ГЛАВА 6 КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ?

_____________________

______________________

„Батън Ру връхлетян от урагана Густав”

„Южна Калифорния обяви бедствено положение”

Това, което някога беше рядко заглавие привличащо вниманието ни, стана обичайно явление. Докато все още сме във властта на майката природа, която само за един ден може да унищожи вековна история и множество животи и човешки усилия, може би се изненадваме по-малко, защото сме виждали това да се случва многократно. В първите години на 21 век торнада, урагани, големи бури, масивни наводнения, земетресения и др. отнемат човешки животи, собственост, голяма част от световната инфраструктура.

Само едно земетресение в Китай например, погуби 69 000 души и причини щети приблизително за 20 милиарда. Циклонът Наргис в Мианмар погуби най-малко 84 000 души и причини щети за над 10 милиарда. В Северна Америка ураганът Катрина опустоши град Ню Орлийнс, като остави над 1000 души мъртви и щети за над 81 милиарда.

Несъмнено е, че животът на планетата вече не е "бизнес, както обикновено". Ясно е, че нещо става и че това нещо е голямо. Но точно какво става и колко голямо е то? Може би Пеги Нунан, журналистка за Уол Стрийт Джърнъл най-добре сумира уникалността на нашето време: „Живеем в дни изпълнени със знания. Дни на голяма история”.

От индийските Веди, които са на 8 000 години и древния календар на Маите до пророчествата на Азия и Америка, пазителите на времето на света изглежда са съгласни с Нунан. Те са предсказали, предвиждали, приветствали и са се страхували от събитията на нашето време. Колкото и плашещи да са някои от историите и пророчествата, обаче, важно е да отбележим, чуе в никое от тях няма нищо, което да ни каже безусловно, че самият свят свършва, или което да остави някакво съмнение в това, че ще оцелеем след онова, което лежи пред нас. Това, което те казват е, че светът какъвто го знаем свършва и започва новия цикъл. Както видяхме в предишните глави, всичко става по време на живота ни.
*

Откровение, получено на 16000 фута

Току що бяхме прекосили един проход на 16 000 фута над морското равнище, най-високата точка от деня на нашето пътуване от Тибет до Непалската граница. Въздухът под облаците беше студен, разреден и великолепен. Докато скачах от последната стъпка на автобуса на гладката скала в края на долината, бях поздравен по начин, който никога не съм очаквал.

Примитивно изглеждаща палатка от кожата на як се отвори и оттам се появи една красива тибетска жена. Тя беше изненадана да ни види. Облечена в ярка пола и дрехи тя рязко се открояваше на фона на планината докато вървеше към мен.

Тя се обърна към нашия преводач и той каза: „Пита кои сме и защо сме тук”.

„Кажете й, че сме обиколили половината свят, за да направим това посещение.” Когато чу това нейната загриженост се смени с усмивка. Преводачът каза: „Тя казва, че не приема много посетители тук и че сме добре дошли”.

Всички се усмихвахме. Нашата група от 22 (твърде много, за да се поберем в една палатка) незабавно беше разделена на по-малки групи и ескортирана да се подслони в различни палатки. Нашият водач и аз последвахме жената, която ни беше поздравила. Внезапно тя спря и се обърна към мен и каза:

„Знаете би колко специално е това време в историята на света?” започна тя. „Знаете ли, че всичко е на път да се измени?” Тя описа крайностите във времето в долината, като сочеше ледника, който беше стоял надвиснал поколения наред и им беше давал вода от топящия се лед. Поради по-големите горещини, сега той се свиваше. Беше се оттеглил на около една трета в планината. При тези темпове през следващите няколко години щеше да изчезне.

Със сълзи на очи тя описа колко много хора от техните племена бяха умрели напоследък. Като че ли нова болест беше помела местните селца и лагери особено измежду онези, чиито имунни системи бяха по-слаби - главно възрастните и децата. Не беше ясно каква е болестта и откъде е дошла. Но от начина, по който я описа, тя очевидно се предаваше от човек на човек и беше толкова нова, че телата им не можеха да й се противопоставят.

След това започна да описва как сега цялото човечество прави избор, който ще определи изхода за нашето време в историята. Аз съм чувал сходни теми, обсъждани от хора от пустините на американския югозапад до Андите в Перу и Боливия. След 18 дни пътуване това беше последното нещо, което очаквах в едно от най-отдалечените и останали чисти места в света, на една планина, която се намираше на над 3000 мили над морското равнище. Думите, които чувах, спокойно можеха да са дошли от програма на Ню Ейдж относно пророчествата и платнетарното прочистване.

