СТИХОВЕ 12-13: ЗА ТОВА, КАК ТРЕВИТЕ СА ИЗПЪЛНИЛИ ВОЛЯТА НА ВС-ВИШНИЯ ДОРИ В ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН, ОТКОЛКОТО ТОВА Е БИЛО НЕОБХОДИМО

Много от коментаторите обръщат внимание на това, че в предишния стих не се говори за тревите, че техните семена обезателно трябва да бъдат от „техния вид”. Това изискване на Вс-вишния се е отнасяло само за дърветата, но както казват мъдреците, тревите „преизпълнили” нареждането на Твореца. Те решили: „Ако дърветата, за които е в сила заповедта да възпроизвеждат само своя вид; то ние които сме незабележими за очите - трябва още повече да се стараем да съхраняваме своята индивидуалност!”. Какви са изводите за нас от това, което са казали тревите? Ако можем да поправим нещо, да го направим по-добро, дори никой да не ни задължава, то ние не трябва да изпускаме тази възможност.

 

СТИХ 14: 4-ТИЯ ДЕН; СЪТВОРЯВАНЕТО НА НЕБЕСНИТЕ СВЕТИЛА

И казал Вс-вишният: «Нека бъде светила на небесния свод, за да разделят деня и нощта; и да станат те знаци и точки за отчитане на деня и годините”.

Светлината, която сътворил Всевишния в 1-вия ден на Творението не е била светлината на небесните светила. До този ден Творението е излъчвало светлина само по себе си. Това може да се сравни със светенето на фосфора, разбира се с уточнението, че първоначалната светлина е имала духовна природа, а не физическа. След четвъртият ден осветяването на Земята е било предоставено на небесните светила и те станали ориентири, по които е можело да се определи времето от денонощието (виж. коментарите на стих 5).

…и точки за отброяване – по фазите на небесните светила ще бъдат отчитани годините, а някои дни ще напомнят едни или други радостни или печални събития в живота на човек, народ, човечеството. На иврит такива дни се наричат моадим - така наречените празници и паметни дати от еврейския календар. Те символизират Б-жествената сила, скрита в Неговото Творение, както е казано в Талмуда (трактат „Рош аШана”): „ Подобно на това, както в месеца Нисан, когато е дошло избавлението (Изход на евреите от Египет) през същия този месец ще дойде и бъдещето избавление”. В деня 9-ти Ав евреите са плакали без причина, когато слушали разказите на изпратените от Моше разузнавачи, за сякаш непобедимите жители на Земята Кнаан и този ден по-късно става траурен ден, свързан с разрушаването на Първия и Втория Храм.

Тези дни помагат на народа на Исраел да се издигне над ежедневното съществуване и да усети святостта на времето. Празниците на Исраел имат дълбок смисъл и за Бней Ноах (виж Книгата ни „Еврейски празници за Бней Ноах”).

 

СТИХ 15: КАКВО Е СТАНАЛО С ПЪРВИЧНАТА СВЕТЛИНА СЛЕД СЪТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТИЛАТА?

„И ще станат те светила на небесния свод, за да осветяват земята!” – и станало така.

И така, светлината на небесните светила е сменила в природата първичната духовна, Б-жествена светлина. Първичната светлина остава открита поради своята висока духовна природа и за да позволи на всеки човек, да види целия свят, всички неща и явления в истинската им светлина, да проникне във всички тайни на Мирозданието, достигайки нивото на пророците. Но... не всеки е достоен за това, а главното е че много биха използвали това в своя вреда и във вреда на другите. Затова Вс-вишният е скрил тази светлина за недостойните и неправедните, за да не я използват. И къде Той я е „скрил”? Има един хасидски текст според, който първичната Б-жествена светлина е била скрита в Тора.

И действително: ние виждаме, че този който прави максимални усилия за изучаване и постигане на Тора, ще се удостои с особено озарение. Това, което не може да се види с очите, ще може да се постигне с разум при изучаването на Тора.

 

СТИХ 16: ЗАЩО ЛУНАТА Е БИЛА НАМАЛЕНА ПО РАЗМЕРИ?

