Тайната на дивата гора патриция ст. Джон съдържание

МОЯТ НОВ ПРИЯТЕЛ

Влязохме в пастирския дом и се отправихме към кабинета на пастира — една голяма, слънчева стая, пълна с книги. Настаних се в едно меко кресло, докато той телефонираше вън. Чаках доста, докато се върне и разгледах рафтовете с книги. Имаше и доста снимки и картини, които много ме заинтересуваха. Но една от тях ми направи особено впечатление.

Тя представляваше една залутана по страшни скали овца. Над нея кръжеше хищен орел, който дебнеше жертвата си. Овцата бе видяла орела и блееше, сякаш викаше за помощ. Овчарят беше чул зова й и се спущаше по скалните ръбове към нея. Още миг и той щеше да я вземе в обятията си, за да я отнесе в къщи.

Бях се унесла в картината толкова, че не усетих влизането на пастира. Видях го съвсем близо до мен, носещ поднос в ръцете си.

- Обадих се на леля ти — каза той. — Тя беше много разтревожена. Полицията и чичо ти са те търсили цялата нощ. Сега тя знае къде си и се съгласи да останеш тук за закуска. Но след това обаче ще трябва да си идеш и да я помолиш за прошка.

Нахвърлих се върху закуската с вълчи апетит — от предния следобед не бях яла. А тя беше царска — рохко сварено яйце, ягодов мармалад, каничка какао.

Пастирът седна на дивана и докато ядях, си приказвахме. Разказах му за Филип и Тери, за птиците и колибата, за фотоапарата и търговията ни. Той ме слушаше внимателно и ми зададе много въпроси.

Когато излапах всичко, не оставаше нищо друго, освен да тръгвам към къщи. Но това не ме очароваше. Новият ми познат бе най-приятният човек, когото бях срещала през живота си, ако не смятаме господин Танер, овчаря, разбира се. Аз преместих подноса, станах и отидох до него на дивана. Погледнах пак към картината.

- Чудесна е тази картина —- отбелязах аз. — Напомня ми за един овчар близо до нас. Едно от неговите агнета се беше изгубило като това тук и той трябваше да го търси. Аз го съпровождах. Скитахме дълго време, докато намерим животинчето. То се бе заплело в един трънлив храст и блееше жално. Цяла вечност бе нужна, за да го освободи господин Танер. Изподра си ръцете до кръв в тръните.

Моят приятел също се бе вглъбил в картината и не отговори веднага. Изведнъж ме запита:

- Кажи ми, Рут, как е попаднало това агне в такава опасност? Защо се е изгубило?

- Ами сигурно е побягнало, то често правеше така.

- Да, но защо е побягнало? — гласът на пастира стана сериозен. — Та нали си има толкова добър овчар и такава хубава паша. Защо не си е стояло там?

Аз отговорих замислено:

- Сигурно е мислило, че навън ще му е по-добре и е побягнало да види какво има из гората. Тогава се е объркало и не е могло да се върне обратно.

- Съвършено си права! — каза приятелят ми. — Погледни добре овцата на картината! Сигурен съм, че цяла нощ е търсила пътя към дома. Но колкото по-нататък е отивала, толкова по-стръмни са ставали скалите и толкова по-тежко е ставало положението й, докато е стигнала до ръба на пропастта. И какво ще прави по-нататък?

- Не знам — прошепнах аз.

- Тогава ще ти кажа аз. Мисля, че овцата ще се огледа, ще види пропастта пред нозете си и скалите около себе си и ще си каже: «Не мога да сторя нищо; сама ще се объркам още повече. Само овчарят може да ме върне у дома.» Тогава ще започне да блее. Точно този момент е очаквал през цялата нощ овчарят. Щом чуе блеенето, той ще се надвеси над пропастта, ще измъкне овцата и ще я занесе благополучно на сигурно място. Кой от двамата ще е по-щастлив в този миг — не знам.

Погледнах пастира. Знаех, че той говори това за мен.

- И аз побягнах и се изгубих, нали? — тихо прошепнах аз.

