ГЛАВА 3 КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: НАШАТА ДАТА И 2012

________________

________________

Само седмици преди това около две дузини членове на руска група за оцеляване – предимно възрастни жени, но включваща и четири деца, излязла от подземен бункер, където се запечатали от външния свят през ноември 2007 година. Групата била убедена, че ще стане немислимото доста преди 2012 година. Вярвали, че светът ще свърши през 2008 година – шест месеца след тяхното влизане в бункера. Когато това не станало, групата започнала да намалява през зимата. След трагична смърт и погребване на двама от членовете вътре в бункера, след частично разпадане на тавана на пещерата по време на пролетното топене на снеговете и недостиг на храна, останките на групата се появили през май 2008 година.

Според статията, докато те се чудели защо светът все още е там, те били убедени, че това било просто грешка в изчисленията. Продължавали да вярват, че апокалипсиса и края на познатия свят предстоят.

Колкото и крайни да изглеждат подобни вярвания и реакции, те не звучат вече толкова крайно днес. В същата статия се казва: „В САЩ, Канада и Европа различни секти и индивиди казват, че в деня 21 Декември 2012 година светът, какъвто го знаем, ще свърши”.

Докато е очевидно това, че годината 2012 е в умовете на множество хора днес, когато отстъпим назад за една по-голяма историческа гледна точка откриваме, че тези вярвания всъщност са част от традиция, която е започнала преди много време. Макар да съществуват множество различни идеи за това, което можем да очакваме, тъй като има хора с такива идеи, съществува и общо съгласие относно причината за това съсредоточаване в 2012 година. Всичко се свежда до нашето място в небесата и циклите от времето, което носи промените.
Историята сочи сегашното време

Както видяхме в Глава 2, съществува универсален консенсус сред местните хора на Земята относно това, че нашето време - годините между 20 и 21 век, не е обикновен период в историята на човечеството или на земята. С техните пророчества, традиции и системи за опазване на времето, те ни напомнят за това, че по време на нашия живот ще преживеем повторение на цикъла в записаната история.

Във вековете, които последвали последната смяна на епохите темите за онова, което е станало тогава и реакцията на човечеството на него, са били включени в множество религиозни и духовни практики. Колкото и задълбочени да изглеждат те, общата нишка, която ги свързва в едно, предлага ясно послание към нас днес. И едва напоследък, с помощта на учените от 20 век, това послание започва да прави смисъл.

Какво послание само! Нашите предци използвали всички достъпни им методи, за да ни предупредят за един единствен факт: сега е времето на най-изключителните условия и възможности, които придружават най-редките събития, смяната на епохите.

Космологията на ацтеките описва историята на Земята като поредица от подобни слънца. Първата, наречена Нахюи-Оцелотл, се характеризирала като време, когато на Земята живеели огромни създания. Колкото и странно да звучи, този отчет звучи подобно на библейския, който описва времето в нашето минало, когато хората се натъкнали на създания по-големи от живота. Според ацтеките този период завършил, когато животинското царство завладяло човешкото.

Второто слънце, наречено Нахюи Ехекатл се определя като време, когато хората се научили да култивират и кръстосват растенията. Този цикъл завършил с това, което се описва като голям вятър, който измел земята, помитайки всичко по пътя си.

По време на третото слънце, Нахюи Куиахюитл хората от земята формирали огромни градове и храмове. Ацтеките описват явлението, което станало по това време: Земята се отвори и небето се изпълни с „огнен дъжд”. Геоложкият запис всъщност показва времето, когато части от земята били покрити с огън. За пепелта, намерена в скалите се смята, че идва от сблъсъка на големи обекти от космоса, вероятно астероид, преди около 85 милиона години. Четвъртото слънце завършило с глобално охлаждане, което също се потвърждава от геоложкия запис.

Според традицията на ацтеките днес, ние живеем в последните дни на петото слънце. Времето за следващото слънце на ацтеките е основано на същите цикли, които маите използвали в своя календар. Имайки предвид тези връзки, се вярва, че петото слънце на ацтеките ще стане в същата времева зона, както тази на маите от подравняването през 2012. Както и в другите Мезоамерикански традиции, съвременните ацтеки и маи вярват, че хаосът, задействан от промените в края на цикъла, е необходим с цел пречистване и павиране на пътя за идването на един по-добър свят.
Съвременните пророчества за Новата световна епоха

Визиите на световния преход и онова, което го следва, се простират далеч отвъд древните и местните световни възгледи в епохата на записаната история. За повече от 400 години подобни визии за бъдещето са попаднали в реалията на пророчеството и самата дума е станала синоним на имената на големи ясновидци като Едгар Кейси и Нострадамус.

