ТРИНАДЕСЕТИ УРОК
Всички искаме да ни се дава, всички искаме да ни се помага. Никой не може да твърди, че никога не е молил за помощ. Съвсем човешко е да се търси помощта на другия. Сам човек не се чувства в безопасност. Той има нужда от представата за "Бога отец" или "Майката", за да се чувства закрилян, да бъде част от едно голямо семейство. Ала не можем да получаваме, ако не даваме, давайки, ние усещаме онези, които искат да ни дадат това, което желаем. Като говорим за даване, нямаме предвид парите, въпреки че е нормално да се дават пари - нали това е, което хората желаят най-много. В наши дни парите са сигурност, спасяват ни от страха за глада, отървават ни и от визитата на данъчния контрольор. Парите могат и в някои случаи трябва да бъдат дадени, но "да дадеш" означава също да дадеш себе си, да служиш на другите. Ние можем и трябва да дадем пари, храна или духовно успокоение на нуждаещите се. С други думи, ако не даваме, не можем и да получим. В западния свят има погрешни идеи, що се отнася до дарението, милостинята, просията и милосърдието. Изглежда, че е срамно и упадъчно да се търси помощта на другите. Но това съвсем не е вярно. Парите са едно удобство, което ни е дадено временно, докато сме на земята, и с което можем да си купим щастието и извисяването на духа само и при условие, че си служим с тях да помагаме на другите, а не да го трупаме безполезно в банките.
За нещастие живеем в търговски свят, в който стойността на човека се измерва с банковата му сметка и употребата на парите, които има. Елегантно облеченият мъж или елегантната дама искат да бъдат зачитани заради това, но те не са духовни, нито щедри. Те си дават парите не с мисълта за дарение, а егоистично, за да бъдат горди със самите себе си. За да покажат, че са богати. Но вън от този свят фалшивите стойности за богатство не значат нищо.
Няма да се уморим да ви го повтаряме с мисълта, че ще достигне и проникне в подсъзнанието ви - никой никога не е успял да отнесе със себе си нито една стотинка, нито една изгоряла кибритена клечка от другата страна на Реката на Смъртта. Всичко, което можем да отнесем, е сумата от нашите познания, опита ни, добър или лош, щедър или скъпернически. Той ще бъде дестилиран тъй, че да остане само есенцията на опитите от преживяното. А човекът, който е живял на земята само за себе си, ще бъде в отвъдния свят беден духовно, дори да е бил милионер.
В Ориента често може да се види домакиня да иде привечер до пътната врата и да види как монах просяк протяга скромно дървената си гаванка. Това е толкова естествено, защото всяка жена, даже и най-бедната, има парче хляб или малко супа да даде на един монах, който живее от щедрост. Това представлява истинско щастие за дома, когато просяк дойде да моли за храна на прага им. Противно на онова, което се мисли в западните страни, със скептицизъм, този религиозен човек не нито е просяк, нито мързеливец, който не иска да работи. Можете ли да си представите подобна сцена?
Да си представим, че виждаме високо от небето една страна в Ориента, Индия, където е обичайно да се дава милостиня на монасите и както беше в Китай и Тибет преди идването на комунизма. Ето едно малко селце в Индия. Вечерта пада и сенките се удължават. Небето потъмнява и добива виолетови окраски, листата на банановите дървета леко шушнат от вятъра, който слиза от Хималаите.
По прашния път върви бавно дрипав монах, понесъл върху себе си всичко, което притежава на земята: расото, сандалите и броеницата. На рамото му е одеялото, което му служи за легло. В ръцете си държи дълга сопа не за да се пази от хората и животните, а за да отстрани тревите и тръните по пътя. С нея мери и дълбочината на потока, преди да го пресече. Стига до една къща и търси под расото си гаванката, излъскана от употреба и от годините. Както се приближава, вратата се отваря внезапно и една жена се появява на прага, носейки в ръце добре подреден поднос. Тя свежда очи с уважение, без да гледа монаха, защото иначе би било дързост, а тя иска да каже със своето поведение, че го почита. В Ориента всеки държи купата или подноса с храна с две ръце, защото би било непочтително да се държи с една ръка само. Храната е рядкост и заслужава да бъде уважавана. И така, монахът протяга гаванката си и жената я напълва щедро, тя се обръща, без да разменят дума, без да се погледнат. Като нахрани някой монах, тя плаща в известен смисъл един дълг, който всички лаици имат към Светите мъже. Жената мисли, че тя и домът й са имали честта да бъдат посетени от монаха, почели са кухнята й - и се пита дали някой друг монах не е казал няколко добри думи за нейните гозби, та е изпратил друг свой приятел до вратата й. Може би от съседните къщи жените са наблюдавали сцената със завист и съжаление, защото не са били избрани от Светия човек.
