Та Берейшит с коментари (за бней-ноах)
ГЛАВА 2. СТИХ 1: ШАБАТЪТ, КАTO
Изтегляне 0.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СТИХ 2: СМИСЪЛЪТ НА ШАБАТ
- Раби Елияу бен Шломо Залман
- Иеуда Лива Бен Бецалел
- Раби Акива бен Йосеф (около 50-135 от н. е.)
- Раби Шимон бен Лакиш (Рейш Лакиш) – един от първите амораи (мъдреци по Гимара).
- Раби Шимшон-Рафаел Хирш (1808-1888)
- Тифилин (в нееврейската литература често се нарича „филактерия”)
| ГЛАВА 2.
СТИХ 1: ШАБАТЪТ, КАTO ОКОНЧАТЕЛНО ЗАВЪРШВАНЕ НА ТВОРЕНИЕТО И завършени били небесата и земята, и цялото им войнство. Думата вайехулу – «завършени» – в арамейския превод Таргума, на Онкелос е преведена като «доведено до съвършенство». Шабатът придава на Творението окончателна цялостност. В света е ставало всичко – но никога не имало покой. Покой в дадения случай не означава просто прекратяване на работата или някакви съзидателни действия. Относно заповедта за Шабат, Тора казва: И ще пазят синовете на Исраел Шабата – за да направят Шабата вечен завет. Шабатът трябва да се изпълни с високо духовно съдържание. Покоят през Шабата е крайната и висша степен на предшестваща съзиданието. Барух бен Нерия, ученик на пророка Ирмияу и наставник Езра, основателя на Втория Храм, казвал в своята молитва: „Изстрадах своите трудове, но покой не намерих...” В материалния свят съществуват шест съставни части, седмата е Шабат – тя е въплъщение на цялата духовна първооснова на Творението. Самото число „седем” сочи към висшата хармония, подобно на седемте цветове на дъгата и седемте тона в музиката. В понятието Шабат има два аспекта: собствено еврейския и универсалния, които се отнасят към цялото човечество. Поради това преди настъпване на Шабат се запалват две свещи, които символизират волята на Вс-вишният относно седмия ден: Пази и Помни. И мъдреците казали: заповедта да пазим Шабат, т.е. да се въздържаме от забранената в този ден от Тора работа, е дадена от Него на народа на Исраел. А заповедта да се помни, т.е. да се възприема Шабата като напомняне за Сътворението на Света, се отнася към всички хора в еднаква степен. В това е универсалния смисъл, заложен в идеята за Шабата. Често цитираният от нас рав Ш. Р. Хирш пише: с какво Шабатът свидетелства за това, че през шестте предходни дни е бил сътворен целия свят – та нали в този същия Шабат не е било сътворено нищо? И отговаря, че първият Шабат без съмнение е свидетелство за Б-жественото Сътворение на Света за шест Дни. Ако светът беше се появил „сам по себе си”, то законите на природата, които властват в него, би трябвало периодически кардинално да се променят – както картите в произволно разбъркана колода. Но като се има в предвид, че законите на природата не се променят от времето на първия Шабат, получаваме доказателството за Б-жествената природа на Мирозданието и истинността на Тора.
В коментара на предишния стих, вече казахме, че всички закони на мирозданието са били един път за винаги установени в шестият Ден на Творението и това ни учи, че първият Шабат е знак за завършване на Сътворяването на Света. Освен това разказахме за смисъла на числото „седем”, което ни посочва съвършенството и хармонията. Думата „работа”, казана в тези стихове и приложена за Творението в оригнал е – мелаха. В иврит има още една дума, която може да се преведе на руски език, като „работа” – авода. Но думата авода предполага преди всичко, някакви действия, чието главно свойство се състои в това, те да отнемат време и сили на човека. Докато смисълът на думата мелаха, преди всичко предполага резултати от съзидателно действие, в следствие, на което се появява нов предмет. Поради това забраната за евреите да работят в Шабата, касае всичко това, което се нарича мелаха, т.е забранено е да преднамерено да се приготвя нещо ново: да се готви храна, да се пише, да се правят предмети за ползване. Но забраните през Шабат не се отнасят до това, което се нарича авода – обикновенно трудоемко действие. Затова през Шабат е разрешено, например, да се приготвя маса за много гости, дори това да отнема много време и усилия – тъй като с това ние нищо не произвеждаме. А понятието Шабат означава прекратяване на съзидателната дейност.