Колко силно, помислих си аз. Уникалността на нашето време в историята е толкова обичайно познание, че даже тази номадска жена, която живееше изолирана от останалата част на света в една от най-високите земи, останали на Земята днес, знае за него! Нейната култура го беше запазила и нейните традиции го допускат. То е като голяма тайна, която всеки на планетата знае, с изключение на онези от нас, които живеят в „съвременния” свят.

В някои традиции като тази на Тибетската жена хората сякаш усещат, че сега е времето на промяната, която техните предци са описвали. В своето изолирано съществуване, с редки контакти с хора от технологичния свят, нещата, които те познават най-добре, са тяхното обкръжение: земята, елементите и природата. И именно това са нещата, в които те виждат промяна.

От векове техните предци са им казвали, че когато вече не могат да отгледат реколтата в правилното време, когато реките излизат от коритата си и когато земята и леда от планините започва да изчезва, това ще бъдат индикаторите показващи, че те живеят във време на големи промени. От инструкциите на техните предци и знаците на природата те ще разберат кога да се подготвят за края на един голям цикъл и началото на следващия.

Да се използват знаците на природата за маркиране на промените е знание, което простира отвъд познанията на днешните местни хора. Изгубената библейска книга на Енох Пророка, е прекрасен пример за това. Енох е един от най-почитаните и мистериозни пророци от Стария Завет поради редица причини – не на последно място от тях е информацията, в която се твърди, че той никога не е умирал. Вместо това, на 365 години, Енох напуснал земята и „отишъл при Бога”.

Мъдростта и посланието за Енох били почитани и ценени от ранните Християни – тоест преди книгата за тези визии да бъде премахната от официалните библейски текстове. Неговата мъдрост се смятала за божествена, а "Книгата за Енох" била смятана за свето писание. Енох разкрил своите визии за голямата промяна в бъдещето на Земята, които ангелите му показали по негова молба. По време на катаклизмената промяна, която според описанието му става в „онези дни”, когато оста на Земята се измества, Енох казва, че „Няма да има дъжд и небесата ще са неподвижни ...плодовете на земята ще закъсняват и няма да цъфтят, когато им е сезона и плодовете на дърветата също ще се забавят. Луната ще промени своите закони и няма да се вижда когато трябва”.

Въз основа на таблиците на Енох историците определили, че пророчествата са отпреди 5 000 години и продължават около хиляда години след 20 век. Очевидно има съответствие между описанията на Енох и тези на индианците Хопи относно края на четвъртия свят. Индианците Хопи имат пророчества, в които се казва: „Когато земетресенията, наводненията, градушките и чумата станат ежедневие, ще е дошло времето за връщането в правия път...”

Проблемът при Енох е в липсата на точни дати за събитията. Фразата „в онези дни” може да се приложи към различни периоди в рамките на петте хилядолетия между неговата ера и нашата. Без връзка с нещо конкретно ние се оказваме при въпроса, поставен в началото на тази книга: какво можем да видим в нашия свят, което да ни покаже приближаването на времето, което е било изчислено, предсказано и приветствано от над 5000 години?

Досега масово се приемаше, че информацията е твърде неточна, за да се разчита на нея, но вече всичко се промени.

С нашето разбиране на природните цикли, фракталнвото време и Калкулатора на времевия код, можем да гледаме към миналото и да видим какво може да ни донесе бъдещето. Можем да проучим годините на циклите, които вече са станали, за да видим какви условия ще ни донесат те, когато се завърнат. Както видяхме в Глава 5, ако знаем къде в миналото да гледаме, значи ще можем да предскажем какво да очакваме в бъдеще.
Шаблонът за времевия код

След успеха на Калкулатора на Времевия код относно събитието на 11 септември 2001 година, започнах да прилагам същите принципи, за да проуча историческите събития от миналото. Не бях изненадат от точността на калкулатора, но бях очарован от шаблоните. Разбираемата връзка между циклите от времето и събитията от нашето минало определено заслужава по-задълбочено проучване. От разкритите днес резултати, обаче може да се направи извода, че принципите са станали очевидни:

1. Условията на природата, включително човешките събития, се повтарят на цикли

2. Условията на един цикъл често се повтарят с по-голяма сила в следващия цикъл.

3. Именно връщането на условията, а не самите събития, могат да бъдат предсказани.

От проучения материал е ясно, че историята се повтаря и че шаблоните, станали преди, проявяват склонност да се повтарят с по-голяма сила.

_________________

Времеви код 15: Шаблоните проявяват склонност да се повтарят с по-голяма интензивност през следващите дати.

_________________

Големият 5 125 годишен цикъл например, обхваща приблизително същия период от време от онова, което се смята за записана история. Затова от този цикъл можем да видим как цивилизацията е била повлияна от промените в миналото. Това включва неща като шаблони за война и мир и изгряването и залеза на нации и свръхсили.

