ГЛАВА ПЪРВА ПРОГРАМАТА НА ВРЕМЕВИЯ КОД: ОТКРИВАНЕТО НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ В ЦИКЛИТЕ НА МИНАЛОТО

__________________________

__________________________

От фините импулси енергия, генерирани от един атом, до извисяването и падението на огромни магнитни полета в рамките на Слънцето... от постоянния ритъм на океанските приливи до хилядите мили, изминати от финото колибри, докато то всяка година мигрира към страните с по-топъл климат, нашият свят е никога не свършващ танц на повтарящи се природни цикли. Те са част от всичко.

Интуитивно знаем за циклите посредством преки преживявания. Менструалният ритъм на жената, например, се управлява от 28-дневен цикъл, който също е свързан с цикличните фази на Луната. Всеки ден нашите тела следват ритъма на 24-период (цикълът на светлина и мрак), който регулира подобно нещо докато спим, когато сме будни и когато сме гладни. И докато използването на 60 ватова крушка може завинаги да е променило начина, по който отговаряме на ритмите на природата, факт е, че циклите са все още там.

Когато се вгледаме малко по-отблизо в природните цикли откриваме, че всеки от тях е част от по-голям цикъл, който се разгръща в рамките на още по-голям и така нататък – цикли от време и енергия, които управляват ритмите на вселената и живота. Познатото преживяване на деня и нощта е перфектна илюстрация на начина, по който работят тези цикли. Часовете на светлината и мрака, които виждаме ежедневно, се дължат на начина, по който Земята се върти спрямо Слънцето – цикъл, който отнема около 24 часа. А това колко дълго продължават светлината и мрака на всеки ден, е свързано с начина, по който Земята се накланя към или встрани от Слънцето, докато обикаля по орбитата си: циклите, които създават сезоните на годината. Колко се накланя нашата планета, зависи от един още по-голям цикъл, който определя колко време ще траят сезоните в течение на хиляда години.

Докато преживяването на деня, нощта и сезоните предлага ясен пример за природните цикли, с тях е свързано много повече от продължителността на деня или започването на лятото. Думите на поета Ралф Емерсън описват нашата връзка с природните цикли просто и красиво: „В природата няма край – има само начало”.

И думите на Емерсън и нашето разбиране на циклите ни водят към въпросите, които трябва да бъдат зададени: „Ако природните цикли са навсякъде, възможно ли е всичко - от нашите романтични и бизнес взаимоотношения до нашите глобални взаимоотношения, всичко - от светлината на новото раждане до мрака на 11 септември 2001, да е част от големите цикли, които едва сега се научаваме да разпознаваме? Ако това е така, можем ли да се подготвим за бъдещето като разпознаваме миналото?

Ако такива взаимоотношения наистина съществуват, това променя всичко, в което са ни карали да вярваме за нашия свят и за самите себе си. Можем да открием, например, че честотите на нашите постижения и провали, успехът на нашите взаимоотношения и кариери и даже продължителността на нашите животи произлизат от цикли, които едва сега започваме да разбираме. С нашето ново разбиране може също така да открием и това, че ние вече не сме жертви на мистериозна съдба, на която преди сме отдавали толкова много. Но за да проучим подобно взаимоотношение, трябва да започнем да разпознаваме шаблоните, които ни заобикалят.
Кодът на светулката

С крака, които висяха само на инчове над водата, седях неподвижен на една греда близо до потока, който се намираше зад къщата на родителите ми. През лятото на 1965 година си спомням как вдишвах горещия плътен въздух на Мисури, докато гаснеше последната светлина на деня. Всичко се променя през нощта в горите на американския среден запад. Макар че все още можех да виждам небето отгоре, мъхът и лозите, които висяха от древната гора закриваха залеза. Вглеждах се в мрака и чаках. Опитът ме беше научил, че ключът за научаването на всяко нещо в природата са търпението и мълчанието. С годините бях станал много добър и в двете.