Мъдреците казват, че благославянето на Седмия Ден – Шабат – е било необходимо, за да може в бъдеще синовете на Исраел да запазят святостта му. След Изхода от Египет, евреите живели в пустинята. През всичките години на тяхното странстване, Вс-вишният им изпращал ман (манна – небесен хляб), с който те се хранили, без да правят усилия за добиване и приготвяне на храна. Благословението на Седмия Ден, за който се говори в нашия стих се проявява в това, че всеки шести ден на седмицата, ман е падал двойно повече, за да обезпечи за всеки храна през Шабата. Това е трябвало да покаже, че отказа от всякакво действие в седмия, осветения ден от Вс-вишния, няма да ни причини материални загуби. И го осветил... – съблюдаващият Шабат е длъжен в този ден не само да се въздържа от забранени видове работа. Шабатът е истински празничен ден, пълен с наслаждения и обилни вкусни трапези. Защото силата на святостта на Седмия Ден е такава, че физическите удоволствия през този ден, не само не понижават духовното ниво на човек, а точно обратното – правят това наслаждение истинско духовно. Защото в [този ден]Той е прекратил всяка Своя работа, която Той сътворил, за съзидание. Покоят и отдиха от ежедневната суета дават сили на човек, за следващата седмица, а неговата святост – носи Б-жествено благословение във всички дела, с които той се занимава през седмицата. Идеята за Шабата ни учи, че Б-жественото Творение е завършено, но върху човек е легнала дадената му от Твореца мисия, да умножава знанията и уменията си, за да усъвършенства Неговото Творение. От пшеницата смилат брашно и изпичат хляб; от платовете правят дрехи; от камъните – леят метали... Раби Ш. Р. Хирш писал: думите ... прекратил Той цялата Своя работа – казани за сътворяването на света от Вс-вишния; за съзидание – това се отнася за нас, защото на нас хората лежи задачата да правим историята. [1] Според общоприетият в йеудаизма възглед, Моше е получил на планината Синай не само Писмената Тора, но и Устната. Ето, какво пише по този повод Рамбам (р. Моше б. Маймон, 1135-1204) в предисловието към алахическия кодекс „Мишна Тора”: „Всички заповеди, които са били дадени на Моше на планината Синай са били дадени с обяснение. Затова е казано: „[Издигни се при Мен на планината...] и Аз ще ти дам каменните скрижали, и Тора, и Заповедта” („Шмот, 24:12). „Тора” [в този стих] – това е Писмената Тора, а „Заповедта” – е нейното обяснение... и то се нарича Устна Тора...” Какъв смисъл има в това да има Устна Тора заедно с Писмената? Съгласно Рамбам, Устната Тора е обяснение на Писмената. Необходимостта е обусловена от това, че Тора не е абстрактно учение, а указание, което трябва да определи живота на избрания народ през всичките му поколения. При добър разчет може да се установи, че Устната Тора е призвана да установява съответствие между Писмената Тора и постоянно изменящата се действителност. Точно Устната Тора детайлизира предписания и забрани, разработва закони в ежедневния живот, намира способи за репрезентации на идеите, заложени в Писмената Тора. Устната Тора, както вече отбелязахме е била забранена за записване. В светлината на посочената по-горе роля на Устната Тора – корелацията между Писмената Тора и изменящата се реалност – не е трудно, да се разбере смисълът на тази забрана: за разлика от фиксирания текст, устната мъдрост притежава достатъчна гъвкавост, за да съответства на трансформиращата се действителност. И въпреки дълбокия смисъл на забраната за записване на Устната Тора, тя е била нарушена в края на епохата танаим (мъдреците на Мишна, (нач. от III в. до н. е. – до нач. на II в. от н. е.). Раби Йеуда а-Наси (умрял през 222 год.), основавайки се, че забраната може да бъде нарушена пред лицето на опасността Тора да бъде забравена, е съставил кодекс на Устната Тора позовавайки се на изказвания на мъдреците от предишните поколения и наречен „Мишна”. От този момент ние можем да говорим за такова парадоксално явление, като литература на Устната Тора. Тя се именува също и като талмудическа или равинска. [2] Раби Моше Софер (известен покрай името на своята книга алахически респонс «Хатам Софер» – „подпис с писец”; 1762, Франкфурт-на-Майн – 1839, Преcбург, днес града се казва Братислава) – един от идеолозите на съвременният ортодоксален йудаизъм, лидер на унгарското еврейството, виден равин и алахически авторитет. [3] Коен (коен), мн. ч. коаним – потомци на Аарон, родният брат на Моше, които са били потомствени служител в Първия и Втория йерусалимски