Ние също трябва да дадем, за да получим! Някога един божи закон е изисквал всеки да отдава другиму една десета от своите блага. Този десятък е бил част от живота на хората. В Англия църквите са имали право да вземат една десета от това, което човек притежава. Парите са служили за поддръжка на параклисите и на бедните.
Днес всичко е различно. Днес никой не плаща този десятък и никой не живее от това, за жалост. Съществено е, ако искаме да прогресираме духовно, да даваме тази една десета на другите за тяхно добро. Като помагаме на другите, правим добро и на самите нас. С една дума, можем да прогресираме само ако помагаме на ближния си.
Окултните закони са валидни за недуховните и за духовните светове. Не е важно дали един човек чете и изучава духовни книги, ако самият той не е духовен.
Прочетеното ще мине просто пред очите му и ще изчезне, без да е проникнало в съзнанието, и той ще се смята за "извисена душа" и ще си мисли, че е прогресирал. В действителност често пъти той е егоистичен, не помага на никого, а ако бе помагал, би помогнал и на себе си.
Пак повтаряме, ако даваме, можем да получим и ако помагаме някому, помагаме и на самия себе си. Не е нужно да се молите за това или онова, ако не покажете, че сте достоен, като давате на нуждаещите се. Давайте, винаги давайте, свикнете да давате, търсете какво можете да дадете, а то понякога е дума за утешение или една усмивка.
Вижте какво можете да дадете и след като сте размислили и избрали, практикувайте в продължение на три месеца. След трите месеца ще откриете, че сте се обогатили духовно или парично, или и двете заедно.
Учете този урок, учете и не забравяйте, че трябва "да дадете, за да получите".
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ УРОК
От незапомнени времена хората са слагали своите "скъпоценни-съкровища" на тавана, съкровищата на техните спомени. Понякога те ще си останат наполовина забравени, докато се решите да търсите съвсем друго нещо, та се покатерите по разклатената стълба и започнете да ровите в мрака, прахта и паяжините.
Ето го стария манекен за шиене, който ви напомня болезнено за изминалите години и за стройната фигура на отминалата младост. Ето я кутията, пълна със стари писма, вързани с розова или синя панделка. Като се огледаме наоколо, откриваме хиляди щастливи или лоши спомени.
Случва ли ви се да се качите на вашия таван? Той заслужава по едно посещение от време на време, защото там намираме много полезни неща, които съживяват спомените ни и се добавят към нашите познания. Трудностите, които е трябвало да посрещнем преди, са изметени с лекота благодарение на едно ново познание, благодарение на поуките, които сме извлекли с течение на годините.
Но в този урок няма да ви посъветваме да се качите на вашия таван, а ще ви поведем с нас по старата стълба, която е толкова разклатена, че аха да се счупи, но продължава още да държи. Ще дойдете на нашия таван и ще намерите и този урок, и следващия. Там сме складирали известни познания, които може би нямат място в този урок, но са безкрайно ценни. Затова мислете за нашия таван, четете добре това, което следва, и вижте дали отговаря на вашето положение, дали ще прогоните съмненията, несигурността, които ви измъчват отдавна.
Ние дълго се ровихме, за да приготвим този урок, огледахме всички ъгли, съборихме няколко теории и вдигнахме доста прах. Съсредоточихме духа си върху хората, които се съсредоточават прекалено. Възможно е и да се преуморите от работа, нали знаете? Не сме забравили и старата мъдрост "трудът е здраве", но ние твърдим, че ако правите прекалено много усилия да се съсредоточите, не напредвате - напротив, отстъпвате. Често получаваме писма, в които учениците се оплакват: "Толкова много усилия полагам! Съсредоточавам се, съсредоточавам се толкова, колкото мога, и вместо да видя това, което ми обещавате, само ме боли глава!" Ето едно малко "съкровище" от нашия таван, което ще разгледаме сега. Истина е, че се случва прекалено много да работим. Това е човешко или е една аномалия по-скоро на мозъка, при която, като се стараем прекалено, не стигаме до нищо и продължителните усилия дават отрицателен резултат. Всеки е видял зубрачи, които се трудят повече от всеки друг, но не стигат до никъде, защото мислите им потъват в несигурност и бъркотия.
