„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Един случай на интелектуална непочтеност
Фосилите изчезватКакто имахме случай да отбележим и по-рано, една от причините за това, да не можем да разрешим многото загадки около Пекинския човек, е фактът, че фосилите вече не са достъпни за проучване. През 1938 г. ръководените от Вайденрайх разкопки при Чжоукоудиян били прекъснати от партизанската война, водеща се по околните Западни хълмове. По-късно, когато избухнала Втората световна война, Вайденрайх заминал за САЩ, като отнесъл със себе си серия отливки от фосилите на Пекинския човек. Това станало през април 1941 г. Твърди се, че през лятото на същата година оригиналните кости били опаковани в два войнишки сандъка и доставени на полковник Адхърст от охраната на' американското посолство в Пекин. Разказът продължава с това, че в началото на декември 1941 г. въпросните сандъци били натоварени на влака към пристанището Чинуангтао, където е трябвало да бъдат прехвърлени на един американски кораб - „Президент Харисън". Това било част от американската евакуация от Китай. На 7 декември обаче влакът бил нападнат и оттогава никой не е виждал фосилите. След края на войната комунистическото правителство на Китай продължило разкопките при Чжоукоудиян, прибавяйки незначителен брой находки към предвоенните. Един случай на интелектуална непочтеностВ една статия за Чжоукоудиян, отпечатана от „Сайънтифик Аме-рикън" през юни 1983 г. двама китайски учени - By Руканг и Лин Шенглонг - представили неверни данни за човешката еволюция. Те формулират две твърдения: (1) Черепният обем на Sinanthropus нараснал от най-долното ниво на пластовете в Чжоукодиян (с възраст 460 000 години) до най-горното (с възраст 230 000 години), което трябва илюстрира прехода от Sinanthropus към Homo sapiens. (2) Типовете и разпространението на каменните оръдия също свидетелстват за развитието на синантропа. В подкрепа на първата си теза By и Лин са представили анализа на шест сравнително цели черепа на Sinanthropus, открити в Чжоукоудиян. Ето какво заявяват те: „Измереният черепен обем за най-ранния череп е 915 cm3, четирите по-късни дават средноаритметичен обем от 1075 стг, а най-късният - 1140 cm3." Основавайки се на тези съотношения, двамата учени стигат до следното заключение: „Изглежда, че за целия период на обитаване на пещерата, мозъчният обем се е увеличил с повече от 100 cm3." Поместената в „Сайънтифик Америкън" таблица показва место-намирането и размерите на черепите, открити в Чжоукоудиян -Находище 1 (табл. 10.1, колона А). В обясненията към таблицата обаче By и Лим са пропуснали да отбележат факта, че най-ранният череп, открит в пласт 10, всъщност е на дете. Според Франц Вайденрайх то е починало на8-9-годишна възраст, а според Дейвидсън Блек - между 11 и 13 години. Освен това By и Лин са пропуснали да отбележат и още нещо - че един от откритите в пластове 8 и 9 черепи (череп X) е с обем 1225 cm3, което е с 85 стг повече от най-късния (череп V). Когато бъдат представени пълните данни (табл. 10.1, колона В), става ясно, че в периода от преди 460 000 до преди 230 000 години няма равномерно нарастване на мозъчния обем. Като допълнение към представянето на еволюционното развитие на черепния капацитет, By и Лин са отбелязали и тенденцията към смаляване на сечивата в наслагите на пещерата Чжоукоудиян. Освен това те съобщават и това, че за откритите в по-горните нива оръдия са използвани по-качествени материали, отколкото за тези от по-долните. В по-късните пластове се срещал по-често висококачествен кварц и кремък, но по-малко пясъчник. Промяната на технологичните умения обаче не предполага и физиологично развитие на населението. Например да сравним германците от 1400 г. и тези от 1990 г. Технологичните разлики са смайващи - реактивни самолети и автомобили срещу коне; телевизия и телефон срещу естественото зрение и глас; танкове и ракети срещу мечове и лъкове. И все пак би било грешка да се смята, че германците от 1990 г. са физиологично по-развити от тези от 1400 г. Следователно, въпреки твърденията на By и Лин, разпространението на различни видове каменни не означава, че синантропът е еволюирал. Публикацията на By и Лин - особено в частта й за увеличаването на черепния обем на синантропа по време на обитаването на пещерата Чжоукоудиян - е красноречив пример за това, че човек не трябва да вярва на всичко, което пише в научните списания за човешката еволюция. Изглежда че академичната общественост е така отдадена на еволюционистката си доктрина, че всяка статия, която има претенциите да я подкрепя, минава едва ли не безкритично. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|