ГЛАВА 2 НАШЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: ДОКТРИНАТА ЗА СВЕТОВНИТЕ ЕПОХИ

____________________

____________________

С прости и прями думи индианците хопи разказват история, за която много днешни хора предпочитат да мислят като за метафора за миналото, а не като за действителна история. Може би ще е по-лесно да се мисли за следващото пророчество по този начин. Ако историята е вярна, тя разказва за миналото. Това е историята на Земята и човешката история на нея, белязана с времената, когато е станало немислимото: планетата се променила толкова бързо и драстично, че животът такъв, какъвто е бил преди промяната, завинаги изчезнал. В своята книга „Медитации с индианците хопи” (1986) ученият Роберт Бойсиер илюстрира яснотата и простотата на възгледа на индианците хопи за света. Ето кратки откъси от един по-дълъг разказ, който той е събрал, докато е живял с години при тях като част от тяхното семейство.

Останките от първите хора се придвижиха с хората мравки до безопасно място, когато Сотукнанг [Богът на небето] разруши Токпела, първия свят, с огън.

[тогава] някои бяха обзети от алчност – макар че животът беше изобилен. Алчността ги накара да се бият един с друг... Затова Тайова [Създателят] каза на Сотукнанг „Разруши втория свят”. ... [Вторият] свят спря да се върти за известно време.

В този [свят] човечеството нарастваше и нарастваше, разпръсквайки се навсякъде. ... Някои станаха толкова мощни, те водеха война с другите, като ги анихилиираха със своите машини. ... Тогава Сотукнанг разруши третия свят. Голямо наводнение покри Земята; валя едно пълнолуние.

Тези откъси описват три цикъла от време, три предишни свята, които съществуваха преди днешния четвърти. Всеки от предишните светове свърши с голям катаклизъм: първият със земетресения и с потъването на континентите, вторият – с покритата с лед земя, и третият – с голямото наводнение. Пророчеството казва, че четвъртият свят ще свърши докато сме живи ние и че скоро ще заживеем в петия.

Макар че думите не са на учен, описанието на индианците хопи на събитията, които са завършили всяка ера, е подобен на историята на Земята, запазена в геоложките записи. Новите данни от океанския утаечен слой и полярния лед потвърждават, че всъщност планетата преминава през циклична история на катаклизъм от огън, лед и вода, както и период на възстановяване. Имало е период на земетресения и вулканична активност преди около 20 000 години. Ледниковата епоха достигнала своя пик преди 11 000 години и имало потоп, за който се вярва, че е бил потопа описан в Библията, който е станал приблизително преди около 4000 – 5000 години.

Според индианците хопи същите цикли от време и характер, които са известили за подобни промени в миналото, сега носят настоящия свят към края и началото на следващия. Онова, което прави възгледа на индианците хопи за света толкова важен, е неговата точност относно миналото. Ключът тук е в това, че индианците хопи знаели за тези цикли дълго преди съвременните изследователи да могат да ги потвърдят научно. Ако подобни знания за циклите са толкова точни за миналото, тогава какво означава това за техните предсказания за онова, което ни предстои в бъдеще?
Нашето пътешествие през Зодиака

От устно предаваните традиции на индианците хопи до записите от преди 5 000 години на древните шумери, нарастващ брой доказателства показва, че хората отдавна са разбрали нашето пътешествие през небесата. Според тях познатите звезди и съзвездия на нощното небе като че ли променяли техните позиции по време на пътешествието.

Точно както начинът, по който слънцето, светещо над Северното полукълбо изглежда по-ниско в небето през зимата, отколкото през лятото, така и съзвездията като че ли се издигат и установяват в различни моменти и места в зависимост от това къде се намираме в своето пътешествие. Тази промяна, известна като прецесия на равноденствията, е призната от множество цивилизации от древна Индия до Египет. Основното във връзка с нея е, че сценарият за промените на нощното небе се променя, докато преминаваме през небесата.

От историческа гледна точка нашето пътешествие през вселената е било описано като кръгов път, който ни пренася през дванадесетте познати зодиакални знака. Понеже има 12 съзвездия, през които преминаваме, на всяко е приписано едно парче от кръга (12 съзвездия х 30 градуса всяко = 360 градуса от орбитата).

