Създаване на туристически продукт “скално катерене” във Врачанския балкан

Както се посочи по-горе, трябва плавно да се преминава от масов към алтернативен туризъм. Бъдещето на туризма е в развитието и диверсифицирането му, както е показано на фигура 6.

Туристическият продукт, който се предлага е скално катерене. Този продукт е много гъвкав спрямо изискванията на потребителите и е много трудно той да бъде дефиниран еднозначно от страна на този, който го предлага. По-долу е разработен примерен туристически пакет по дни. Този маршрут се предлага(не точно в този си вид) от ТА“Одисея – Ин”, като е насочен предимно, ако не и единствено, за чужденци.

1. 
   Начална точка – София.
   

2. 
   Пристигане във Враца в 9.05 часа – групата се придвижва пеша до алпийски дом “Вратцата”. Теренът до там е асфалтиран път между гр. Враца и с. Згориград.
   

Фиг. 6 Стъпаловидно дивересифициране на туризма

3. 
   Настаняване в алпийски дом”Вратцата” и обяд в 12.00 – 12.30 часа.
   
4. 
   Визуално запознаване със скалните масиви;
   

5. 
   Ден втори – туристите закусват в 7.30 часа в ресторанта на алпийския дом. В последствие започват турове по масивите на района “Малката Вратца”. Те са с по-ниска степен на трудност и се препоръчват за начало, за да не се претоварят изкачващите се. Носи се суха храна за времето на изкачване, поради неговата продължителност. Поради факта, че целият район е карстов, наблизо до скалите няма вода с изключение на прохода Вратцата и "Малката дупка". При по-дълготрайни изкачвания трябва да се носи вода. Когато приключи изкачването се вечеря в алпийския дом.
   
6. 
   Ден трети – закуска в 7.30 часа и след това се продължава изкачването с турове по масива “Иван Вазов” и “Урвич”. Вечеря се отново в алпийския дом”Вратцата”.
   
7. 
   Ден четвърти – 7.30 – сутрешно хранене и изкачване на няколко тура на масивите “Алеко” и ”Дупките”. След приключване на катерачния ден – вечеря.
   
8. 
   Ден пети – ставане в 7.00 часа и закуска в 7.30 часа. Изкачване на няколко маршрута по Централната стена на Згориградския пролом. Вечеря.
   
9. 
   Ден шести – 7.30 часа – закуска и изкачване на част от най-новите маршрути като “Софи”, ”Баджанаци - Шпакловчици” и ”Ска”. Вечеря след прибирането в алпийския дом.
   
10. 
    Ден седми – закуска и потегляне от алпийски дом “Вратцата” по посока на град Враца. Групата се качва на бърз влак №7620 в 9.02 часа. Пристига се в София в 10.52 часа.
    

Туристическият пакет се предлага на групи, състоящи се от не повече от 10 човека. Групата се придружава от двама, най-много трима професионалисти катерачи, които се явяват и екскурзоводи. Цената на предлагания туристически продукт е 400$ за чужденци и 300 лв. за българи. В нея се включват всички разходи от потеглянето от София, до връщането на групата в изходната точка. Тоест в горе посочената сума са калкулирани 10 лв. за билет за железопътен транспорт в едната посока и още 10 лв. за ж.п. билет в обратната посока; 20 лв. за една нощувка в алпийски дом “Вратцата”, която включва закуска и вечеря; застраховка, сключена срещу злополука с “ДЗИ – Общо застраховане”АД; а остатъкът остава за тур оператора, предоставящ услугата, с която сума той покрива част от своите разходи и извлича печалбата.

1. 
   Над 90% от местата за настаняване и останалите съоръжения в сферата на туристическия бизнес са частна собственост. Средният и дребен бизнес има преимуществото да бъде по-гъвкав и по-бързо структуриращ се около непрекъснато променящите се изисквания и очаквания на клиентите;
   
2. 
   За развитието си, отрасъла няма нужда от външни инвестиции;
   
3. 
   Той няма сезонен характер, като традиционните туристически продукти;
   
4. 
   Във Врачанския балкан има многобройни природни ресурси,подходящи за скално катерене(32 масива и близо 300 на брой маршрути за турове);
   
5. 
   Предвид микроикономическата обстановка, България все още може да поддържа сравнително ниски цени на туристически пакети на спортния туризъм. Цената както на основните, така и на допълнителните услуги, също като при масовите морски и планински почивки, е основно конкурентно средство;
   
6. 
   Реализират се актуални концепции за природосъобразен начин на живот и индивидуален избор;
   
7. 
   Нетрадиционните форми на туризъм търсят своето място в световната информационна мрежа (Интернет). Макар и все още непълна, информа-ция има относно ресурсите и отчасти тяхното обхващане в туристически пакети.
   
