Та Берейшит с коментари (за бней-ноах)

Както вече споменахте думата „Бирейшит”, като отделна дума без да е съгласувана с някаква следваща, ни показва, че с началото на Творението е било сътворено и времето. Вилнюският Гаон, рав Елияу[6] и великият Маарал[7] от Прага обясняват, че времето също е творение на Вс-вишния, въпреки, че Самият Той е абсолютен, Той е извън времето. С общата теория на относителността на Айнщайн, в която се казва, че времето и пространството не са абсолютни и фиксирани категории, косвено се потвърждава този факт. Затова, доколко времето е важна част от живота на цялото Творение, може да се съди по разказа за създаването на небесните светила. Тора казва: (Бирейшит, 1:14)

«И казал Вс-вишният: Да бъде светлина на небесния свод, за да се различава деня от ноща; и те ще служат за обозначаване на времето (предназначено)и за дните, и за годините...”

С това се подчертава тяхното основно предназначение. И след това се казва (пак там, в стих 15):

«И те ще бъдат светилата на небесния свод, за да светят на земята” – но това тяхно качество ще е вторично спрямо главното им предназначение – създаването на времевия цикъл.

Сега да се определим:

КАКВО МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ от написаното в Тора относно Сътворяването на света?

Думата „бирейшит” ни показва някакъв момент, в който е било дадено началото на времето, началото на Творението. Първата буква на тази дума е еврейската буква „бейт” (ב), това втората буква от еврейската азбука. Ако се погледне формата на самата буква, ще видим, че тя е закрита отдясно, отгоре и отдолу и е открита само от лявата страна и напред, защото посоката на писането при евреите е от дясно на ляво. В талмудическия трактат „Хагига” е казано, че с това Тора ни казва: невъзможно е, както казват мъдреците, да се разбере „кое е горе, кое е долу, кое е отпред и кое отзад”. Т.е. човешкият разум, който е ограничен от рамките на времето и пространството и материята няма сили да постигне това, което е било до времето, пространството и материята и това, което ще бъде след като те прекратят съществуването си. Тъй като човешкия разум няма такава възможност по самата си природа. И затова дори човек да опита да си зададе тези въпроси, то това няма да му донесе нищо, освен загуба на разсъдъка и срив на психиката му. За това пише и Рамбам коментарите си върху Мишна: „Дори човек да знае, че подобни мисли само ще му помрачат ума и ще смущават сърцето му. Но старанието му да постигне духовния смисъл на това, какво е било от началото на Творението - е прослава на Вс-вишния, когато Неговите създания размишлява върху това и посредством това постигат величието Му”.

СЪЩНОСТ НА Б-ЖЕСТВЕНОТО ТВОРЕНИЕ - СЪТВОРЯВАНЕТО НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО ОТ НИЩОТО

Думата, която се използва в Тора за обозначаване на сътворяването на света от Вс-вишния е глагола „бара”. В свещения език на Тора, този глагол има точно определено значение и то е: създаването на някаква нова същност от Абсолютно Нищото, следователно тя може да бъде отнесена само към Твореца, за разлика от другите глаголи, като : „йацар” (създал), „аса” (направил), които предполагат наличието на някакви първични изходни материали. Б-жественото Творение не трябва да се уподобява на плодовете от човешката дейност. Хората строят здания, създават материални ценности, произведения на изкуството, но след като въплътят своя замисъл в тях те ги остават, като че ли да живеят сами „своя живот”: зданието стои, картината виси в галерията. Що се отнася до Сътворението на света, то не трябва да се възприема, като еднократен акт, който се е случил някога в минали времена; защото за да се поддържа съществуването на всичко съществуващо, Вс-вишния всеки миг го храни със Своята Б-жествена енергия (в кабалистичните източници се нарича шефа) и това е продължението на непрекъснатия процес на Творението, действената Воля на Твореца. Ако процесът на Б-жественото Творение се прекрати дори и за миг целия свят отново ще се превърне в Абсолютно Нищо. И това, че в края на стиховете на Тора, разказващи за Сътворението на Света се появяват думите „и стана така”, показва, че съществуването на всички Негови създания изцяло зависи от Неговата Воля.

 

ОТ ЧОВЕК СЕ ИЗИСКВА ДА ДОСТИГНЕ МАКСИМАЛНО ВОЗМОЖНАТА СТЕПЕН НА ДУХОВНО СЪВЪРШЕНСТВО.

