ПЪРВИЧАТА СВЕТЛИНА И НЕЙНИЯТ СМИСЪЛ

Същността на светлина, като природно явление и сега не ни е известна докрай – досега науката не е привела вълновата и квантовата теория под общ знаменател. А. Айнщайн твърди, че ако един обект се движи със скоростта на светлината, скоростта на времетоза него, рязко ще се различава привичното за нас време. Възможно е когато се говори за първичната светлина (която, както виждахме се е появила преди небесните светила), Тора да ни казва, че съществува реалност, различна от нашата, а светлината, която ние всички познаваме, като физическо явление да е само отражение, символ на висшата духовна светлина, която подхранва всичко съществуващо с животворящата енергия на Вс-вишния. Както споменахме по-горе, кабалистичната мъдрост разглежда цялото Творение, като поток от Б-жествена светлина, която е преминала през „филтри” наречени десет Сиферот и приела формата на материалния свят.

Потвърждението на това можем да видим във факта, че светлината става видима само тогава, когато се съприкосновява с някакви относително плътни повърхности и поради това в открития космос извън границите на земната атмосфера, цари тъмнина въпреки, че през него минават лъчите на Слънцето и другите звезди. Така и Б-жествената светлина е осезаема само за тези, чието духовно ниво им позволява да я приемат. Както е известно евреите имат заповед ежедневно да слагат с тифилин [13]: на лявата си ръка срещу сърцето, източника на емоциите и на главата си, където се намира мозъка, което символизира, че всички наши мисли и чувства са устремени към Твореца. Алаха гласи, че тифилинът трябва да е от черен цвят. Това може да се свърже и с това, че всички останали цветове имат свойството да отразяват от себе си част от светлината попадаща върху тях. Черният цвят, включващ в себе си всички цветове на спектъра, е способен да поглъща цялата светлина. Така и тифилинът, вътре в който се намират фрагменти от Тора, в които се говори за приемането от народа на Исраел, на вярата в Единия Творец и изпълнението на Неговите заповеди, е призван за евреите да бъде своего рода „приемник” на Б-жествената светлина. Някой даже е провеждал изследване, от което се изяснява, че в момента на полагане на тифилин аурата на човек приема „по-духовни” оттенъци...

и отделил Вс-вишният светлината от тъмнината.

Думата ор – светлина е подобна по звучене с ивритския корен орер – пробуждам, подтиквам човек към действие. От друга страна хошех – тъмнина е близка до думата хосех, което може да означава предотвратявам, въздържам се от нещо. Поради това дневната част от денонощието е предназначено за работа, а нощта за сън и отдих, за което ще бъде разказано по-подробно в коментара на следващия стих.

Освен това, разделянето на деня от нощта символизира разликата между светлите дела на праведниците и тъмните дела на злодеите, които в много от книгите на Танах се сравняват с тъмнината. Например в книгата Коhелет/ Еклесиаст (2:13) където цар Шломо (Соломон) казва: „Аз видях преимуществото на мъдростта над глупостта, като преимущество на светлината над тъмнината”. Книгата Зоар обяснява, че достойнството на светлината може да бъде оценено от създанията за сметка на това, че в света съществува тъмнината; така също и ценността на мъдроста се усеща благодарение на това, че света е пълен с нейната противоположност, защото ако в света нямаше глупаци, мъдростта нямаше да има никаква ценост.

В книгата „Месилат Йешарим” („Пътя на праведниците”, автора известния религиозен мислител Моше Хаим Луцатто, 1707-1747) понятието „светлина” се тълкува, като милост на Вс-вишния, с която Той удостоява спазващия Неговите заповеди, благодарение на което той може да види и оцени всички неща и явления в тяхната истинска светлина. Тъй като тъмнината предполага духовна дезориентация, изкривена ценностна система, защото намирайки се в тъмнина, човек може да се спъне, без да забележи препятствие, не е способен да различава важното от второстепенното – например, да приеме стълба за човек, а човека за стълб.

Но когато човек се стреми към Твореца и с цялото си сърце желае да приеме в себе си Неговата светлина, тогава Творецът бидейки милостив му открива пътя.

 

СТИХ 5: НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РАЗДЕЛЯНЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО НА ДНЕВНО И НОЩНО ВРЕМЕ.

Понятието ден в Сътворението на Света

Бирейшит, 1:5: И нарекъл Вс-вишният светлината ден, а тъмнината Той нарекъл нощ; и било вечер, и било утро – ден първи.

