ГЛАВА 7 ТОЧКА ЗА ИЗБОР 2012: АРМАГЕДОН ИЛИ РАЯТ?

______________________

Какъв рядък е ценен дар! Начинът, по който приемаме нашия космически дар е изборът, който правил индивидуално и колективно днес. Правим това като избираме да живеем живота сред големи предизвикателства.

Светът се изменя пред очите ни. По-бързо, отколкото можем да научим от учебниците или да го документираме, полярните шапки на полюсите изчезват, нивото на морето се повишава, храната изчезва, а свръх бури изтриват цели общности, села и градове от лицето на Земята. Точно това са промените във времето, които записите от Антарктика и морското дъно показват и които предсказанията, пророчествата и ясновидците са виждали и за които са ни предупреждавали.

Не става дума за това, че тези неща ще станат и са на хоризонта. Те стават сега с нарастваща скорост. Посланията на древните към нас са били не толкова свързани с предстоящото, колкото с нашата реакция към него. Казано ни е, че промените в нашия свят ще се превърнат в катализатор за промените вътре в нас самите.

При наличието на изчерпващи се ресурси дали ще се бием помежду си за онова, което остава, или ще се сплотим и ще решим проблемите, които се изправят пред нас? Дали нациите с повече пари и сила ще ги използват, за да сграбчат оставащия петрол, плодородни долини и чиста вода, оставяйки другите да се грижат сами за себе си, или ще признаем, че сме семейство, че Земята е наш дом и че сме много по-силни, когато решаваме проблемите заедно, вместо да го правим като фрагментирана цивилизация в последните следи на един неизползваем начин на живот?

Може да открием, че отговорът на този въпрос е голямата тайна за разбирането на 2012 година и посланието от нашето минало. Нашите предци искали да запазят нещо, което искат ние днес да имаме. Плодът на техния труд е разпръснат по земята под формата на храмове, гробници и паметници. Всеки от тях носи послание. Общото между тези послания е онова, което те ни казват за самите нас.

От календара на Маите, който ни напомня за нашата връзка, до времевите цикли и Будисткото послание „Реалността съществува само там, където изградим средоточие”; от християнството, което ни казва, че изборите ни в този живот определят какво ще стане след него до традицията на индианците Хопи, която съдържа инструкции да правим силни избори е ясно, че нашите предци са работили отчаяно в своето време, за да запазят нещо, за което знаем, че ще ни е необходимо в нашия.

Това „нещо” е посланието за „подновяването”, което идва с новия цикъл, новата световна епоха, която ни позволява да успеем там, където останалите са се провалили и да се учим от своето минало. Днес променящият се пейзаж на земята ни фокусира в нов начин на мислене, нов начин на съществуване и нов начин на живот. Може би най-голямото събуждане, което преживяваме е откриването на факта, че имаме избор!

Едно от откровенията в книгата на Майкъл Дроснин „Библейският код” е последователност от думи, които са свързани пряко с крайната дата на Маите. Разположен в кода на Тора в мястото за връзка на текста с еврейската година 5772 (2012 година според Грегорианския календар) са две зловещи думи: Земята е анихилирана. Несъмнено да откриеш такива думи кодирани в Библията, е плашещо преживяване. То предполага сценарий на Армагедон и край на света. Но по-внимателен поглед към кода разкрива нещо доста неочаквано: друга последователност от думи, която описва втора възможност и предлага лъч на надежда за същата година.

В своя коментар за това какво може да ни казва подобно послание, Дроснин първо описва по какъв начин думите „мрак” и „помрачен” се пресичат с думата „комета” и се появяват с датата 2012. След това ни обръща внимание към любопитна фраза разположена близо до текста описваща заплаха, която изглежда й противоречи. Фразата предлага новини от друг сценарий. В превод то звучи така: „Тя ще бъде разкъсана на парчета” – с тези думи ни се дава друга вероятност за времето, за което е казано „Земята ще бъде анихилирана”. Вместо да бъде разрушена планетата, в този сценарий именно на въпросната дата ще бъде унищожена именно заплахата за унищожение.