8. 
   Снимат се поредица рекламни видео и други филми за ресурсите за спортен туризъм в България;
   

1. 
   Недостатъчно усвояване на ресурсите. Там, където степента на усвоеност е висока, не са спазени принципите на оборудване и преоборудване и първи изкачвания на скални катерачни турове, изразяващи се в под-писания и приет на 6 март 1999 г. в Триест(Италия) Консултативен документ от Комисията по алпинизъм на UIAA , и екологосъобразността;
   
2. 
   Общата инфраструктура – пътища, указателни табели (само на кирилица), комуникации, е в окаяно състояние. Информационните центрове не функционират пълноценно. Изключително сложно е придвижването на туристи с обществен транспорт във вътрешността на страната, в районите отдалечени от основните артерии;
   
3. 
   Предлагащите пакет “спортен туризъм” туристически агенции на вътрешния пазар са единици. Преобладаващата част от офертите и пакетите са ориентирани към чуждестранния турист;
   
4. 
   Липсата на информация за скалното катерене определя и хаоса при оформянето на туристическия пакети. Вътрешният пазар е изцяло пренебрегнат;
   
5. 
   Районът, където се предлага продуктът, е с влошена демографска структура;
   
6. 
   Липсват специализирани центрове за професионална квалификация в областта на професиите в планинския и спортния туризъм. Няма и разработен модел на обучение, с изключение на обучението на планински водачи, проведени от БААТ и Асоциация “Планини и хора” към програма “Красива България”;
   
7. 
   Планинските карти, картите на местностите, предложени в тура, пътево-дителите и рекламните издания (книги, албуми, филми), промоциращи алтернативния туризъм или не съществуват, или ако има те са с надписи само на кирилица;
   
8. 
   Липса на единен Интернет портал за алтернативния туризъм(в частност и спортния туризъм) ;
   

1. 
   Създаване на нови маршрути;
   
2. 
   Дообогатяване на вече съществуващите маршрути чрез нови турове, и повишаване на тяхната трудност;
   
3. 
   Все още предстои дейността на многобройните спортните клубове да бъде преосмисляна през призмата на туризма;
   
4. 
   Трябва да се използва по – пълноценно престоя на туристите , почиващи в планинските курорти около Враца. Техния престой може да се разнообрази и удължи чрез предложения за разходки из природата(може да се създаде специален маршрут “По стъпките на Ботев”), къмпинг на открито и скално катерене;
   

1. 
   За туризъм се говори и се вземат мерки само през активния (летен) сезон и то предимно за традиционните отрасли в туристическата сфера;
   
2. 
   Съществува заплаха от прекомерно използване и пренатоварване на ресурсите в района, което може да доведе до екологични катастрофи;
   
3. 
   Наличието на други привлекателни за спортен туризъм скални масиви в близост на Врачанския балкан;
   
4. 
   Опасност от възникване на горски пожари, неволно причинени от туристите;
   
5. 
   През пролетния и зимния сезон съществува опасност от прииждане на река Лева, причинена от падналите валежи е планината;
   

В заключение може да се каже, че туризмът е отрасъл с приоритетно значение за икономиката на страната ни. Той осигурява голяма част от постъпленията в общинските и държавния бюджет.