Мъдреците на Исраел веднага забелязват, че в първата част на този стих, Тора и ги нарича две велики светила, т.е., може да се допусне, че са равни по размери. Във втората част обаче изведнъж светилата се оказват „велико” и „малко”. Обяснението, което дават мъдреците е следното. Действително по първоначалния замисъл Вс-вишният е сътворил Слънцето и Луната равни. Забележителното е, че въпреки огромната разлика в размерите, видимият ъглов диаметър на Слънцето и Луната е еднакъв и е равен на 0,5 градуса. Затова съвпадението на лунния диск със слънчевия при пълно затъмнение – при наблюдение от Земята е абсолютно пълно. Този факт трябва да бъде признат, като велико чудо, т.к. такава вероятност е нищожно малка. При нито една от другите планети не съществува подобно нещо, защото там просто не се случват пълни слънчеви затъмнения, Но както се казва в Мидраша, появила се Луната и се оплакала на Вс-вишния: ”Не могат двама царе да носят една корона!”. Въпреки, че Луната би искала точно обратното – тя искала да бъде по-голяма и „по-главна” от Слънцето. Вс-вишният и казал: „Но твоя малък размер и по-слаба светлина ти дават преимущество: благодарение, на което ще могат да се виждат звездите на небето!”. Но Луната не била доволна от този отговор. Тогава Вс-вишният и казал: „Ти ще бъдеш знака според, който ще се изчисляват месеците и всеки нов месец (Рош Ходеш) в Йерусалимския храм, който ще бъде построен в бъдеще, ще се принася особена жертва в чест на новия месец!” Това утешило Луната и тя се съгласила да бъде „по-младша”. Но защо Слънцето нямало в себе си подобен „комплекс за малоценност”? Оттук научаваме, че човек, който е във висините на някоя човешка дейност и знае цената си, никога не би се опитвал да се самоутвърждава за сметка на другите. Синдромът на „уязвената гордост” е присъщ по правило на вътрешно неуверени в себе си хора, чувстващи в себе си недостатък. Това е причината Луната, да не смята за преимущество това, че благодарение на нея ще могат да се виждат звездите, които не се виждат при светлината на Слънцето.

Мидрашът ни учи, че всеки който пожелае да се възвиси, като унижава ближния си – само унизява собственото си достойнство. Истинският път е формулиран от мъдреците в трактата „Пиркей Авот” (гл. 4, мишна 1): „Кого уважаваме? Този, който уважава другите хора!”. И мъдреците казали още (във Вавилонския Талмуд, «Ейрувин», л. 13б): «Този, който преследва почестите – почести бягат от него».

…за да царства през деня… – слънчевата светлина е основния параметър на микроклимата. Всички други режими – температурния, водния, въздушния се предопределят от слънчевата радиация. Само с участието на слънчевата светлина в растенията протича процес на фотосинтеза – процес на натрупване на енергия във вид на органични вещества. Слънчевата светлина обезпечава пълноценна дневна жизнена дейност на човека и животните.

…и малкото светило, да царства през нощта... – Луната също оказва своето определено въздействие на растителния свят, съществуват растения, които се отпускат именно през нощта. Много от животните водят нощен начин на живот, а луната светлина облекчава човек при ориентирането му в пространството в тъмната част на денонощието.

 

СТИХОВЕ 17, 18, 19: УСТРОЙСТВОТО НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ ТВОРЕЦА, СОЧИ АБСУРДНОСТТА НА ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД СВЕТИЛАТА И ПРОЧИЕ ЕЗИЧЕСКИ ВЯРВАНИЯ

Времето, за което Земята се завърта около своята ос е 24 часа и така се образувало денонощието. Пълното завъртане на Земята около Слънцето създава годишния цикъл. Въртейки се около Слънцето Земята се движи от Запад на Изток и по този начин ние намиращите се на повърхността имаме усещането, че небесните светила се движат спрямо нас от Изток на Запад. Този „обратен ефект” е създаден от Вс-вишният, за да ни покаже абсурда на обожествяването от страна на хората на Слънцето и Луната. Първите векове от зората на човешкото знание за това, че има Творец на Световете още не е изчезнало от човешката памет. Но в някакъв момент хората сметнали, че тъй като небесните светила се явяват, като че ли „представители” на Вс-вишния, то от това следва, че трябва да им се отдава почит, както се е отдавала такава на приближените до царя велможи. И така с течение на времето Луната и Слънцето се превръщат в самостоятелни обекти на поклонение – на тях започват да им се приписват божествени сили. Култовете свързан с поклонението на небесните светила са съществували практически във всички древни цивилизации. И така опитът на човешкия разум да създаде „посредник” между човек и Твореца дава началото на идолопоклонството.

Ето какво е написал по този повод Рамбам в книгата си „Мишне Тора”:

„В дните на Енош (третото поколение от първите хора, Адам и Хава) хората направили голяма грешка – мъдреците от това поколение дават неправилен съвет и самия Енош е бил сред тези, които са сбъркали. Ето в какво се е състояла тяхната грешка: те решили, че щом Г-спод е създал звездите и небесните сфери, за да управляват света и ги е поставил в небесата и ги надарил с честта да Му бъдат верни слуги и да Му бъдат приближени – заслужават да бъдат възхвалявани и възвеличавани и да им се въздават почести. Това е съответствало на желанието на Г-спод благословен да е Той, който възвеличава и дава почести на своите приближени, така както царят желае да почита своите слуги и придворни, за да се увеличава славата на самия цар.

В момента, когато в сърцата им се заражда тази идея, те започват да строят на звездите храмове и да им принасят жертви, да ги възхваляват и възвеличават с думи и да им се покланят и всичко това те правили с цел да изпълнят желанието на Създателя, както те погрешно са разбирали. С това започва и идолопоклонничеството”.