Историческите записи показват, че нашата скорост през небесата варира. Съвременните сателити разкриват, че на Земята са й необходими около 72 години, за да премине през 1 градус от нашата зодиакална орбита. Това означава, че понастоящем ни отнема около 2 160 години, за да направим цяло завъртане по нашия зодиак. Това прави перфектен смисъл, тъй като настоящият век на Рибите е приет за около 2 000 години и ние се приближаваме към края му докато правим прехода в новата епоха на водолея.

Въз основа на сегашната скорост на Земята през космоса това означава още и, че цялото ни пътешествие през всичките 12 съзвездия трае около 25 625 години. За улеснение този брой обикновено се закръглява на 26 000 години. Това е нашето пътуване през зодиака, нашата „прецесия” през равноденствията. Нашето познание за това пътешествие придава още по-голямо значение на доктрината за Световните епохи, както и на нашето преминаване през космоса.

Отляво: през този период от време Земята преминава през пет световни епохи, траещи по 5 125 години всяка.

Отдясно: Когато разделим дължината на целия кръг на зодиака (25 625 години) на дължината на настоящата световна епоха (5 125 години), получава се точно 5. С други думи, в един пълен цикъл от нашето пътуване през знаците на зодиака съществуват пет световни епохи.

______________________

______________________

Поради това, че скоростта на нашето пътешествие през съзвездията в миналото е варирала, съществуват различни идеи относно времето, когато една епоха завършва, а друга започва. Това е важно, защото името, което даваме на нашето време в историята – нашата зодиакална епоха, се определя от това кое съзвездие осигурява екран за изгряването на слънцето на деня от пролетното (пролетно) равноденствие всяка година. Понастоящем, например, ние сме в епохата на Рибите.

Смята се, че епохата на Рибите е започнала преди 2 160 години – точно преди времето на Иисус. А от 2008 година ние преминаваме от Епохата на Рибите към Епохата на Водолея. Но не очаквайте прехода да стане бързо. Както споменахме преди, промяната е процес, а не събитие. Проблемът е, че не съществуват ясни граници между знаците на зодиака, които да ни казват точното време, когато единият знак завършва, а другият – започва. Затова би било справедливо да се каже, че макар технически да сме в епохата на Рибите, ние навлязохме в зоната и на епохата на Водолея.

Според мен това е много интересно, тъй като всеки знак на зодиака е бил свързван със следи, които са уникални за своето време в историята. Вероятно не е съвпадение, че преди настоящата епоха на Рибите, главата на овена, която сочи съзвездието Овен, играе толкова важна роля в древния свят. Египтяните на епохата на Новото Царство (16 век пр. Хр. до 11 век пр. Хр.), например, включиха символа на Овена в своето представяне на бога на слънцето, Амон Ра, който имал глава на овен. И вероятно не е случайно, че ранните християни избраха за своята религия същите символи като тези от епохата на зодиака – двете поставени противоположно една на друга риби на съзвездието Риби.

В своята красиво изказана интерпретация на значимостта на зодиакалните епохи авторът описва дуалността на символа на Рибите:

„. основният отпечатък на Рибите (две риби, които плуват в противоположни посоки) изразява себе си в непрекъснатата нужда да разделя и владее, отделя и изучава, разцепва Изтока и Запада, тялото и душата, мъжа и жената, ин и ян, лявомозъчните от дясномозъчните, интуитивното от интелектуалното...”

Това са характеристиките на нашия свят за последните 2 000 години.

Понеже няма ясна граница между края на една епоха и началото на следващата, днес ние преживяваме прехода, който въплъщава качествата на двете: Епохата на Водолея и качествата, които тя носи, с атрибутите на Епохата на Рибите.