Тъй като крайната дата на 2012 година е маркирана от подравняването на планетите и звездите, което е станало преди записаната човешка история, за да видим голямата картина трябва да се върнем назад, доста назад - до последното време, когато е възниквал подобен шаблон. Това е станало дълго преди текущата световна епоха. Именно това време от един още по-стар цикъл изяснява шаблоните, които живеем днес. Става дума за промени в температурите, разтопяването на ледниците, слънчевите цикли и изместването на магнитните полета на земята.

И така, отговорът на нашия въпрос за 2012 година означава, че трябва да вземем предвид тези два вместени един в друг цикъла. Едва тогава можем да си създадем реалистична представа за древните семена за онова, което можем да очакваме днес.

Както видяхме в предишните глави, Калкулаторът за Времевия код ни сочи точни дати в историята. Но без да проучим какво означават, те биха си останали нищо не значещи числа. Трябва да погледнем към различните моменти от времето през един и същи прозорец.

Въз основа на разговорите, които съм имал по света откакто започнах да провеждам семинари през 1986 година, както и на въпросите, които последваха, съм избрал три категории, с които да направя точно това. Прозорецът, който ще ни помогне да направим смисъл от миналото, е шаблон, направен от човешки, Земни и небесни събития.

_________________

_________________

Човешките събития са онова, което се случва по отношение на цивилизацията и начина, по който реагираме на предизвикателствата, пред които се изправяме като колектив. Това включва изгряването и залеза на свръхсилите, циклите на война и мир и разширяването и разпадането на империите.

За нас днес това е важна категория. Историческите записи показват силна връзка между физическите промени на климата, които идват със смяната на епохите (повишаване на температурите, наводнения, повишаване на морското равнище и изчерпване на ресурсите), циклите на война, разпадащите се икономики и залеза на цивилизациите.
Земни събития

Категорията на земните събития включва системата на природата, която е най-засегната от смяната на епохите. Това води до рязка промяна на населението и на цели цивилизации. Това са събития, които ни принуждават да правим избор между съревнованието и сътрудничеството, докато реагираме на промените.

След кратка дискусия на земните магнитни полета, може би най-значимият фактор за промените в глобалната температура е колко енергия получаваме от слънцето, топенето на ледниците и повишаването и спадането на морските равнища.

- Мистериозните магнитни полета на Земята: След откриването на земната магнитосфера през 1958 година, учените признават, че една от най-значимите роли, която тя играе, е да служи като щит, който ни предпазва от неблагоприятните въздействия на слънчевия вятър. Всеки момент от всеки ден има постоянни емисии на радиация и високоенергийни частици, които се носят към нас от слънцето. Именно на силата на земните магнитни полета се дължи и това, че земните температури остават постоянни като обхват в течение на дълги периоди от време. Ето къде се вписва промяната в резултат от смяната на земните епохи.

- Магнитните полета и климата: Връзката между силата на магнитните полета и резките климатични промени, които изглежда придружават техните смени са спорна област и са в процес на проучване. На учените все още предстои да постигнат съгласие, но документираните влияния на магнетизма върху климата са неоспорими.

През 1999 беше обявено проникване в леда на Антарктика по-дълбоко от когато и да е преди. Безпрецедентните климатични промени са се отразили под формата на въздушни мехурчета, запазили се в арктическия лед. Всяка година най-горният слой замразява носените във въздуха елементи (кислород, въглерод, двуокис и т.н.); дъжд, сняг, микроскопичен живот и микропрах, които се намират към този момент в атмосферата.

Докато има лед ние ще разполагаме с виртуална библиотека на историята на нашата планета, уловена в хилядите слоеве, натрупани в течение на хиляди години. Тази историяа показва глобалните температури, наличната слънчева светлина, нивото на моретата и дебелината на полярните шапки.

Вземането на проби от голяма дълбочина през 1999 показва историята на земята от преди 420 000 години, а получените данни показват ролята, която магнетизмът играе както в климата на планетата, така и в личния ни живот.

Изглежда връзката е следната: при даже малко намаляване на полето щитът става по-слаб и в резултат от това до повърхността достига повече слънчева енергия. Точно това пречинява глобалното затопляне. Докато земята, океаните и атмосферата се нагряват, тяхното затопляне активира събития, които водят до промени в климата. Какво става след това е ясно за всички, не само за експертите по климата.

По-високите температури започват да топят ледниците на полюсите, където от хиляди години се съхранява огромно количество вода. Стопената вода се смесва с океанските течения, променя концентрацията на сол в тях и тяхната температура – два мощни фактора, които оказват пряко влияние върху шаблоните на времето на планетата.

