Споровете около Явайския и Пекинския човеци отдавна са стихнали, да не говорим за тези около човека от Кастенедоло и европейските еолити. А що се отнася до препиращите се учени - повечето от тях отдавна почиват в гробовете си, а костите им се колебаят между двете алтернативи - разложение или фосилизация. В наши дни единствено Африка - родината n&Australopithecus и Homo habilis -остава оспорвано бойно поле, на което учените се сражават в подкрепа на една или друга теория за човешката еволюция.
Скелетът на Рек
П
ървото значително африканско откритие се появило в началото на XX в. През 1913 г. професорът от Берлинския университет Ханс Рек провеждал проучвания в дефилето Олдувай в Танзания, тогава част от Германска Източна Африка. Един от африканските му работници се оглеждал за фоси-ли, когато видял края на
някаква кост да стърчи от земята. След като разчистил натрупаните на повърхността отпадъци, работникът видял части от напълно запазен човешки скелет, който бил вграден в скалата. Той извикал Рек, който наредил да се извади целия блок от твърдата седиментна скала, в който се намирал скелетът. Отделните кости, сред които имало и цял череп (фиг. 12.1), трябвало да бъдат освободени с помощта на чукове и длета. След това скелетът бил транспортиран до Берлин.
Според изследванията на Рек в Олдувай имало пет различни нива. Скелетът произхождал от горната част на пласт И, за който сега се смята, че е на 1,15 млн, години. На конкретното място, където работел Рек, по-горните нива (пластове III, IV и V) били унищожени от ерозията. Пласт II обаче бил покрит с останки от яркочервения пласт III и от пласт V (фиг. 12.2). Възможно е само 50 години по-рано тези два пласта още да са били на мястото си. Към тях трябва да се прибави и твърда, подобна на варовик калцитна кора. Очевидно ерозията е разрушила пласт IV преди отлагането на пласт V.
Осъзнавайки значението на своята находка, Рек внимателно разгледал възможността, човешкият скелет да е попаднал в пласт II в резултат от погребение. Ето част от неговите наблюдения: „Стената на гроба би трябвало да показва ясно различима граница - линия в профила, която да го отделя от ненарушената скала. Запълването на гроба би трябвало да демонстрира ненормалната структура и хетерогенния характер на изкопани и наново насипани материали; сред тях би трябвало да има и парчета от калцитната кора, които да са лесно различими. Въпреки изключително внимателните проучвания, които направихме, не успяхме да установим нито един от тези белези. Напротив - скалата непосредствено около скелета не се различаваше от тази наоколо нито по цвят, нито по твърдост, дебелина на пластовете, структура или подреждане."
Луис Лики проучил намерения от Рек скелет в Берлин, но го определил като по-късен от това, което самият Рек казал. Двамата посетили мястото, където било направено откритието. Там Лики се убедил в това, че Рек имал право да определи съвременния от анатомична гледна точка човешки скелет като синхронен на пласт II.
През февруари 1932 г. двама зоолози - К, Фостър Купър от Кеймбридж и Д. М. С. Уотсън от Лондонския университет - заявили, че пълната запазеност на открития от Рек скелет показвала, че става дума за късно погребение.
Лики се съгласил с Купър и Уотсън по въпроса, че скелетът е попаднал в Пласт II в резултат на погребение, но че това погребение е станало по времето, когато пластът се е формирал.
В едно писмо до списание „Нейчър", Лики заявил, че преди не повече от 50 години червеникаво-жълтата горна част на пласт II все още е щяла да бъде покрита от ненарушените яркочервени наслаги на пласт III. При това положение, ако скелетът е бил погребан след окончателното оформяне на пласт II, то в пълнежа на гроба е трябвало да се забелязва смесване на яркочервените и червеникаво-жълти-те седименти. „Имах късмета лично да се запозная със скелета в Мюнхен, докато той все още се намираше в оригиналния скален блок - пише Лики - и не можах да забележа никакви следи от такова смесване или някакво друго нарушение."