Докато точното време на зодиакалните епохи варира от около 9600 пр. Хр. до сега, общите описания за случилото се по време на последните шест от тях – не варират. За да идентифицират всяка епоха учените и историците са избрали едно събитие, което маркира всеки период от време. Ето кратко резюме на тези характеристики:

Зодиакална епоха Лъв Рак Близнаци Телец Овен Риби

Съответно историческо събитие Глобалното затопляне/ топенето на ледниците Библейският потоп Създаването на азбуките и писмеността Египетската цивилизация Желязната епоха Раждането на Християнството

Фигура 3: Последните шест зодиакални епохи и техните дефиниращи събития. Докато други събития определено са станали по време на епохите, тези събития са използвани като мерило за придаване на значение на историческото сравнение.
Съществуват места по света, където древните пазители на времето използвали изрични символи, за да опишат циклите на зодиакалните епохи, както и по-дългите световни епохи. Трайният камък на стените на храма, където те гравирали своите карти, са запазили тяхното послание по начин, който не може да бъде сгрешен. С яснотата на техните записи бързо изчезва всяко съмнение относно това дали нашите предци, или поне някои от тях, са разбирали движението на Земята през епохите, или не.

Един от най-ясните, както и един от най-мистериозните от тези артефакти, е красивият зодиакален диск, гравиран в каменния таван на храмовия комплекс Дендера, на западния бряг на река Нил в Египет.

Слънцето вече беше слязло в плътната вечерна мъгла на долината на Нил, когато се спуснахме към храмовия комплекс. Нашият ден за проучване на египетската долина на царете близо до Луксор беше започнала преди изгрев слънце същата сутрин. Какво красиво място да свършим този ден, мислех си аз, храмът Дендера от 1 век пр.Хр., посветен на богинята Хатор и на древните принципи на изцелението.

Бях се срещнал с египтолога Джон Ентъни Уест във фоайето на хотела в Кайро преди два дни. Тъй като всеки беше с групата си за пътуване в Египет по едно и също време, ние решихме да се срещнем вечерта и да си поговорим. Именно по това време Уест ми беше дал екземпляр от новоизлязлата си книга „Ключ на пътешественика за Древен Египет”. В Глава 17 бях намерил изображение и описание на мястото, което беше една от главните причини, поради които бях поканил моята група да направи това пътуване. Това беше камера в храма, където току-що бяхме пристигнали: Храмът на Хатор в Дендера.

Слънцето беше на път да се крие и всяка минута беше ценна. Знаех, че ни остава по-малко от половин час светлина преди обектът да бъде затворен и че ще бъдем принудени да си тръгнем. Докато част от групата последва нашия египетски водач през залите, изпълнени с огромни колони и гравирани йероглифи, други ме последваха по високите коридори до покрива на комплекса. Когато завих зад ъгъла, открих стръмни стълби, които водеха до издигнатите светилища отгоре. Именно това беше мястото, което търсех.

Знаех, че точно отвъд горния край на стълбите беше стаята, за която бях говорил с Уест в Кайро – тази, заради която бях изминал половината свят, за да я видя лично. Пристъпвайки от стълбището в останалата осветена част от храмовия покрив, аз последвах пътечката право в малка стаичка с толкова нисък таван, че трябваше да се наведем, докато преминавахме през входа. Слабата светлина на залеза, която се процеждаше през вратата, имаше и слабо влияние вътре в малката камера и аз затворих очи за секунда, за да се аклиматизирам към сенките.

„Ето я”, чух някой да шепне приглушено. „Толкова е красиво!” Обръщайки поглед към мястото, което сочеха хората в стаята, открих, че то беше точно под древната реликва, която правеше тавана на тази камера толкова ценен за мен. Точно над главата ми имаше пясъчен диск с диаметър осем фута, вграден в камъка на самия таван: мистериозният зодиак на Дендера.

Илюстрацията в ляво. Зодиакалният диск на тавана на египетския храм на Хатор, на Дендера, разположен близо до Луксор, Египет.

Илюстрацията в дясно: схематичен чертеж на зодиака на Дендера, който показва съзвездията, докато се появяват по времето, когато дискът е бил създаден.
Релефно и с големи подробности тази древна карта на съзвездията съдържаше цялата информация, необходима, за да се изчисли пътуването на Египет от един зодиакален знак до следващия през целия 25 625 годишен прецесионен цикъл. Докато остава спорът относно това дали древните цивилизации са разбирали този цикъл или не, лично аз нямах съмнения, че гледам пряко в неоспоримото доказателство, че скулпторите на този зодиак наистина са го разбирали – при това са го разбирали прекрасно.