Цикълът ни помага да видим в перспектива резките промени на климата в днешно време. Периодите на затопляне се свързват с по-високите нива на парниковия ефект причиняван от въглеродния двуокис, но ние можем да проследим тези процеси и по времето, когато не е имало промишленост. Цивилизацията определено е допринесла за нивата на въглероден двуокис съществуващи нормално в атмосферата и този принос е ускорил влиянието върху природния цикъл, който вече е бил в ход.

- Преобръщане на магнитното поле на Земята: Ние обикновено причисляваме магнитните полета на нашата планета към сигурните неща. Всеки път, когато погледнем към компаса, северната част на стрелката сочи към северния полюс на Земята. Ние приемаме северния и южния полюс за нещо сигурно, но в действителност магнетизма на нашата планета е всичко друго, но не и сигурен.

Например ние знаем, че от време на време става нещо немислимо. По необясними причини понякога северният и южният полюси си разменят местата. Магнитното поле на земята прави пълно преобръщане.

Макар смяната на полюсите да е била преди 5000 години, доказателствата сочат, че те са ставали периодически в историята на Земята. За 76 милиона години това е ставало 171 пъти, 14 от които са ставали през последните 4,5 милиона години.

- Магнитните полета и живота: съществуват многобройни проучвания, които описват колко видове животни - от китовете и делфините до дивите пчели, разчитат на магнитните полета на Земята като на магнитни „магистрали”, за да си намерят храна и подходящи райони. Изглежда, че и хората не правят изключение в това отношение.

През 1993 година един международен екип проучи магнетовъзприемчивостта – способността на нашия мозък да открива магнитните промени на Земята е още по-значима с оглед 2012 година и циклите на Маите. Този екип публикува забележителното откритие, че човешкият мозък съдържа милиони фини магнитни частици, които ни свързват така, както свързват и животните, с магнитното поле на Земята - по мощен, пряк и интуитивен начин. При промяна на земното магнитно поле биваме засегнати и ние.

На нас ни е известно, че магнитните полета оказват силно влияние върху нервната и имунната ни система и върху начина, по който възприемаме пространството, времето и даже самата реалност. Силата на магнитното поле на нашата планета може да бъде измерено по принцип, но на различните места то варира. Картите показват силата на магнитните линии на Земята, където хората възприемат най-силните и най-слабите влияния на планетарните магнитни полета. За да разберем тяхната връзка с 2012 година трябва да погледнем отвъд самото съзнание.

Дори без подобно доказателство обаче, всички интуитивно знаят, че ние се влияем от планетарните магнитни сили. Всеки знае за странното поведение на хората при пълнолуние. Когато магнитната сила внезапно се промени, тя оказва влияние върху начина, по който се чувстваме и тази промяна може да бъде дезориентираща ако не разбираме защо се случва.

За онези, които наистина разбират, подобни моменти могат да бъдат ценен дар: една възможност да освободят шаблоните на онова, което е причинило болка в живота им, което е наранило семействата им и причинило смърт в техните тела и в същото време шанса на тяхно място да прегърнат нови и животоутвърждаващи вярвания. Художниците и музикантите знаят това и често предвиждат циклите по пълнолуние като периоди на огромна съзидателност. Тези съществуващи примери на съзнание и магнетизъм предлагат важни прозрения в начина, по който бъдещите промени в магнитната сила могат да ни окажат влияние по време на цикъла на 2012 година.
Небесни събития

Въпреки че мистерията на земните магнитни полета си остава, един фактор изглежда сигурен. Независимо от причината, поради която земните магнитни полета с времето се сменят, промените започват в даден момент и той изглежда е свързан с нещата, които стават отвъд земята: небесни събития в слънчевата система и може би даже в галактиката.

За целите на нашето проучване на 2012 година категорията на небесните събития се фокусира върху природните цикли на нашето слънце. Ние знаем колко слънчева енергия е достигала до Земята в миналото. Този фактор играе ключова роля в промените на климата и реакцията на цивилизацията спрямо тези промени.

Цикли на слънцето: От времето на Галилей първите телескопи позволявали на звездобройците да наблюдават небето. Европейските астрономи знаят, че на нашето слънце стават магнитни бури – слънчеви петна, последвани от предсказуеми периоди на затишие. От 1610 година насам тези цикли са били наблюдавани редовно. Откакто са започнати измерванията са станали 23 цикъла на слънчеви петна от по 11 години всеки, като последният е започнал през май 1996 година. Кога точно ще свърши цикъл 23 си остава загадка до пролетта на 2006 година, когато НАСА докладва за едно събитие, което астрономите очаквали. На 10 март същата година магнитните бури и слънчевите изригвания внезапно спрели и слънцето се усмирило, сигнализирайки края на 23-тия цикъл на слънчевите петна. Това успокояване обаче, е подвеждащо.