Въпреки това Купър и Уотсън не останали доволни. През юни 1932 г. те също изпратили до „Нейчър" писмо, в което казвали, че било възможно червените камъчета от пласт III да са загубили оцветяването си. Това можело да обясни защо Рек и Лики не са ги забелязали в структурата на скалата около скелета. А. Т. Хопуд обаче оспорил това твърдение. Той отбелязал, че горната част на пласт II, в която бил открит скелетът, също била червеникава, и заявил следното: „Червеникавият цвят на материковата скала е довод срещу теорията, че включенията от пласт III са се обезцветили."
Изглеждало, че въпреки атаките на Купър и Уотсън, Рек и Лики ще удържат на своето. През август 1932 г. обаче един геолог от Импириъл Колидж в Англия - П. Г. X. Бозуъл - публикувал на страниците на „Нейчър" един объркващ текст.
Проф. Т. Молисън бил изпратил на Бозуъл от Мюнхен проба от нещо, за което казал, че е материковата скала от около скелета на Рек. Трябва да отбележим, че Молисън не бил напълно неутрална страна. Още през 1929 г. той заявил, че скелетът е на туземец от племето масаи, погребан в не чак толкова далечното минало.
Бозуъл заявил, че в изпратената му от Молисън проба имало „(а) яркочервени зърна с размер на грахово зърно, точно като тези от пласт 3 и (б) парчета конкреционен варовик, неразличим от този в пласт 5". Бозуъл заключил, че това доказва факта, че скелетът е бил погребан след образуването на пласт V, който съдържал и слоеве от подобни варовици.
Присъствието на яркочервени камъчета от пласт III и парчета варовик от пласт V в изпратената от Молисън проба определено изисква някакво обяснение. Както Рек, така и Лики внимателно били изследвали материковата скала в различни моменти в течение на период от 20 години. При това те не съобщили нито за примеси от пласт III, нито за такива от варовикови конкреции. Нещо повече -те търсели точно такива примеси. В този смисъл внезапната поява на червени камъчета и на парчета варовик е твърде забележителна. Може да се предположи, че поне един от участниците в откритието и в последвалата полемика е виновен или в изключително небрежни наблюдения, или в измама.
Споровете около възрастта на скелета на Рек допълнително се усложнили, когато Лики донесъл нови проби от скалите при Олду-вай. Бозуъл и Дж. Д. Соломон ги изследвали в Имперския колеж за науки и технологии. Резултатите били обнародвани в едно писмо до списание „Найчър" - в броя от 18 март 1933 г., - което било подписано и от Лики, Рек и Хопуд.
Писмото съдържало следното изключително интригуващо заявление: „Пробите от пласт II, събрани точно на „обекта с човека" - на същата дълбочина и в непосредствено съседство до мястото, където бил открит скелетът - се състоят от съвсем типични за този пласт материали й категорично се различават от пробите от материковата скала около скелета, които бяха предоставени от проф. Молисън от Мюнхен." Това предполага, че пробите, които проф. Молисън бил изпратил на Бозуъл, може и да не са били представителни за материалите от непосредственото местонахождение на скелета.
В резултат от новите наблюдения върху пробите от материковата скала обаче Рек и Лики очевидно стигнали до заключението, че пробите от скалата около скелета наистина представлявали някакъв тип пълнеж на гроб и се различавали от чистия пласт II. Доколкото можем да преценим, те не се предложили никакво задоволително обяснение за предходното си становище - че скелетът е намерен в чист, ясно различим контекст от пласт II.
Вместо това Рек и Лики се присъединили към заключението на Бозуъл, Хопуд и Соломон, че „изглежда много вероятно скелетът да е попаднал вторично в пласт II и времето, когато това е станало, да не е преди голямото разместване, което отделя пласт V от по-долните".