Храмове [4] Меири, раби Менахем бен Шломо (1243 или 1249 – 1316, Перпинян, Прованс), един от крупните коментатори на Талмуда „Бет аБхира” („Домът на избраният”) над който работи от 1287 год. до 1300 год. [5] Действително, структурно Тора има голяма прилика с разклонено дърво. Ако вземем в ръцете си книгите на Танаха, Талмуда и други подобни книги, представляващи основата на еврейското вероучение, ще видим на техните страници, покрай основния текст множество предишни коментари и добавяния, напечатани с по-малък шрифт или курсив. С течение на времето на самите тези коментари се пишат нови коментари, като млади кълнове появяващи се върху древния ствол. Например, на книгата на Рамбам (Маймонид) „Мишне Тора” съществуват стотици коментари. А медицинските трактати, които е писал Рамбам, за разлика от талмудическите изследвания са останали в своя първоначален вид и никакви коментари не са писани по тях. Така е и Хумашът (Петокнижието на Мойсей): повечето от изданията са съпроводени с таргум (паралелен превод-коментар на арамейски език) от Онкелос. По-долу от текста са се намирали коментарите на Раши, а под тях – сборник от коментарите вече на Раши наречен „Сифтей Хахамим” („Устата на Мъдрите”). Мишна е записана от мъдреците, чак в края на епохата на II-рия Храми е била придружена с Гимара – по-късната част на Талмуда, която пространно обсъжда положенията в Мишна. От едната страна на талмудическия текст са били поставени коментарите на Раши, а от другата – т. н. Тосафот (Добавка), коментари на мъдреците от поколенията след Раши. В края на всеки трактат се поставяли Мааршал, Маарша и Маарам – по-късните коментари, които са обяснявали Раши и Тосафот. И така на практика във всяка еврейска книга от поколенията са добавяни и продължават да се добавят коментари добавящи нова светлина върху думите на Тора и Талмуда, защото Тора е жив организъм, Дървото на Живота и източник на Б-жествена Мъдрост. [6] Раби Елияу бен Шломо Залман (известен като Виленски Гаон, 1720, от Селец, Брестското воеводство в Полша, днес Брестка област, Беларус, – 1797, Вилно, днес Вилнюс, Литва), той е бил талмудист, равин, един от великите духовни авторитети на ортодоксалното еврейството. Със своето учение и начин на живот р. Елияу бен Шломо Залман формира начина на живот и мислене на литовско-белоруското еврейство. Практически няма въпрос, който да касае йудаизма, на който Елияу бен Шломо Залман да не е отговорил в трудовете си, бележки или коментари, които са представлявали понякога цели книги. На него се приписва авторството на повече от 70 съчинения, от които повече от 50 са били издадени посмъртно в това число коментарите на Танах, Талмуда, книгите Шулхан Арух и Зоар. Освен това той е изучавал и светски дисциплини, като астрономия, геометрия и алгебра. [7] Иеуда Лива Бен Бецалел (известен като מַהֲרַ”ל, Маарал от Прага) (1512, Познан— 1609, Прага)— крупен равин и алахически авторитет, мислител и учен през XVI век. Притежавал обширни познания не само в равинската литература, но и в много светски науки особено в математиката. Общувал е с знаменитият астроном Тихо Брахе. Маарал е бил широко известен благодарение на своите трудове, като супер коментарите и коментарите на Раши на Тора, а така също и на коментарите на талмудическата агада, трудовете му по етика, философия и Кабала. Най-известния му труд е „Нетивот олам” („Пътеките на света”), който е оказал голямо влияние върху бъдещето развитие на еврейската етическа мисъл. [8] Раби Акива бен Йосеф (около 50-135 от н. е.)– известен мъдрец от епохата на Мишна, един от великите законоучители и основоположник на равинистичния йудаизъм, който е систематизирал Алаха. Беден с незнатен произход, Акива е потомък на езически род, преминал към йудаизма. До 40 – та си година е бил неграмотен и по време на падането на Йерусалим (през 70 година на н.е.) е бил пастир при богатия йерусалимския земеделец Калба-Савуа. Дъщерята на господаря му се влюбва в него, но нейното условие за брак е било Акива да отиде да се учи в йешива. За годините на обучението си достига висша степен в талмудическа начетеност и при него са се учили хиляди ученици. В последствие раби Акива става глава на академията в Лод, а накрая на живота си в Бней-Брак, централната част на Земята на Израил. Броя на учениците му стига 24000. Раби Акива първи прави опит за съставяне на сборника от закони Мишна и по негова програма, но окончателната редакция на този сборник в последствие е бил направен от рав Йеуда аНаси.