Краят на цикъла показва, че започва нов цикъл, с нови бури. Това, което прави идващия цикъл по-различен е, че силата на слънчевите петна, наблюдавани от 1985 до 1996 година показва, че цикъл 24 ще бъде един от най-интензивните. „Следващият цикъл на слънчевите петна ще бъде 30% до 50% по-силен от предишния”, казва Маусуми Дикапати от Националния център за изследвания на атмосферата в Колорадо. Дейвид Хетауей от Националния Космически Център и Център по Технологии предполага, че слънчевите петна, създадени в предишния цикъл ще се умножат и ще се появят отново като големи слънчеви петна” в новия цикъл.

През 2008 година, въпреки че цикъл 24 определено бил започнал, на 28 януари се появили три слънчеви петна с характеристиките на предишния. Хетауей обяснил, че „Ние имаме сва слънчеви цикъла, които функционират едновременно. Слънчев цикъл 24 е започнал (първото петно от новия цикъл се появило през януари 2008 година), но слънчев цикъл 23 не е завършил.” С други думи, циклите се препокриват! Подобна активност е ставала и в миналото, но по принцип трае кратко. Това е важно за нас, защото пикът на новия цикъл е пряко свързан с активността на стария.

На база поредението на настоящите слънчеви петна и като се вземат предвид наблюденията на слънчевите цикли през 1986-1996, както НАСА, така и Маусуми Дикапати от НКАР, са изчислили максимална слънчева активност през една и съща година: времето на най-голямата интензивност на 24-тия цикъл. Не е изненадващо, че предвиденото време съвпада с изчисленията на Маите за подравняването на нашето слънце с центъра на нашата галактика през 2012 година.

Ако тези предсказания са точни, слънчевите магнитни бури ще бъдат вторите по интензивност само спрямо тези от 1958 година, когато северното сияние е запалило нощното небе на юг към Мексико. По това време, обаче, ние не сме имали комуникационна технология, която да бъде увредена от подобни бури.

Учените приемат, че първата цивилизация е възникнала в Месопотамия, понякога наричана „люлката на цивилизацията”, приблизително преди 5000 години пр.Хр. Има хора, които живеят добре и преди това време, но се приема, че организирани човешки градове има отпреди 7000 години.

Тъй като промеждутъкът от време започва преди началото на нашия голям цикъл, терминът цивилизация включва всичко станало по време на текущата ни световна епоха, продължаваща от 3114 година пр.Хр. до сега. Затова, когато приложим Калкулатора за Времевия код, за да проучим ефекта на 2012 върху човешките събития и цивилизация, прави смисъл да използваме като прозорец от време.големия цикъл на Маите – нашата епоха от 5 125 години.

Когато използваме Калкулатора за времевия код, за да открием шаблони на Земни събития обаче, тези шаблони се случват в периоди, които са много по-дълги от тези 5 125 години от световната епоха. Те стават в междини от време, които са проучени геоложки и обхващат стотици, хиляди и дори понякога милиони години. За да отговорим на въпроса за това какви земни събития можем да очакваме за 2012 година, трябва да погледнем по-големия „родителски” цикъл, от който текущия свят е част. Това е целият прецесионен цикъл, обсъден в Глава 2, който трае приблизително 26 000 години. Тъй като всеки цикъл съдържа следи, които ни дават по-ясна картина на това, което можем да очакваме, ние ще приложим Калкулатора на времевия код и към двете.

С оглед на човешките, Земните и небесните събития и вземайки предвид циклите от 5 000 и 26 000 години, сега ние можем да изградим един мост към миналото, което ни дава прозорец към бъдещето. Нашият мост ще посочи пет ключа:

1. Цикълът, с който работим, както беше описано на предишните страници

2. Целевата дата 2012 година

3. Датата-семе за шаблона, който Калкулаторът за времевия код изчислява

4. Датата-семе, регулирана с оглед съвременния (Грегориански) календар

5. Значимите неща, които са станали на датата показана като трите категории, посочени в предишния раздел

И така, да започнем. Първо ще използваме Калкулатора за времевия код както в предишните глави, за да посочим ключовата дата в рамките на всеки цикъл, която ни казва къде можем да намерим шаблоните, които ще се повторят през 2012 година. Тези дати са базирани на нашите познания за фракталната природа на времето и съотношението, което управлява толкова много от природата вътре във времето.

