На 15 март 1934 г. намерили Дейвидсън Блек на бюрото му, починал от инфаркт. В ръката си стискал реконструкцията на черепа на Sinanthropus. Малко след това ръководството на Неозойската изследователска лаборатория било поето от Франц Вайденрайх, който написал изчерпателна серия от статии, посветени на фосилите на Пекинския човек. Според Вайденрайх фосилните останки от различните индивиди, и най-вече черепите, показвали, че те са били жертва на канибализъм.
Повечето от откритите при Чжоукоудиян хоминидни фосили били фрагменти от черепи. Вайденрайх особено наблегнал на факта, че от всички сравнително цели черепи липсвала централната част на основата. Той отбелязал, че при съвременни черепи от Меланезия „същият тип наранявания е резултат от ритуален канибализъм".
Освен липсващите части от основата Вайденрайх забелязал и други следи, които можели да бъдат резултат от целенасочено прилагане на сила. Например някои кости демонстрирали следи от удар, които „могат да се получат само ако костта е все още пластична", което доказвало, че „описаните рани трябва да са били нанесени или приживе, или малко след смъртта на индивида". По някои от малобройните дълги кости от Sinanthropus, намерени при Чжоукоудиян, също имало счупвания, които за Вайденрайх били направени от хора - вероятно за извличането на мозъка.
Като обяснение на това, че са открити предимно фрагменти от черепи, Вайденрайх предложил хипотезата, че - с изключение на малобройните дълги кости - в пещерата са били донасяни само глави. Ето какво заявява той: „Тази странна селекция на човешки кости... е била направена от самия Sinanthropus. Той е ходел на лов за собствените си събратя по същия начин, по който е преследвал и други животни. Не е имало разлики в отношението към жертвите."
Някои съвременни авторитети са изказвали предположението, че Вайденрайх е сгрешил в интерпретацията си на човешките останки от Sinanthropus. Бинфорд и Хо изтъкнали, че черепи от хоминиди, които са били влачени от водата по чакълести речни легла, често са откривани с липсващи части от основата. Откритите в Чжоукоудиян черепи обаче не показват никакви следи от подобни премествания.
Същите двама автори предположили, че костите от хоминидите са донесени в пещерата от хищници. През 1935 г. обаче Вайденрайх пише следното: „Внасянето им...- от хищни животни е невъзможно... тъй като трябваше да има видими следи от захапвания и пре-дъвкване, които в случая липсват." Това било причината той да реши, че канибализмът между отделните индивиди Sinanthropus е най-вероятното обяснение.
Марселин Бул - директор на Института по човешка палеонтология във Франция - предложил друга хипотеза, - а именно, че си-нантропът е бил плячка на по-интелигентен вид хоминиди. Според Бул, малкият черепен обем на синантропа предполагал, че този хо-минид не е бил достатъчно интелигентен, за да може да бъде разглеждан като създател на огньовете или на каменните и костените оръдия, открити в пещерата.
Ако останките от Sinanthropus са били трофеи на по-интелигентни ловци, кои са били те и къде са техните кости? Бул изтъкнал, че в Европа има много пещери с изобилни находки на палеолитни човешки индустрии, докато „процентът на случаите, в които са откривани скелети или черепи на техните създатели, е безкрайно малък".
Следователно не можем да отхвърлим хипотезата за това, че по-интелигентен вид хоминиди е ловувал синантропи само защото фосилните им останки все още не са открити при Чжоукоудиян. Искаме само да припомним, че в предишните глави бяха представени доказателства за това, че в други части на света са били откривани напълно човешки останки, произхождащи от пластове със същата или с по-голяма възраст от тези при Чжоукоудиян. Например костите от Кастенедоло в Италия, които са идентични с тези на съвременните хора, били открити в наслаги от плиоцена - от преди повече от 2 млн. години.