Скалното катерене има големи перспективи пред себе си като клон на алтернативния туризъм. То все още не е развито напълно, но има потенциал да се развие, и то в краткосрочен план, и да стане водещ отрасъл в икономиката на Врачанска община. Въпреки, че в момента у нас съществуват разнородни проблеми, в обозримо бъдеще те могат да се разрешат и страната ни да се превърне във водеща дестинация в областта на алтернативния туризъм на първо време сред държавите от Източна Европа, а по – късно защо не и в цяла Европа.
Част трета

МАРКЕТИНГ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ СКАЛНО КАТЕРЕНЕ
1. Стратегии за развитието на спортния туризъм, и в частност скалното катерене

Именно към скалното катерене като форма на алтернативния туризъм ще насочим вниманието си в следващите няколко точки. Точно нетрадиционните форми на туризъм са тези, които имат най – големи предпоставки за развитие и ползите от това се определят като най – големи. Друг плюс е, че света тепърва открива Балканите като туристическа дестинация, предлагаща голям набор форми както за традиционен, така и за алтернативен туризъм.

В направените по – горе анализи бе разгледана обстойно околната среда в която се развива туризма у нас; законовите рамки и участието на държавата; икономиката и факторите и на влияние.

В направения SWOT – анализ се посочиха силните страни на предлагания туристически продукт, които трябва да се “експлоатират” по – усилено; слабите страни, които трябва да се редуцират до минимум; възможностите, които трябва да се използват, и заплахите, които трябва да се преодоляват.

Вярно е, че държавата е основен фактор в развитието на този сектор, но дали всичко зависи само от нея? Дали по някой път не я обвиняваме безпричинно за нашето безхаберие и не я спрягаме излишно като единствен виновник?

0. 
   1.1 Продуктова стратегия
   

Туристическият продукт “скално катерене” се състои от атракция, тур оператора от една страна и клиенти от другата.

Фиг. 7 – Съставни части на туристическия продукт

За очертаване на теоретическата основа на маркетинговите стратегии за завладяване на пазара и на клиентите би могла да се използва продуктово – пазарната матрица съставена от Игор Ансофф.¹

продукт
Нов

продукт
съществуващ пазар нов пазар
фиг. 8 – Матрица на Ансофф
Спортния туризъм, по – точно неговото развитие в България и предлагането му на пазара като туристическа дестинация е сравнително нов. Също така страната ни отскоро навлезе на пазара на алтернативни туристически услуги. По тези причини може да се твърди, че имаме (разбира се с голяма доза условност) нов продукт на нов пазар. Както се вижда от матрицата на Ансофф най – подходящата стратегия е диверсификация.

Буквално диверсификация означава правя разнообразие². Планинският масив Вратцата е известен с трудните и атрактивни условия за алпинизъм от висша категория. Тук са регистрирани 111 маршрута, един от които носи името на легендарния Христо Проданов, извършил премиерното изкачване³. През последните години по скалите край прохода Вратцата бяха прокарани много нови турове, а някои от старите вече изглеждат по друг начин. На туристите се предоставя информация относно маршрута на тура за съответния ден. Към описанието за всеки от районите и масивите е дадена информацията, обща за съответната група турове или масиви – подстъп до стената, път за връщане, денивелация, наклон, изложение, специфични особености на стената (масива) като ронливост, преобладаващи форми на релефа и др., наличие на траверси, рапели и др. На схемите на масивите (и на техни части) е показано разположението на маршрутите, пътеките, траверсите и др.Описанието на всеки маршрут включва текст и схема. Описанията на маршрутите и скалите са направени на базата на изкачвания, осъществени от катерачи или по информация предоставена от авторите на първите изкачвания или екипиралите съответните турове.

Друга насока в която се среща разнообразие по отношение на продукта това е времето по което той може да се практикува. Скалното катерене не се характеризира със сезонност и може да се предлага като туристически продукт по всяко време на годината. Един анекдот сред алпинистите гласи, че на Враца, ако не е жега, непременно ще вали дъжд – средно положение няма. Действително дъждовните дни не са никак малко. При краткотраен дъжд е по-добре да се изчака и след това да се продължи изкачването, тъй като скалите съхнат бързо. При по-продължителен дъжд обаче е целесъобразно да се напусне маршрутът.

Най-приятно е да се катери през пролетните и есенните месеци.

Следователно продуктът може да се разнообрази с предлагане на алпийско изкачване на някои масиви през зимния сезон. Разбира се трябва много да се внимава при тези турове, защото са доста по – трудни и неразработени от обичайните маршрути за алпийско изкачване.