Резултатите от изчисленията на Времевия код са следните:

___________________
За епохата от 5 125 години засяващата дата за условията, които можем да очакваме през 2012 година е възникнала 3 164 години преди тази дата - през година 1155 пр.Хр.

__________________

___________________

• Контролна дата: посочва датата, изчислена от Калкулатора за времевия код, за да ни каже къде в миналото да търсим условията, които ще се повторят през 2012 година.

• Магнитна сила: посочва общата сила на Земното магнитно поле използвайки метода VADM (Виртуален аксиален диполен момент). Тук е важно да се фокусираме върху числата, които са свързани помежду си. Те много сходни ли са, или много различни? Спадат ли или се повишават?

• Резултат от слънцето: показва силата на слънчевата радиация, която достига Земята като показание, свързано с целия 90 000 годишен ледников период. Тук е важно да определим дали излъчваната енергия се повишава или намалява.

• Състояние на климата: влиянието от промените в магнитната сила и резултата от слънцето.

• Състояние на цивилизацията: Събитията, станали въз основа на цивилизацията по времето на контролната дата, съотнесено с промените в силата на магнитните полета и климата.

Като имаме предвид тези дати и нашия шаблон, сега имаме всичко, от което се нуждаем, за да знаем къде и как да открием това, което можем да очакваме от 2012 година. Ако сте като мен, значи искате да знаете къде отивате още преди да започнете пътешествието. Ето резюме на събитията, които са станали за нашите три категории между 13,824 пр.Хр. и 1155 пр.Хр.:
Какво можем да очакваме

Контролни дати за 2012 и техните условия

Сегашно време Начало на 2008 Край на цикъла Магнитна сила -7.5 единици Слънчево изригване Рязко покачване Състояние на климата *Затопляне .6+/-.2С *Разпадане на ледници *Покачване на морското равнище Състояние на цивилизацията *Множество войни *Разпадаща се икономика *Прекомерна военщина

Предишен цикъл 5 125 години Контролна дата 1155 пр.Хр. Магнитна сила -10.5 единици Слънчево изригване Рязко покачване Състояние на климата *Затопляне +1°С *Разпадане на ледници *Покачване на морското равнище Контролна дата за цивилизацията *Разпадане на 20 египетска династия *Множество войни *Прекомерно разширена икономика

Предишен цикъл 26 000 години Контролна дата 13 824 г.пр.Хр. Магнитна сила ~5.25-7.25 Единици Слънчево изригване Рязко покачване Състояние на климата *Затопляне +2С Контролна дата за цивилизацията *Липсва цивилизация такава, каквато я познаваме

Фиг. 15. Резюмето показва ключовите условия за контролните дати от 2012 посочени от Калкулатора за времевия код и за епохата от 5 125 години и за прецесионния цикъл от 26 000 години. Сходствата в условията между тези два сериозно различаващи се периода в нашето минало са поразителни. Ако циклите на природата следват шаблоните на миналото, тези индикатори ни дават конкретна идея за онова, което можем да очакваме по време на прехода през 2012 година.

Фигура 15 показва какво да очакваме за времето преди и непосредствено след крайната дата на 2012 година. Макар че има повече от 12 000 години между контролните дати за всеки от двата цикъла, като общо условията са забележително сходни. Към тези две дати откриваме:

• Силата на глобалното магнитно поле е била в същия обхват, в който е днес.

• Имало е рязко показване в количеството на слънчевата енергия, която достига Земята.

• Глобалните температури са се повишили

• Полярните ледени шапки се стопяват и разпадат

• Глобалното морско равнище се е повишило.

Да видим по-задълбочено какво ни казват тези показания.

Постоянните записи на земното магнитно поле дадоха възможност да бъде получена много важна информация от взетите в Антарктика проби. Те показват, че общата сила на магнитната ни интензивност трябва да спадне до определено ниво преди полето да се обърне. Този „праг” изглежда е показание, което е с 2 единици под VADM скалата.

Ако историческите шаблони са верни, числата на фиг. 15 показват, че днес ние не сме близо до прага. При това е много малко вероятно годините преди и след 2012 да променят това – освен ако не се случи нещо, което не е част от миналия цикъл и което ние не очакваме.

Съществуват обстоятелства, които могат да „разтърсят” така нареченото магнитно динамо на Земята. В резултат северния и южния полюс могат да сменят местата си. Няма историческа причина да вярваме, че този сценарий ще се осъществи в непосредственото бъдеще, но него често го споменават като една от възможностите за 2012 година.

Най-новите проучвания относно земното магнитно поле показват, че всъщност има множество полета, които се сливат и създават щит, който ни защитава от влиянието на слънцето. Част от тези полета изглежда възниква от самата земя, а други форми възникват в атмосферата, която обгръща планетата.