Следите от древните култове, които са свързани с небесните светила, остават и в религиите, които се самоопределят, като монотеистични; например, християните, когато се молят се обръщат към посоката от която изгрява Слънцето; символа на исляма е образа на полумесеца. Затова в свещеният език на Тора, Слънцето се нарича само шемеш – дума, която произлиза от глагола „служи” (с което се подчертават неговите „служебни” функции към всички, които населяват Земята), или думата хама – произлиза от хом т.е., горещина. По същия начин и еврейското име на Луната не оставя място за „сакрализация”: на иврит Луна е левана т.е., просто „бяла” или яреах – еквивалентно на руското „месец”. Защото всеки месец (в еврейския календар е свързан с фазите на Луната) Земята изминава 1/12–та от своя път около Слънцето. Както вече споменахме в следствие на въртенето на Земята на нас ни се вижда, че небесните светила се движат на Запад. А западната страна има особена святост – когато е съществувал Храма неговата Светая Светих се е намирала в западната му част и спомена за това е оцелял и до наши дни, което може да се види на Западната стена на Храма, известна, като Стената на Плача. Затова Слънцето, Луната и звездите се движат на Запад и изглеждат, като бързащи да се поклонят пред Вс-вишния, както е казал пророк (Нехемия, 9:6): „И Небесното войнство се прекланя пред теб”.

Един път в месеца евреите произнасят особена молитва – „Кидуш Левана”, осветяване на луната, свързана с обновяване на месеца и в думите на тази молитва се подчертава, че в нея няма никаква собствена святост, а само благодарят на Вс-вишния за това, че Той е направил особен знак, благодарение на който може точно да се знае началото на всеки месец, което в йудаизма изобщо не е маловажно.

И така всеки ден в утринната молитва ние възнасяме своята благодарност към Твореца, за това че е сътворил небесните светила. А във вечерната молитва за това, че е поставил звездите в небосвода в порядък, който Той е пожелал. С това се подчертава, че Слънцето, Луната и звездите са творения, като всички други, които само изпълняват своята функция и нищо повече.

 

СТИХ 20: 5-ТИЯ ДЕН: СЪТВОРЯВАНЕТО НА РИБИТЕ И ПТИЦИТЕ

И казал Вс-вишният: „Нека се изпълни водата с жива душа и птици да започнат да летят над земята под небесния небосвод!”

Мъдреците ни учат, че шестте Дни на Творението могат да се разделят на „двойки”. Така, сътворението на светлината през първия ден на Сътворяването на Света получава логическото си завършване през четвъртия ден, когато са били сътворени светилата. Водата и небето приемат своята форма през втория ден, но окончателното им завършване е станало на петия ден, когато Вс-вишния ги населява с живи същества: водата с риби, а небето с птици. Създаването на сушата на третия ден е било завършено на шестия ден със сътворяването на животните и човека.

Само един от дните няма свой „партньор” – това е съботния ден, Шабат. Шабатът е бил отделен, като особен род творение и своя партньор той получава по-късно – в момента, когато народа на Исраел получава Тора на планината Синай, приемайки върху себе си спазването на заповедта за Шабат (Мидраш и р. Ш. Р. Гирш).

В последствие и останалите народи на света оценяват святостта и особеността на седмия ден – за това ще говорим във втората част на книгата.

Рибите и другата морска фауна са били създадени, за да съществуват в океаните, моретата и пресноводните водоеми, казано образно „като риби във водата”. Там те намират своята храна. Кислородът, който им е необходим за дишане те получават от водата с помощта на своите дихателни органи – хриле. И тъй като водната среда намалява теглото на телата, морски същества са най-големите животни многократно превъзхождащи по размери животните, които обитават сушата.

Птиците намират своята храна на сушата. Част от тях, които живеят около водоемите се хранят с риба.

 

СТИХ 21: СЪТВОРЕНИЕТО НА ГИГАНТСКИТЕ МОРСКИ СЪЩЕСТВА

И сътворил Вс-вишният гигантски морски чудовища и всяка жива душа на влечуги, от които закипяла водата и всякакви крилати птици, и видял Вс-вишният, че е добро.

Но какво по своята същност са били тези „чудовища”, които на иврит се наричат таниним? В съвременните коментари под „Бирейшит Бара” се изказва хипотезата, че става дума за динозаврите, чийто скелети се откриват и днес. Според тази хипотеза, динозаврите са съществували само през дните, на протичане на Творението (а, както говорихме по-горе всеки от дните на Творението далеч не са били по 24 часа), или поне до Потопа. А има и смятащи, че таниним – това са крокодили (такова е значението на тази дума в съвременния иврит), големи земноводни. Има и такива, които смятат, че таниним – в този случай са китовете, най-големите същества на Земята. Отделни екземпляри от синия кит, достигат на дължина повече от 30 метра и тежат над 150 тона. Подобни същества могат да обитават само водата, защото водната среда им позволява, да не усещат своето гигантско тегло.