Докато изучавах диска над мен, бях запленен. Той беше още по-красив и подробен, отколкото си бях представял. Това беше нещо повече от един двуизмерен контур с познатите знаци на зодиака. От изображенията на центъра на диска, представляващ полюсите, които се сменят на всеки 15 000 години. (Тубан, полярната звезда от времето на библейския Изход на Евреите от Египет; Поларис – сегашната полярна звезда, и Вега – полярната звезда на предстоящата световна епоха) до изравняването на съзвездията Стрелец и Скорпион, които показват пътя към мистериозния център на нашата галактика, беше ясно, че дизайнерите на този изумителен артефакт може да проследи движението на нашата планета между звездите.

Ако имаше някакво съмнение относно зодиака, те бързо изчезнаха, когато разпознах международното изравняване на храма с най-ярката звезда в небето, Сириус. В египетската йероглифна писменост това небесно тяло обикновено се асоциира с Хорус – форма на египетски бог на светлината. На зодиака Дендера откриваме Хорус изобразен на две места: точно над оста на самия храм (виж стрелка А на фигура 4), както и на истинската северна/южна ос, докосвайки знака на Рак, който е там, където слънцето е щяло да изгрее и освети небесната карта на самия диск по време на лятното слънцестоене, когато храмът е бил построен (виж фиг. 4, стрелка В).

Именно поради това, че зодиака на Дендера изглежда толкова точен, една от неговите нерешени мистерии с оглед начина, по който той изобразява един аспект от нашето време в историята, е от огромно значение: смяната на епохите на Риби и Водолей. Както виждате на фиг. 4, познатите 12 зодиакални знака са наредени на диска разумно близо един до друг. Всеки един следва предишния знак и предшества следващия толкова близо, че няма място за вмъкване на други символи между тях, освен в случай на световния зодиакален знак за последните 2 000 години, Риби, и знака, който преместваме до следващия, Водолей.

Между Риби и носителят на водата на Водолея има прекомерно много място, което понякога се нарича „аномалия” или „прекъсване” между двата знака. Какво прави това разстояние на зодиакалния диск Дендера особено интересно – това, че зоната съдържа и специфичен символ, известен като Квадрата на Пегас (виж стрелка С на фигура 4), която се появява между двете Риби и че има маркировка, която не може да бъде прочетена на самия диск. Традицията асоциира този символ с действителен артефакт – физическа таблица, която съдържа онова, което се нарича програми на съдбата.

Как програмите на съдбата могат да бъдат свързани с нашия опит от смяната на зодиакалните знаци, както и със световните епохи? По какъв начин странното място, което се появява между двата зодиакални знака, пасващи на нашето време в историята, е свързано с края на нашата световна епоха?

Докато експертите продължават да гадаят за отговорите на тези два въпроса, може би няма да се наложи да чакаме дълго, за да разберем какво ни казва диска. Очевидно става дума за тук и сега. Ясно е, че знакът на зодиака на Дендера е послание на времето. Дискът, който видях, е древна карта на нашето пътуване през времето - един звезден часовник, който все още тиктака и отмерва промените в нашата връзка с небето.

Зодиакът на Дендера е единственият артефакт от своя вид, който съществува днес. Докато съществува противоречие относно това дали мястото, откъдето произлиза диска, е другаде и дали той е бил транспортиран до храма, или египтяните, които са създали храма, са построили и диска, едно е сигурно: който и да е създал зодиакалния диск в Дендера, е разбирал нашето пътуване през небесата. И ни е показал кога да очакваме голямата смяна на една епоха с друга.

Зодиакът от Дендера ни казва, че дълго преди съвременните учени да започнат да гледат сериозно на изводите относно мястото на Земята в небесата, древните цивилизации вече са направили това. От устните традиции на местните северни и южни американци до писмените записи на културите, населяващи древна Индия, Тибет и Централна Америка научаваме, че цивилизациите от нашите минали идентифицирани ключови местоположения по пътя на планетата ни в небесата, както и шаблона на звездите, които биха ни казали кога сме достигнали тези места. Те направиха това посредством нещо повече от догадки и суеверия. Използваха науката.