Отначало видях само една с крайчеца на окото си, а след това още и още. Внезапно те бяха навсякъде край мен. Всичко беше така, сякаш някой току-що беше натиснал някакъв ключ, който даде знак „Сега!” и светулките изпълниха всичко. Да ги гледаш как изпълняват своя мистичен танц на движението и светлината и след това да ги гледаш как изчезват така внезапно, както са се появили, беше ритуал, провеждан след вечеря, който очаквах всяка година. Но за мен това беше нещо повече от наблюдаване на светлинките да светват и да угасват. Ставаше въпрос за нещо скрито, нещо тайно и мистериозно. Това беше ритъмът на циклите. Това бяха шаблоните.

Като дете навсякъде търсех шаблони. Понякога те бяха глупави, като това колко пъти ще мигнат светлинките на коледната елха преди да изгаснат и да започнат следващия си цикъл, или колко коли с еднакъв цвят е имало на паркинга на магазина за хранителни стоки. Друг път шаблоните сякаш просто търсеха някой, който да ги открие – например колко пъти ще примигне светулката преди да кацне, за да си почине. Обградени от стотици от тях, аз си спомням как си мислех, че трябва да има нещо повече в това светлинно шоу от произволните примигвания в лятната нощ.

Може би светлините всъщност бяха някакъв код и носеха послание от самата природа. Понеже насекомите не могат да говорят, може би светлините бяха начинът, по който те комуникираха - с дълги и къси проблясъци на светлина, които представляваха точките и тиретата на един език – нещо като морзов код на природата. Ако успея да преброя мигванията и времето между всяка пауза, може би ще мога да разчета кода.
Вселена на шаблоните

Е, никога не открих „кода на светулките” – поне не по начина, по който първоначално си го представях. Докато лятното светлинно шоу наистина се оказваше кодирани сигнали на природата, те бяха част от нещо още по-важно и мистериозно, отколкото бях подозирал. В класа по биология научих, че проблясъците на светлина, които бях наблюдавал тогава, са били част от ритуала по чифтосването – сексуален код от мъжките светулки, които си търсят партньорки.

Макар че реалността на кода на светулките може да не се е материализирала, идеята за времето може да бъде част от кода на природата. На моят седми рожден ден майка ми подкрепи моята слабост към историята и ми подари нещо, което продължих да ценя през целия си живот като възрастен. Това беше книга, описваща „изгубените” цивилизации, които са били преоткрити в съвременния период и съдържаше данни от египетската, гръцката, месопотамската и североамериканската археология. Тя оказа огромно влияние върху моя начин на мислене относно миналото, което продължава до ден днешен.

Бях особено очарован от факта, че мощните цивилизации с напреднали технологии като древните маи, може би са съществували дълго време, само за да изчезнат и да се изгубят за векове. Докато проучвах снимките, които показваха покривите на техните храмове, издигащи се над мексиканската джунгла, се чудех какво е било това, което маите са знаели, а ние сме забравили, особено що се отнася до концепцията за времето. С открития, вариращи от нови откровения за календара на маите до задълбочена математика за фракталните шаблони, сега можем да започнем да отговаряме на този въпрос.

Дали ги виждаме или не, шаблоните на природата са навсякъде. Ако наистина исках да разбера как работят нещата, ясно беше, че имах нужда да разбера шаблоните, от които са съставени. През последните години на Студената война се оказах на работа като старши дизайнер на компютърни системи в отбранителната промишленост и правех точно това. Една от първите ми задачи беше разпознаване на шаблони.

Един ден, докато търсех шаблони в природата, които да използвам като модел за софтуер за проследяване на данни, се натъкнах на работата на един учен философ от началото на 20 век – Р.Н.Елиът. Преди неговата смърт през 1948, Елиът беше написал мощен синтез за това как природните закони като че ли управляват много аспекти на ежедневния живот, включително циклите на природата. Именно тази книга завинаги промени начина, по който мислех за вселената, цивилизацията и, което е най-важно – за времето.

Онова, което беше толкова очарователно в творбата на Елиът беше, че той не само беше разпознал шаблоните и циклите в природата, но освен това беше описал и начините за прилагането на онова, което беше открил в реалния свят. Крайъгълен камък в изследването на Елиът беше едно специално число, което се открива в нашите тела, нашите животи, нашия свят, по начини, за които никога не ми е било казвано в училище: златното сечение. С прями и прости думи, Елиът е показал как е приложил всичко - към броя на жените и мъжете сред населението и към икономиките на нациите.