Щом изискваме от мозъка повече усилия от възможното, ние провокираме голям електрически товар, който в действителност унищожава процеса на мисълта. А това означава, че трябва така да се съсредоточаваме, че мозъкът да не се уморява. Правете онова, което можете да направите, не надценявайте способностите си, следвайте "средния път".
Средният път е начин на живот в Ориента. Това означава, че не бива да бъдете нито много лош, нито много добър. Да държите златната среда. Ако сте много лош, полицията ще ви арестува, а ако сте много добър, ще станете педант или няма да стоите здраво на земята. Оказа се, че и най-големите същности, за да слязат в долината на сълзите, която е нашата земя, трябва да се подчинят на определени правила, да приемат някои недостатъци, за да не бъдат съвършени, защото нищо не може да бъде съвършено в този несъвършен свят.
Още веднъж ви повтаряме да не прекалявате, да не правите много усилия, бъдете естествен, разумен, не надхвърляйте възможностите си. Не бива и да отстъпвате, като сервилничите пред мнението на другите. Бъдете разумен, приемете едно правило или начин на мислене в отговор на вашите способности. Можем да ви кажем например: "Този плат е червен", а вие може би ще го видите различен. За вас той може да е оранжев или виолетов, всичко зависи от условията, при които гледате плата, вашето осветление може да е различно от нашето, вашето виждане да е друго. В такъв случай не правете много усилия, не се подчинявайте сляпо на това, на което ви учим. Бъдете разумен, следвайте средния път, той е безкрайно полезен.
Старайте се да следвате този път, това е пътят на толерантността, пътят на уважение към правата на другите и най-добрият начин сам да защитите своите права. В Ориента свещениците и духовните лица учат джудо и други подобни игри не защото свещениците са войнствени, а защото, като практикуват джудо и други подобни игри, те се учат да се владеят, да се контролират и най-вече да отстъпват, за да може по-добрият да победи. Да вземем за пример джудото. В ^ази дисциплина не си служим с нашата сила, а с тази на противника, за да победим. Една слаба жена, която знае джудо, може лесно да тръшне на земята мускулест мъж, който не познава тази форма на борба. Колкото мъжът е по-силен и атакува с всички сили, толкова е по-лесно да го хвърли на земята, защото пада по-тежко заради собствената си сила.
Да се опитаме да използваме принципите на джудото или силата на съпротивата, за да разрешим нашите проблеми. Не се изморявайте, не се изтощавайте, мислете по въпроса, който искате да разрешите, а не гледайте да го заобиколите, както правят толкова хора. Обикновено се страхуваме да посрещнем някой тежък и сложен въпрос, заобикаляме го смътно, без да намерим решението и ключа. Колкото и да ви е неприятен този въпрос, каквато и да е вината, която изпитвате, не се колебайте, тръгнете направо към корена на злото, открийте точно какво ви плаши и ви смущава. А после, след като сте обсъдили със самия себе си въпроса от всички страни, ЗАСПЕТЕ С НЕГО. Старата мъдрост е съвсем вярна: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Като заспите с един въпрос, той ще бъде предаден на вашия Аз, който разбира много по-добре от вас, защото Азът е една огромна същност в сравнение с човешкото тяло. Ако вашият Аз или само подсъзнанието ви има възможността да разгледа въпроса и да намери решение то, то ще бъде предадено на съзнанието ви, записано в паметта ви и то така добре, че като се пробудите, ще откриете с изненада, че държите ключа на решението.
Харесва ли ви нашият таван? Елате тогава да открием едно друго малко "съкровище", покрито с прах. Време е да го огледаме, да го извадим от тъмния му ъгъл и да го видим на дневна светлина. Какво има в тази кутия? Веднага ще я отворим.
Много хора в днешно време мислят, че за да бъдеш чист, непременно трябва да си беден и нещастен. Съвсем погрешно вярват, че ако си "религиозен", физиономията ти ще бъде навъсена и строга. Те се страхуват да се усмихнат не защото това не им прилича, а защото подобна изява на веселост би могла, което е още по-лошо разбира се, да пропука лака на привидната им набожност. Всеки е виждал навъсени старци, които се страхуват да си разрешат и най-малкото удоволствие в живота от страх, че ще прекарат останалата част от вечността в ада заради този момент на забрава.