Те използваха своите познания, че Земната орбита около слънцето и неговата излъчваща се енергия е част от една по-голяма орбита, която ни носи около енергията, която се излъчва от сърцевината на нашата галактика. Освен това те знаели, че на определени места в това пътешествие ориентацията на Земята би създала промени, които биха оказали влияние върху живота на планетата и цивилизациите. Докато познанията относно преминаването на Земята пред такива огромни периоди от време може да е възникнала преди много години, то идеята далеч не е примитивна. Всъщност, тя се базира на едно много добро разбиране на планетарните и галактически цикли и начина, по който те оказват влияние върху нашето пътуване през небесата.

На всеки 5 125 години природните промени на позицията на Земята в космоса създават астрономическо подравняване, което сигнализира за края на един цикъл около галактиката и началото на следващия. Древните наричали периодите от време между подобни подравнявания светове или световни епохи. Промените в климата, морското равнище, цивилизацията и живота, които са придружавали смените на епохите в миналото са били толкова големи, че когато са ставали, за съществуващия свят се е казвало, че свършва. Не става дума за край на планетата, а за нашето място в дадена орбита, която се променя.

Точно както краят на нощта е необходима част от 24-часовия ден и прави денят, който следва възможен, по същият начин и краят на една епоха е необходима част от нашия 5 125 годишен цикъл, който води до раждането на следващия. С основание маите са гледали на времето в самата епоха като на период на бременност.

Маите гледали на събитията, свързани с галактиката, като на перфектен начин за служене на космическата съпруга. Така погледнато, голямото раждане, което 2012 година улеснява, е духовно: скокът в човешката еволюция, в отговор на цикличните промени в орбитата на Земята. Познанията, че подобни цикли се случват, както и за онова, което се случва, когато те правят това, днес са известни като доктрината на Световните епохи.

_____________________
Времеви код 8: Позицията на земята в нашата галактика създава мощни промени, които сигнализират края на една световна епоха и началото на следващата. Познанието за тези циклични промени е известна като доктрината на Световните Епохи.

_____________________

Сред най-древните и най-ценени традиции на нашето минало съществува забележителна съвместимост по отношение на описанията на предишните светове и на начина, по който е свършил всеки един от тях. Може би най-зловещата нишка, която те споделят, е, че на катаклизменото събитие, което е приближавало края на дадения цикъл и е предшествало поредния, се е гледало като на необходимо „изчистване”, което павирало пътя за предстоящия цикъл.

Ведите описват огромни периоди от време, траещи толкова дълго, че представляват предизвикателство за нашето съвременно понятие за миналото. Тези текстове включват познатата Ригведа, както и Самаведа, Яджурведа и Атарваведа. В тях ние откриваме някои от най-ранните описания на начина, по който вселената периодически се създава, разрушава и ражда отново през големи периоди от време, наречени Юга цикли, или просто Юги.

Интересното е, че дължината на всяка Юга се определя от интерпретацията на самите текстове. Както при множество древни писания, интерпретациите варират. В своето проучване на ведическата космология, наречено „Мистериите на свещената вселена”, математикът Ричард Л. Томпсън признава тези различни гледни точки. „Съществува известно противоречие относно историята на Юга системата. Традиционният възглед в Индия е, че югите са реални и поради това са продължавали милиони години. Възгледът на съвременните историци е, че югите са просто идеи, които са се развили исторически посредством поредица етапи.” Но учените са единодушни относно това как функционират Югите.

Ведическите цикли на сътворението и разрушението са основани на повтарящи се поредици от четири Юги, всяка от които с различна продължителност. Заедно те оформят стъпаловидна прогресия на повишаващи се по продължителност периоди, определени посредством определяни чрез умножаването на най-кратката Юга по простата формула 1:2:3. В традиционната интерпретация Кали Юга е най-краткият цикъл, който продължава за период от 1200 години, който се умножава по първото число на формулата, 1, за да се стигне нейната дължина. Двапара Юга, следващият цикъл от поредицата, се изчислява посредством умножаването на дължината на Кали Юга по следващото число във формула, 2, за да се стигне до нейната дължина от 2400 години.

Посредством същата формула, Трета Юга и Сатия (известна и като Крита) Юга траят съответно 3600 години и 4800 години.
Човешкото време или Божественото време?

Дотук добре. Но ето уловката: текстовете посочват, че Югите са божествени години. Ето къде започва несигурността. Учените имат различни мнения относно това какво точно означава една божествена година за нас тук, на земята. Томпсън сумира тази несигурност, когато пита: „Възможно ли е божествения и човешкия цикли от 12000 години да се имат предвид от юга-системата – като единият представлява събитията в космически мащаб, а другият отразява състоянието на човешките дела?”