Роден през 1503 година, Нострадамус бил очарован от задълбочените визии на древните оракули и ги изучавал, за да разработи свои собствени техники за пророчества. Използвайки наученото, Нострадамус развил второ виждане, което му позволило да надникне – да погледне от разстояние в своето бъдеще и дори отвъд нашето, да стане свидетел на събития, които тепърва трябва да станат с изключителни подробности и точност. В своята творба „Векове” той записал какво е видял през следващите 10 века и отвъд нашето време, чак до година 3797. Някои учени вярват, че неговото виждане в бъдещето може да се е простирало още по-далеч.

Нострадамус не можел да пише в прав текст за онова, което виждал, а записвал видяното кодирано – в стихове от по четири реда, като до смъртта си написал над сто такива. Голяма част от предсказанията му са удивително точни, а друга може да се интерпретира широко.

Сред посочените дати, обаче, са подробности за двете световни войни, които не могат да бъдат сгрешени. Нострадамус също така записал името на Хитлер и описание на свастиката, откриването на пеницилина, ядрената енергия и вируса на СПИН, падането на комунизма и нападението на американския президент Джон Кенеди. Той предвидил и голяма промяна в глобален мащаб във връзка с прехода от 20 до 21 век. Подобно на местните американски и библейски традиции, промените, на които той станал свидетел в своите визии, били придружени от огромен катаклизъм.

Само в критични или спешни случаи той посочвал точна дата. В редките случаи, когато правел това, тези дати ставали мерило за ориентация в историята за нещата, които ставали преди и след тях. Поради тази причина за мен е очарователно това, че една от тези редки дати става през 20-ти век. В своята книга, в стих 72, е казано: „В година 1999 и седем месеца великият крал на ужаса ще слезе от небето. Той ще върне обратно великия [монголски] крал Чингис Хан преди и след като Марс [войната] властва щастливо.

И в стих 82 уточнява, че това ще бъде предшествано от слънчево затъмнение по-неясно и по-мрачно... от което и да е друго от създаването на света с изключение на смъртта и страстта на Иисус Христос.

Слънчевото затъмнение, което било най-видимото за по-голямата част от Европа, наистина станало на 11 август, 1999 година. В стих 88 Нострадамус продължава да описва катаклизмения характер на своята визия, като посочва специфичния месец на земните промени – през октомври ще има огромно движение по глобуса и то ще бъде такова, че човек може да си помисли, че Земята е изгубила своето гравитационно движение... ще има поличби през пролетта, след което ще се извършат естествени промени в бърза последователност, обръщане на царства и мощни земетресения...”

Наистина е имало големи земетресения в индийския океан през 2004, със сила 9.1 и 9.3 по скалата на Рихтер, а нации като Ирак и Афганистан определено смениха своите фирми на правителство, трудно е да се каже дали точно това е предсказал Нострадамус. Същественото обаче е, че той предвещава големи промени в края на века. И макар че са родени през 374 години един от друг, съществува изненадващо съответствие между предсказанията на Нострадамус и „Спящия пророк” Едгар Кейси.

В едно от своите най-известни пророчества Кейси заявява, че в края на 20 и началото на 21 век ще има безпрецедентен преход на Земята. Както мнозина древни пророчества са описали двата пътя, които можели да преведат човешкото царство през подобен катаклизъм, Кейси предвидил възможността за бъдещето, донесено от постепенните промени, както и времето на преходите, които обикновено са катастрофални по своя характер. Онова, което прави пророчествата толкова значими, обаче е, че е видял и двете възможности да стават в един и същи период от време.

В прочит номер 826-8 от август 1936 година, Кейси бил помолен да каже нещо специално за вида промени, които предвижда. Според него ще има „смяна на полюсите и начало на нов цикъл”.

Бързото спадане на магнитните полета на Земята – това, което предшества смяната на полюсите, кара някои учени да предполагат, че може би сме в ранните етапи на подобна смяна. От калкулатора за времевия код изглежда слабо вероятно смяната да стане в годините непосредствено преди или непосредствено след 2012.