Именно по същото време един специалист по предвиждането на борсата, Роберт Р. Пречтер младши, също открива творбата на Елиът. Установявайки, че глобалната икономика и пазара на акциите са показатели за оптимизма или песимизма на общността на инвеститорите и част от един природен цикъл, Пречтер отвежда идеите на Елиът една крачка по-нататък и създава най-успешният инструмент за предсказване на пазара в историята на Ню Йоркската борса. Под названието „Вълнов принцип на Елиът”, той се използва и днес.

Ключът към успеха на Вълновия принцип на Елиът се открива в две основни предположения:

1. Пазарът винаги се повишава и спада на точни интервали – „вълните” от вълновата теория на Елиът.

2. Ако знаете къде започва повишаването, можете да изчислите кога и как ще стане спадането.

Според мен, ако животът и природата следват шаблоните на подобен код, значи правеше перфектен смисъл това, че самото време също трябва да го прави, че съществува един вид времеви код. Точно както интервалите на пазара на акциите, ако можем да разпознаем времевия код на природата, значи циклите, които той създава, могат да бъдат измерени и изчислени.

С други думи, ако знаем кога започва даден цикъл и шаблона, който следва след него, ние също така знаем и къде и как ще свърши той. Може би най-важното нещо е, че ако знаем условията, които даден цикъл донася, ние ще знаем какво да очакваме всеки пък, когато отново се появи. Изминаха много години и бяха направени много опити да се намери начин за прилагането на наученото за циклите към събитията от нашия свят. А след като това стана, връщане назад нямаше.

Причината, поради която то стана Времеви код, работи. Онова, което разкрива, е както отрезвяващо, така и смайващо. Да се отдръпнеш една крачка назад и да разпознаеш шаблоните, които сме живели в миналото и които живеем точно сега, може би е едно от най-зареждащите със сила неща, които можем да направим като индивиди и като цивилизация. Сякаш нашето желание да разпознаем взаимосвързаността на шаблоните на природата е входът към възможността за съзнателно участие в самите цикли, които шаблонът разкрива. При моят начин на мислене, това е нещо не по-малко от чудото на втория шанс.

Може би най-добрият начин да илюстрирам как циклите на времето се повтарят по предсказуеми начини, е посредством пример. Какво би могло да предложи по-добър пример от това да открием, че определящото за 21 век събитие – събитието от 11 септември, е всъщност част от един по-голям цикъл, започнал 60 години преди падането на кулите на Световния търговски център?

Звукът на телефона ме събуди от съня, който обикновено следва след 13 часов полет от Лос Анджелис до Мелбърн, Австралия. Докато бях в леглото ме засипаха въпроси от типа: Къде съм? Колко е часът? Кой може да ми звъни в Австралия преди изгрев? Намерих телефона и натиснах мигащата „Линия 1” и не се наложи да чакам дълго отговора на последния си въпрос.

Незабавно един френетичен, макар и познат глас на приятел от другата страна на линията ме засипа с информация, която отначало не ми говореше нищо. Без „Добро утро”, или „Как си?, или което и да е от типичните поздрави, които идват от приятелите и семейството, намиращи се на другия край на света. Първото, което чух, беше „Пусни си телевизора! Веднага! Нещо става ... Не знам... Боже!”

Пуснах телевизора и превъртях каналите, но макар станциите да ми бяха познати, пейзажът на града, за който предаваха не ми беше познат. Всеки канал предаваше едни и същи ужасни кадри, които изглеждаха като финал на холивудски трилър. Поради часовата разлика, докато в Австралия беше тъмно, на кадрите виждах изпълнено с дим небе над Ню Йорк Сити от сутринта на 11 септември 2001 година.

Заедно с останалата част от света аз бях и шокиран и хипнотизиран от онова, което виждах. Почувствах се дезориентиран и несигурен, озадачен от онова, което се предаваше непрекъснато по всеки канал. Бързо се облякох и излязох във фоайето на хотела. Не бях подготвен за онова, което видях. Когато вратите на асансьора се отвориха, навсякъде имаше хора, всички струпани заедно, гледащи големия телевизионен екран, монтиран над рецепцията. Някои бяха със зачервени очи и плачеха, други хлипаха, а трети просто стояха мълчаливо - като хора, които виждат нещо, което не прави никакъв смисъл и за което все пак знаят, че е реално.