Според мен тази възможност е очарователна, поради природата на вселената и самото време. Учените ни казват, че и двете са направени от малки цикли в по-големи цикли, които са в още по-големи цикли и т.н. С други думи, те са фрактални. Самото определение на фрактал е шаблон, който се повтаря по сходни начини в различни мащаби.

Може да открием, че който и да е проектирал древните юги, е разбирал добре подобни фрактални принципи. Ако това е така, значи можем да използваме ведическата система на времето, за да стигнем отвъд това просто да проследяваме дните, вековете и хилядолетията. В същност, може би югите описват специалната връзка между нас и времето: едно фрактално взаимодействие между планетите, галактиките и нашите животи, което се описва от древната аксиома: „Каквото горе – такова и долу”.

Докато при ведическите учени може да няма съгласие относно дължината на божествената година, те определено споделят мнението, че четирите традиционни юги са равни на една божествена юга. С други думи, 12 000 божествени години са равни на 4 320 000 години земно време. Като вземем под внимание това, че един ден на Брахма и индуският бог на сътворението е 1 000 от тези цикли (4,320,000,000 земни години), може да не е съвпадение, че това число е толкова близо до научните изчисления на възрастта на Земята, според които тя сега е на 4 500 000 000 години.

В традиционните текстове всяка от югите се умножава по тайно число, което я превръща от божествени години в по-дълъг човешки еквивалент. Коефициентът на превръщането е числото, което дефинира една от най-мистериозните форми във вселената – кръга. Числото, което го дефинира, е 360. Когато приложим този коефициент от 360 към описаните вече юги, виждаме откъде идват противоречията и несигурностите.

Когато умножим традиционните 1200 години на Кали Юга по 360, числото се увеличава на 432 000 години. Когато направим същото умножение, Двапара Юга скача от 2400 години до 864 000 години. Трета Юга е от 3600 години до 1 296 000 години, а Сатия Юга – от 4800 години до 1 728 000 години. Изведнъж тези цикли стават толкова огромни периоди от време, че променят нашите сегашни представи за време и човешка история.

Както беше споменато по-горе, подобни учени предполагат, че тези стойности са основани на езотеричната интерпретация на оригиналните текстове, които не се прилагат към действителните човешки години на Земята. Може би точно поради тази причина алтернативните интерпретации на оригиналните текстове печелят популярност днес. Докато подобни четива все още описват четири юга цикъла, те правят това с по-кратки периоди от време. Работата на Шри Юктесвар Гири и астролога Др. Дейвид Фроули (Вамадева Шастри), илюстрират тези обновени интерпретации.

Фроули описва юга циклите с дължина приблизително 2400 години въз основа на традиционния текст на Ману Самхита. Съвременните учени са привлечени към тази интерпретация, защото тя прави повече смисъл с онова, което знаем сега относно прецесията на равноденствията. Фроули също така предполага, че по-кратките юги поставят възрастта на важни исторически индийски цифри, като Бог Кришна, в значим контекст, който съответства на общоприетата възраст на човешката история.

Споменавам и традиционните и алтернативните перспективи на югите тук, за да покажа, че даже ведическите експерти са разделени, когато става дума за дължините и времетраенето на циклите. Важното е, че макар интерпретацията за дължините на югите да варира от хиляди до стотици години, то броят на югите в даден цикъл остава същия. Ведите, както и календара на маите, посочват, че историята на света съществува като четири големи цикъла. И двете системи са на мнение, че ние сме на финала на тези цикли.

В допълнение към консенсуса между ведическите учени, че във всеки цикъл съществуват четири юги, съща така е общоприето, че всяка има специфично качество, което внася в епохата, когато тя се появи. Всяко от тези качества описва форма на самореализация, която се свързва със позицията на Земята в небесата. Колкото повече се приближаваме към сърцевината на нашата галактика, толкова е по-голяма степента на просветление. В най-отдалечената част на нашата орбита трябва да правим по-големи усилия, за да открием своето собствено просветление.