- Да, става дума за теб! — отговори той. — Знаеш ли, когато те намерих в църквата и ти ми каза, че си избягала и че не знаеш какво да направиш, за да станеш по-добра, аз веднага си помислих, че ти си едно малко агънце, което иска само да намери пътя до дома. Но няма да успееш, Рут. Има само един изход, за да излезеш по правия Божия път: това е Исус Христос, Който нарича Себе Си Добрия Пастир!

- А защо Той не ми помогне?

- Защото ти се мъчиш сама да се поправиш. Казваш, че правиш усилие да станеш добра. Но продължаваш да си лоша. Знаеш ли, всеки път, когато правиш лошо нещо, ти се отдалечаваш една крачка от Божия път. Ще ти кажа какво да направиш: спри да се мъчиш да станеш добра. Признай пред Добрия Пастир, че си се изгубила и Го помоли да ти покаже Божия път и да направи от теб едно свое добро и послушно агънце.

- Той наистина ли ще направи това? — запитах плахо.

- Рут, на колко си години?

- На девет.

- Ето, виж, Той вече девет години те обича и те търси! Не мислиш ли, че Той ще се зарадва много, ако най-после чуе твоя вик за помощ?

Аз седях неподвижна и напрегнато мислех.

- Наистина ли трябва да направя само това, за да стана добра? — недоверчиво го попитах. — Аз мислех, че е страшно трудно да си добър.

- Това е всичко, което ще направиш като начало — усмихна се моят приятел. — Виж, Рут, Добрият Пастир е направил всичко за теб. Той е отнел греховете ти, като умря на кръста, за да можеш ти да бъдеш освободена от тях без никакво наказание. Ти ми разказа, че твоят приятел овчарят бил зле изподран от тръните, докато освободи агнето. Но самото агне при изваждането от там не е получило нито драскотина. Зле наранен е и Добрият Пастир, когато Той дойде да те търси. Но това са Негови грижи. Твоят дълг е само да Му кажеш: «Благодаря!» и да вярваш, че Неговата наранена десница ще те извади и ще те заведе в Неговото стадо веднага, щом Го помолиш за това.

- А какво ще стане после? — нетърпеливо подскочих аз. — Ще стана ли добра завинаги?

Пастирът се засмя.

- Ти не можеш с един замах да станеш веднъж завинаги мила и послушна. Но ти вече ще си завинаги агънце на Добрия Пастир и Той ще ти показва как да бъдеш послушна. Той често ще говори на сърцето ти и ти трябва да се научиш да разпознаваш гласа Му.

Когато Той ти каже нещо, трябва до Го послушаш.

Същевременно трябва да се научиш и ти да Му говориш. Ние наричаме това молитва, но то означава едно: да разговаряш с Добрия Пастир за всичко.

Отново настъпи тишина. Най-сетне пастирът заговори:

- Аз трябва да ида в църквата. А ти — у дома, иначе леля ти ще си помисли, че си избягала и оттук. Преди да тръгнеш, искам да ти подаря една подобна картина. Гледай я честичко и всеки път си казвай, че ти си това изгубено агне и че Добрият Пастир очаква да чуе твоя безпомощен зов, за да те избави. И още нещо: имаш ли Библия?

- Да, и то много хубава. Стои в чекмеджето ми.

- Когато се върнеш, потърси Евангелието от Лука и чети всеки ден по малко от него. То ще ти разкаже цялата история за Добрия Пастир — как Той е дошъл на земята, за да търси изгубените овце. Когато стигнеш до края, прочети и другите Евангелия.

Докато говореше, той отвори едно чекмедже и извади една цветна пощенска картичка, на която бе изобразена същата картина. Взех я със светнали очи и горещо му благодарих. Стиснах я като съкровище в ръцете си и двамата излязохме вън. Той ме изпрати до вратата и ме съпроводи с поглед, докато завих към пътя. След малко се върнах при него. Изправих се на пръсти и го хванах за раменете, като го накарах да се наведе. Прошепнах в ухото му:

- Може ли да дойда пак, за да ви разкажа какво съм направила?

Ще се радвам, ако дойдеш! — кимна той. — Винаги си добре дошла тук. Ще те чакам!

Потеглих бързо по пътя. Той водеше към дома и това караше сърцето ми да бие тревожно. Какво ще кажат леля и чичо? Какво ще им кажа аз? Но тия мисли скоро изчезнаха, за да дадат място на другите, радостните. В ръцете си държах съкровената картичка, а в сърцето ми бе узряло решението. Потърсих тихо място край пътя, за да помоля моя Пастир да ме намери и избави като тази изгубена овца.