Когато си проправих път през тълпата на улицата, видях групи хора навсякъде. Макар че беше рано, кафенетата бяха отворени и магазините бяха пуснали всеки телевизор, на витрините си, за да могат хората от улицата да гледат как Америка преживява един от най-ужасните дни в своята история, която беше и повратна точка за света.

Вървях по улицата и отминавах кафене след кафене. Навсякъде беше едно и също: объркване, несигурност, страх и непрекъснати кадри по телевизията. Установих, че си задавам непрекъснато два въпроса.

Първият беше Защо? Защо някой би направил нещо толкова жестоко и безсърдечно?

Вторият въпрос не беше толкова прост. Той ме отвеждаше назад към моето детство, когато се опитвах да видя изпълненият с шаблони свят. Докато умът ми се опитваше да прави смисъл от случващото се, аз внезапно се оказах пред втория си въпрос: Можехме ли да знаем? Ако животът и световните събития наистина следват шаблони и цикли, случващото се днес шаблон ли е? Имало ли е начин да бъдем подготвени за този ден или дори да го предотвратим?

Аз не си задавах въпроса дали е можело да знаем точно какво ще се случи на тази дата или как това е можело да промени света толкова много и толкова бързо? И не предполагах, че е можело да предскажем, че някой ще използва като смъртоносни оръжия реактивни самолети, за да изравни със земята огромни небостъргачи и да отнеме живота на над 2 000 души. Не за това беше моят въпрос.

В този момент за мен беше важен въпросът за шаблоните, моята нужда да направя смисъл от нещо толкова безсмислено и да открия мястото, на което той пасва в един съставен от цикли свят.
Фрактална история/ Фрактално време

Тълпите, изпълнили кафенетата на Мелбърн, се пръснаха по сградите и по тротоарите през тази септемврийска сутрин на 2001. Защото - доколкото можех да видя, навсякъде имаше хора, които продължаваха живота си както обикновено. Докато офис служителите и студентите продължаваха ежедневието си, те очевидно бяха парализирани и несигурни. Видях на два пъти коли, чиито шофьори ги караха така, като че ли са сами на пътя и биваха изваждани от този транс от свирене на гуми и скърцане на спирачки.

В средата на объркването аз внимателно прекосявах на светофарите на път за хотела. Умът ми се опитваше да обхване както хаоса край мен, така и събитията, на които бях станал свидетел преди това. Повтарях си един единствен въпрос: Възможно ли е ужасът на Световния търговски център и атаките на Пентагона да са част от нещо по-голямо? Отвъд терористите, политиците и конспирациите, можеше ли да има нещо по-голямо, което да се разгръща пред нашите очи – шаблон, който може да се види само когато отстъпим назад и погледнем към голямата картина от различен ъгъл?

Преди 2008 не можах да получа отговор на своя въпрос. С течение на времето намереният шаблон беше толкова ясен, че от Можехме ли да знаем? въпросът стана: Как сме могли да го пропуснем?

Мислех си, че трябва да има много основателна причина за това древните мистици като пазителите на времето от маите и Ведите, посветили толкова много енергия и ресурси за изучаване на времето. Поради тяхната перспектива в циклите на времето е била толкова различна от днешните ни възгледи и тъй като и двата са се оказали толкова точни, двата начина на мислене трябва да бъдат част от по-голяма мъдрост. Затова би имало огромен смисъл да съчетаем мъдростта на нашето минало с най-добрата днешна наука, която да ни даде един мощен нов начин на мислене относно живота и относно нас самите.

Като смесих всичко, което бях научил относно търсенето на шаблони като компютърен програмист с онова, което знаех за възгледите за циклите на древните египтяни, индуси и маите, за златното сечение и природните фрактали, аз открих модел на времето – програма за Времевия код, която предлага мощен прозорец в събитията от нашето минало и в събитията на нашето бъдеще. Ключът е в това, че времето се повтаря в циклични шаблони и че всяко повторение е подобно на последното (фрактал) с по-голяма интензивност.

Програмата за Времевия код може да се използва по три различни начина, за да разкрие циклите на специфичните събития. Те са:

Режим 1, който ни казва кога можем да очакваме условията за случването на нещо, което е станало в миналото.