На утринното благословение преди молитвата „Шима” евреите ежедневно свидетелстват за това, че процесът на Творението продължава като казват: Обновяващият с благостта Си винаги, всеки ден, първоначалните действия”. И ние сме свидетели на това, как Творецът обновява създаденото от Него. Съвременният човек има по висок ръст в сравнение с хората, които са живели преди хиляди години – запазените в музеите доспехи на средновековните рицари ще бъдат малки за съвременния среден на ръст мъж. И обратното много от създадените растения и животни са намалили размерите си. И въпреки това никой от видовете не е променял своята същност и не се е трансформирал в друга.

…жива душа… – обяснява р. Ш.Р. Хирш, че наличието на „жива душа” отличава животните от растенията. Ако от едно растение се отреже едно клонче и се посади в земята то може да пусне корени и да стане ново дърво или храст, защото има растения, които са съвкупност от определени части, които могат да съществуват и сами по себе си. Животното за разлика от растението има централизирана „жива душа”, която го прави индивидуалност. Поради това от отрязана част от животно не може да се роди ново живо същество - откъснатата от „душата” част умира и изгнива. Ако това е жизнено важен орган –тогава животното умира вследствие на липсата на този орган.

 

СТИХОВЕ 22-23: РИБИТЕ – НАЙ-МНОГОБРОЙНИТЕ СЪЩЕСТВА НА ЗЕМЯТА

И ги благословил Вс-вишният, казвайки: плодете се и се размножавайте, и напълнете водата в моретата, и птиците да се размножат на земята; и било вечер, и било утро – ден пети.

Рибите сред, които има много хишници, изяждащи по-малките, последните, за да запазят вида си, трябва да имат феноменална способност за размножаване. Особено тези, които снасят хайвера си направо във водата, защото повечето от хайвера загива преди от него да се излюпят малките. Затова такива риби снасят милиони яйца. Тези риби, за които е присъщо да проявяват грижа за малките си или тези, които хвърлят хайвера си в защитени места изхвърлят по-малко количество хайвер. Творецът е направил този свят така, че да може всеки вид да съществува без да нарушава природния баланс, при изчезването си от природата или обратното, чрез несъразмерното си размножаване. Заповедта на Вс-вишният плодете се, означава „раждайте потомстмво“. Размножавайте се е повелята, да се отглежда потомството така, че то да стане жизнеспособно и да не загине. Защото има някои видове риби, които носят в устата си новородените малки докато те не поотраснат, а има и видове, които хвърлят хайвера си в гъсти храсти или в пясъчния слой на дъното.

Има сред рибите и такива оригинални видове, като рибата „атерина-грунион”, срещаща се край бреговете на Южна Калифорния, която си хвърля хайвера на сушата. Заедно с високия прилив гуринионите достигат пясъчната ивица, а когато водата се дръпне навътре в морето се заравят в пясъка, за да изхвърлят в него хайвера си. Изхвърляйки хайвера рибите издават слаби звуци, които наподобяват грухтене. Следващият прилив връща рибите в морето, а хайверът остава във влажния пясък. След девет дни от тях при поредния прилив се излюпват малките и водата ги отнася в морето.

...и птицата да се размножават на земята...- защото птиците снасят и мътят яйцата си на земята, грижат се за своите малки, докато те не се научат да летят и да си намират храната самостоятелно.

 

СТИХOВЕ 24-25: ШЕСТИЯТ ДЕН НА ТВОРЕНИЕТО

Това е единственото място в описанието на Творението, където Вс-вишният е използвал повелителната форма „нека земята да създаде”. Рав Ш. Р. Хирш обяснява тази особеност на сътворението на животинския свят с това, че за разлика от растенията, те не са закрепени с корени към земята и могат свободно да се придвижват по нея. За рибите също може да се каже, че те са „прикрепени” към водата, тъй като рибата изкарана от водата моментално умира. Животните се наричат „жива душа” – нефеш хая, защото на някакво ниво в тях присъства духовно начало, душа която дава жизнени сили и насочва инстинкта на животото. На животните даже са присъщи особени качества, с духовен произход, с които не е надарен човек. Нашите мъдреци са казали, че животното вижда в заобикалящия ни свят много неща, които човек не може да види. В Тора се разказва, че магарицата на Билам (пророкът, който ненавиждал Исраел) видяла на пътя, ангела на Вс-вишния, който и бил преградил пътя, но Билам не видял ангела, докато Вс-вишният не му отворил очите. Една от проявите на този особен дар „провидението” при животните е предусещането на опасностите. Например, корабните плъхове започват суетливо да бягат по палубата, много преди да е започнала бурята. Преди земетресения, цунами, изригване на вулкани и т.н. явления, животните започват да проявяват със своето поведението чувството си за страх, много преди хората да успеят да забележат дори и малките признаци на катастрофата. Много често за предсказване на земетресенията се използват змии, които чувстват бедата и започват да с мятат много преди сеизмографът, да започне да показва началото на земните трусове. Точно на тези животни е дадено чувството да преценяват духовното ниво на човека. Когато пророкът Данаил бил хвърлен в ямата с лъвове, никой от тях не се докоснал до него. В Талмуда се разказват много истории за животни. Например, кравата на един праведник знаела кога започва Шабат и отказвала да бъде използвана в светия ден за работа, дори когато била продадена на човек от друга вяра. Магарето на раби Ханина бен Доса отказвало да яде на чуждо поле, защото не желаело да нанесе вреда на хората. Магарето на раби Пинхас не ядяло растителна храна, от която не е била отделена десетина съгласно Закона.