По-късно р. Йоханан и Рейш Лакиш заедно ръководят йешивата. Обикновено, когато р. Йоханан обяснявал някое положение от Тора, Рейш Лакиш започвал да задава многобройни въпроси. Започвала се дискусия в резултат, на която страните стигали до взаимно приемливо решение. Р. Йоханан така свикнал с въпросите на Рейш Лакиш, че без тях му било трудно да учи Тора. Дългите години на съвместно учене сближило мъдреците. Но, когато остарели между тях избухнали разногласия и те се отдалечават един от друг.. Независимо от това вестта за смърта на Рейш Лакиш причинила на рав Йоханан жестоки страдания. Учениците му безуспешно са се опитвали да утешат своя учител, скоро и той също умира. Това станало през 4039 (279) година. [10] Амалек — име на народ, който е станал свидетел на невероятните чудеса, които са се случили по време на Изхода от Египет и въпреки това имал дързостта да започне война срещу тях. В йудаизма с понятието „амалек” се обозначава субстанцията на абсолютното зло. Независимо от пълното разбиране на величието на Твореца, Амалек действат преднамерено и безсмислено против Неговото желание. Казано е (Шмот, 17:16): «И казал: „защото ръката на Вс-вишния е на Престола; войната на Вс-всевишния е срещу Амалек през всичките поколения”. В наши дни войната против Амалек не се води във физически план, а на духовно ниво. [11] В книгата «Зоар» така са наречени десетте свойства, в които специално се е обличал Творецът, за да може да проявява себе си спрямо създанията; всеки от Сиферот има своето име, което сочи към едно или друго проявление на Вс-вишния в света. Например, Хесед – „милосърдие”, което посочва някакво разширяване, разпространение; Гвура – „мощ” – проявява себе си, като ограничение; Тиферет – внася необходимия баланс между тези две начала, благодарение на което Гвура става, като „съсъд” за Хесед, с което ограничава разпространението, на каквото и да било в необходимите рамки, както това става в съда, който ограничава в себе толкова вода, колкото е необходима на човек, за да се напои и т.п. Сиферот могат да се дефинират като своего рода канали, чрез които Б-жествената енергия постъпва в света в необходимите пропорции и хармония. Разбира се, тук не става дума за материални същности. [12] Раби Шимшон-Рафаел Хирш (1808-1888) – равин, просветител, учен и педагог, последовател на принципа за съчетаване на абсолютната вярност на заповедите на Тора с активното участие в живота на обществото, борил се против асимилационните тенденции в немското еврейство и модернистичните опити на реформистите. Неговите идеи оказва голямо влияние върху евреите от Западна Европа. [13] Тифилин (в нееврейската литература често се нарича „филактерия”)— две малки кожени кутийки изработени и боядисани с черна боя от кашерни животни, в които са записани и зашити на пергамент определени откъси от Тора. С помощта на прекарани през основата на тези кутийки черни кожени ремъчета, тифилинът се поставят и закрепват, едната върху голата лява ръка („срещу сърцето” – върху бицепса и малко завъртяна към тялото), втората над линията на косата между очите. Тифилинът има формата на куб и е боядисан в черен цвят. Вътре във всяка кутийка има 4 откъси от Тора, които се цитират в момента на поставяне на тифилина. Тифилинът се надява само върху възрастни (над 13 години) мъже-евреи по време на утрешната молитва всеки ден, освен Шабат и всички празнични дни. [14] Негов внук – известен равин от нашата съвременност, един от най-крупните алахически авторитети на Исраел, рав Йосеф Шалом Елияшив (р. 1910-2012г.) [15] Възможно е, тук да се позовават на казаното в Теилим (Псалм 90, единственият от псалмите, автор на който е Моше, стих 4): Защото хилядите години в Твоите очи, са като вчерашния ден…”. Така мъдреците ни казват, че в някакъв смисъл 1000-та години в очите на Вс-вишния са като едно денонощие за човека. Това е трудно за разбиране, отчитайки, че Творецът се намира извън човешките времеви категории. Но може да се предположи, че в поколенията до Световния Потоп, денонощията са се сравнявали с времеви отрязъци, които следващите поколения са възприемали като хиляда години. [16] Абревиатура: Морейну аРав Шломо Лурия. Родил се е през 1510 година. Автор е на труда с името “Ям шел Шломо”, коментари на няколко трактата на Талмуда, а така също и коментар на “Шулхан Арух”. Умрял през 1573 год. [17] Под „влечуги” Тора подразбира не само тези, които са такива в съответствие с приетото в днешната наука класификация, но така също и насекомите, малките млекопитаещи наподобяващи гризачите, змиите и всички малки същества, които се придвижват по земята пълзейки или на къси крака. [18] Думите иш и ишша означават „мъж” и „жена”, употребявани само за хората. Докато думите захар и некева могат да означават също самец и самка при животните, а също и граматически род. [19] Превод – (c) Меир Левинов (www.machanaim.org) Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 0.85 Mb. Сподели с приятели:
|