Режим 2, който ни казва коя дата в миналото съдържа условията, които можем да очакваме в бъдеще

Режим 3, който ни казва кога можем да очакваме условията на личното преживяване, било то позитивно или негативно, да се повтори в живота ни.

Относно събитията от 11 септември 2001 година използвах Режим 1. За по-лесен прочит дадох описание и специфични подробности за този процес в Приложение А. За да открия условията, които може да са довели до основна дата в миналото, каквато например е 11 септември 2001 година, или онези, които можем да очакваме за дадена дата в бъдеще, например 21 декември 2012, имам нужда от Следната информация:

● Това може да бъде време в бъдещето, когато искаме да знаем какви условия да очакваме.

● Това може да бъде време в миналото, когато семето за даден очевиден шаблон е засято, разгледано с цел да се открие момента, когато той ще се повтори в бъдещето.

2. Общата продължителност на настоящия цикъл, който проучваме:цикъл от голямата епоха, с продължителност 5 125 години, или по-големите цикли, които определят даже по-големи епохи.

Въпреки, че противоречията и не получилите отговор въпроси остават в умовете на множество хора до ден днешен, нещото, за което по принцип има съгласие относно 11 септември 2001 е, че САЩ бяха нападнати на тази дата. Независимо от това как и защо се беше случило това нападение, съществува консенсус, че Америка и американците бяха целта за онова, което може да бъде описано като яростна атака.

За повечето хора нямаше даже намек, че нещо от подобна величина може евентуално да се случи. Затова е честно да кажем, че събитията от 11 септември 2001 година изненадаха нацията и света. Като такива думите, описващи темата на датата-семе, които търсех бяха, че Америка е била изненадана и атакувана.

Разполагайки с познанието, че миналите условия се повтарят в цикли, едно търсене в историята разкри дата, която несъмнено пасваше на този критерий. В този случай тя даже съответстваше на точните думи „изненада” и „нападение”, използвани, за да опишат събитието на 11 септември. Датата беше 7 декември, 1941 година: тогава президентът Франклин Рузвелт завинаги маркирал в душата на света като „датата, която ще остане като позорна”. На тази дата морската американска база в Пърл Харбър била нападната изненадващо и 2 117 американци изгубили живота си. Това бил и денят, когато САЩ официално влезли във Втората световна война. След като тази дата беше установена, годината 1941 стана първата точка за въвеждане в програмата за Времевия код.

Второто късче информация – дължината на цикъла в който става всичко, беше лесна, тъй като цялата записана човешка история стана в същия цикъл. Може би не е съвпадение, че това е големият цикъл от 5 125 години, описан от календара на маите. Макар че това може да звучи като произволен избор, съществуват два факта, които правят календара на маите уникален сред системите за пазене на времето на света. Тези факти са дадени по-нататък в книгата, но тук ще ги споменем накратко:

- Първо, календарът е единствената най-точна система за проследяване на природните цикли на галактиките, планетите и нашите взаимовръзки със Слънцето до 20 век.

- Второ, цикълът, в който сме сега, е приблизително една пета от по-големия цикъл (петият и последен свят от Месопотамските традиции), който описва прецесията на равноденствията – нашето 25 625 годишно пътуване през 12-те съзвездия на зодиака, обикновено закръгляван на 26 000 години.

Въвеждането в програмата на Времевия код беше направено. Датата-майка беше 1941 година. Дължината на цикъла беше 5 125 години. С цялата тази информация започнах изчисленията. Незабавно изплуваха две дати. Всяка показваше времето, когато Америка е можела с разумно основание да очаква същите теми на „изненада” и „нападение”, които беше преживяла на същия исторически ден на позор.

Първата дата, която програмата идентифицира, беше 1984 година. Когато видяхме това, годината ме изненада и не ми правеше особен смисъл – тоест докато открих малко известният и плашещ факт, който беше свързан със света едва след Студената война.