Макар някои от прогнозите на Кейси да звучат катастрофално, прочити 1152-11 от 1939 година описват края на века като последователност от постепенни промени, а не като рязката смяна, която е предвиждал преди това. Той казва: „През 1998 ще има оживена дейност, създадена от постепенните промени, които предстоят. Що се отнася до промените, смяната на Риби с Водолей е постепенна, а не под формата на катаклизъм”.

В глава 7 ще разгледаме точките за избор – термин от физиката, който описва моментите във времето, където нашите избори като че ли имат най-голямо влияние върху изхода на нещата. В университета в Принстъп Хю Еверет III създал самия термин през 1957 година, Кейси опитва точно такава точка в прочита 311-10. Той предполага, че нашата реакция на предизвикателствата в нашия живот могат да определят поне частично каква част от промените е предвидил за смяната на хилядолетието, която в действителност ще преживеем.

Всички пророчества, макар и направени през много години, неизменно сочат към сега. Всички говорят за нещо мощно, може би прекрасно и може би разрушително, което се случва в глобален мащаб в края на 20 и началото на 21 век.

Всичко показва, че това не е съвпадение – какво са знаели всички тези хора, което ние сме забравили? Защо маите сочат като край на хилядолетието 2012, а не 2000 година? Каква разлика правят тези 12 години в края на 5 125 годишния цикъл?

Може би най-добре ще отговорим на този въпрос ако по-добре разберем маите. За да разберем техния календар трябва да погледнем отвъд него. Неговите символи и кодове говорят за връзка между големи цикли от времето. Именно напредничавото им познание за космоса им дава възможност да запазят за бъдещите поколения онова, което съвременните археолози са нарекли „Мистерията на маите”.
Мистерията на маите

Цивилизацията на маите е аномалия в традиционния възглед за историята и културата. Археологическите проучвания в Мексико, Гватемала и част и от Хондурас и Белиз показват, че съвременната архитектура, космическите наблюдения и точните календари, за които се сещаме, когато мислим за маите, в исторически смисъл са се появили „внезапно”.

В своето проучване на древните мистерии археологът Чарлз Галенкамп, автор на „Загадката и преоткриването на една изгубена цивилизация”, резюмира графично иронията на присъствието на маите. Никой не е обяснил по задоволителен начин къде или кога е възникнала цивилизацията на маите, или как се е развила в обкръжение толкова враждебно за обитаване.”

Маите се отличават от културата на селата преди тях по своята напреднала технология. Майкъл Коу, заслужил професор по антропология в Музея по национална история към Йейлския университет, описва тази технология в своята книга „Маите”: „Маите имат много сложен календар, писменост, храмови пирамиди и дворци, архитектура, глинени съдове и много сложен стил, изразенн в релефи и стенни рисунки.

Тази напредничавост и широкоразпространено влияние на тяхната цивилизация прави разпадането на тази цивилизация толкова мистериозно. Макар че съществуват множество теории, никой не е разрешил тази загадка с изчезването им. Чарлз Галенкамп също описва колко малко знаем за нашите древни предци и че каквото и да е довело до „внезапното напускане от маите на техните градове през 9 век” сл.Хр., е все още покрито с тайнственост”.

Експертите може да не са постигнали съгласие относно причините за напускането на цивилизацията на маите, но все пак имат възможност да се удивляват на онова, което те са оставили: храмове, обсерватории и напредничави изчисления на времето.

Науката и посланията на маите правят смисъл на съвременния свят едва с появата на компютрите и сателитите в последните години. Как е възможно група хора, които живеят в джунглите на Мексико преди хилядолетия да знаят толкова много? Отговорът на този въпрос трябва да започне с друг въпрос: с въпроса защо?

Защо преди повече от 2000 години се е появила напредничава цивилизация, изградила масивни храмове и обсерватории, фокусирани върху големите галактически цикли, и след това да изчезне? Защо техният календар, който посочва циклите, които съвпадат с 5000 години записана човешка история, рязко свършва на толкова точна дата – дата, която се случва в рамките на един живот?