Всичко, което създава достатъчно голямо смущение в земята или в атмосферата, потенциално може да наруши баланса, който поддържа полетата. Макар да има сценарии, които могат да предизвикат подобен ефект, тези, които предизвикват най-голяма загриженост, са:

• Галактическа „свръхвълна” от високо енергийни космически лъчи и радиация, която преминава през вселената на всеки 15 000 години.

• Физическо сътресение на самата планета от удар на метеор

• Физическо сътресение на планетата откъм вътрешността на земята като това, което почувствахме от цунамито през 2004 година, което оказа влияние върху колебанието на земната орбита

• Ефекта от разминаването „на късом” от голямо въртящо се по орбита тяло като астероид, комета или планета.

• Ефекта на тласкане/теглете вследствие на това, че Земята прекосява земния екватор.

Макар че тези описания са опростени, те са достатъчни, за да служат като предупрежгдение относно възможността за обръщане на полюсите през портала на 2012 година. Те определено звучат зловещо, но геоложкият запис, който описва същото прекосяване на екватора на Млечния път в края на прецесионния цикъл преди 26 000 години не ни дава причина да подозираме, че ще видим някое от тези събития да се случват непосредствено преди или след 2012 година.

__________________

__________________

Историческите записи изглежда показват, че докато силата на магнитните полета спада, то сега те са на същото място, на което са били по това време в миналото - достатъчно ниски ,за да задействат промените в климата и живота, но и достатъчно високи, за да не им позволят пълно обръщане. С други думи, полетата са точно там, където трябва да бъдат, в точния момент от времето за приключването на една световна епоха и започването на следващата.

__________________
Времеви код 18: Шаблонът на времевия код подсказва, че човешките, земните и небесните условия сега са такива, каквито са били и на ключовите дати в миналото. С други думи, ставащите сега промени са точно каквито може да се очаква, че ще бъдат в края на световната епоха.

__________________

Фигура 15 ни дава възможността да сравним къде в настоящия цикъл сме днес с фракталните дати за два цикъла в миналото. Ще видим какви са човешките събития през 1155 пр.Хр. и какво можем да очакваме в края на цикъла през 2012 годзина.

Годината 13,824 пр.Хр. е отпреди времето на "цивилизацията" и големите популации организирани в нации признати от учените днес. Поради това нямаме индикации за това как промените са повлияли на човешките популации, които може да са съществували през това време.

Годината 1155 пр.Хр. обаче, беше основна за една от най-великите известни цивилизации в историята на нашия вид: свръхсилата Египет. Както е показано в подробности в следващите параграфи, именно през тази година много от системите, които трябваше да поддържат подобна световна сила пропаднаха и конвергенцията на толкова много разпади доведе до срив в цивилизацията. Тези събития станаха в една година, която е фракталната за цялата световна епоха. Те като че ли се повтарят и по време на портала на 2012, която води до края на същата световна епоха.

- Както с всяка световна сила, голяма част от цивилизацията и правителството зависят от начина, по който се управлява империята. Последният велик фараон на Египет, Рамзес III, умира през 1155 г. пр.Хр. (вероятно от дребна шарка). Неговата смърт и хаосът, който последвал, бил начало на западането на 20-тата династия на Египет. Западането на Египет се дължи на множество фактори, допринесли за продължителната война за борба с чуждите нашественици през това време.

Тези фактори включват големите разходи по войната и изчерпването на финансовите запаси на Египет. Египетските учени намират доказателства за първите трудови стачки вероятно свързани с недостига на храна и резките промени в климата и съсипването на реколтата поради национални катастрофи, включително изригването на вулкан.

Докато се приближаваме към края на настоящия голям цикъл изглежда, че следваме опасния шаблон от 1155 г. пр. Хр. Промените в климата, намаляващите ресурси, недостига на петрол и храна водят до жестока конкуренция разпалила множество войни в края на 20 и началото на 21 век. Разпознавайки този шаблон и знаейки къде ни е отвел преди, поставя въпроса: ще си вземем ли поука от циклите на нашето минало и ще избегнем ли попадането в древния капан, който е пред нас в края на нашия цикъл? Времето ще покаже.

Както видяхме, силата на земните магнитни полета е основата за множество системи за поддържане на живота, на които разчитаме.

Показанията от фигура 15 за годината 1155 пр.Хр. сочат магнитна интензивност в обхвата 10.5 по VADM скалата; а за година 13,824 пр.Хр. обхвата на показанията варират от 5.25 до 7.25 по същата скала. Тези показания сочат, че настоящата магнитна интензивност от приблизително 7.5 съответства точно на мястото, на което сме в големия цикъл.