Не става съвсем ясно защо Рек и Лики променили мнението си относно отнасянето на скелета към времето на пласт II. Може би просто Рек се е почувствал уморен да води старата битка срещу все по-засилващите се противници. Откриването на Пекинския човек и допълнителните находки, свързани с Явайския питекант-роп накарало научната общност да се обедини зад идеята, че единственият сигурен обитател на планетата от средния плейстоцен е бил именно този преходен първобитен човек. Присъствието на скелет на съвременен от анатомична гледна точка Homo sapiens в пласт II можело да се обясни единствено като сравнително късно погребение.
Лики, който продължавал да се противопоставя на това, че Явайс-кият човек (Pithecanthropus) и Пекинският човек (Sinanthropus) трябва да се разглеждат като предшественици на съвременните хора, останал почти сам. Освен това той направил допълнителни открития в Кения - при Канам и Канжера. По мнението на Лики фосилите, които били намерени там, предоставяли неоспорими доказателства за паралелното съществуване на Homo sapiens, Pithecanthropus и Sinanthropus (към същия период се отнася и скелетът на Рек). С оглед на това може би той е изоставил битката за спорния скелет на Рек, за да си осигури подкрепа за своите собствени нови открития при Канам и Канжера.
Съществуват и съществени косвени доказателства, които подкрепят гореизложената хипотеза. Изказването на Лики, с което той се отказвал от по-ранното си становище по въпроса за възрастта на скелета на Рек, се появило в списание „Нейчър" в деня, когато заседавала комисията, която трябвало да се произнесе за находките от Канам и Канжера. Членове на комисията били някои от най-явните противници на скелета на Рек - Бозуъл, Соломон, Купър, Уотсън и Молисън.
Въпреки че Рек и Лики се отказали от тезата, че скелетът е с възрастта на пласт II, дори и ревизираното им становище - че скелетът е бил погребан в пласт II по време на образуването на пласт V -пак дава една твърде аномална дата за човешки скелет с развита анатомия. Според текущите оценки основата на пласт V е на около 400 000 години. И все пак съвременните учени смятат, че хората - такива, каквито ги виждаме днес, — са се появили преди около 100 000 години. Това е илюстрирано от находките в Граничната пещера в Южна Африка.
В долните нива на пласт V били открити каменни оръдия, определени като „Ориняшки". Този термин се появява за първи път във връзка с добре обработените оръдия на кроманьонците (Homo sapiens sapiens), намерени при Ориняк във Франция. Според традиционното становище, подобни сечива се появяват най-рано преди около 30 000 години. Тези находки потвърдили факта, че хора със съвременна анатомия - както можем да заключим от скелета на Рек - са съществували в тази част на Африка най-малко преди 400 000 години. Алтернативата е те да бъдат приписани на Homo erectus. Това обаче би означавало яаНото erectus да се припишат много по-големи способности, отколкото се смята понастоящем.
В книгата си от 1935 г. „Обитателите на Кения от Каменната епоха", Лики още веднъж изложил мнението си, че скелетът на Рек е бил погребан в пласт II, тръгвайки се от повърхността, която е съществувала по време на образуването на пласт V. При това този път той предложил една много по-късна епоха. Лики заявил, че скелетът на Рек приличал на тези от Пещерата на Гембъл; това находище било на възраст около 10 000 години. От геологична гледна точка обаче единственото, което може да се каже със сигурност (ако приемем теорията за погребение, съответстващо на пласт V), е, че възрастта на скелета може да варира в границите от 400 000 до само няколко хиляди години.
По-късно Райнер Проч се опитал да коригира тази ситуация, като използва радиовъглеродния метод за датирането на самия скелет. През 1974 г. той съобщил, че е получил 16 920 години. Само че тази датировка поставя няколко проблема.
На първо място, не е ясно, дали пробата наистина идва от скелета на Рек. Черепът бил смятан за твърде ценен, за да бъде използван за анализи. Останалата част от скелета изчезнала от музея в Мюнхен през Втората световна война. Директорът предоставил няколко малки фрагмента кости, за които Проч казва, че „най-вероятно" принадлежали на оригиналния скелет.