Дали 2012 година маркира края на света или края на заплахата, че той ще бъде разрушен? Как двата резултата могат да бъдат възможни в еднакви времеви моменти? Трета фраза, открита в близост до кода, изглежда съдържа ключа към този парадокс и отговаря на нашия въпрос. Това е въпрос, който в превод звучи така: „Ще промениш ли това?”

Тези думи ни напомнят за една от най-големите тайни на нашето съществуване: ние сме част от нашия свят, а не нещо отделно от него. Ние играем мощна роля в това, което се случва в живота ни относно 2012 година и отвъд нея. Ако трябва да вярваме на библейския код, нашата роля е толкова мощна, че ние можем дори да променим курса на едно събитие от преди 3 000 години, което е имало потенциала да сложи край на света. Въпросът „Ще промениш ли това?” е въпрос към самите нас.

Като че ли онзи, който е създал кода е знаел, че технологията да се разбере посланието ще стане налична едва към времето на заплахата. Тъй като сега сме я открили, ние сме готови и да участваме в края на времето, за да се издигнем над най-мрачните възможности. По този начин Библейският код ни дава още един пример за древно послание, което идентифицира 2012 като портал за възможности.

*

Почти навсякъде мрачният ни цикъл е описан като интензивен период на хаос и объркване. От гледна точка на онова, което знаем сега за нашето галактическо подравняване, това сякаш намеква, че годините между 1980 и 2016 година (годините на влизане и излизане от зоната за подравняване на слънцето), са време на най-голяма интензивност. Както е известно, най-тъмно е преди зазоряване – така и тук – именно мракът е пътят, който води до времето на светлината и именно повишаването на физическата и духовната светлина придружаваща космическата орбита е това, което ни приближава до сърцевината на млечния път.

Най-голямото ни изпитание може да бъде как реагираме на стреса от променящия се свят като си помагаме и сътрудничим, вместо да се настройваме един срещу друг.

„Пророчеството казва, че Земята ще се разтърси три пъти”

Така Роберт Бойсиер описва мащабните събития, които служат като времеви маркери за пророчеството на индианците Хопи за четвъртия свят и края на времето. Когато мислим за дефинирането на събитията на 20 век, значението на знаците е безпогрешно.

Първо Великата Война, след това Втората, когато Свастиката се издигна над бойните полета до края на Изгряващото Слънце, потопено в море от кръв”.

Спецификата но подобна времева карта оставя малко място за съмнение относно онова, което описва. В последните 5 000 години е имало две световни войни и асоциацията с немската свастика и изгряващото слънце на Япония са станали в една от световните войни. Най-възрастният от индианците Хопи преди смъртта си е оставил послание до човечеството:

„Сега сме в края на нашия път. Казано ни е в нашето древно пророчество, че това ще стане. Казано ни е, че някой ще се опита да се качи на Луната; че ще донесат нещо от Луната; и че след това природата ще покаже признаци за нарушаване на своето равновесие. Сега виждаме това да се случва. Наводнения, засушаване, земетресения и огромни бури възникват и причиняват огромни страдания.”

Знаците, дадени на индианците Хопи преди сто години – например описанието на свастиката и двете световни войни, в същност изглежда сочат неща, които могат да бъдат отдадени само на събитията от 20 век. От гледна точка на индианците Хопи изместването в следващия свят вече е в ход. Относно това те са сигурни.

Това, което прави пророчеството много интригуващо обаче е, че то не ни казва как именно ще свърши четвъртия свят. Както в романите ни оставят заинтригувани до следващата глава, така и пророчеството на индианците Хопи спира да описва как земята ще се разтърси след двете световни войни. То не може да стигне до такива подробности, тъй като съществува неизвестен фактор, който не дава възможност със сигурност да се предскаже неизвестния фактор. Този фактор сме ние. Ето къде се вписва нашият избор.

Както библейският код твърди, че ние избираме резултата за 2012 година, така и пророчеството на индианците Хопи сочи, че именно ние пишем последната глава от историята на четвъртия свят. Правим това посредством начина, по който избираме да живеем живота си днес. Преводът на Бойсиер заявява:

... пророчеството не казва [какво ще бъде третото разтърсване на Земята]. Защото то зависи от това по кой път ще тръгне човечеството: алчността, удобството и печалбата, или по пътя на любовта, силата и равновесието.”