- Глобалната температура в резюмето е от мострите от антарктическия лед взети от Восток, публикувани през 1999 година. И двете проучени мостри разкриват една и съща тенденция. През 1155 г. пр.Хр. е имало глобално затопляне със средно един градус по Целзий, а затоплянето за 13,824 г. пр.Хр. е било двойно - с 2 градуса по Целзий. Днешното затопляне е точно в този обхват.

- Резултатите показват и същата тенденция на стопяване при полюсите. Данните изглежда подкрепят онова, което интуитивно знаем за връзката между температурите и леда - с повишаването на температурите ледът намалява. Изглежда точно това виждаме в началото на 21 век, докладвано от климатолозите в Колорадо през 2008 година.
Небесни събития

Чрез изчисляване на земните магнитни полета в миналото днес учените могат да изчислят колко от слънчевата енергия достига до Земята. Нови модели, свързващи температурите на океана с определени форми (изотопи) на кислорода (¹⁶О и ¹⁸О) открити в проби от големи морски дълбочини съдържат запис на това колко слънчева енергия е достигала до земята в продължителни периоди от време.

Показанията са относителни (от гледна точка на повече или по-малко енергия) и описват влиянието на слънцето за 90 000 години, приблизително времето за един пълен цикъл ледници. Общото тук е, че макар през 13 827 г. пр.Хр. количеството слънчева енергия достигаща Земята да е било по-ниско, отколкото през 1155 г. пр.Хр., и на двете дати е имало рязко покачване на това количество. Това е същият шаблон, който виждаме днес с намаляването на силата на магнитните полета и той оказва същото влияние.
Краят на времето: Какво можем да очакваме?

Невъзможно е да бъдем сигурни какво ни е предвидил краят на епохата в края на 2012 година, но определено можем да знаем фактите за сходните цикли и засяващи точки в тях наследени от миналото. Въоръжени с информацията, дадена ни от Калкулатора за времевия код, можем да изградим разумна картина на онова, което можем да очакваме към края на 2012 година и след нея. Можем да сме сигурни в това поради ясните контролни дати, посочени от Маите в техния календар.

Въз основа на датите, посочени в Калкулатора на времевия код, следващото резюме описва какво можем да очакваме непосредствено преди и след 21 декември 2012 година.

_____________________

• Магнитната интензивност за земята между 5.5 и 10.5 по VADM скалата. (Сегашното показание от 7.5 е в рамките на този обхват)

• Никакви индикации за смяна на полюсите.

• Повишаване на глобалните температури с 1-2 градуса по Целзий (Сегашното затопляне е в рамките на този обхват)

• Рязко покачване на количеството излъчена от Слънцето енергия, получавано от Земята. (понастоящем ние наблюдаваме подобно покачване)

• Топене на полярните ледени шапки и тяхното разпадане. (Геоложките записи показват, че затоплянето, на което сме свидетели днес, ще бъде бързо, кратко и последвано от период на общо охлаждане.)

_____________________
Като имаме предвид тези условия, рядко случващото се подравняване, маркирано от зимното слънцестоене през декември 2012 година, изглежда е космически маркер, който древните Маи посочвали като времето на подобна голяма циклична промяна на Земята. Но в допълнение към физическите промени на самата планета те предсказват и емоционални и духовни трансформации, които хората от Земята ще претърпят, за да бъдат в синхрон с условията на новото време, земя, океан и климат, които промените носят.

Така погледнато 2012 наистина е крайна дата за един вид баланс, към който сме привикнали и с който се чувстваме удобно и същевременно представлява началото на нещо съвсем ново. С други думи, когато се чуем да казваме, че искаме нещата да се върнат към нормалното положение, може да открием, че светът има ново нормално положение. Тук възможността, която се открива, е да се облагодетелстваме от нашите индивидуални и колективни преживявания от последните 5 125 години и да приложим онова, което сме научили като основа за шестата световна епоха.

Може да не е съвпадение това, че едва сега, когато сме изправени пред най-сериозни заплахи за нашето бъдеще и даже за нашето оцеляване, ние откриваме, че имаме способността да сътрудничим един с друг по безпрецедентен в историята на света начин. Тласнати сме до ръба на своята способност да вярваме. Сега трябва да приложим наученото, за да оцелеем в онова, което сме създали.

Оказва се, че живеем в този рядък момент от време, когато движението на вселената ни дава правилните условия, които водят до смяната на епохите. И както проверяваме знаците, за да разберем дали се движим в правилната посока, такава проверка за края на цикъла е и 2012 година. Това ни дава възможност да помислим за това къде сме били, да оценим изборите и посоката на нашето минало и да направим необходимите корекции за успешно завършване на нашето космическо пътуване.

* * *