По време на целия разказ за Творението, Тора нарича Вс-вишния с אלהים (Елоким). Вече споменахме в предисловието, че Името на Вс-вишния означава Неговото проявление в света, като справедлив, страшен и безпристрастен Съдия, в противовес на другото Му Име непроизносимото четирибуквено י-ה-ו-ה (Адо-най), което символизира Неговото милосърдие. Както вече казахме, една от причините затова, е фактът, че в качеството Си на Съдия, Вс-вишният е известен не само на народа на Исраел, а и на всички народи по Земята.

Освен това в глава 2, стих 4 срещаме споменаването на двете Имена на Твореца: „Ето породените небесни и земни при сътворяването им, в деня на създаването им от Б-г, Г-спод (в оригнала – „Ад-най Елоким”) земя и небе.” Какво стои зад това?

Мъдреците казват (казва се в коментара на Раши): „Вс-вишният е пожелал да сътвори този свят ръководейки се преди всичко от Своето качество на Съдия, но виждайки, че той не може да съществува само със Съда е прибавил към него и качеството Милосърдие”. Известният кабалист рав Йешай аЛеви Хоровитц (1560-1630), автор книгата «Шней Лухот аБрит», обяснява, че тук не става въпрос за някаква промяна на намерението от страна на Вс-вишния, в следствие на „неудачен опит” – подобни определения за Твореца са неприложими. Вс-вишният изначално проявява себе си при управлението на Своето Творение в двете Си качества, но Той напомня за себе си в Тора, именно в качеството Си на Съдия, за да покаже с това на четящите Тора, че всеки от нас трябва да положи цялото си старание, за да достигне до такава степен на духовно съвършенство, която би оправдала неговото съществуване - именно „по закона” и да не се нуждае от милосърдие и снизхождение. Защото целта на цялото Творение е човек да придобие заслуги пред Вс-вишния за бъдещия Свят на Истината, със собствените си сили, без да се нуждае от „подаръци” от Твореца. Но тъй като хората, които са достигнали такова ниво на праведност в света са единици, то затова е необходимо, качеството Милосърдие на Вс-вишния, да допълни качеството му на Съдия – за да има всеки човек шанс да достигне тази степен на духовност, която ще му позволи, заложения в него потенциал и виждайки, че човек полага старание и усилия, Вс-вишния му „подава” рамо във вид на Своето Милосърдие. Въпреки, че това разбира се е, най-ниската степен в сравнение със степента, на която се намира праведника, но това е степента, която е достъпна за всеки и се изисква от всички.

СИМВОЛИКАТА НА НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА

Думата „небе” на иврит – „шамаим” има общ корен с думата „шам”- „там”, или „натам”. Думата „ерец” е подобна на глагола „рац” – „бягам”. Бягай натам! – ни казва Тора. Задължението на земните създания е да се стремят да изпълняват Волята на Своя Небесен Творец.

Когато времето е хубаво, очите на човек възприемат небето като чисто и светлосиньо, а светлосиният цвят е един от най-красивите цветове в природата, той има свойството да успокоява и омиротворява: не е случаен фактът, че в много болници и клиники за хора с душевни разстройства стените са боядисани в небесно син цвят.

Освен това името на светло синия цвят на иврит е – „тхелет” и включва в себе си същите букви, които има и в думата „тахлит” – „крайна цел”. Човек стои върху земята на двата си крака и затова е длъжен да се грижи за своето препитание и поддържане на своето съществуване, но горната част на тялото му – главата, в която се намира мозъка, който управлява мислите и чувствата му сочи, че главното към което той е длъжен да се стреми е да се приближи до Твореца, защото истинското му и вечно място е – ТАМ. Както е казал цар Шломо (Соломон) в Книгата си Коелет (Еклесиаст), гл. 5, ст.1: „Нека не бърза устата ти и сърцето ти не бърза, да изказва думи пред Вс-вишния, защото Вс-вишния е в небесата, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малобройни.” В това се състои цялото предназначение на човека: да преобърне земното си ежедневие, в което той е потопен, в святост, която да изпрати към Небесата, правейки своите земни дела, в този свят, с намерение да се приближиш до Вс-вишния и да бъде милосърден и справедлив към Неговите Творения.

