„тайната история на човешката цивилизация”
Раждането на австралопитека
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Раждането на австралопитекаПрез 1924 г. Джоузефин Салмънс забелязала един фосилен череп на павиан, който украсявал камината в дома на един неин приятел. Салмънс, която по това време била студентка по анатомия в университета на Витватерсранд в Йоханесбург, Южна Африка, взела черепа и го занесла на своя проф. - д-р Реймънд А. Дарт, Въпросният череп от павиан произхождал от една кариера за варовик при Бъкстън, близо до малък град на име Таунг. Той се намирал на около 200 мили (322 km) югозападно от Йоханесбург. Дарт помолил един свой приятел - геологът д-р Р. Б. Йънг - да посети кариерата и да провери дали не може да се намери още нещо. Йънг събрал няколко буци, съдържащи фосили, и ги изпратил на Дарт. Двете каси с фосили пристигнали в дома на Дарт точно в деня, когато там трябвало да се проведе сватбата на негов приятел. Съпругата на Дарт го помолила да не се занимава с фосилите, преди да е свършило празненството, но той отворил касите. Във втория сандък, той видял нещо, което го озадачило: „Сред останалите материали открих на практика цяла отливка от вътрешността на череп. Мозъчната кухина беше с размерите на тази на голяма горила." След това Дарт намерил още едно парче скала, което явно съдържало лицевите кости. След като гостите си тръгнали, Дарт се заел с трудната задача да освободи костите от материковата скала. Тъй като не разполагал с подходящите инструменти, той използвал куките за плетене на жена си и с тях започнал внимателно да дълбае камъка. „Това, което започна да се оформя - пише той, - беше лицето на бебе-дете с пълен набор млечни зъби и с едва показали се постоянни молари (кътни-ци). Съмнявам се, че някой родител някога е бил по-горд с детето си, отколкото бях аз на тази Коледа с Таунгското си бебе." След като освободил костите, Дарт реконструирал черепа (фиг. 12.4). Той характеризирал мозъка на бебето от Таунг като неочаквано голям — около 500 cm3. Средния мозъчен обем на голяма възрастна мъжка горила е едва около 600 cm3. Дарт отбелязал и липсата на надочен вал и наличието на определени човекоподобни белези в зъбите. О свен това Дарт забелязал и още нещо - foramen magnum (отворът над гръбначния стълб) бил разположен по към средата на основата на черепа, както е при хората, а не по-назад, както е при чове-коподобните маймуни. Според Дарт това означавало, че създанието е ходело изправено. Това автоматично го правело човешки предшес твеник. Той изпратил съобщение до престижното британско списанш „Нейчър". „Образецът - заявил Дарт - е от голяма важност, защото илюстрира съществуването на изчезнал вид човекоподобни маймуни, който е междинен между хората и сега съществуващите ант-ропоиди." По съпътстващата фауна, той определил възрастта му на около 1 млн. години. Дарт кръстил бебето от ТаунгAustralopithecus africanus - „Южната маймуна от Африка". Според него австрало-питекът бил общ предшественик на всички останали хоминиди. В Англия сър Артър Кейт и сър Артър Смит Удуърд се отнесли към съобщението на Дарт с изключителна предпазливост. Кейт бил склонен да отнесе австралопитека към шимпанзетата и горилите. Графтън Елиът Смит бил още по-критично настроен. През май 1925 г. той изнесъл лекция пред Юнивърсити Колидж, в която заявил следното: „За нещастие Дарт не е имал достъп до черепи на малки шимпанзета, горили и орангутани, които да са на стадий на развитие, отговарящ на този на черепа от Таунг. Ако той е разполагал с такива материали, то е щял да установи, че всички характерни черти, които той изтъква като доказателство за близост с човека - положението и уравновесеността на главата, формата на челюстта и много детайли по носа, лицето и черепа, - се срещат при горилите и шимпанзетата в ранна детска възраст." Критиките на Графтън Елиът Смит остават валидни и до днес. Както ще видим, въпреки възвисяването на австралопитека до положението на човешки предтеча, все още има учени, които са настроени скептично. Дарт бил смаян от хладното посрещане от страна на представителите на британската