Посланието от нашето минало ни напомня, че именно ние сме тези, които избират как да се отнасяме един с друг докато реагираме на промените.

Това, което дистанцира пророчеството на Хопи от останалите пророчества е, че то предлага план за действие за нашето време на промени. Оставени са ни инструкции как да се подготвим за преминаването в следващата епоха.

Историите за сътворението, описващи циклите на предишните светове обясняват как разпадането на единия е основа за онова, което следва. Така погледнато краят на цикъла не е краят на всичко. Нито на планетата, нито на самата Земя. Той по-скоро е край на начина на съществуване, който е необходима стъпка за растеж и еволюция. Макар че краят понякога е труден, той същевременно е и естествен – както преминаването на нощта предхожда новия ден.

За да се улесни прехода, който идва със смяната на световете, индианците Хопи твърдят, че Създателят им е дал план, който да споделят с онези ,които имат желание да го чуят. Този план е описан в самото пророчество:

[След голямото наводнение на третия свят, Жената Паяк, която тъче паяжината, която обединява целия живот, попита Масоуа, пазител на Земята:] „Могат ли хората, оцелели от Третия Свят, който ти разруши с вода, да дойдат да живеят с теб?”

Той отговори: „Ако се закълнат да живеят според жизнения план, даден им от Тайова... Макар, че мнозина са забравили [жизнения план], мнозина ще си го спомнят... Но той е написан на лицето на скалата.”

Пророчеството ни казва, че жизненият план на Създателя съществува като проста карта, съдържаща задълбочено послание и че е запазено на лицето на скала в селище на индианците Хопи в северна Аризона – място, наречено Скалата на пророчеството. Това, което прави тази карта толкова необичайна е, че това не е стандартно място. Това е карта на „съществуването” на съзнанието. Тя ни казва състоянието на съзнанието, което е необходимо, за да се оцелее в резултат на големите промени, които придружават края на нашата световна епоха.

Никой не знае колко дълго са стояли изображенията на скалата на пророчествата или кой ги е поставил там. Но едно е сигурно: посланието от скалата е основното сред пророчествата им. Картата от Ораиби съдържа сърцевината на живото-потвърждаваща философия за Хопи и за всички, които признават истината. Съществуват много слоеве значения, но като общо посланието остава постоянно.

Кодът на Скалата на пророчествата се съсредоточава около две паралелни линии на картата, около два възможни пътя, които човечеството може да избере като начин на живота. Всеки води до много различно преживяване. По-ниският път показва хора жизнени и здрави, които доживяват до напредналите епохи и жънат житото от изобилна реколта. Горнният също изобразява хора: но един по-близък поглед показва, че главите им не са свързани с телата им и плуват точно над техните рамене. Линията между тях е груба и назъбена.

Преводът на Бойсиер казва, че горният път показва какво се случва с "хората, които използват своя ум вместо своята вяра по духовен начин". На мястото на изобилната реколта, която се вижда на долния път, по скалистия терен има бури. За онези, които могат да разчетат картата, посланието е ясно: долният път води до живот изпълнен със здраве и изобилие; горният води до труден живот на липси и страдания.

Добрата новина е, че картата показва и трети път - една вертикална линия, която свързва назъбената и гладката линии. За тази линия се казва, че представлява стълба на избора. Именно защото стълбата съществува онези, които са избрали единият от пътищата на живота в миналото може да направи промяна и да избере другия път. Индианците Хопи казват, че с приближаването до края на настоящата епоха ще има време на объркване, по време на което множество хора ще направят точно това. Условията на Земята ще ги изместят от зоната на комфорт на миналото и ще ги принудят да изберат нов път.

За Хопи това време на объркване се вижда като период на "пречистване", който възниква преди прочистването на Земята. Точно както интензивните огньове, които бушуват в хората проправят пътя за израстването на нови и здрави дървета, така и традициите на нашето минало са ни подготвили за голямото прочистване, което идва с края на всяка епоха.

От тяхна гледна точка прочистването е необходимо и неизбежно. Тъй като сме част от земната градина, за нас съществува възможност да изчистим останките от 5 000 годишната ни история и да прегърнем най-доброто от онова, което сме научили. С тази прегръдка идва и възможността да изберем онова, което ценим в новата световна епоха и да оставим зад себе си нещата, които са причинили болка и страдания в миналото: преценки, пристрастия и вярвания, които са насочвали нашите избори.