Астрономическата обсерватория в Паленке, Мексико, е един от красивите примери на напредналата архитектура на маите. Обектът е бил изграден и използван между 7 и 10 век сл.Хр., а след това внезапно и мистериозно изоставен. (Мартин Грей, www.sacredsites.com)

Част от La Mojarta Stela 1, открита през 1986 – показан е календара. Отгоре надолу се чете 8.5.16.9.7., което отговаря на 156 сл.Хр. по Грегорианския календар. (запазени права на Stela 2000, 2001, 2002, използвана с разрешение)

Невъзможно е да отговорим на тези въпроси единствено като гледаме календара на маите. Невъзможно е и да разгадаем тайната на отчитането на времето от маите, като гледаме традиционната история. Да правим това означава да изпуснем елегантното послание, което маите са ни оставили. Има само един начин да отговорим на тези въпрос, а именно: да мислим различно за нашата връзка с вселената, която имаме от раждането на науката преди 300 години.

Трябва да прекосим традиционните граници, които са разделяли науката, религията, духовността и историята – и миналото и бъдещето, и да съчетаем това множество източници на знания в една нова мъдрост. И когато го направим, се случва нещо забележително!

Всяка дискусия на извършеното от маите трябва да признава това, което е най-сложното постижение: техните ненадминати изчисления на времето. Даже днес съвременните маи проследяват големите цикли, както и местното време, посредством тази система, за която експерти като археолози и антрополози като Майкъл Коу казват, че „не са пропуснали нито ден за повече от 25 века”.

Техните изчисления са правени на техния календар. Но той е нещо повече от просто отброяване на броя на дните между пълнолунието и новолунието. Маите проследявали космическите цикли на времето заедно с небесните събития, които се случват в течение на времето. Посредством най-напредничавата система от календари, която светът е виждал от съвременните времена насам, те са направили нещо, което е почти немислимо за нас днес. В отсъствието на толкова високоскоростни компютри и сложен софтуер, те изчислили движението на Земята и цялата ни слънчева система с оглед връзката й с нашата галактика Млечен Път.

Ключът към „галактическия таймер” на маите е периодът от 260 дни, наречен Tzolkin, или Свещения календар. Свързан е с друг 365 дневен календар, наречен „Двусмислената година”. Маите гледали на тези два цикъла от време като на напредващи както зъбците на две зъбчати колела – като на прогреса, който би бил направен, когато настъпи момент, в който един ден от Свещения календар пасне на същия от Двусмислената година. Този рядък и мощен ден маркирал края на 52 годишен цикъл и бил част от още по-голямо разширение на времето, известно на маите като големия цикъл.

Понастоящем няма артефакт, който да представя календара на маите в неговата цялостност. Съвременните учени могат да разтълкуват системата на маите за изчисляване на времето от техните надписи, но има друг древен артефакт от друга култура, който е запазил възгледа на маите за времето като един календар и който все още се използва днес. Това е камъкът на Слънцето (Piedra del Sol) на ацтеките, древният календарен диск, изобразен на фиг. 7. Този монолитен артефакт беше открит по време на разкопките на главния площад в Мексико Сити през 1790 година.
Фигура 7. Не съществува един артефакт, който да показва цялата система на календара на Маите. Смята се, че древният календар на ацтеките от ляво е извлечен от изчисленията на времето, правени от маите. Темите за настоящата световна епоха и четирите предишни епохи се виждат ясно на увеличената илюстрация на календара, представена отдясно.
Огромният базалтов диск е 12 фута в диаметър и почти 4 фунта на дебелина, с тегло почти 53000 фунта. Интерпретациите на диска се различават от новото разбиране на символите на ацтеките, изглежда има общо съгласие относно това, което той представя. Онова, което следва, е описание на високо ниво на ключовите глифове на Камъка на Слънцето. Предлагам го тук, за да могат архитектите на диска да получат по-дълбоко разбиране за космическите цикли и тяхната връзка с дните на месеца.

Когато гледаме календара на ацтеките на фиг. 7, най-стряскащото изображение е лицето в центъра на диска. Ацтеките приемали доктрината за световните епохи и – както маите, вярвали, че живеем в петия и финален свят от един цикъл, който включвал четири предишни цикъла. Централното изображение е тонатиух, което означава „движения на слънцето” или „слънчево движение”, богът на нашия пети свят. Някои учени интерпретират движението, загатнато от ролята на Тонатиух в цикъла като възможен ключ към мистерията на онова, което се случва в края на епохата.

Около Тонатиух има четири сектора, които представят мястото, на което сме в този цикъл: четирите слънца от миналото. Глифът за всяко е божеството, свързвано с тази епоха. Придвижвайки се по посока на часовниковата стрелка от горния ляв край, откриваме символите на вятъра, ягуара, водата и огъня. Все още съществува несигурност относно това дали тези глифове представят доминантната тема за епохата или причината за нейния край, или не.