Ивритската дума беема – животно, добитък – може да бъде разтълкувано, като „ба ма”, което може да бъде преведено, като „това е в него”. Т.е. това, което е било заложено в него, от момента на раждането му, го съпровожда през целия му живот, защото с раждането си всяко животно получава такава степен на съвършенство, каквато му е била отредена от Вс-вишния. Почти веднага след раждането животното се изправя на крака и започва самостоятелно да яде и да си търси храна, но всеки индивид съществува примерно в рамките на един и същ алгоритъм. Път за духовно усъвършенстване, подобно на човешкото, за животните не е предвиден. Рав Ш. Р. Хирш добавя, че думата беем може да се съотнесе и към думата бама (на иврит разликата е само в една буква) – подиум. Домашните животни, като че ли са „подложка” за човек, защото му помагат да изпълнява тежката работа и му служат за храна, те му дават възможност да има повече свободно време за духовен труд и размисъл за величието на Твореца.

И направил Вс-вишният звяр земен по вида му и добитък по вида му и влечуги по земята, по вида им и видял Вс-вишният, че е добро.

С думите „по вида” се подчертава, че всяко творение е сътворено от Вс-вишния в неговото завършено състояние. В Талмуда в трактата Хулин (лист 60), се казва, че всички творения са създадени в съответствие с техните потребности, така че ако те биха могли да избират, какви да бъдат те биха избрали да бъдат именно такива. И всички животни са били сътворени като възрастни индивиди. Както вече споменахме по-горе, сред намерените в земята вкаменели останки от измрели същества не е било намерено нито един „предшественик” на съществуващите днес животни, никакви „междинни звена”, защото всяко същество е било създадено от Твореца такова, каквото е.

 

СТИХ 26: ЗА СЪТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА И ЗА ТОВА, КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЗАБЛУДАТА

И казал Вс-вишният: Ще направим човек по Наш образ и Наше подобие, и ще властва над морските риби, и над птиците небесни, и над животните, и над цялата земя, и над всичките твари, влачещи се по земята.

Разбира се, че първото нещо което се набива на очите на неизкушения читател, е думата „ще направим”, казана в множествено число. В своя коментар Раши посочва Мидраша: преди да бъде създаден човек, Вс-вишният се е посъветвал със своите слуги-ангели. В Мидраша този израз има по-скоро дидактически характер, той ни показва, че даже най-висшият, в която и да е йерархия (например главата на семейството или ръководител на фирма), взимайки каквото и да било решение, е длъжен да го обсъди и с тези, които са по-ниско от него. Казано е в книгата Мишлей: „Спасението е в многото съвети” – още една изказана гледна точка никога няма да попречи. И действително много често става така, че съвет на човек, който не е толкова мъдър и не е толкова опитен може да се окаже най-верен и подходящ за конкретната ситуация, защото чрез него Вс-вишният по известни само на Него причини, изпраща правилното решение на въпроса. А освен това, това е и показател за скромност, присъща на истинското величие.

Има и други коментари. Например, такъв, че Вс-вишният, подобно на царя, говори за Себе си в множествено число. Както е писал р. Ш. Р. Хирш: „Царственото „Ние”, което използват земните царе, за да обявят своята воля на поданиците си, има за цел да подчертае, че царските укази не се пораждат от лични капризи и интереси, а че царят действа от името и за благото на цялото общество. Подобно на това, Творецът желае да обяви на света, че неговият господар е човек, само за когото е бил създаден и съществува светът”.

И още един, много актуален коментар. Знаейки, че човек с неговия разум и воля е призован да властва над всички останали Творения, Вс-вишният, като че ли е помолил за разрешение цялото мироздание, всичките същества, цялата природа. Действията на човек влияят върху целия останал свят, всичко в този свят зависи от човек. Следвайки Волята на Твореца, човек пази и подобрява Творението на Вс-вишния, а ако върви против Неговата Воля разрушава света.

В Мидраша се разказва още, че когато Моше е записвал Тора от устата на Вс-вишния и се наложило да напише думата „ще направим” в множествено число, той се изправил и казал пред Твореца на Световете: защо Тора трябва да говори с такъв език, който е способен да доведе хората до дълбоко заблуждение и да помислят, че светът се управлява, да не дава Б-г, от две или няколко висши сили, които трябва взаимно да се зачитат? Вс-вишният отговорил на Моше: Аз искам, хората да се учат от това, как да се отнасят с близките си и по-младите. А този, който е желае сам да достигне до неверни изводи нека да стигне до тях! Защото при внимателно прочитане е достатъчно само да се види, че в началото на стиха вайомер – „и казал” – е употребено в единствено число. Но този, който не желае истината така или иначе прави лъжливи изводи. Повечето грешки по въпросите за вярата произлизат от това, че за някои е удобно да грешат...