 

ИЗВОДИ ОТ ПЪРВИЯ СТИХ НА ТОРА

Тора ни дава представа за Сътворението на Света на такова ниво, на каквото човешкия разум е в състояние да го възприеме. Съзерцавайки Б-жественото Творение около нас, ние сме в състояние да съзрем в него мощта и величието на Твореца. Цар Давид е възпявал в своите Псалми величието на делата на Твореца: „Колко са многобройни Твоите творения Вс-вишни! Всичко, което си сътворил е с мъдрост, пълна е земята с Творенията Ти”. Допълва го и пророк Йешаяу: „Повдигнете очите си към висините и вижте, Кой е сътворил всичко това!” Известна е талмудическата притча, която разказва, как някакъв упорит човек, който не вярвал в Б-жествената природа на Творението, попитал раби Акива [8]: „Кой е сътворил всичко това!” Раби Акива му отговорил: „Творецът на световете”. „Покажи ми доказателствата за това!” – казал упорития човек. Раби Акива му казал: „Цялото устройство на мирозданието ни казва, че това е така! Та нали самото съществуване, на кое да е здание ни показва, че е имало строител, вратата на тази сграда не е ли направена от дърводелец, дрехите, които носим без всякакво съмнение са изтъкани и ушити, така и светът, в който ние живеем е свидетелство за мъдрия Творец, които е обмислил всяка част и е създал всичко съществуващо във съвършенство!”

Научните открития и изобретения, направени от човечеството през последните векове само разширяват нашата представа за величието и безкрайната мъдрост на делата на Вс-вишния. Защото, ако се вгледаме в небето с телескоп, пред нас ще се открият безброй милиарди звезди, съзвездия и галактики, които се подчиняват на висш замисъл, който не може да няма Автор. Както е казал същият този пророк Йешаяу: „Поставилият в небесата безбройните Си войнства, в Своето Величие, Могъщество и Всесилие, Той не губи от погледа Си нито едно (от небесните светила)”. Ако погледнем сега в обратната посока, на нивото на незримите с просто око обекти чрез микроскопа, отново ще видим мъдростта на Твореца, който е сътворил всичко, което съществува.

 

СТИХ 2: ЦЕЛТА НА ТВОРЕНИЕТО

Както е известно, съвременната наука счита, че един от първичните елементи, от които е произлязла материята е водорода. Водородът е основната съставна част на водата, а водата дава живот на всичко живо и в Тора тя винаги фигурира, като символ на милосърдието на Вс-вишния, както е казано в Псалма на Давид (119): „Мирозданието е построено с милосърдие”. И поради това Духът на Вс-вишния, който се носи над водата, за което се говори в Тора, показва милосърдието на Твореца, който е началото и първопричината за Сътворяването на Света.

Думите „пуста и хаотична” (нямаме особен избор) сме принудени да преведем от ивритските думи תוהו ובהו – тоу ваВоy. Думата „тоу” произлиза от един от корените, които означават „удивявам се”, „пораждам се”. Както обяснява Раши, ако си представим хипотетично, че човек би могъл да види това първоначално състояние, то той би се потресъл от една страна от абсолютността на пустота на това първоначално състояние преди Творението, а от друга страна от това, че в тази пустота и тъмнина е било заложено в перспектива всичко, което е трябвало да бъде сътворено и това се посочва с думата „воy”, която може да бъде преведена като: - „в това е всичко”. Във следващия стих на Тора, като че ли виждаме противоположен подход, защото от него следва, че светлината е първоначалното творение, от която е било сътворено всичко останало. Това има своето обяснение. В книгата „Зоар” се казва, че Творецът е направил т.н. „цимцум” – някакво „свиване на Себе си” и така образувал „празно място”, като че ли „намалил” Своята абсолютност, за да направи в нея място за нашия материален свят.

В тази светлина може да се разбере, че състоянието „тоу ваВоy” ни сочи този цимцум, който създава пространство, което е готово да приеме в себе си Б-жествената светлина, Б-жествената енергия, която е дала началото на цялата материя. Което има сходство с гледната точка на съвременната наука – теорията за относителността на Айнщайн гласи, че енергията (а светлината, която се споменава в Тора, бихме могли да си представим като енергия) е способна да преминава в състояние на материя и обратно.

Освен това в Мидраша се споменава за още един алегоричен смисъл на тези стихове от Тора. Рейш Лакиш[9] ни учи, че в този стих е заложено предсказанието за Четирите Галута – изгнания на народа на Исраел от Святата Земя. Разбира се това понятие по-скоро се явява духовно отколкото физическо, защото евреите отиват в изгнание по Волята на Вс-вишния, защото много от техните дела не са съответствали на святостта на Земята на Исраел. Защото Галут това е преди всичко тикун, т. е., „поправяне”, поправяне на себе си и света. И така, Рейш Лакиш ни учи, че в думата тоу има намек за вавилонското изгнание; а в думата воy – за персийското (когато Персийското царство покорява Вавилон), което събитие предхожда построяването на 2-рия Йерусалимски Храм; „тъмнината” е дума, с която се изразява периода на завоюването на Иудея от гърците и оскверняването на Храма (170-164 год. преди н.е.); думите „над бездната”, символизират четвъртото изгнание, което продължава и до днешен ден и ще завърши само, когато дойде окончателното Избавление – Геула. Интересното е, че гиматрията (числовото значение на буквите) на думата, която се превежда, като „над” – ал пней – е 240, което е равнозначно гиматрията на думата „Амалек”[10]. Много хора твърдят, че нацистка Германия в периода на Холокоста е била въплъщение на силите на Амалек.