Традицията твърди, че във всяка епоха има 25% промени в градуса на просветлението на колективната култура в сравнение с предишния цикъл. Затова, когато ние сме в извисяваща се позиция от орбитата, която носи Земята към сърцевината на Млечния Път, ние ставаме по-съзнателни. Когато сме в спускаща се орбита, която носи Земята встрани от сърцевината, е точно обратното. Именно посредством тези качества ние виждаме постепенното и временно издигане и падане на духовната осъзнатост, която идва с нашата прогресия от най-светлите до най-мрачните цикли.

- Според традиционните интерпретации за Сатия Юга се казва, че е последната златна епоха на светлината. Характеризира се като време на мир, мъдрост и най-висше просветление. Ведическата литература твърди, че през това време хората са имали продължителност на живота, която е била безгранична. За живеещите тогава този цикъл на мир и мъдрост трябва да е бил идеалното време, за да се наслаждават на подобно дълголетие.

- Макар че следващият период, Трета Юга, или Сребърната епоха, продължава да се характеризира като много добродетелна, описват я като време с 25% по-малко просветление от по-дългата Сатия Юга. Със загубата на осъзнаването, продължителността на човешкия живот намалява до максимум 10 000 години.

- Третата Юга от цикъла е Двапара Юга или Бронзовата епоха. Това е време с 50% загуба на просветление от хората и за нея се казва, че е ерата, когато човешкият характер е равномерно разделен между „добродетелта и греха.” Още веднъж, със спадането на самоосъзнатостта, продължителността на живота намалява до максимум 1 000 години.

- Независимо от това каква продължителност от време приписват експертите на всяка юга, четвъртата винаги е най-кратката от четирите цикъла. Това е щастие за нас, защото тази юга, Кали Юга, известна още като Желязната епоха или Черната Епоха, е период на най-голям мрак за човечеството. Това е и времето на най-кратката продължителност на живота от който и да е цикъл – тогава човеците живеят 100-120 години. Съществуват и изключения, но за повечето живеещи в Кали Юга се казва, че са изгубили 75% от своята самоосъзнатост. Тъй като мнозина експерти са съгласни с това, че ние или сме близо до края, или че приключваме Кали Юга, ние ще проучим малко по-дълбоко какво означава си част от този цикъл.
Тъмната Юга

Пураните описват историческите характеристики, които можем да очакваме да видим през мрака на цикъла Кали. Това са сходствата между тези качества, посочени в древните времена и онези, които изглежда проникват нашия свят днес и правят тази древна гледна точка толкова интересна. Доминантната тема за Кали цикъла е повод за разногласия, спорове и препирни. Примери:

- Появата на ръководители, които са неразумни и събират данъци нечестно

- Време, когато хората се пристрастяват към интоксикиращи питиета

- Периодът, когато чумата и смъртта са нещо обичайно

- Епохата, когато безпомощните се превръщат в цели за преследване

Много от предшестващите характеристики изглеждат изненадващо сходни с онези, които откриваме в нашия свят днес. Ако всъщност живеем в края на Кали Юга, значи те са изненадващо точни, особено когато отчетем това, че те са документирани преди хиляди години.

Според Пураните традиционната дата за началото на Кали Юга е 18 Февруари 3102 пр. Хр. На тази дата митологията заявява, че индуският бог Кришна напуснал Земята. Определено е трудно да се потвърдят подробностите за напускането на този свят от Кришна преди над 5 000 години, но съществуват астрономически събития, които също маркират тази дата. Техните дати могат да бъдат проверени в историческите отчети.

Анонимният автор от един текст от 9 век, „The Book of Thousands” описва шаблон за галактически цикли, които траят 180 000 години всеки, свършвайки със съединяване на всички планети от нашата слънчева система в началото на зодиакалния знак Овен. Това, което прави този отчет толкова интересен е, че последната поява на подобно съединяване е било същото време, когато световният „потоп” (който звучи доста сходно с библейския Голям Потоп) покрил Земята.

Според изчисленията на автора, датата на съединението е била денят преди Кали Юга да започне: 17 февруари 3102 година пр.Хр.

Докато традиционната (божествена) интерпретация на Юга циклите слага края на Кали Юга в нашето бъдеще, тя посочва и това, че под-цикъла възниква 5 000 години след започването на югата. Ако, както традицията предполага, ние сме от пет хилядолетия в тъмната юга, започнала през 3102 година пр.Хр., това ни поставя на 110 години в уникалния под-цикъл, започнал през 1898 година.