Ако условията на подобно пречистване - крайности в климата, разпадане на икономиката, най-голямата смяна на богатствата в историята на Земята и нарастващо съревнование за изчерпващите се ресурси всъщност се задействат от астрономическите подравнявания, както показват доказателствата, то съвременната наука изглежда приема това. Важното тук е, че промяната е налице. Тя се извършва сега. Научните доказателства и местните знаци показват, че нашият живот е част от подобно пречистване. За щастие, пречиствания като това са малко на брой и на големи интервали едно от друго.

Ключът е в това, че преди да можем да засадим нов начин на съществуване в градината на новата епоха, ние трябва първо да разпознаем от какво се нуждаем. След описанията на глобалните знаци и неравновесия, които сега са станали обичайни в нашия свят, последната част от превода на пророчеството на Хопи гласи: "Изглежда, че сега сме в тази точка от нашия живот".

Индианците Хопи твърдят, че начинът, по който можем да изберем добрия път е толкова прост, колкото и самата карта: "Когато се използват молитва и медитация, вместо да се разчита на новите открития, които създават все повече дисбаланс, те [хората от Земята] също ще намерят истинския път".

Ключът за оставането на пътя на живота е прост: "Давай любов на всички неща, хора, животни, растения и планини, защото духът е един, ако Кастинас [израженията на духа] са много.

Така индианците Хопи ни информират къде в цикъла се намираме посредством безпогрешни знаци. След това ни водят към начин на съществуване, който лесно можем да последваме. Така ни се дава възможността да изберем начина, по който да преживеем края на нашия голям цикъл и прехода към следващия.

И така, какво наистина ни казват картата на Хопи, календарът на Маите, Библейският код и другите послания от нашето минало? Възможно ли е посредством избиране на начина си на съществуване да променим начина, по който преживяваме нещата от типа на плашещите резултати предсказани за 2012 година? Съществуват нови открития, които ни показват как съзнанието пряко засяга нашия свят - те по принцип са вариации на вековният експеримент проектиран, за да се установи каква част от нашите вярвания наистина оказва влияние върху нашата реалност и отговарят на нашия въпрос.

През 1909 година Джофри Инграм Тейлър, британски физик, прави революционен експеримент от гледна точка на начина, по който гледаме на себе си във вселената. Основата на неговото проучване е била, че присъствието на съзнание в стаята - на хора, оказва влияние върху начина, по който се държат квантовите частици (те са онова, от което е направена нашата вселена). При това колкото повече е "гледането", толкова по-голямо е влиянието на наблюдателя върху онова, което действително се случва". С други думи, колкото по-голямо е средоточието върху експеримента от страна на тези, които присъстват, толкова по-голямо влияние има тяхното средоточие върху резултата от експеримента.

Тук лежи ключът към разбирането на онова, което квантовата физика и календара на Маите може да ни казват относно силата на вселената. Все повече учени стигат до заключението: Има място, където нещата започват и това място е реалията на квантовата енергия. Това е същата реалия, която е повлияна от нашите мисли, чувства, емоции и вярвания. В тази "ничия" земя, където всички неща са възможни, законите на времето и пространството изглежда се разпадат и онова, което учените наричат "квантова странност" побеждава. На това място атомите на материята се повлияват от мислите, чувствата емоциите и вярванията и се превръщат в реалност на нашия свят.

През 1957 година физикът от университета в Принстън Хю Еверет открива теорията, която описва как средоточието на нашата осъзнатост създава реалността. Еверет описва прости моменти от времето, когато става възможно да "скочиш" от една реалност в друга като създадеш квантов мост между две вече съществуващи възможности.

Той нарича тези прозорци от възможности "точки за избор" и ги описва като времето, когато условията правят възможно да се започне един път на преживяване, а след това той да се промени чрез промяна на средоточието на нашата осъзнатост - нашите вярвания. От перспективата на Еверет за точките на избор, хаосът, страданието и разрушението определено са възможни - и може би даже вероятни, ако курсът на човешките събития остава на същата траектория, която е била установена за последните два века и нещо. Откриването на точките за избор ни дава възможността да променим тази траектория.

