„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Скелетът от СавонаСега ще насочим вниманието си към една друга плиоценска находка, открита при Савона - град на Италианската Ривиера, на около 30 мили (48 km) западно от Генуа. През 50-те години на XIX в. при строежа на една църква, работниците открили скелет със съвременна анатомия. Костите били открити на дъното на изкоп с дълбочина 3 т. Пластът, който съдържал скелета, бил на3-4 млн. години. През 1867 г. Артур Исел съобщил подробностите около откритието в Савона пред Международния конгрес по праисторическа антропология и археология, състоял се в Париж. Той обявил, че човекът от Савона „е бил съвременник на пласта, в който е открит". През 1883 г. обаче Дьо Мортийе пише, че плиоценските пластове при Савона, образувани в плитки крайбрежни води, съдържали единствено изолирани кости от земни бозайници, докато човешкият скелет бил почти непокътнат. „Не доказва ли това - заявява той, - че пред нас не лежат останките на човешки труп, носен от вълните на плиоценското море, а просто по-късно погребение с неопределена възраст?" На Международния конгрес по праисторическа антропология и археология, състоял се в Болоня през 1871 г., отец Део Грациас -свещеникът, който присъствал на откриването на човешкия скелет в Савона - направил изказване, в което твърдял, че не става дума за по-късно погребение. Део Грациас, който бил и студент по палеонтология, отбелязал следното: „Тялото бе открито в разпростряна поза, с протегнати напред ръце, с леко изнесена напред и надолу глава и с тяло, което беше разположено много по-високо от краката - точно като човек във вода. Можем ли да предположим, че тялото е било погребано в тази поза? Дали това по-скоро не е положението на тяло, оставено на милостта на водите? Фактът, че скелетът се откри до една скала, но в глинест пласт, предполага, че вълните са го изтласкали до това препятствие." По-нататък Део Грациас продължил: „Ако ставаше дума за погребение, можем да очакваме, че щеше има смесване на горния и долния пласт. Горните слоеве съдържат кварцитен пясък. В резултат от смесването щеше да се получи определено изсветляване на плиоценската глина - непосредствено около скелета, — което пък щеше да породи съмнения в зрителите в това, дали глината е наистина древна - нещо, което те твърдят. Кухините на скелета - от най-голямата до най-малката - са пълни с компактна плиоценска глина. Това може да се е случило само в момента, когато глината е била в състояние на кал, т. е. през плиоцена." Део Грациас изтъкнал, че по негово време вече глината била суха и твърда. Освен това скелетът бил открит на дълбочина 3 т, което е много за погребение. Комплексът от фосили при Савона може да се обясни по следния начин. В някакъв момент, мястото е било покрито от плитките крайбрежни води на плиоценско море, което се доказва от наличието на характерни раковини. Животните са умирали на сушата, а отделни техни кости са били отмивани в морето и по този начин са попаднали във формацията. Човешките кости, открити в анатомичен ред, може да са попаднали в същата морска формация в следствие на това, че някой се е удавил през плиоцена, може би след като лодката му е потънала. Това обяснява присъствието на почти цял човешки скелет сред разпръснати животински кости, без при това да се прибягва до хипотезата за вторично погребение. Не забравяйте, че позата на тялото - с лице надолу и разперени крайници - е била подобна на труп на удавник, а не на целенасочено погребан мъртвец. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|