Този под-цикъл е сроден с оазис в средата на огромна пустиня. Той предполага, че 5 000 години в най-мрачната част от нашето пътешествие през звездите възниква събуждане, което ни подготвя за останалата част от мрачния цикъл и за прехода в следващата Юга на светлината. Този цикъл-в-цикъла е описан като време на повишена bhakti (санскритската дума за „отдаденост”) влияние. Това е период на повишена отдаденост за която се е вярвало, че трае около 10 000 години.

Докато реалистичната природа на подобни огромни периоди от време все още оспорва от днешните учени, аз описвам тук този цикъл и неговата продължителност по една причина. Фактът, че той трае толкова дълго е указание, че Ведическите традиции не виждат 2012 и края на нашата настояща епоха като край на самата планета. По-скоро те като че ли се съгласяват с това, че „мракът” на Кали Юга е време на необходим смут, който проправя път на нашата еволюция от един начин на съществуване към следващия.

________________________

________________________

Да стигнем до такава точка означава, че сме изминали предсказуем път, маркиран от предсказуеми километрични камъни, по време на предсказуема продължителност от време. Докато това познание е обичайно за ведическите учени от днешно време, точно колко добре нашите предци събирали пътешествието на Земята през звездите, си остава тема на разгорещени дебати в научните среди.

За да помогнем на учените да валидизират астрономическо подравняване от типа на тези на Ведите, сега съвременните компютърни програми разгадават как може да е изглеждало нощното небе по време на историческите цикли в миналото. Посредством симулатори като СкайГлоуб, сега можем да възстановим всяка част от нощното небе от всеки период от миналото, както и да проектираме как ще изглежда нощното небе във всеки момент на бъдещето. Използването на подобни програми се превърна в мощен инструмент в проучването на теорията, че древните храмове, пирамиди и паметници, са били построени по начин, който да съответства на точното подравняване със звездите и констелациите така, както трябва да са изглеждали те в миналото. В загадката на египетския сфинкс, например, този вид проучване добавя още доказателства, че подобна структура е била построена дълго преди 2450 пр.Хр. – датата, която обикновено се посочва в учебниците.

Понеже египетския мистериозен сфинкс е направен като полу-човек полу-лъв, голям брой учени сега подозират, че той е бил построен като маркер на прехода от епохата на Дева до тази на Лъв, когато в далечното минало епохите се сменяли. Но ако преходът от епоха към епоха е толкова постепенен, значи въпросът става: кога точно е станало това? Греъм Хенкок, автор и изследовател, предлага конкретно доказателство за онова, което накрая може да се окаже отговор на този въпрос.

В своята книга „Огледалото на небесата”, Хенкок обяснява:

Компютърната симулация показва, че през 10 500 пр.Хр. съзвездието Лъв било дом на слънцето на пролетното равноденствие. Симулациите показват, че в часа преди зазоряване лъвът в звездите трябва да е изглеждал като че ли се накланя на изток покрай хоризонта - точно на мястото, където слънцето изгрява.

Според Хенкок „Това означава, че Сфинксът с тяло на лъв обърнат на изток, е гледал пряко към едно съзвездие в небето, за което основателно може да се смята, че е негово небесно съответствие.

Това съзвездие е съзвездието Лъв.

Какво ни показва подобно съответствие? Съвпадение ли е то? Това съответствие предизвиква още по-задълбочени въпроси.

Ако Сфинксът наистина е изграден така, че да увековечи прехода на съзвездието Дева към Лъв, и ако е бил построен в годините около 10 500 пр.Хр. (приблизително по времето, когато е свършила ледниковата епоха), то кой е бил тук, за да го строи? Кой в Египет е проследявал цикли толкова огромни, че би била необходима технология, разработена след 500 поколения, за да ги потвърди? И което може би е още по-важно – защо са проследявали тези цикли?

Защо цивилизациите от Египет до Юкатан са посвещавали цели храмове, текстове и паметници по тяхно време, за да обезсмъртят една дата, която е нямало да се случи преди края на времето на повече от 50 века в тяхното бъдеще?

* * *