наука. В продължение на много години той запазил мълчание и престанал да търси фосили. През 30-те години на XX в. британските изследователи, предвождани от сър Артър Кийт, продължили да отстояват негативната си позиция спрямо австралопитека на Дарт. В сметките на Кейт влизал и човекът от Пил-тдаун, чиято възраст била близка до тази на бебето от Таунг. Неговият череп приличал на този на Homo sapiens. Този факт явно говорел срещу включването на австралопитека с маймунския му череп в родословието на човека. След като Дарт се оттеглил от сцената битката в защита на австралопитека като човешки предшественик била подета от един негов приятел — д-р Робърт Брум. Той проявявал изключителен интерес към откритието на Дарт още от самото начало. Малко след появата на бебето от Таунг, Брум връхлетял в лабораторията на Дарт. По-късно Дарт ще напише следното: „Той се отправи към масата, на която стоеше черепът, и падна на колене - „в благоговение пред нашия предтеча", - както сам се изрази." И все пак, за да коленичи в благоговение, британската наука изисквала находка на възрастен Australopithecus. В началото на 1936 г. Брум се заклел да го открие. На 17 август 1936 г. Г. У. Барлоу - надзирател на варовиковата кариера Щеркфонтайн - дал на Брум черепна отливка от възрастен австралопитек. По-късно, Брум отишъл на мястото, където била направена находката, и открил няколко фрагмента от самия череп. От тях, той реконструирал целия череп, като нарекъл собственика му Plesianthropus transvaalensis. Смята се, че възрастта на пластовете, в които били открити фосилите, е между 2,2 и 3 млн. години. Последвали още открития, сред които имало и долна част от бедрена кост (ТМ 1513). През 1946 г. Брум и Г. У. X. Шепърс я описали като повече или по-малко човешка. У. Е. Льо Гро Кларк, който в началото се отнесъл скептично към това описание, по-късно признал, че бедрената кост „показва сходство с тази на Homo, което е толкова голямо, че е на практика е равностойно на идентичност". През 1981 г. Кристин Тардийо още веднъж потвърдила тази оценка, като заявила, че основните диагностични белези на бедрената кост от Щеркфонтайн са „характерни за модерния човек". Тъй като тя била намерена отделно, не е ясно дали трябва да се отнесе към някакъв австралопитек. Не е изключено следователно тя да е принадлежала на по-развит хоминид. Възможно е той да е приличал от анатомична гледна точка на съвременните хора. На 8 юни 1938 г. Барлоу дал на Брум фрагмент от горна челюст и небце, на който имало един-единствен молар (кътник). Когато Брум попитал за произхода, Барлоу се измъкнал, без да даде отговор. Няколко дена по-късно, Брум отново се появил и настоял Барлоу да му разкрие източника на фосила. Барлоу му казал, че го е получил от Гърт Тербланш - местен ученик. Брум с срещнал с Гърт, взел от него още няколко зъба и двамата се отправили към намиращата се наблизо ферма Кромдрай, където момчето ги било намерило. Когато стигнали, Брум успял да открие няколко фрагмента от череп. Когато направил частична реконструкция, той установил, че черепът се различава от този на австралопитека от Щеркфонтайн. Имал по-масивна челюст и по-големи зъби. Брум кръстил новооткрития представител на австрало-питеците Paranthropus robustus. Понастоящем се смята, че находището при Кромдрай е на възраст между 1 и 1,2 млн. години. На това място Брум намерил и фрагменти от раменна кост и от лакътна кост. Макар и да ги отнесъл към робустния австралопитек, когото кръстил Paranthropus, той отбелязал следното: „Ако бяха открити изолирани, най-вероятно всеки анатом в света щеше да ги определи като несъмнено човешки." През 1972 г. X. М. Макхенри направил анализ на раменната кост ТМ 1517 и я поставил в „човешките граници". В същото изследване раменната кост на робустен австралопитек от Кооби Фора в Кения попада извън тези граници. Следователно, възможно е фосилът ТМ 1517 да е принадлежал на нещо друго, а не на робустен австралопитек. Не е изключено откритите при Кромдрай раменна и лакътна кости - подобно на бедрената от Щеркфонтайн - да са от по-развити хоминиди, които да са приличали като анатомия