От тези фрагменти Проч успял да събере проба от само 224 g, което е около една трета от нормалното количество. И макар получената от костите възраст да била 16 920 години, други материали от същото находище показали много по-различни стойности - както по-големи, така и по-малки.
Дори и пробата наистина да е била от скелета на Рек, тя може да е била замърсена с много по-късен въглерод. Това би причинило получаването на невярно по-малка възраст. През 1974 г. оцелелите парчета от скелета на Рек - ако те наистина са били от него - се били въргаляли из музея вече 60 години. През това време било възможно бактерии и различни други микроорганизми, които съдържат късен въглерод, да са проникнали дълбоко в костните фрагменти. Освен това възможно било те да са замърсени още докато лежали в земята. И накрая - костите били накиснати в органичен консервант, който също съдържа късен въглерод.
Проч не е обяснил какви химични методи е използвал, за да елиминира късния въглерод-14, привнесен от консерванта и другите замърсители. Следователно не можем да знаем в каква степен неговото влияние е било неутрализирано.
Радиовъглеродният метод се прилага само към колагена - съдържащ се в костите протеин. Той може да бъде извлечен от пробата само чрез изключително строга пречистваща процедура. След това учените преценяват дали аминокиселините (градивните съставки на протеините) на пробата отговарят на тези, които се откриват в колагена. Ако това не е така, трябва да се приеме, че те са проникнали в костта вторично. Тези аминокиселини, които имат различна възраст от тази на костите, могат да дадат една невярна по-малка радиовъглеродна възраст.
В идеалния случай всяка аминокиселина трябва да бъде датирана отделно. Ако някои от тях дават различни стойности от тези на останалите, значи пробата е замърсена и не може да се използва за радиовъглеродно датиране.
Що се отнася до отчетените от Проч радиовъглеродни анализи на скелета на Рек, лабораториите, в които те били направени, нямали възможността да датират всяка една аминокиселина поотделно. Това изисква технология за датиране (ускорител за масова спектромет-рия), която в началото на 70-те години на XX в. все още не била влязла в употреба. В тези лаборатории не са били наясно и със строгите процедури за пречистване на протеини, които в момента се разглеждат като задължителни. Единственото възможно заключение е, че предоставените от Рек датировки не са достоверни. Те могат да са най-вече погрешно малки.
Има описани случаи, при които кости от дефилето Олдувай са давали невъзможно малки радиовъглеродни датировки. Например един образец от пластовете на Горно Ндуту дал стойност от 3340 години. Тези наслаги, които са част от пласт V, са на възраст между 32 000 и 60 000 години. Възраст от 3340 години е поне десет пъти по-малка.
В публикацията си Проч казва следното за скелета на Рек: „Теоретично погледнато, няколко неща говорят срещу ранната датировка на този хоминид. Едно от тях е морфологията му." Това идва да покаже, че съвременната морфология на скелета е една от основите причини, които са накарали Проч да се усъмни в съотнасянето му с пласт II или дори с основата на пласт V.
В прегледа, който направихме на откритията в Китай, въведохме концепцията за „възможни хронологични граници", които да се разглеждат като най-сигурна индикация за възрастта на дадена спорна находка. Според наличните данни възможната възраст на скелета на Рек може да е от 10 000 години (края на късния плейстоцен) до 1,15 млн. години (края на ранния плейстоцен). Има много факти, които подкрепят първоначалното мнение на Рек, който го отнесъл към пласт II. Особено важно е наблюдението му, че в тънките седиментни наслоявания от непосредствената околност на скелета не се наблюдавали нарушения. Срещу тезата за по-късно погребение говори и голямата твърдост на пласт II. Изглежда, че по-късните публикации, които подкрепят отнасяне към времето на пласт V, се основават най-вече на чисто теоретични възражения, съмнителни сведения, несигурни анализи и изключително спекулативна геологична обосновка. Но, като оставим настрана съмнителните радиовъглеродни датировки, дори и тези данни не изключват възможността скелетът на Рек да е и на 400 000 години.
Сподели с приятели: |
