернатива, като възрастовите ограничения са без значение, а предлаганите туристически продукти дават заетост в над 50 вида дейности.

По курортите ни, а и не само там, все по – често се срещат продавачи на царевица, печени слънчогледови и тиквени семки, други хранителни и битови предмети. Много често това са представители на малцинствените групи, които се препитават като крадци и джебчии. За това туристите не трябва да остават нищо без надзор. От друга страна някои продавачи стигат далеч в нахалството си, опитвайки се да продадат стоката си, като по този начин отблъскват потенциалните си клиенти. Друга добре позната гледка, това са просещи или ровещи в контейнерите за смет хора. Тези и много други грозни гледки отблъскват туристите и развалят като цяло имиджа на България като туристическа дестинация.

Все по – често, особено през летния сезон, туристите са принудени да стават свидетели на протести, стачки и заплахи за гражданско неподчинение. Това затруднява както нормалното функциониране на икономиката ни, така и спъва дейности, пряко свързани с туристическата услуга като например – транспорт, доставка на суровини и материали, блокирани туристически атракции. По българското Черноморие все още се срещат окупирани курортни местности от месното население с искания строежите там да бъдат прекратени, земята да бъде реституирана в реалните и граници и върната на собствениците и. Това, и редица други неща, като мръсотията, както в самите курорти, така и в атракциите будят отвращение у туристите.

Не на последно място трябва да се отбележи, че законовата ни база е в доста тежко положение. Голяма част от туристите стават жертви на обири, измами и грабежи. За съжаление полицията или не може да им помогне, или остава глуха за случаите им. Има и много неразкрити случаи на измами в обменни бюра. Всичко това оказва влияние върху нагласата на туристите да посетят отново страната ни, а от разказите на препатилите в страните им губим престиж и потенциални туристи.

Всички тези и много други неща отблъскват туристите и България губи от това.
Анализ на технологичните фактори

В туризма е малко пресилено да се говори за технологични фактори. За такива, до колкото обслужват процеса на реализация на туристическия продукт, могат да се разглеждат атракциите и престойната структура. България предлага много и качествени туристически продукти, които се съпътстват с добра инфраструктура. Все повече туристи, връщайки се отново към страната ни като туристическа дестинация с удоволствие констатират, че нещата са се променили към по – добро обслужване, по – голяма чистота, по – интересни забавления и атракции.

За подобряване ситуацията в бранша заслуги имат и държавните институции – приключила приватизация, административна реформа, законово осигуряване, подобряване на пътната инфраструктура. Закрит е Комитета по туризъм, а неговите структури са включени в Министерството на търговията и туризма като по този начин се подобрява използването на службите за търговско – икономически връзки към дипломатическите представителства на България в чужбина и от там по – добра рекламно – информационна дейност. Приема се през 1998 година Закон за туризма, в който се дават общите разпоредби, касаещи регулаторните органи и туристически организации на национално, регионално и местно ниво. Формулирани са основните правила за финансово подпомагане и развитие, условията и реда за извършване на туристическите дейности, принудителните административни мерки и административно – наказателните разпоредби. Приемат се и съпътстващите закона наредби за лицензиране на туристическата дейност и категоризация на обектите, за регистъра на браншовите организации и други. Основен проблем обаче остава въведения ДДС за туристическите услуги оказвани на чужди лица. 20 процентното оскъпяване, което бе предвидено в началото, доведе до прогнози за спад в сектора от 40%, а според хората в бранша и до 60%. След дълго отлагане, данъкът е въведен от началото на 2002 година, като облагането е в размер на 7%. Това донякъде гарантира конкурентоспособността на туристическата индустрия, доколкото в страните от Европейския съюз, както и в Гърция и Турция, които са преки наши конкуренти, ДДС върху пакетите за чужденци е до 7%. Друг проблем който трябва да бъде решен на национално ниво е по отношение на недостатъчна или липса на промоция, през последните години се правят опити в тази насока. Заделените 1.4 милиарда лева в началото на 1999 година за национална реклама по европейските сателитни канали, са повлияли благоприятно върху имиджа на страната, като туристическа дестинация.
Анализ на индустриалните фактори

Факторите, влияещи върху туризма като индустрия са главно законово – нормативната база, конкуренцията, както и общото икономическо състояние в страната.