Ивритското название на деня е – йом – произлиза от корена ом, обозначаващ някаква бурност, активност. Поради това дневното време, светлото време е времето за активна дейност на човек. Думата „нощ” – лайла – има в своя корен същите основни букви, както и думата – лул, което може да се преведе, като „килийка”, защото с настъпването на тъмнината, хората се скриват в своите „килийки” – домове, уединяват се в своето семейство и се подготвят за сън. Така е било установено от Твореца от момента, когато Той разделя светлината и тъмнината и им определил време, наричайки ги „ден” и „нощ”: денят – за работа, нощта – за дома, семейството, почивка и сън. Както е казано в Тиилим (Псалм 104): „…Излиза човек по делата си и на работа си до вечерта”. През вечерните часове, когато дневната суета се сменя с покой, ние можем да намерим време за четене на полезни книги, изучаване на Тора и предаване на вече усвоените знания на нашите близки, деца.

Някога много от хората, особено бедните не са имали пари за свещи и са си лягали да спят веднага след настъпване на тъмнината. Днес обаче достъпната за всички електрическа светлина фактически е превърнала нощта в ден. Когато в стаята свети луминесцентна лампа ние можем да определим, времето от денонощието само, като погледнем през прозореца.

Възможно е тези думи да ни намекват, че днес ние не сме много далече от самия Край на Времето, за които е пророкувал Захария (гл. 14, стих 7): ”И ще стане този ден едно за Вс-вишния, нито ден нито нощ и ще стане така, че и във вечерните часове ще има светлина”.

И въпреки това трябва да помним, че оптималният за човешката природа времеви цикъл е този, който е заложил в него Твореца в началото на Творението: денят за трудова активност, а нощта за почивка. Ако денят и нощта си сменят мястото за човек то това явно няма да донесе полза нито за физическото здраве, нито за неговата психика.

Разбира се би било много примитивно да се тълкуват думите на пророка, като предсказание за всеобща електрификация. Светлината, която ще ни покаже Вс-вишния в Края на Дните, ще бъде друга светлина с особена духовна природа, но когато настанат тези времена всички духовни явления ще придобият явна, видима за всички физическа същност. Поради това евреите в утринната си молитва всяка сутрин се обръщат към Вс-вишния така: „С нова светлина Цион ще ни озари и дано по-скоро бъдем удостоени от светлината Му...”.

…И стана вечер, и стана утро… Вечер на иврит означава ерев. Думата произлиза от ивритския корен, който означава „смесвам”, т.е. това е времето, когато дневната светлина се смесва с настъпващата тъмнина, докато тя не е погълне. Бокер – утро – е свързано с корен, който има смисъла на „различава”, „определя”.

В началото на Творението на светлината и тъмнината, докато Вс-вишния не Ги е бил разделил са се намирали в смесено състояние, за това като се изходи от етимологията на думата ерев, тяхното състояние може да се нарече „вечер”. Когато светлината е била отделена от тъмнината, се появява понятието „утро”, т.е. погледнато „хронологично”, ако така може да се каже, вечерта предхожда утрото.

Така научаваме например от самото Сътворяване на Света, че светлината в края на краищата сменя тъмнината и тържествува над нея, а не обратното. Поради това, както ни учат мъдреците на Исраел, изпитанията падащи се на праведниците – само само предверието на бъдещето щастие и покоя, с които ги награди Твореца за делата им, а блаженството на злодеите ще бъде заменено със заслужено наказание. Праотецът Ицхак, благославя своя син Яаков, от който произлизат 12-те колена на Исраел, казвайки му (Бирейшит, 27:29): „Проклинащият те ще бъде проклет, а благославящият те ще бъде благословен!” Споменаването на проклятието предхожда споменаването на благославението, за да се покаже, че колкото и да са те проклинали накрая остава състоянието на благословение. Тогава, когато притежаващият пророческа дарба злодей Билям, пожелава да прокълне народа на Исраел, но по Волята на Вс-вишния е бил принуден да го благослови, като променя този ред (Бамидбар, 24): „ Благославящият те да е благословен, а проклинащият те да е проклет!”. Даже благославящият Билям, който е искал след благославянето да последва проклятие не е успял. Защото в основите на мирозданието, Творецът е заложил обратното.

И още едно нещо, което можем да научим е, че всеки ден от живота на човек по своему е единствен и този, който е извършил грях по грешка или с умисъл, ако пожелае може да се разкае и реши един път за винаги да изостави своите лоши постъпки и да се върне към Вс-вишния, то всеки нов ден може да се превърне за него в Единствен, да стане, като първи ден на Творението, да бъде началото на неговия нов живот.