Религията, истинската религия, предполага радост. Да не забравяме, че радостта е основната и първостепенна добродетел. Тя ни обещава вечен живот, компенсиране на всичките ни усилия, утвърждава, че смъртта не съществува, да не се безпокоим, да не се страхуваме. Всички имат един вроден страх от смъртта. Така и трябва, защото, ако мислим за радостите на отвъдния свят, ще бъдем изкушени да сложим край на дните си, за да ги познаем по-бързо. Тогава ще приличаме на децата, които бягат от училище, а това с нищо не може да ни помогне да напреднем.
Религията, ако наистина човек вярва, ни обещава, че като напуснем земята, няма да видим повече нашите врагове, няма да срещаме повече хората, които ни лазят по нервите и ни огорчават. Радвайте се, вие, които вярвате, защото религията е радост, една възможност да се радвате.
Уви, трябва да признаем, че е тъжно, но голяма част от хората, които изучават окултизма и метафизиката, са между най-големите грешници. Има една секта, няма да дадем тук името и, чиито членове вярват, че са единствените избрани. Че само те са спасените, за да населят техния малък рай. Всички други хора, нещастни грешници, без съмнение ще бъдат унищожени по различни начини и със сигурност, все неприятни. Ние не одобряваме тази теория и сме дълбоко убедени, че основното е ДА ВЯРВАМЕ. Не е важно дали ще е в религията или в окултизма, важното е да имаме вяра.
Окултизмът не е нито повече, нито по-малко сложен или тайнствен от таблицата за умножение или от урока по история. Това е просто изучаването на нещата, които са различни, на онова, което не е физическо. Ние не сме изпълнени с възхищение, като научаваме как действа един мускул или как можем да движим пръстите на краката си, тогава защо е необходимо да се удивляваме и да вярваме на духове, ако знаем, че лесно можем да предадем етеричната сила от един човек на друг?
Радвайте се! Колкото повече знаете за окултизма и религията, толкова повече ще се проникнете от истината за прекрасния живот, който ви очаква отвъд гроба. Ние напускаме нашето физическо тяло точно както хвърляме стар костюм. В метафизическата наука няма нищо ужасно, нито в религията. Ако спазвате една религия и я изучавате, ще бъдете убеден, че това е РЕЛИГИЯТА. Религиите, които обещават вечни мъки и пламъци в ада на онези, които кривват от тесния път, не правят никаква услуга на своите привърженици. Някога, когато народите са били много или малко по-диви, било е необходимо да се сплашат, за да се откажат от някои осъдителни неща, но сега времената се промениха.
Всички родители ще се съгласят, че е много по-лесно да се възпитават децата с доброта, отколкото с непрекъснати заплахи. Тези, които заплашват непрекъснато, че ще извикат полицията, баба Яга или че ще ги дадат на циганите, не бива да се чудят, че децата им страдат от неврози. И родителите, които знаят да контролират детето с доброта, и твърдост, живеят в радост, а не в страх и сигурно ще възпитат добри граждани. Ние сме за добротата, съчетана с дисциплина, но тя трябва да бъде гъвкава, никога твърда и садистична. Още веднъж, да черпим радост от религията, да бъдем децата на "родителите", които ни възпитават с любов и съчувствие и които ни разбират. Да се освободим от страха от наказанията, от вечните мъки. Вечните мъки не съществуват, никой никога не е отблъснат, прокуден завинаги от света на Духа! Всеки може да бъде спасен, каквито и да са греховете му, никой не е изоставен.
В Документа Акасхик, който ще изучаваме по-късно, научаваме: ако един човек е бил толкова лош, че нищо не може да се направи за него, ще му се даде друга възможност, "един нов живот", както когато едно дете не е взело изпита си, ще повтори класа.
Никому не ще дойде на ум да каже, че това дете трябва да бъде печено на слаб огън и хвърлено на дяволите да го изядат, защото не си е взело изпита или пък е бягало от училище. Учителите ще му се скарат може би, но вън от това няма да му се случи нищо лошо, а даже ако го изпъдят от едно училище, ще го приемат в друго. Същото е и с хората на земята. Ако сме се провалили първия път, не се плашете, ще имаме друга възможност. Не изоставяме този въпрос, но ще отворим една друга кутия, потънала в прах, защото в миналото никой не се е интересувал от нея. Да видим какво ще научим.