Законово – нормативната база е уредена с “Нова правна уредба на туризма в България”, публикувана в Държавен вестник, брой 56 от 2002 година, който влиза в сила на 1.Х.2002 година. Сега в момента, предстои за първо четене и приемане на проектозакон за издаването на лицензи, регистрация и пререгистрация¹ на туристически агенции и тур оператори. Законовата база в страната е добре уредена, но спазването и е ахилесовата пета на българския туристически бизнес. Не се правят проверки на лицензите на тур операторите, а когато такива почнат да текат, те са през активния сезон. Затварят се заведения и хотели, губят се резервации и има пропуснати ползи. Руши се имиджа както на туристическия обект, така и на страната като цяло.

Анализът на конкуренцията е поместен по – долу, а икономическите фактори вече бяха разгледани.

Околната среда е много широко понятие. Под околна среда се разбират много неща, едното от които е микросредата, заобикаляща бизнеса, в която той се развива. То тогава това са доставчиците, конкурентите, клиентите и потенциалните бъдещи участници в стопанската дейност. Околна среда може да бъде възприета и буквално и под това понятие да се разбират ресурсите с които се развива туристическата индустрия. Те трябва да се опазват и щадят, понеже са невъзтановими и уникални.именно те определят вида на туристическия пакет, който се предлага, както и бъдещето му. Ето например според доклад на World Wide Fund for Nature – горещините, продължителните засушавания, покачване нивото на моретата и океаните, пороите, опустошителните пожари и така нататък ще превърнат печеливши туристически дестинации в губещи. Направените анализи показват, че промените в климата ще засегнат най – вече десетте най – добри от тях. Проблемите по – конкретно са свързани с:

• 
  Драстично покачване на температурите, които през традиционните летни ваканционни сезони стават непоносими.
  
• 
  Изтъняване на озоновия слой над Австралия, което позволява облъчване с ултравиолетови лъчи и от тук слънчеви изгаряния и рак на кожата.
  
• 
  По – малко снеговалежи и съкращаване времетраенето на ски сезона в Алпите и други планини, където има известни ски курорти, като по – ниско разположените от тях ще бъдат и по – сериозно засегнати.
  
• 
  Покачване нивото на океаните и моретата и загуба на плажни ивици.
  
• 
  Унищожаване на флора и фауна, която представлява интерес за туристите.
  

От друга страна ефективното използване на ресурсите позволява да се способства за решението на такива проблеми като влошаване на земята и изменението на климата. Могат да се създадат условия, при които 99% от днешните екологически проблеми просто ще изчезнат, при което не ще привлекат след себе си нови ресурси, но ще доведат до благоприятни обстоятелства за печалба.

Както вече беше посочено по–горе се очаква някои страни от Европа да отбележат бум, на фона на разрастващата се криза и проблемите в туристическия бранш. Най – силна ще бъде конкуренцията между страните от Балканския полуостров.

Според доклад на Световния съвет за пътувания и туризъм и Асоциацията на пътническите агенции в Турция, се очаква пътническата и туристическа индустрия на страната да достигне растеж от 5.7% средногодишно между 2001 и 2010 година, което е повече от прогнозирания процент на нарастване за Европа като цяло, а именно 3.8%. До 2010 година заетите ще достигнат 4.42 милиона души. Страната е втората по ръст на чуждестранните туристи в Европа за 2000 година след Република Хърватска. На следващо място са Словения, Исландия и България. Реализирането на тази оптимистична прогноза ще зависи до голяма степен от усилията на правителството / в частност данъчна политика, насърчаване на заетостта, инвестиции в сектора и други /, взаимодействието му с представителите на туристическата индустрия и не на последно място маркетинговата политика и стратегия. През 2000 година делът на туризма в БВП е бил 5.1% или 10.5 милиарда долара, но иззетите данъци се оценяват на 10.1% от общия им размер за страната докато правителствените разходи за сектора са 0.8% от тези като цяло и са сред най – ниските в Европа. За сравнение последните в Северна Америка и Европейската общност са били съответно 5 и 6%. Турция е неповторима със своето уникално географско разположение, забележителните природни ресурси и историческо наследство. Релефа е предимно планински. Населението е пренасочено към големите градове, съществува дълбока пропаст между тях и селата / било то в културно, образователно и така нататък отношение /, слабото развитие на последните се дължи и на индустриално насочената икономика.