Думата човек на иврит е адам. Ние вече говорихме по-горе, че това название е избрано по две причини: първата – неговата материална плътска същност е създадена от земята (адама), втората – той е длъжен със своите качества в определен смисъл да се уподобява на Вс-вишния, от думите адаме леЕлион – „подобен на Вс-вишния”. Раби Ш. Р. Хирш сочи, че думата адам е близка по звучене на думата аадом – опора за краката, пиедестал, което сочи, че именно чрез човек, Вс-вишният проявява в света Своето Б-жествено Присъствие (Шихина) и затова човек се явява, ако се изразим алегорично „пиедестал на Вс-вишния” в този свят.

Мъдреците наричат народа на Исраел с думата адам, подчертавайки високите изисквания предявявани към евреите от Вс-вишния. Тази дума няма множествено число, посочвайки че човек е длъжен да се стреми да бъде безупречен в своите човешки качества – без значение дали е сам със себе си или е в тълпата, в обществото. В иврит има и друга дума, с която се означава човек – иш. Множественото число на тази дума е – анашим. Защото повечето от хората, когато се намират сред себеподобни се държат по различен начин, когато са сами и не са притиснати от някакви рамки. Този, който е достигнал високо ниво на духовна организация трябва да е еднакво праведен на всяко място и във всяка ситуация.

...по Наш образ и по Наше подобие...

И отново, както при съотнасянето с формулировката на Рамбам, че Вс-вишният „няма тяло и Той не може да бъде изразен с категориите на телесните същности”?

Има обяснение, че думата целем – „образ” – прилича на думата цел, която означава сянка, т.е. в рамките на материалния свят (с който Творението далече не се изчерпва), човек се явява, като че ли отражение на Твореца. Що се отнася до „подобието”, в природата на човека има качества, които са подобни на качествата на Вс-вишния. Затова се говори в Талмуда (Брахот, лист 10):”Благослови душата ми Вс-вишни!” – казал цар Давид. Както Вс-вишният вижда всичко, но самия Той остава невидим – така и душата вижда, но остава невидима. Както Вс-вишният изпълва света – така и душата изпълва тялото. Както Вс-вишният е чист – така и душата е чиста (както е казано в ежедневните утринни благословения: „Б-же мой, душата която си ми дал е чиста...”; защото винаги остава ъгълче от тази Б-жествена чистота в душата на човек, дори да е потънал в пороци и слушайки нейния зов, той може да поправи своите грешки и да се върне на пътя на Твореца. Както Вс-вишният храни и дава живот в този свят – така и душата дава живот на тялото...”. Следователно, на човек, обладаващ висша душа, Б-жествена природа, са присъщи много качества, които го родеят с Вс-вишния. Човек е способен да осъзнае смисъла на своето съществуване, осъзнава и крайността на своето пребиваване в материалния свят и започва да се стреми към вечните, Б-жествените ценности. Всичко това не съществува за другите живи същества.

Към това можем да добавим, че и в тялото на човек има символика, която сочи за неговата висша спрямо другите създания природа. Затова в кабала, която обяснява механизмите на еманация на Б-жествената енергия (шефа), която е началото на Творението и с чиято помощ Вс-вишният дава живот на сътворените светове, различните сиферот (десетте свойства, в които специално се облича Творецът, за да може да прояви Себе Си спрямо създанията – виж. прим. по-горе) уподобявайки се на частите на човешкото тяло. Пропорциите на човешкото тяло от древността са се смятали за еталон на хармонията – на тях се опира античната архитектура.

... и ще властват...

Тук за думата „властват” е употребена думата рду. Този ивритски корен може да бъде разбиран двояко: като рдия, т.е. , като властване, управление и – като йерида, което означава „спускане”. Действителното предназначение на човек е да властва над природата. Вс-вишният е разрешил на човек да използва животните за свои нужди. И въпреки, че до потопа е било забранено месото им да бъде използвано за храна (за това се говори по-нататък в стих 29), човек можел да използва домашните животни за езда и обработка на земята, да изработва дрехи си от вълна и кожа.

Но ако със своето поведение човек не оправдае възложената на него мисия, ако за всичко се позовава само на животинските си инстинкти – казва Тора, то тогава той се спуска обратно на ниво по-ниско от това на всички риби, птици, животни и влечуги.

…и над скота, и над цялата земя, и над всички твари, и над всички влечуги...