Историята показва, че 1984 година е време на огромно напрежение между САЩ и бившия Съветски Съюз. Заплахата за ядрен обмен беше толкова голяма през тази година, че стрелката на известния Doomsday Clock (поддържаният от 1947 насам от съвета на директорите „Бюлетин на атомните изследователи” в Университета на Чикаго, за да държи света информиран за заплахата от глобална катастрофа) беше изместен с 5 минути преди възможно най-лошото възможно време на полунощ. Това беше вторият път, откакто часовникът беше поставен на място, в което светът беше толкова близо до атомната война. Едва в края на Студената война обаче наистина разбрахме точно колко близо. В началото на 1990 руските власти разсекретиха информацията, описваща едно събитие, което ни доведе още по-близо до тази война, която знаехме.
***
През септември 1983 година съветските военни по погрешка свалиха полет 007 на корейските въздушни линии – цивилен полет с джъмбо джет, който се беше заблудил в съветското въздушно пространство. Всички пътници на този Боинг 747, които бяха 269 на брой и екипажа бяха убити, включително американския конгресмен Лоурънс МакДоналд. През това време напрежението между суперсилите беше толкова високо, че руснаците се страхуваха, че Америка ще погледне на грешката като на повод за обявяване на война. Наскоро разсекретени доклади показват, че Съветският Съюз, приемайки, че е само въпрос на време преди САЩ да реагират, всъщност е бил планирал предварителна атака – ядрено нападение, за да си запази правото на първи удар.

Поради причини, които биха могли да изпълнят цяла книга, атаката не станала. Ключът тук е в това, че условията за изненадваща атака срещу Америка наистина съществуваше през 1984 година – точно както програмата за Времевия код показа.

Следващата дата, която беше генерирана от програмата беше време, когато Америка нямаше толкова голям късмет. Програмата изчисли, че следващият път можем да очакваме, че условията, водещи до „изненада” и „нападение” ще съществуват точно, когато те наистина бяха налице – в годината 2001 (Фигура 1)

Резултат от програмата за Времевия код Засяваща дата: 1941 Засяващо събитие: САЩ са „изненадани” и „атакувани” Изчислени дати за повтарящи се условия Действителни събития Дата 1: Март 1984 Инициатива за предварително нападение срещу САЩ Дата 2 Март 2001 Терористична атака проведена срещу САЩ

Фигура 1: Пример за това как фракталните шаблони функционират като събития във времето. Изненадващата атака срещу САЩ през 1941 зася „семето” за един цикъл, който продължава днес. Програмата за Времевия код използва принципите на фракталните шаблони и природните цикли, за да ни каже кога можем да очакваме да се повторят условията за изненада и нападение от 1941 година (виж Приложение А).
Докато връзката между тези две дати определено заслужава допълнително проучване, съществуват три факта, които не можем да пренебрегнем:

1. Въз основа на документираната засяваща дата, когато условията „изненада” и „нападение” са били задействани, формулата за Времевия код успешно идентифицира и следващите два пъти, когато Америка може да очаква тези условия да се повторят.

2. И на двете предсказани дати действително е съществувал план за изненадващо нападение над САЩ.

3. На една дата планът наистина беше проведен.

Датата е ясна. Докато този пример е за едно отделно, графично представено и ужасно събитие, което сега вече е част от нашата история, то е именно това: един пример, който да илюстрира как могат да бъдат свързани събитията в рамките на даден цикъл. Калкулаторът на времевия код работи и за други случки. От радостите и кризите в нашия личен живот до войните и мира между нациите изглежда, че условията, които водят до основни моменти в живота, се повтарят като цикли. Сега трябва да се запитаме следното:

● Какво ни казват тези шаблони за днес?

● Какво могат да ни кажат за бъдещето?

● Може ли природният времеви код да хвърли някаква светлина върху предсказанията за мистериозната дата от календара на Маите за 2012 година?

● Може би програмата да ни даде солидно основание да вярваме на множеството духовни водачи на Ню Ейдж, на многобройните пророци и на всяка религиозна и духовна традиция от последните 5 000 години?

В следващите глави ще дадем подробен отговор на всеки от тези въпроси и ще се научим да мислим за времето и за нещата, които се случват в света от една нова гледна точка. С нашето ново разбиране в ръка ще приложим онова, което знаем, към всичко - от нашия личен живот до нашето глобално бъдеще. За да има смисъл подобна перспектива, обаче, трябва да мислим за нашия свят от позицията на онези, които са посветили своя живот на разбирането на тези големи цикли на времето – пазителите на времето от миналото. Какъв по-добър начин да започнем от това да проучим техния възглед за времето и големите световни епохи от преди време?