Според Документа Акасхик, евреите са раса, която в едно предишно съществуване не е била способна да прогресира. Правила е всичко, което е забранено, а не каквото би трябвало да прави. Отдала се е на трапезата, като е предпочитала мазните храни. И то до такава степен, че телата им натежали и духът им станал неспособен да пътува из астрала, оставайки затворници в плътските си опаковки. Хората, които днес наричаме "евреи", не са били напълно унищожени, нито обречени на вечни мъки. Имали са и друга възможност. В този цикъл на съществуване хората, които са едва в първия си живот и имат работа с евреи, са объркани и изплашени. Те не разбират какво има толкова различно при евреите, но чувстват разликата. Евреинът има познания, които като че ли не идват от Зе-•мята - затова хората се плашат, а когато някой се страхува, той преследва. Затова евреите са преследвани, защото трябва да започнат отново живота си. Някои им завиждат за познанията и твърдостта - тук също имаме тенденция към унищожаване на това, което ревнуваме.
Но ние се увличаме. Не се занимаваме с евреите и добрите, а с радостта в религията. Човек научава в радостта това, което не може да научи в страха. Повтаряме ви, че нито вечните мъки, нито огънят в ада съществуват.
Мислете, размислете над всичко, което ви учим, и лесно ще разберете, че е много по-разумно да намерите радост и любов във вашите религиозни вярвания. Нямате работа с един садистичен баща, който ще ви бичува, а с Велики Духове, които знаят всичко това и са живели много преди човекът да съществува изобщо. Те всичко са познали, знаят всички въпроси и техните отговори, знаят за нашите грижи и ни съчувстват. И тъй, след като сме разгледали всички съкровища на тавана, можем да ви кажем онова "открийте радостта в религията". Усмихвайте се и обичайте вашия Бог, каквото и име да му дадете, защото той е тук, за да ви помогне, да помогне да оздравеете, при условие, че се отървете веднъж завинаги от страха си.
ПЕТНАДЕСЕТИ УРОК
Ето ни отново на нашия таван. Подредихме нещата, почистихме, взехме праха и направихме нови открития. Някои от тях може би ще хвърлят лъч светлина върху съмненията, които отдавна ви измъчват. Ето какво писмо получихме преди време:
"Вие говорите много за страха, казвате, че няма от какво да се страхуваме, освен от страха. В отговор на моето писмо ми казвате, че само страхът ми пречи да напредвам. Не съзнавам от какво мога да се страхувам. Тогава какво става?"
Ето един интересен въпрос! Страхът е единствената пречка. Нека я разгледаме. Седнете за малко, да се опитаме да разрешим въпроса за страха.
Всеки от нас си има своите страхове. Някои се страхуват от тъмнината, други - от паяци и змии. Така понякога знаем от какво се страхуваме, съзнаваме го. Но, внимание! Нашето съзнание е само една десета от нашето същество, а деветте десети са на подсъзнанието. Какво ще стане тогава, ако страхът се намира в подсъзнанието?
Понякога тайнствен подтик ни кара да вършим необясними неща. По същия начин се чувстваме затруднени пред други. Не винаги знаем защо правим това или онова и не знаем защо не сме в състояние да направим друго. Няма нищо на повърхността на нашето съзнание, нищо, което можем да различим. Реагираме несъзнателно и ако се посъветваме с психолог или психоаналитик, прекарваме с часове на един диван, докато този изкусен човек успее да измъкне от подсъзнанието ни причината за нашето поведение - страх, който сме изживели още като бебе. Страхът остава скрит в нас, но ни измъчва от подсъзнанието, както термитите разяждат голяма дървена сграда. На пръв поглед къщата е в добро състояние, стените са здрави, а после изведнъж се срутва под влиянието на термитите. Същото е и със страха. Не е нужно да го съзнавате, за да бъде активен. Даже е по-активен, когато остава скрит в нашето подсъзнание, защото не знаем за неговото съществуване. Не можем да се браним или да се борим с него.
През целия си живот сме изложени на различни влияния, които определят нашето поведение. Например човек, възпитан в християнската религия, е научил, че някои неща "не се правят" и че други са строго забранени. Други хора обаче, възпитани в друга религия, имат право на същите неща. Затова, преди да разгледаме въпроса за страха, трябва да изучаваме нашето расово и семейно възпитание.