В горещите дни по сянка може да се катери в преди обедните часове на масивите със западно изложение: Резньовете, Медуза, Безинги, западната страна на Зъба (наляво от тур “Кучешкият зъб”), Малката Вратца (западна страна). По сянка може да се катери в следобедните часове на масивите с източно изложение: източната страна на Зъба (около тур “Кремиковец”), източната страна на Урвич (около едноименния тур), Малката вратца (откъм реката), Прохода Вратцата (около “Арката”), масив “Източна страна на Централния ръб”, масив “Дупките”.

И в жега и в дъжд може да се катери в района “Кариерата” – “Малката дупка” и “Голямата дупка”.

В случай на нужда от специализирана медицинска помощ в гр. Враца е организиран отряд на Планинската спасителна служба (ПСС), който дава дежурства в празнични дни в Алпийския дом. При нужда помощта на ПСС може да се търси на телефон +359 888 323510, или в Общинския съвет на БЧК.
В предоставения туристически пакет групата се настанява в алпийски дом “Вратцата”. Това е двуетажна сграда, построена в близост до скалния масив през 1970 г. Отстои на 2 км от Враца. Има 2 апартамента, 5 двойки, 2 тройки, с вътрешни санитарни възли, баня и парно отопление. Разполага с ресторант, ресторант, конферентна зала, панорамна тераса. Тук се базира ПСС при дежурства. В близост са красивото изкуствено езеро и ресторант “Чайка”. Тур операторът предоставя и други възможности за избор на местата за престой. В района на прохода, парка и гр. Враца има много добри възможности за пребиваване и хранене. На картата в приложението местата са отбелязани с номера си в текста.

Къмпиране (1)

Непосредствено до прохода Вратцата, от дясната страна на пътя за Згориград е определено място за палатки. На 300 м в тази посока има открит плувен басейн и плаж. Сега там се строи къмпинг.

Къща Христина (12)

Намира се в село Згориград, има 4 стаи двойки. Планински водач. Тел. +359 9186 238.

Къща Маргарита (13)

Намира се в село Згориград, има 4 стаи двойки. Механа. Тел. +359 9186 410.¹

Преди началото на тура тур операторът предоставя на туристите информация за характеристика на скалите от катерачна гледна точка. Това се налага за да са подготвени катерачите за характера на стените и произтичащите от катеренето по тях опасности. Повечето катерачни маршрути в целия обект преминават по пукнатини, развити паралелно на пластовите повърхнини и по самите тях. Това са предимно отворени и за тяхното преминаване са необходими клеми, френдове и по-дебели клинове. Друга група маршрути преминават по самите пластови повърхнини, използувайки пукнатини, ориентирани напречно на напластяването (туровете “Огледалата”, “Юбилеен”и др.). Повечето от тях са затворени, гладки повърхнини, което налага употребата на по-тънки клинове, Под въздействието на денудацията някои по-отворени пластови повърхнини в известна степен са изветрели в дълбочина (тур “Михаил Хергиани”’). Варовиците там са по-меки и по-рохки.

Общо за катерачния обект Вратцата може да се каже, че е изключително интересен и се характеризира с разнообразни скални форми, изискващи употребата на всички способи на катерене и пъстър набор от клинове и “джаджи” – клеми, френдове, ексцентрици. Клеми се използват по-често в сравнение с френдовете, тъй като цепнатините рядко са с хубави гладки стени . Често се срещат гладки плочи с малки и по-големи дупки и джобчета, а също и “халки” за осигуряване с лента прокарана през тях.

Характерно за скалния масив Вратцата е, че е обрасъл с много дървета, храсти и треви. Някои от дърветата дават възможност за естествена осигуровка, но повечето (както и храстите, и тревите) запълват скалните форми, затрудняват катеренето и са най-малкото неприятни. Някои масиви правят изключение, например “Хергиани”. Много от новите турове са почистени, както и масивите обособили се като “катерачни градини” – “Малката Вратца”, крайпътната част на прохода Вратцата, “Малката дупка”, “Голямата дупка”.