Движейки се навън от цикъла на световните епохи следващият пръстен, който виждаме, съдържа 20 квадрата, които изобразяват 20-те дни на месеца на ацтеките. Осемте стрелки (ъгъла), които сочат навън от този кръг са осемте кардинални точки на слънчевите лъчи (север, североизток, изток, югоизток и т.н.). В дъното на диска (не са показани) са символите на две змии. Всяка е разделена на секции, за които се вярва, че представят крайниците на ягуарите и пламъците. Докато учените все още се опитват да постигнат съгласие относно точното значение на тези символи, по принцип се вярва, че те представят 52-годишните цикли от века на ацтеките, който също е 52 години дълъг.

Изображенията на диска на ацтеките са непокътнати, четливи и все още се използват днес от местните хора на централна Америка. На дубликатите, намерени в Мексико и Юкатан, тази древна карта на времето е стандарта за всичко - от настройката на часовниците всеки ден, до планирането на годишната реколта. За онези, които познават езика на диска, това е красива карта на нашата връзка с времето, която покрива всичко от хиляди години до настоящия момент.
Разчитане на картата на маите

Календарът на ацтеките е един артефакт, който дава само частично разбиране на системата за отчитането на времето на маите. Камъкът на Слънцето носи огромно послание за големия цикъл.

Датата, която и календара на маите и този на ацтеките посочват като край на настоящия цикъл, е една и съща: 21 декември 2012. На този ден зимното слънцестоене посочва края на настоящата световна епоха, календарът се занулява и започваме следващата световна епоха. Подобно на начина, по който километражите на някои коли изписват само нули, след като стигнат 100 000 мили, така и календарът на маите се занулява и цикълът започва отново. Пазителите на времето на маите кодирали крайната дата и системата, която проследява това в масивни таблици и храмове изградени на територията, на която сега се намират Мексико и Гватемала.

Докато свещениците на маите маркирали ключовите дати за тези цикли на своите паметници преди повече от 2000 години, едва в последно време те започват да правят някакъв смисъл в рамките на познатия ни Грегориански календар. По това време оригиналните изчисления на Джозеф Гудмън (1905) бяха потвърдени от учения от Юкатан Хуан Мартинес Ернандес (1926) и английския археолог Ерик Томпсън (1935) и се е превърнала в общоприета дата за началото на големия цикъл на маите.

В признание на приноса на тези учени е създадено понятието GMT корелация – от първите букви на имената им (корелация по средното гринуичко време). Така погледнато календарът показва, че последният голям цикъл е започнал на датата на маите 0.0.0.0.0., тоест 11 август 3114 г. пр. Хр.

Да погледна на подобна древна дата с оглед случилото се по същото време, ми помага да схвана нейното значение. Така контролната точка за началото на този голям цикъл с начало посочено от големия древен календар, е приблизително по същото време, когато са се появили йероглифите в древен Египет. От тази точка до днес, балансът на цикъла компенсира целият промеждутък от време, за който обикновено мислим като за записана човешка история.

Пазителите на времето на маите очевидно проследявали нещо повече от минутите на деня в своите календари. Те броели и годините, които ще изминат преди кулминацията на някакво небесно събитие. Посредством усърдието на учения, Джон Дженкинс разпознал това събитие през 1980 и имайки това предвид, ние знаем края на нашия цикъл, който е толкова важен и прогнозиран от маите.

В края на цикъла нашата слънчева система, нашето слънце и нашата планета, се подравняват със сърцевината на галактика Млечен път, или по-точно с екватора на галактиката – едно подравняване, което няма да стане отново през следващите 26 000 години. То отбелязва края на нашия голям цикъл и традициите на маите твърдят, че краят е началото на онова, което сме очаквали.

От гледна точка на космологията и митологията на маите, съзнанието и човешката осъзнатост напредват с етапи на израстване, които покриват огромни периоди от време, компенсирани от циклите. С всеки нов цикъл имаме възможност да се придвижим отвъд мисленето, което ни е ограничило или разрушило в миналото. Този растеж се постига като цикли в циклите, които създават периода на бременност, споменат в последната глава.