Числовото значение на думата „том” – „бездна”, е равно на 451: каквато е гиматрията на „Ишмаел”, прародителят на арабите.

И така в тези стихове ние виждаме намек за всички народи, които в различни исторически периоди са поробвали Исраел. По-нататък Рейш-Лакиш казва, че когато накрая народа на Исраел и с негова помощ цялото човечество, узрее духовно за окончателна Геула, ще настане тържеството на Духа на Вс-вишния – това ще е духът на първия човек Адам, какъвто е бил той до момента на неговото грехопадение, защото хората със своето старание и с помощта на Вс-вишния ще могат да поправят този първи грях (който включвал в себе си всички следващи грехове на всички поколения, подобно на това, както самата душата на Адам е била прародителка на душите на целия човешки род) и ще възстанови себе си в състоянието на първоначалното си съвършенство.

Възможно е самата идея за усъвършенстването на света, когато се е отделила от своята духовна част да е насочила учените от XIX век за създаване на теорията за „случайната еволюция”, която намира по това време голям отклик в „челните” интелектуални кръгове. Защото действително, ако погледнем на шестте Дни на Творението, то ние ще видим, как този процес се е движил „от простото към сложното”: от начало материя, светлина (енергия); след това растителност; след това рибите, птиците, животните и накрая човека. Действително от простото към сложното. Но съгласно теорията на еволюцията, това движение от простото към сложното – е чисто природен процес. Днес учените обаче подлагат този тезис на съмнение, в т.ч. без всякакви религиозни аргументи, в първоначалния си вид, теорията на Дарвин вече, вероятно никой не приема – всички се опитват да внесат в нея някакви корективи, например да се обяснят измененията и мутациите предизвикани от някои катаклизми та чак до вмешателството на някакви сили от космоса и т.п. В природата всичко (ако разбира се изключим фактора на Творението!) би трябвало да се стреми към хаоса. Както става с градовете на древните цивилизации, изоставени от техните жители – превръщат се в руини, както става и с всяко създание оставено от неговия създател на произвола на съдбата, е способно само да загива а не обратното. Опитите да се свързва произхода на човек, с намерените при разкопките останки от относително високо развити същества, като неандерталците също нямаха успех, защото липсваше „свързващото звено”.

Всяко от творенията на Вс-вишния е било създадено такова, каквото го виждаме сега и Тора подчертава това, като казва: „и сътворил Вс-вишният”, „и направил Вс-вишният”. В трактата Хулин на Талмуда е казано: „Всяко творение е създадено по размера си и по формата си” – няма факти, които биха могли да опровергаят това.

Само на човек, Вс-вишният е дал особен дар – да усъвършенства Творението с помощта на своя разум. Днес ние имаме вода в домовете си, без да се налага да я вадим от кладенци или реки; светлината се запалва само с натискането на едно ключе, без да се налага да се пали огън; ние можем да се придвижваме по целия свят, с помощта на скоростни комфортни транспортни средства: автомобили и влакове, кораби и самолети. Проклятието на Адам „с пот на лицето ще ядеш хляба си” е сведено до минимум, а така също и проклятието на Хава – „ в страдание ще раждаш синовете си” много се е смекчило, благодарение на развитието на медицината. Човешкият живот започна да се цени много по-високо. И заедно с това днес виждаме, как се променя отношението на хората към понятието вяра и духовност, на които до неотдавна не се придавало никакво значение. Ако по-миналия, XIX век е бил наречен „век на безбожието”, то днес въпросите, които са свързани с религията, стават важна сфера от държавната политика на болшинството от страните.

През 1912 год. се случва легендарната катастрофа на парахода-гигант „Титаник”, който е бил рекламиран, като най-безопасния и фактически „непотопяем”. Историята е запазила за нас факта, че капитанът на кораба е имал смелостта да заяви, че „Титаник” няма да потъне, „даже ако това решат Небесата”. Но волята на Небесата обаче е била такава, че „Титаник” да потъне още в първото си плаване, а с това и опиянението на човек от своето могъщество... Както е казал Йешаяу: „Човешката гордост в могъщи кораби ще се сломи...”