Скалите в по-голямата си част са здрави или не много ронливи. По-ронливи са туровете, прокарани по ръбовете. Известна опасност от падащи камъни съществува по маршрутите, които са в близост или до самите улеи и камини (туровете “Камините”, “Дъга” и др.).

В миналото при катерене в топло време на непочистени маршрути се появяваше т.н. в алпийските среди “Врачанска пъпка” – обрив предимно по тези части на тялото, които се трият най-много с дрехите. В последните години това е рядко явление. Все пак е добре да се избягва прекаленото съприкосновение с тревите и храсталаците при подходите и катерене.

По Врачанските скали понякога се среща най-опасната европейска змия – пепелянката. Разпознава се по малкия рог на главата. При ухапване от змия е необходимо да се потърси лекар. От земноводните по скалите значително по-често се срещат малки гущери, които са напълно безопасни. Други обитатели в района са козите, които макар и домашни, достигат неподозирано труднодостъпни места. Трябва да се внимава, тъй като козите могат да предизвикат каменопади от сипеите, които са разположени над катерачните маршрути.

Понеже слизането е по – трудно от качването, има предложени пътеки за обратния път, без да се налага да се слиза по скалата. В картата, приложена в приложението, са описани пътеки (означени с П и цифра). В приложената скица са дадени и траверси (означени с Т и цифра). Описанието на траверсите и рапелни пътища (означени с Р и цифра) е дадено в текста за съответния масив. За предложените в този туристически тур изкачвания на масиви, най – подходящи за слизане са следните пътеки:

П7 (С1)

Характерно за тази пътека е, че не се върви по сипеи и при нужда най-бързо може да се стигне до платото над Централната стена.

П10 (С5О, С51, С26, С1, С46)

По тази пътека се стига до началото на туровете по масив “Хергиани” и “Веслец” – долна и горна част, а също и за турове “Шумен”, “Леонид Брежнев”, “Цепката”. Преминава се характерен ръб, който е естествено продължение на тур “Урвич”, и се влиза в голям улей със сипей, който опира в Източната част на Централната стена и по който се стига до основата й. Разстоянието се преминава за около 30 мин. Път за връщане от масив “Урвич”.

П13 (С1, С59, СВ1)

Това е пътеката, по която се връща от туровете по масив “Иван Вазов” – долна част. По леки скали (до 2-ра категория) се достига сипеят под масив “Хергиани”. Той се пресича хоризонтално и се излиза на П10 – там, където пътеката пресича ръба. Трябва да се внимава да не се слезе по-рано по улеите преди достигането на П10, защото те завършват със стени. По П13 може да се подходи за спасителни работи по масив “Иван Вазов” – долна част, или за катерене по масив “Иван Вазов” – горна част.

П14 (С1, С67, С59)

По тази пътека се връща от туровете на масив “Зъбът” и се подхожда за масивите “Зъбът” (западна стена), “Чайка” и “Космонавти”, както и за масивите на запад – “Иван Вазов” и “Урвич”. Започва от .шосето срещу моста за Алпийския дом. Минава под западната (лява) страна на масив “Зъбът” до примката между “Зъбът” и “Космонавти”, където свършва рапелът за слизане от “Зъбът”. За масив “Космонавти” и “Иван Вазов” се отклонява наляво малко преди премката. За масив “Чайка” се продължава след премката нагоре по обрасли сипейчета и се пресичат малки скални ребра – до основата на стената или ръба.

П16 (С50)

Тази пътека свързва П8 и П14, като минава под масивите “Урвич”, “Иван Вазов”, и “Космонавти”. Използва се за последователни изкачвания на маршрутите от района на “Кучешкия зъб” и гореспоменатите турове.

П17 (С1)

При слизане: това е път за връщане от повечето турове по Централната стена. Той се отклонява от билната пътека по платото (П19) на характерна премка (има маркировъчен стълб и надолу се вижда метално въже за улеснение и осигуровка). Продължава се надолу по големия улей (използва се и въжето, да се внимава да не се бутат камъни, движение плътно един до друг). Улея постепенно се стеснява и завършва с 8-метров отвес. Тук е поставена стоманена стълба. По нея се слиза в горната част на големия сипей между Централната стена и Източния масив. По него се спуска до шосето близо до ресторант “Вратцата”. В последните години възникнаха множество рапелни пътища по централната стена и слизането по тази пътека става все по-рядко. Ние препоръчваме слизането по улея и стълбата да се избегне, като от маркировъчния стълб се продължи по П23 по билото, след което да се слезе по П24 (над Източния масив). Този начин е по-безопасен и по-живописен.