Дженкинс щедро описва идеята за човешките жизнени цикли в космическите, духовни цикли: „260-дневният календар се базира на 260 дневен период на човешка ембриогенеза и на едно по-висше ниво, този цикъл символизира, или структурира, този 26 000 годишен период на прецесия, който можем да наречем духовна ембриогенеза.”

_______________________

_______________________

Съвременните учени признават, че това галактическо подреждане наистина се извършва. Признават и това, че календарът на маите маркира това събитие. Един от големите цикли на традиционният древен календар на маите приключва през 2012 година, казва Е.С.Круп, доктор на науките, директор на обресваторията Грифин в Лос Анжелис, Калифорния. По-често задаваният въпрос е просто: „Какво означава това?”. От една страна съществуват тези, които обявяват явлението за нещо малко повече от някаква интересна странност, която имаме късмет да видим в живота си. Други предполагат, че приключването на големия цикъл маркира конвергенцията на редките космически процеси и намеква, че обхватът им е от радостен до плашещ.

Хосе Аргелес, доктор на науките, автор на „Коефициентът на маите”, който привлече интереса към времето на маите през 1980-те, например, предполага, че първите години от новото хилядолетие са част от един под-цикъл, който е започнал през 1992 година и маркира появата на това, което той нарича „не-материалистични, екологично хармонични технологии ..., които да допълнят новото децентрализирано информационно общество...”

Посредством същата информация, обаче, други учени и изследователи имат много различна представа за онова, което календарът на маите показва. Те предупреждават, че краят на големия цикъл на маите съвпада с небесните събития, които могат да имат дълбоки и опасни последици за живота на Земята такъв, какъвто го знаем. Списание „Индия Дейли” е онлайн списание за Индия и на 1 март 2005 година публикува резултатите от компютърния модел и вероятността изместването на полюсите да съвпадне с крайната дата на календара. Плашещото заглавие гласи: „Компютърен модел предсказва смяна на магнитните полюси на Земята и това, че слънцето може да сложи край на човешката цивилизация през 2012 година” – описан е най-лошият сценарий на това, което може да означава един свят без магнитно поле.

Очевидно това са две много различни идеи за онова, което можем да очакваме от края на цикъла. Именно затова споделям тази информация тук. Идеята е, че маите са ни предупреждавали за една дата, която самите те нямало да доживеят.

Съществуват множество идеи за това, което можем да очакваме от крайната дата в календара на маите, но повечето хора знаят, че ще стане нещо. Тъй като 2012 година ще настъпи скоро и съвпада с безпрецедентните промени, които вече стават в нашата слънчева система, все повече учени предполагат, че в наш интерес е да разберем онова, което пазителите на времето на маите са се опитвали да ни кажат.

Най-доброто място да започнем, е с календара на маите. Може би пенсионираният професор от държавния университет в Калифорпния Рикардо Дюран е казал това най-добре. В едно интервю за значимостта на крайната дата през 2012 година той обяснява: „Последният ден от цикъла се нарича ден на четири движения. Това е името на датата и това означава много задълбочени промени посредством движение”.

В допълнение към зимното слънцестоене през 2012 година, което маркира края на големия цикъл на маите, 21 декември също сигнализира края на един даже по-голям цикъл: голямата или прецесионна година, която започнала преди приблизително 26 000 години. Именно тогава сме започнали пътешествието, което ни пренася през небесния път на всичките 123 знака на зодиака. Когато прекосяваме прага на екватора на галактика Млечен път през 2012 година, ние не само започваме един 5 125 годишна световна епоха, но същевременно и завършваме една прецесионна година от 12 зодиакални констелации и започваме следващата.

Рядкостта, с която тези два цикъла завършват едновременно и фактът, че живеем във време, когато се събират, ни казва отвъд всякакво съмнение, че това са наистина изключителни дни. Това добавя и достоверност към мъдростта на древните пазители на времето, които са притежавали знанието за това събиране на циклите хиляда години преди съвременната наука да може да разбере неговото значение.

Макар подробностите на циклите на маите понякога да се различават от тези на най-старите космологии в света, като общо еднаквостите са сходни. Следната графика е свързана с ведическата система на югите.

За да отговорим на подобен въпрос, трябва да се вгледаме дълбоко в един опит толкова обикновен, че ние рядко се замисляме. В същото време той озадачава учените и както ще видим в следващата глава, се нарича „времеви проблем”. Отговорът на това, което 2012 година означава в нашия живот, стига до нашето разбиране на мистериозната същност на самото време.