Подбирах дълго подходящо място. Житните ниви не ми харесваха, защото можеше да ме види някой от шосето. Стигнах до един завой, след който пътя навлизаше в хубава гора. Отбих се встрани. Земята бе покрита с дебел като килим мъх; клоните се спущаха от всички страни, сякаш тежки завеси; светли слънчеви лъчи се процеждаха през пролуките. Почувствах се като в тиха, самотна катедрала, далеч от шума на света.

Не смеех да започна да се моля, затова още веднъж погледнах скъпата картичка. Имах чувство, че целият ми по-нататъшен живот зависи от този миг. Ами ако аз се помоля, а не стане нищо? Ако Добрият Пастир си е отишъл и не иска да ме чуе? Изведнъж се реших и разтворих сърцето си пред Него. Признах всичката си лошотия и безсилието си да се поправя. Помолих Го да ми прости, че толкова дълго съм Го карала да ме чака; доверих Му, че желая да ме намери и ме вземе в обятията Си и никога вече да не ме оставя да бягам от Него.

Чувствах се освободена, изчистена и готова да поема в себе си нещо непознато, но прекрасно и желано.

Неподвижна зачаках отговора. Имах почти физическото предчувствие, че нечия нежна ръка сега ще ме обгърне и ще ме вдигне без никакво усилие, за да ме скрие в Своите обятия.

Какво се случи? Не чух нищо; не усетих нищо; но знаех, бях уверена, че молитвата ми е чута! Няма думи, способни да изразят състоянието ми; може би се чувствах обляна от потоци любов и прощение така реални, както слънчевите лъчи и омайният, спокоен полъх на пролетта. Аз разбрах, бях уверена — вече съм намерена, възлюбена, избавена.

Бях така вглъбена в това спокойно щастие, че се боях да се помръдна — да не би да разчупя някаква магия. И не само щастлива, аз бях и благодарна. Мислех си за господин Танер с изподраните ръце и за Добрия Пастир, чийто ръце бяха прободени, докато висеше за мен на кръста. Не всичко ми бе ясно, но пастирът ми каза, че Библията ще ми открие тайните и аз вярвах в това. И то така силно, че се почувствах длъжна да благодаря и за това.

Но леля ми ме чакаше. Аз трябваше да бързам. С неохота напуснах моето самотно светилище и се върнах на пътя. Замислих се за онова, което ме чакаше в къщи. Дали са много ядосани? И — което бе по-важно — ще се държа ли аз пак така грубо и непокорно? Моят характер пак ли щеше да покаже рогата си? Ако продължа да се държа все така — всичко е изгубено.

Но една мисъл просветли съзнанието ми: Добрият Пастир ме е прегърнал в обятията Си и аз мога да Му поверя всичко. Отново почувствах радостта и силата на обновлението. Аз не бях сама!

Разтреперана отворих вратата на къщата и се вмъкнах вътре — мръсна, боязлива, чорлава, стиснала здраво ръка в ръка. Нямах понятие какво трябва да правя и какво да кажа на леля, но повтарях с трепет в себе си: «Помогни ми да бъда добра, дори когато понасям наказанието си.»

От кухненската врата се показа леля и ние мълчаливо се спогледахме.

Добрият Пастир ме беше намерил. Оня, който е бил облян от любовта Му, сам става източник на любов. Докато стоях неподвижна в дъното на коридора, стана нещо неочаквано с моето малко, но кораво сърце. Спуснах се към леля и се хвърлих в нейните прегръдки.

- Прости ми, лельо! — ридаех аз. — Ще се опитам да бъда добра. Моля те, не ме пращай в интернат!

Искам да остана тук, при теб и никога, никога няма да бягам, нито ще върша злини!

Леля, коленичила на прага, притисна мокрото ми от сълзи лице към своето и ме прегърна здраво. После оправи рошавата ми коса и ме целуна.

- Моето бедно малко момиче — прошепна тя, — аз не искам никъде да те пращам. Нека опитаме да живеем добре!

Тя ме хвана за ръка и ме заведе на масата, където ме чакаше още една порядъчна закуска.