Основен конкурент в района е и Гърция. Посещенията с цел почивка са предимно от Германия и Италия. Гърция от своя страна има повече от 2000 острова, от които 170 необитаеми. Населението е съсредоточено в големите градове. След Втората световна война страната бележи бърз икономически растеж, но въпреки това остава най – слабо развитата икономика в Европейската общност. От там и се оказва значителна помощ, главно чрез субсидиране на селското стопанство и туризма. Аграрния сектор обаче остава слабо развит, причините за това са бедните почви, липсата на валежи, раздробяване собствеността върху земята, вътрешна миграция от селата към големите градове и крайбрежни райони. Близо една пета от територията е покрита с гори, но те не се използват за дърводобив. Туризма е ключов отрасъл в Гърция, от 1960 година се развива с бързи темпове, като от началото на седемдесетте до към края на осемдесетте е налице трикратно увеличение. Трудност е представлявало привличането на туристи с по-високи доходи и образование, но днес Гърция има имидж на страна със скъпи курорти, предлагащи висококачествени услуги. Основния проблем на властите е замърсяването в големите градове, шума от колите, честите задръствания, особено в столицата Атина, която е и един от най-посещаваните градове. За решаването са предприети редица мерки. Страната участва и в международни организации за опазване на околната среда, защита на национални културни и исторически наследства. Подписала е редица споразумения в тази насока. През 2004 година Гърция ще бъде домакин на Олимпийските игри, правителството е предприело амбициозна програма за подготовка на туристическата инфраструктура – развитие на курорти, природни паркове, конгресни центрове и други. По прогноза на Световния съвет за пътувания и туризъм страната ще реализира около 4% средногодишно нарастване на индустрията до 2010 година, което в абсолютно изражение ще бъде 23.37 милиона долара, заетите ще достигнат 650 000 души.

Румъния – страната е пример за значителна индустриализация, която не отговаря на вътрешните нужди, индустриалното производство е причина и за тежките екологични замърсявания. Като резултат след разпадане на социалистическия блок, остава физически и морално остаряла база, голям производствен капацитет и сравнително нискокачествена продукция без пазари за реализация. През 1997 година поради нестабилния икономически климат, лошото наследство, бавните реформи и бедността населението е напълно разочаровано, опасността от изразяване на недоволство е голяма. 57% от населението е съсредоточено в градовете, но са развити и селата. Селското стопанство осигурява около 20% от БВП на страната и 33% от заетостта. Голяма част от територията е покрита с планински и горски терени, силно развит е дърводобива, страната е богата и на минерални извори. Надежди се възлагат и на туризма, като индустрия осигуряваща заетост. Министерството на туризма е предложило стратегия за приватизация, която има за цел да го превърне в приоритет за постигане на икономическо развитие на Румъния като цяло. Има възможност за селски и еко туризъм, зимен туризъм. Особен интерес през последните години се проявява към делтата на р. Дунав, предприета е програма за отстраняване на екологичните замърсявания и последващото и опазване. Очаква се 4.4% средногодишен растеж в сектора и 0.5% годишно увеличение на заетостта, като тя ще достигне 500 000 души до 2010 година.

В тази среда се развива и българския туризъм. Той е сред малкото създаващи работни места у нас не само в големите градове, но и в планински, полупланински и аграрни райони, в самите им центрове или в тяхната периферия. Предимство са и широките възможности, които предлага за работа на различни възрастови групи и многообразие от специалности – над 50 вида.

Вътре в страната конкуренцията не е по-малко ожесточена отколкото тази на Балканския полуостров. В страната ни има възможности за развитие и на традиционен, така и на алтернативен туризъм. По-специално условия за спортния туризъм, в частност скалното катерене, има развити във всички планини на България. Най-големи конкуренти са Врачанския балкан, Искърското дефиле при село Лакатник, скалите около Велико Търново, Рило-Родопския масив и Пирин. Повечето от тези катерачни масиви не са добре разработени и обезопасени. Катерачните маршрути не са експлоатирани до границите на възможностите им, а категоризацията им не отговаря на това, което се предлага в действителност. Информацията за туровете и скалите е ограничена. Изключение до известна степен правят Врачанския балкан и скалите при с. Лакатник.