При изкачване: изкачването по сипея не е популярно, тъй като е трудно и неприятно. В случай на необходимост обаче (при нещастен случай) това е най-бързият начин за достигане на горната част на туровете по Централната и Източната част на Централната стена. Препоръчваме да се следва П17, след това П24 и П23. Така се избягва последната стръмна част на сипея, както споменатите по-горе стълба и улей.

П18 (С1, С50)

От средата на големия сипей вдясно от Източния масив се отделя по-малък сипей надясно, по който се стига до основата на туровете “Дупките” и “Михаил Угляров”.

П19 (С1, С34)

Тази пътека върви по билото на масива, на който свършва Централната стена. На нея се излиза, след като бъдат изкачени турове по Згориградската стена и Централната стена, а също и по Централния ръб. Ако се продължи на запад по нея, за около 1 ч се стига до шосето Враца – Леденика на 3 км от пещерата, а ако се продължи на изток, пак за около 1 ч се достига Враца, близо до Дома на туриста.

П20 (С1)

Тази пътека започва от поляната, на която завършва тур “Сливен”, и стига до Враца за около 1 ч. Тя е най-удобният път за връщане от туровете по Згориградската стена, тъй като по нея няма изкачвания и не преминава през сипеи и скали,

П21 (С72)

Подход е за масив “Алеко” и е път за връщане от туровете на него. Срещу ресторант “Чайка” има малка скална игла – масив “Спартак”. Тръгва се вляво от тази игла и по сипей се стига до премката между основата на “Алеко” и горната част на “Спартак”. Тук е началото на тур “Комбиниран”, а вляво от него на 50 – 60 м са другите турове на “Алеко”. Връщането от тези турове става, като се продължи по леки скали (1-2 категория) по посока на Източния масив и се стигне до сипея, по който се слиза до премката при началото на тур “Комбиниран”.

П23 (С75, С1)

Това е пътека, която върви по билото на Източния масив и достига билната пътека над Централната част (П19).

П24 (С75, С1)

Изключително удобна пътека за връщане от туровете по Източния район или Централната стена . От П23 тръгва по широк улей и стига до диагонален пояс, който пресича горната част на Източния масив. Тук има скална халка, през която се отива до пояса, по който лесно се достига сипеят под стълбата от Централната стена.

П25 (С75, С1)

Тази пътека започва от П23 над Източния масив и слиза във Враца за около 1 ч.

Отделни туристически дружества, като Алпийски клуб “Еделвайс” например предлагат десет дневни курсове по скално катерене във Врачанския балкан за сумата от 110 лв., като те включват теория и практика.¹ Ето още един начин за диверсифициране на продукта.

Но не всичко във Врачанския балкан са скали за катерене. Там има и други забележителности, подходящи и за друг тип алтернативен туризъм. Проходът Вратцата се намира на 2 км югозападно от гр. Враца срещу течението на р. Лева. Той е най-тясната част на Згориградския пролом и е широк 30 м. Напомня скална порта, откъдето е дошло името Вратцата. Скалите, който са обект на настоящата разработка се простират по левия бряг на р. Лева в протежение на 3 – 4 км и включват множество игли, стени и ръбове, които условно са разделени на 9 района с 31 масива. Мястото е добило популярност с названието Врачански скали или Вратцата – конкретно за скалите по течението на р. Лева, но те не са единствените в района на гр. Враца. Това наименование е по-общо и включва в себе си и други обекти (по скалните масиви например над кв. Медковец и над Химкомбината също има прокарани алпийски маршрути).

Скалният край прохода Вратцата се намират на територията на резервата “Врачански карст” и в рамките на природен парк “Врачански балкан”. Самият проход Вратцата е обявен за природна забележителност със заповед номер 3781/05.02.1964 г. на КГГП при МС. Границите на защитения обект включват площ 2 ха. Посетителите и катерачите трябва да пазят даденото от природата, за да може бъдещите поколения да “наследят” скалите и тяхната околност в непокътнат вид.