Много хора си задават въпроса: какво изобщо означава понятието „ден” използвано в шестият Ден на Творението? Има такива, които се придържат към гледната точка, че всеки от тези дни има продължителност на обичайните за нас: 24 часа. Но Вс-вишният е направил така, че във всеки от тези 24 часа стават метаморфози на които съвременната наука е отделила много милиони години.

Обаче, известният мъдрец кабалист раби Шломо Елияшив[14] (1841-1926), автор на книгата „Лешем, Шво веАхлама” („Опал, ахат и аметист”) смятал, че тези „дни” не са били дни в нашето измерване на времето – те са продължавали много дълго и даже след Сътворяването на Света, денят се е считал много по-голям отрязък от времето в сравнение с нашите днешни 24 часа [15].

Раби Леви бен Гершом, наричан съкратено РаЛбаГ (1288-1344), съчетава мъдростта на Тора с много дълбоки за своето време познания в астрономията и математиката е твърдял, че всеки „ден” за който се говори в Тора е само някакъв етап в процеса на Творението и тяхната продължителност не ни е известна и въобще е непостижима.

Впрочем, вече говорихме, че Тора не е исторически трактат и не е научен труд. Нейната цел е да посочи на човека Пътя към Вс-вишния, който, ако той следва ще може да постигне духовно съвършенство.

 

СТИХ 6: 2-ИЯТ ДЕН на ТВОРЕНИЕТО; „ГОРНИТЕ” И „ДОЛНИТЕ” ВОДИ; ЗАЩО НАРИЧАМЕ НЕБЕТО НЕБОСВОД?

Свикнали сме да наричаме небето „небосвод”, без да се замисляме, какво отношение към небесата е имала арко-куполната система за покритие на сградите в далечните времена, прилагана в архитектурата. Мислите на древните архитекти, очевидно са били вдъхновени не от друго, а от самото Б-жествено Творение. Виждаме в 6-тият стих на Книгата Берейшит:

Думата свод, която използваме в съвременният език има различен смисъл от думата свод използвана в Тора (на иврит – ракиа, която много напомня думата „арка”) това не е нищо друго освен атмосферната обвивка на Земята, която създава за очите ни зрителни образи, наричани от нас небе. Земната атмосфера има в себе си всички елементи, които са необходими за съществуване на човек и животните, такива като кислород, а така също и за растенията – например, като въглероден двуокис. Този неосезаем свод действително разделя т.н. „ниски води”, тези които изпълват малките и големи водоеми на Земята от „високите води”-намиращи се в атмосферата в газообразно състояние. Раби Ш. Р. Хирш пише, че благодарение на изпарението на водата, която се насочва нагоре и след това пада на земята във вид на валежи, нашата атмосфера има обичайния за нас вид. Раби Нафтали Цви Иегуда Берлин (известен, като Нецив от Воложин; 1816—1893 год.) е смятал, че „високите води”, за които се говори в Тора са водите, идващи от космоса. И тъй като водата в Тора винаги символизира животворящото начало по негово мнение тези висши води са знак на висша степен на милост от страна на Вс-вишния, докато нисшите води – са Неговото обичайно, „природно” милосърдие, което храни всичко съществуващо и е видно от всеки. Днес с развитието на научните знания, можем по-дълбоко да разберем това, което са казвали мъдреците от миналите поколения. По данни на астрономите в космическото пространство има огромно количество вода във вид на ледени обекти, които когато попаднат в земната атмосфера стават метеори. В следствие на силата на триене в атмосферата тези космически обекти се разтапят и падат на повърхността на земята във вид на дъждовни капки. Съвременните изследвания на атомите на дъждовната вода показват, че половината от падащите на земята валежи са в резултат от изпарението на земната вода, а другата половина е продукт от стопените в атмосферата на земята малки космически обекти. В това ние виждаме отново великата милост на Твореца, който попълва запасите от вода на Земята за сметка на метеоритите, които идват при нас от Космоса. Така съвременната наука показва, че и раби Гирш и раби Нецив са били прави.

 

СТИХ 7: РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ И НИСШИТЕ ВОДИ

И направил Вс-вишният свод и с него разделил водите над свода и водите под свода - и станало така.