Рав Ш. Р. Хирш отбелязва, че при изброяването на живите същества, които са отдадени под властта на човек се прекъсва изброяването и се споменава земята и чак след това Тора споменава влечугите [17]. В това спиране има смисъл, защото властта на човек над тях се осъществява непряко, т.к. те не носят никаква полза в стопанството, но тъй като земята е отдадена във властта на човек, той може да изтреби или прогони от земите си вредителите.

 

СТИХ 27: СЪТВОРЯВАНЕТО НА МЪЖА И ЖЕНАТА

Както вече многократно споменавахме, човек се отличава качествено от всички останали творения с това, че е създаден по образа на Вс-вишния – надарен е с разум и Б-жествена душа. Животните действат, като се опират на своите инстинкти, които са им заложени от момента на раждането им. Известният равин от миналото столетие, р. Елияу Лапиан формулира разликата между човек и животното така: „Животното може да прави само това, което то желае в даден момент; докато човек е способен да прави и неща, които не желае да прави „. Човек е способен да обуздава животинските си инстинкти. Човек има избор и поради това поведението му не винаги е обусловено само заради удовлетворяване на физически потребности. Рав Хирш пише:

„Въпреки, че всички живи създания са обособени в два пола, за това особено се споменава само, когато стане дума за човек, за да се подчертае еднаквата близост с Б-г и еднаквото подобие на мъжа и жената с Него. Тяхното равенство е изразено по забележителен начин. А именно – преходът от единствено число (го сътворил Той), към множественото (ги сътворил Той). Единното човешко същество е създадено по образа на Б-г и е било сътворено във вид на два пола и само заедно те са способни напълно да изразят идеята за „Адам”. Захар (мъж) производно от зехер (помня)... Мъжът – духовният пазител на традициите и Б-жествените, и човешките. Некева (жената) думата произлиза от накев – определям, назначавам. Тя е – „предназначената”. Само в съюз с мъжа, присъединявайки се към неговите усилия, жената придобива своето човешко предназначение и място в сферата, в която тя може да го изпълни. Мъжът избира призванието си; жената приема своето призвание от мъжа”.

Само съединяването на мъжа с жената прави съществуването на двамата хармонично и пълноценно. Затова взети по отделно, нито мъжа, нито жената са адам в пълния смисъл на тази дума.

В книгата Зоар е казано, че Вс-вишният простира Своята Шихина само там, където има съюз между мъжа и жената, защото семейството е символ на хармонията. В думата иш (איש мъж)[18] присъства буквата йуд, а в думата ишша ( אשה жена) - буквата hей. Заедно тези две букви образуват съчетанието י-ה – което е едно от имената на Вс-вишния. Човек е създаден да дарява, да отдава и никъде това не може да се реализира по-добре от семейният живот и тогава мъжът и жената се уподобяват на Твореца, който е сътворил света, за да му дава любов и добро.

За величието на човека, като Б-жествено творение е казано в Теилим (Псалм 8, ст. 4-10):

 

СТИХ 28: ЗАДАЧАТА НА ЧОВЕКА – ДА СЕ ПЛОДИ, РАЗМНОЖАВА И НАСЕЛЯВА ЗЕМЯТА

Една от задачите, които е възложена от Вс-вишния на човек е да ражда потомство и да увеличава числеността си. Действително човек е единствения в света вид, чиято численост забележимо се увеличава в сравнение с предишните векове и хилядолетия и продължава да се увеличава и днес. Докато, числеността на другите представители на животинския свят винаги се задържа на постоянно ниво, а някои от тях са станали забележимо по-малко. Но хората са задължени също да заселват и усвояват и най-малките места по Земята, които са годни за живот. Като цяло човек е способен да живее навсякъде при всякакви климатични условия, но разбира се при различно ниво на комфорт, което не е възможно за животните, които имат ограничена област в която могат да живеят. Затова един от греховете на поколенията по време на Вавилонската кула е било желанието им да живеят на едно място и да не се разпространяват по Земята.

Плодете се – създавайте потомства; размножавайте се – възпитавайте и обучавайте децата си така, че да станат самостоятелни хора. И я покорявайте – защото човек е способен да променя природата за своите потребности: да променя ландшафта, да създава селскостопански ферми, в които да обучава животни и култивира растения. Така нареченото „движение на зелените” прави грешка, като се противопоставя на всяка човешка намеса в природата; но независимо от това те имат своята положителна роля, като се стараят да предотвратят нарушаването на екологичния баланс в природата, в следствие на неразумното унищожаване на растителния и животински светове.

 

СТИХ 29: ХРАНАТА ЗА ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ

…всяка трева, която произвежда семена...

Вс-вишният е дал на човек право да употребява в храната си не само зелените треви. Защото тревата е храна преди всичко за животните. След грехопадението на първите хора, Вс-вишният казал на човек (Бирейшит, гл.3, ст. 18): И ще израснат тръни и репеи [от земята] за тебе и ти ще ядеш полски треви. Опечалил се човек: значи, сега аз и моето магаре ще ядем от една ясла? Главната храна на човек, от момента на неговото сътворяване, са били семената – той е можел да се храни с житни и бобови растения, които израснали в такива количества, че са били достатъчни за препитанието им и за засяването им на полето. Употребата от човек на плодовете, които растат на дърветата за храна спомага техните семена (които сами по себе си не са били годни за храна) да стигнат до земята, за да израстат нови дървета.