Това са добри новини пред лицето на плашещите сценарии за 2012 година. До хората, които разбират, че повтарянето на шаблоните на засяващото събитие ни показват и най-добрите времена за промяна на нежеланите шаблони, преходът през 2012 година изглежда като смесена благословия. Те ще преживеят раждането на един красив нов свят и в същото време ще преживеят смъртта на всичко, което не подкрепя този нов свят. Всяко време е добро за правенето на позитивни и животоутвърждаващи избори в нашия живот, като че ли природата създава идеалните условия, които правят избора и промяната по-лесни: точката за избор на възможност през 2012 година.

Ключът е в това, че ние проявяваме склонност да преживяваме именно онова, с което най-много се идентифицираме. Тоест макар изцелението и болестта да се случват едновременно, ние ще чувстваме, че преобладава изцелението в случай, че съсредоточим вниманието си именно върху него. Всички сме тренирали да правим това в живота си. Всички сме имали благословията на семейството, работата, приятелите и романса, докато едновременно с това са бушували и страдания и трагедии. От Втората световна война и войната във Виетнам до съвременното насилие в Ирак и Афганистан онези от нас, които не участват пряко в тях, са продължавали своя ежедневен живот, а други са изгубвали живота си в съответния конфликт. И двете реалности са ставали едновременно. И ние сме осъзнавали и двете.

Но в своето ежедневие, когато ставаме сутрин и правим закуската, за да се подготвим за деня, ние по принцип се идентифицираме най-вече с онова, което ще донесе нашия ден, а не с онова, което става в нечий друг живот. Изглежда именно този вид средоточие е тайната за оцеляването през периода на най-големите промени в историята на човечеството. Ако можем да се идентифицираме с животоутвърждаващите промени на местно равнище, докато праовим онова, което е по силите ни, за да помогнем в глобален мащаб, нашите индивидуални избори се превръщат в наше колективно средоточие за онова, което 2012 година ни носи.

_____________________

_____________________

Кризите и честотата, с която се случват, са ясни индикатори, че се приближаваме към точка на събиране, където нещо трябва да "даде". Ако бъдат оставени непроверени, нашият свят може да се гмурне в посоката на разпадане и страдания, предсказани в толкова много пророчества. За живеещите в подобно време то може да изглежда като описваният в Библията Армагедон. Но и пророчествата и доказателствата показват, че никое от тези неща не е нужно да се случва. Можем да превърнем и най-мрачните възможности в семена за втора райска градина.

Вече притежаваме мъдростта да видим какво ни очаква и да разпознаем възможностите, които ни се предоставят. Днес ние признаваме необходимостта от бърза промяна в нашата връзка със Земята, един с друг и със самите себе си. Ние вече разбираме, че всичко - от начина, по който изживяваме всеки ден до начина, по който използваме ресурсите, които изчезват пред очите ни, трябва да се промени, за да оцелеем. Причината е в нашата способност да разпознаем този път на разрушение и да признаем, че имаме избор в лицето на екологичните промишлености и холистичния начин на живот.

Какво означава това за 2012 година? Дали сме се насочили към време на катастрофа или на 1000 годишен мир? Към какво гледаме - към Армагедон, към Рая, или и към двете? Истината е, че никой не знае това със сигурност.

Слънчевите изригвания и магнитните смени от нашето минало са били реални и нашите предци са оцелели след тях в миналото, но подобни промени не са се случвали с 6,5 милиарда души в света. Не са се случвали с толкова много хора зависими от електричество, микровълнови комуникации и сателити за глобално позициониране. Никой не знае пълната величина на последиците, как ще се справим с тях или точно какво ще означава подобно преживяване за нас, за нашите емоции и за нашите тела.

Ние обаче знаем, че древните хора са преживели подобни цикли. Библейските и устни традиции намекват, че не е било "бизнес, както обикновено", но фактът е, че те са ги преживели, за да ни разкажат историята и че ние сме тук, за да прочетем този разказ. Начинът, по който ще преживеем прехода зависи до голяма степен от нас, а начинът, по който се чувстваме относно нашите преживявания има пряко влияние върху онова, което действително преживяваме.

_______________