Както казахме вече в коментара на предишния стих, висшите води символизират силите от висш порядък, за да се различават от нисшите. Както се разказва в Мидраша, за човек не е присъщо да се спира на достигнатото – така става и с водите, на които е било възложено да останат на повърхността на Земята, но те се устремяват нагоре. За да се съхрани балансът в света, Вс-вишният Ги спрял и им дал обещание: че жертвите, които в бъдеще ще се принасят в йерусалимския Храм, ще бъдат посипвани със сол добита от морето – от нисшите земни води. Смисълът на този Мидраш се заключава в това, че независимо от факта, че нисшите води се оказват на най-ниската степен спрямо горните, „висшите” води – това им положение им дава особено преимущество, а именно – да станат неотменна част от храмовите жертвоприношения. А както е известно жертвоприношението изразява трепета и смирението на човек пред Вс-вишния. От тази история можем да научим, че и най-обикновените хора, които не притежават особени знания и способности, ако полагат максимални усилия, за да служат на Твореца – те също са желани за Него, както са желани и най-големите мъдреци и праведници. Както е известно във времената на съществуването на Храма всеки е носил жертви в съответствие със своите материални възможности: състоятелните хора са носили на жертвеника бикове и овце, а бедните много често не са могли да донесат нещо повече от минха – тестено приношение. Но мъдреците са казали («Брахот», лист 5-б): „Един прави повече, а друг по-малко, но главното е всеки (в еднаква степен) да насочи помислите на сърцето си към Небесата.” Солта е задължителна при всички жертвоприношения и тя олицетворява тази идея.

В разказът за втория ден на Творението ние не намираме думите: И видял Вс-вишният, че е добро. Това е така защото разделянето на висши и нисши води се явява в известен смисъл „съгрегация” и би довело до конфликт, а конфликтът дори да е неизбежен не е нещо, което може да се нарече „добро”. А освен това етапа на Творението свързан с водата завършва чак на третия ден на Творението, в разказа, на който думите е добро се повтарят два пъти.

 

СТИХ 8: НЕБЕТО. КАКВО ОЗНАЧАВА ТО ЗА НАС?

 

СТИХ 9: СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН И МАТЕРИЦИТЕ.

Разделянето на земното пространство на вода и суша е било особен етап от Сътворяването на Света.

И казал Вс-вишният: „Нека се съберат водите, които са под небето на едно място – и се появила суша”! И станало така.

Позовавайки се на този стих излиза, че в началото на Творението, Земята е била напълно покрита с вода. На третия ден Вс-вишният направил така, че на нейната повърхност да се появят гигантски падини, дълбоки няколко километра (средната дълбочина на Световния океан е 3700 м., а най-голямата дълбочина наречена Марианската падина в Тихия океан е дълбока 11022 м.). Всички тези падини, в които се събират ниските води са свързани помежду си и за това е правилно да бъдат наречени, като едно място чието име е Световен океан.

 

СТИХ 10: КАК СУШАТА Е СТАНАЛА ЗЕМЯ, А ВОДАТА МОРЕТА.

И нарекъл Вс-вишният сушата земя, и събраната вода нарекъл морета, и видял Вс-вишният, че това е добро.

Какво означават думите: „нарекъл сушата земя”? Това може да се разбере, че Творецът дал на повърхността на земята, която била суха и мъртва, жизнена енергия, способност да произвежда и храни всичко живо.

Мъдреците на Исраел обясняват, защо Вс-вишният е нарекъл водата „морета”, в множествено число, а не „море”, въпреки, че с малки изключения (както е например Каспийско море, което по същество е голямо солено езеро), всички морета по света се свързани помежду си, както коментирахме в стих 9. Някои мъдреци привеждат това просто обяснение, но други (тяхното мнение се посочва от Раши), казват така: „Вкуса на рибата уловена на брег на Акко се отличава от вкуса на рибата уловена на бреговете на Испания”. И действително, всички морета се различават едно от друго и по температурата на водата, и по дълбочината, и по растителността, и по животинския свят, и по химическия състав на водата. Затова всяко от тях е уникален природен обект.

 

СТИХ 11: СЪТВОРЕНИЕТО НА РАСТИТЕЛНИЯ СВЯТ. ДЪРВОТО, КОЕТО „НЕ СЕ ВСЛУШАЛО”.

Растителната покривка, за която се говори в Тора на иврит се нарича דשא – деше. Аналог на тази дума в българския език няма и означава целия растителен свят в своята съвкупност – дървета, треви, храсти. Думата עשב – есев – се превежда като „трева”, т.е. всеки вид взет отделно се нарича есев (Раши). Сеещи се семена – по този начин Вс-вишният е установил механизма за възпроизводство на растителността и то по удивителен начин: крехкото семенце е способно да се превърне в огромно дърво. Всеки от видовете е способен да възпроизвежда само себе си, цялата му дейност е строго ограничена, той служи само на своя род. Потокът от енергия се превръща във вещества, които са длъжни да се насочат по строго определени русла. Един закон, единствен велик закон е валиден за всички растения – от гигантите, издигнали короните си високо в небето до малките тревички, от могъщите кедри до малките стъбълца на всички тях е казано: само за своя вид... (р. Ш. Р. Хирш).