на съвременните хора. Втората световна война прекъснала проучванията, които Брум извършвал в Южна Африка. След краяй, Робърт Брум и Дж. Т. Робинсън открили при Сварткранс фосили от робустен австралопитек, когото нарекли Paranthropus crassidens („голямозъб получо-век"). Това създание имало големи и здрави зъби и костен гребен на върха на черепа си. Гребенът служел за захващане на силните дъв-кателни мускули. Също в пещерата Сварткранс, Брум и Робинсън намерили и челюст от друг вид хоминид. Тя била по-малка и по-човекоподобна от тази на Paranthropus crassidens и двамата изследователи я приписали на нов хоминид, когото нарекли Telanthropus capensis. Сега се смята, че пласт 1 при Сварткранс, където били намерени всички кости от Paranthropus, е на възраст между 1,2 и 1,4 млн. години. Пласт 2, където била намерена долната челюст от Telanthropus - с обозначение SK 15 - е на между 300 000 и 500 000 години. През 1961 г. Робинсън прекласифицирал челюстта от Сварткранс към Homo erectus. Отново при Сварткранс, Брум и Робинсън намерили още една човекоподобна долна челюст. Фрагментарният фосил (SK 45) произхождал от основния пласт, където са открити костите от Paranthropus. През 1952 г. двамата изследователи заявяват следното: „Формата й е по-близка до тази на съвременния Homo, отколкото до челюстта от Telanthropus." По-късно, Робинсън отнесъл SK 45 към Telanthropus, a после и към Homo erectus. Имаме някои основания (без да са неоспорими) обаче да вземем предвид и други възможни характеристики. В следвоенните години Брум открил при Щеркфонтайн и още един череп от австралопитек (St 5) (фиг. 12.5). По-късно на същото място намерил и други останки от възрастен женски индивид, сред които имало части от таз, гръбначен стълб и крака. Според Брум тяхната морфология, както и някои характеристики на черепите от Щеркфонтайн, свидетелствали, че австралопитеците са имали изправен вървеж. През 1925 г. Реймънд Дарт проучвал една пещерна галерия при Макапансгат в Южна Африка. Тъй като забелязал наличието на обгорели кости, той заключил, че това са следи от хоминиди, които са използвали огън. През 1945 г. Филип В. Тобайъс, който по това време бил докторант на Дарт в университета на Витватерсранд, открил в пещерните наслаги при Макапансгат череп на изчезнал вид павиан. Той привлякъл вниманието на Дарт върху находката. През 1947 г. след повече от две десетилетия пауза самият Дарт се върнал към полева работа, за да търси кости от австралопитеци при Макапансгат. Там той открил парчета от черепи и други кости от австралопитеци, както и още следи от огън. Поради това Дарт нарекъл живялото там същество Australopithecus prometheus - на титана, който откраднал огъня от боговете. Днес това създание,-заедно с екземплярите от Таунг и Щеркфонтайн, е класифицирано като Australop ithecus africanus, който се различава от робустната разновидност от Кромдраай и Сварткранс. При Макапансгат, Дарт открил 42 черепа на павиани, при 27 от които челната кост била счупена. На други седем имало следи от удари по лявата част на челото. Опирайки се на тези данни, Дарт създал един доста мрачен портрет на Australopithecus prometheus - кръвожаден първобитен човек, който разбивал главите на павианите с примитивни костени сечива и печал месото им на огньове в пещерата Макапансгат. „Човешките предшественици - казва Дарт — се отличавали от човекоподобните маймуни по това, че били завършени убийци; това били хищни създания, които свирепо нападали набелязаните жертви, пребивали ги до смърт, след което разкъсвали смазаните тела, откъсвайки крайниците, утолявали ненаситната си жажда с топлата кръв и лакомо поглъщали все още потръпващата плът." Съвременните палеоантрополози създават една по-различна картина, като характеризират австралопитека като хранещо се с мърша създание, а не като ловец и откривател на огъня. Въпреки това, новите открития на Брум и Дарт убедили редица влиятелни учени - най-вече във Великобритания, - че австралопитекът не бил просто още един вид изчезнала човекоподобна маймуна, а истински човешки предшественик. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|