Резерват “Врачански карст”

1409 ха, обявен със заповеди номер 854/10.08.83 г. И 9/09.01.85 г на Министерски съвет. Резерватната територия обхваща карстов район с живопистни пайсажи. Един от най-богатите в страната на пещери, пропасти и пещерна фауна, като повечето от пещерните видове са локални ендемити (не се срещат никъде другаде по света). Уникален за страната комплекс от реликтни и судмедитериански растителни видове и същества. Част от тях са балкански и български ендемити, между които 20 вида растения са включени в Червената Книга на Република България. От представителите на животинския свят тук гнездят гарван-гробар, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет. Територията е район на ловуване на скален орел, обикновен мишелов, сокол-орко и други. Срещат се пъстър пор, горски и кримски гущер, пепелянка и др. Голяма част от животните са са включени в Червената Книга на Република България, като застрашени от изчезване и редки. Резервата се охранява от Министерството на Околната среда и водите – регионална инспекция гр. Враца. Влизането в резервата без разрешение на тези органи е забранено.

Природен парк “Врачански балкан”

Парка се разпростира на голяма площ и включва резерват “Врачански карст”, пещерата “Леденика”, Лакатнишките скали, северните склонове на Искърския пролом.

Друга форма на алтернативен туризъм, с която може да се обвърже скалното катерене, е динамичния начин на живот на населението днес. Според Петър Георгиев, инструктор по екстремни спортове, младите хора водят много напрегнат и подложен на стрес живот. Начина им на живот се отразява и на начина им на развлечение и отдих. Избирайки туризъм, който повишава адреналина им, те се освобождават от натрупания стрес и напрежение. Следователно ако във Враца се провеждат повече конференции и симпозиуми, не само на регионално, но и на световно ниво, може да се увеличи интереса на участниците в тях към предлаганите в района места за “освобождаване на напрежението”. По този начин, ръка за ръка ще се развиват конферентния и спортния туризъм.

Врачанският балкан е известен и с национално – историческото си значение. Той е много подходящ и за културен и еко туризъм като допълнение, в съчетание със скалното катерене. В местността се намира лобното място на Христо Ботев. Непосредствено до гр. Враца се намира и най – високия водопад в страната, но поради факта, че през лятото пресъхва той остава не признат.

Важна особеност при, която характеризира фирма, предлагаща туристически услуги е обстоятелството, че почти не съществува ситуация, при която обслужването да не изисква наличието на клиент. В този случай присъствието на клиент в обслужващия процес формира една особена категория персонал – контактуващия. Ако иска да подобри качеството на продукта си, тур оператора трябва постоянно да следи управлението на персонала си. Фирмата, предлагаща скално катерене не прави изключение. Съставна част от продукта и е обслужването на клиентите, от което зависи тяхното удовлетворение и не на последно място – желанието им за повторно посещаване на Врачанския балкан. Стратегиите, препоръчвани при управлението на персонала са:

• 
  Много прецизен подбор на кадрите. Най – подходящи качества са: толерантност, комуникативност, дискретност, съпричастност към проблемите на туристите, самодисциплина;
  

• 
  Непрекъснато обучение и развитие. Това в най – голяма степен важи за гидовете, понеже те носят отговорност за безопасността на катерачите;
  
• 
  Мотивиране на обслужващия персонал и особено на кадрите от първа линия, тоест тези водачите на групата;
  
• 
  Внимателен подбор, обучение, мотивиране и достойно възнаграждение за мениджърите на обслужващия персонал, като подходящи модели на поведение за пример на подчинените и;
  
• 
  Постоянно наблюдение и контрол върху предлагането и обслужването;
  
• 
  Ясна стратегия за оценка възнаграждение на кадрите.
  

Както се вижда във Врачанския балкан има предпоставки за развитието на различни форми на алтернативен туризъм както като допълнения към основната атракция, така и като самостоятелни обекти на туристически пакети. Всичко е въпрос на добра организация и предприемчивост и намиране на начин за популяризиране първо на страната ни като туристическа дестинация, а по – късно и на атракционите ни.