Забележителното е, че строежът на зъбите на човек, е подобен на строежа на зъбите на тревопасните животни, а не на месоядните. Защото първоначално месото не е било предназначено за храна на хората.

 

СТИХ 30: ПРЕПИТАНИЕТО ЗА ЖИВОТНИТЕ

За всичко живо по земята, и всички небесни птици, и всичко, което пълзи по земята, и в което има жива душа, - всяка зелена трева ще е храна. И така станало.

Както вече казахме, плодовете, които растат на дърветата са храна преди всичко за човек, защото той умеел да ги събира. Храната за животните е била тревата, която растяла на земята и била достъпна за тях. Сред коментаторите съществува мнението, че докато след потопа Вс-вишният разрешава на човек да яде месо, всички животни (включително и тези, които в последствие стават месоядни) са се хранили само с трева. При тази си теза те се позовават на пророчеството на Йешаяу, че в бъдещето, когато света се върне към своето първоначално състояние преди грехопадението, „и лъвът като домашните животни ще яде сено”. Обаче, Рамбам, разбира думите на пророка, само като алегория, чийто смисъл се свежда до това, че народите, които са били непримирими врагове на Исраел, ще заживеят с нас в мир и добросъседство.

 

СТИХ 31: ЗАВЪРШВАНЕТО НА ТВОРЕНИЕТО И ПЪРВИЧНОСТТА НА НЕГОВАТА ДУХОВНА СЪСТАВНА

И видял Вс-вишният, че всичко което Той създал, било много добро. И било вечер и било утро: ден шести.

Този стих ни учи, че можем да видим съвършенството на Б-жественото Творение само ако обхванем с погледа си цялото Творение. Гледайки само на една или друга негова част, човек може да направи грешни изводи и да помисли: къде е това съвършенство? Къде е тя - самата милост на Вс-вишния?

Ето какво пише за това великият еврейски религиозен мислител и поет раби Йеуда аЛеви в своята книга «Кузари» (Хазари) (част 3, гл. 11): „Защото разумът не може да съзре това в малката част, а само гледайки цялото, ще види хармонията, която цари в света. И ако ти дойде мисъл, че светът е устроен несправедливо, защото заекът става жертва на хищния звяр, а мухата на паяка, спри се и помисли и кажи на себе си: как е възможно да се отнесе към Творението понятието несправедливост, ако Творецът му е мъдър и праведен и не се нуждае от несправедливи действия? Та нали това, че в природата има животни-хищници и животни-жертви не би могло да бъде случайно, защото ако е така, бих могъл да кажа и за Самия Творец и за неговата безгранична мъдрост, че са чиста случайност! Но аз виждам, как праведно Творецът управлява Мирозданието: Той е дал на лъва мощта на ловец, силни зъби и нокти; на паяка е дал способността да плете мрежи за лов, без да се обучава за това... И ще кажа за всичко, което се случва в този свят, че всичко това е мъдрост, но не винаги ние можем да я постигнем. Но винаги признавам правотата на Този, когото наричат Справедлив в действията си”.

И действително ние знаем, че хищните видове животни фактически спасяват вида, който е обект на техния лов. Техните жертви най-често стават остарелите или болни животни и с това самите хищниците обезпечават оцеляването само на най-добрите, здравите индивиди.

Така също те предотвратяват неконтролираното размножаване на един или друг вид, което може да доведе до недостиг на храна и измиране на цялата популация.

Така, че и самото явление смърт също в известен смисъл е благо.

…много добро…

Мидрашът казва, че думата „много” сочи плътското, животинско начало в човек. Защото, ако в човек нямаше природни инстинкти, той никога не би изпитвал влечение към жената и не би създал семейство – той нямаше да има стимул.

За разлика от всички предишни Дни на Творението, шестият ден се споменава в Тора с пълен член. Мъдреците казват, че това е намек за ден 6-ти на месеца Сиван – празника Шавуот. На този ден Вс-вишният дарил Тора на народа на Исраел и народа на Исраел я приема, което е било началното условие за съществуването на цялото Творение. И още в буквата хей (петата буква в еврейската азбука, имаща числено значение 5 и образуваща пълния член) се съдържа намек за 5-те книги на Тора. Действително, Танахът, еврейското Свещено Писание, се е разпространил по целия свят и навярно няма нито един език, на който той да не е преведен. И много хора, децата на различните народи са се учили от тези книги на вяра в Твореца, на доброта и любов към ближния. Обещано ни е, че в бъдещето цялото човечество ще се обедини в един порив, за да изпълни Волята на Вс-вишния, както е казал пророка Цфания (гл. 3, ст. 9):

А цар Давид, най-великия от поетите така е възпял чудесата на Б-жественото творение (Псалм 104):