Две световни войни, отнели живота на много десетки милиони хора през миналия век, бяха като че ли илюстрация на думите на Авраам, към филистимския цар Авимелех (Бирейшит, 20:12): „Няма страх пред Вс-вишния в това място и ще ме убият...” И затова днес, все повече хора се опитват да намерят пътя към Вс-вишния, нещо което само преди 100 години малко от хората са могли да си представят.

 

СТИХ 3: СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА КАТО ОСНОВА НА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

Тора ни казва: И казал… Думите на Вс-вишния са разкритие на Неговата Воля.

Съгласно кабалистичното учение, разкриващо основите на мирозданието, чрез дълбоките мисли на Тора, Б-жествената светлина, животворната енергия, еманирана от Твореца (наречена в книгата «Зоар» шефа), преминавайки през десетте Сиферот[11], приема материална форма. При това с думите И се появи светлината, Тора ни казва, че самото съществуване на светлината, както и всичко, което съществува в света е обусловено от Волята на Твореца и няма нищо друго и това се подразбира и от думите и стана така, които ние ще виждаме и по-нататък в разказа за Сътворението на Света. Ще се спрем на това по-подробно в следващите стихове.

 

СТИХ 4: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВСЯКО НЕЩО В СВЕТА ЗАВИСИ ОТ ПОСТОЯНОТО ЖЕЛАНИЕ НА ТВОРЕЦА. СВЕТЛИНАТА: КАКВО НАУЧАВАМЕ ОТ НЕЯ.

Бирейшит, 1:4: И видял Вс-вишният светлината, че е добро, и разделил Вс-вишният светлината от тъмнината.

Ние вече обяснихме по-горе, че думите „и стана така” свидетелстват за това, че този свят и всичко, което го изпълва, съществува благодарение на животворящата енергия, която непрекъснато, всеки момент еманира Творецът на Световете. Нашият стих го подчертава по особен начин. И видял Вс-вишният светлината, че е добро... Раби Ш. Р. Хирш[12], известен еврейски религиозен мислител живял в Германия през XIX-ти век., е писал: „Всяко нещо произведено от ръцете на човек и появило се на светлината, придобива някаква самостоятелна сила; и тази сила много често придобива власт над своя създател – човека (действително и в днешни дни, често може да се види, как човек фактически е роб на техническите новости, предметите на разкоша и започва да живее заради автомобила си или става интернет наркоман, игроман и т.н.) Но тук Тора подчертава, че Б-жественото Творение, цялото му съществуване зависи само от Волята на Твореца и е невъзможно да си представим, че Той е станал „заложник” на Своите създания. И това е написано в стиха, в който се казва: И видял Вс-вишният светлината, че е добро...”, т.е. създаното изпълнява точно тази функция, която му е възложена от неговия Създател.

Цар Давид е казал (Тиилим, 119:99): „За вечни времена, Вс-евишни Дума Ти се пази на небесата”. Смисълът на това е: думите на Вс-вишния, който казал „нека да има свод...”- това е нещото, което ще крепи небосвода и всички създания в хармония. По-пространно е развита тази мисъл от Рамбам (в Мишне Тора, Законите на основата на Тора, гл. 1 алаха 3): „Основата на основите и стълбът на мъдростта е знанието, че съществува Властелина на Всичко и той е сътворил всичко, което съществува и всички небесни и земни същества и техните съставляващи и те битуват по силата истинността на битието Му...И всичко се нуждае от Него, а Той не се нуждае от нищо и от нито едно от Своите творения”.

Рав Хирш продължава: „Затова в Тора се употребява израза „и видял...че е добро”, а не например, „и видял, че светлината е добра” (както например по-нататък (Бирейшит, 3:6) ще видим: „И видяла жената, че е добър (плода на) дървото за ядене...”, ние учим, че само това, че Вс-вишният е видял светлината това е доброто, защото „да не види” Той може само това, което не е създал, а такова нещо не съществува изобщо и следователно то е лишено от всякакъв смисъл и няма никакви функции. С това Тора ни показва абсолютността на Твореца, априорно опровергавайки заблуждаващите се, които твърдят че Б-г е някаква „душа на Вселената”, „духовна съставляваща” на материалния свят, която е привързана към него, подобно на това, както душата на човек е привързана към неговото тяло и телесността е форма на нейното съществуване. Подобно учение, наречено пантеизъм, принизява Вс-вишният и Го обявява, като „част от природата”, извън която за Него като, че ли няма място. Това е имал в предвид Рамбам в книгата си (Мишне Тора, Законите на Основи на Тора, гл. 1, алаха 3): „Какво ще стане ако си представим, че нищо в света не би съществувало, освен Него – Той би съществувал сам и Той няма да изчезне с тяхното изчезване”.