Страхувате ли се от призраци? Защо? Ако леля ви Матилда е била добра и щедра и ви е обичала нежно, няма никаква причина да предполагате, че тя ще ви обича по-малко след смъртта си, когато се намира в един по-добър стадий на съществуване. Тогава защо ще се страхувате от леля Матилда? Ние се страхуваме от призраците, защото ни са чужди, защото нашата религия казва, че това не съществува, че само светците могат да виждат духовете. Страхуваме се от това, което се изплъзва от нашето разбиране, и ако се замислите, ще видите, че ако нямаше езикови бариери, паспорти, щеше да има сигурно и по-малко войни. Страхуваме се от русите, от китайците или от папуасите, защото не ги разбираме, не знаем нищо за тях, нито какво могат да направят против нас.
Страхът е нещо ужасно, болест, чума, бич, ръжда, която разяжда-интелекта. Ако избягваме някой въпрос, трябва да знаем защо? Например защо някои религии твърдят, че прераждането не съществува? Причината е една: някога свещениците са притежавали абсолютната власт над народа благодарение на страха от вечните мъки. Така всеки е трябвало да върши само добрини, защото не би имал друга възможност. Свещениците мислели, че ако хората вярват в прераждането, ще се стремят да живеят по-леко в този живот, като оставят плащането за следващия. В Китай например е било съвсем естествено някой да направи дългове и да ги изплаща в следващия си живот! Това, разбира се, доведе до злоупотреби и Китай западна, защото хората са вярвали в прераждането, без да се стремят да станат подобри - сегашният живот е бил нещо като ваканция. "Ще видим по-късно, ще станем по-добри в един друг живот".
Всичко това не би могло да успее, разбира се, и така цялата китайска култура започнала да запада.
Наблюдавайте се, огледайте интелекта и въображението си. Анализирайте се в дълбочина, вижте какво крие вашето подсъзнание, какво ви плаши, какво ви нервира толкова, какво ви безпокои, без да знаете защо. Като го издълбаете и измъкнете, ще забележите, че страховете ви са изчезнали.
Сънят е малка смърт, сънят прилича на смъртта и ние се питаме какво ще ни се случи, когато смъртта, а не сънят дойде. Страхуваме се, че по време на съня някой ще отреже сребърната връв и ние ще се загубим. Това в никакъв случай не може да стане, астралното пътуване не представлява никаква опасност, единствената опасност е страхът. Този, който знаете, а още повече този, който не знаете. Съветваме ви още веднъж да разрешите този въпрос за страха, да го анализирате основно. Това, което знаете и разбирате, не може да ви уплаши, старайте се да разберете какво ви плаши днес.
След като сте го сторили, трябва да медитирате. Не можете ли да си уредите поне половин час на ден тишина? Благодарение на медитирането може и да напуснем този свят. С малко тренировка можем да се издигнем в астралния, в един друг свят. Това е прекрасно приключение. Като извисяваме духовната си мисъл, увеличаваме ритъма на вибрациите и усещаме по-високи ноти - спомнете си за нашите "клавиши"! - и ще познаете радостта и красотата.
Тези радости ще ни помогнат и ще ни разрешат да чакаме без страх нашето окончателно заминаване за една славна вселена, при условие че търсите духовно съвършенство. Не бива никога да забравяме, че сме на земята като затворници в клетка. По време на нашия престой не можем да видим колко е ужасна Земята, но ако се изкачите да я видите, ще получите шок и може би няма да искате да слезете. Затова много хора не могат да пътуват в астралното пространство, освен ако са били подготвени, връщането е наистина неприятно - те се ужасяват да изоставят радостите от другата страна. Тези от нас, които пътуват в астралното пространство, чакат с нетърпение часа на освобождението, но гледат да се държат добре в "затвора , защото ще загубят от времето на опрощаване.
И така, добре е да се държим колкото може по-добре, за да бъдем готови, когато напуснем този свят, за големите неща, които ни отрежда отвъдният свят. Струва си да направим няколко усилия.
Да поровим още малко в нашия прашен таван, да видим в другия ъгъл още един малък спомен.
Мнозина мислят, че "ясновидците" съзерцават непрекъснато аурата на другите и четат мислите им. Как се лъжат! Човек със способности за телепатия или ясновидство не си губи времето да гледа аурата на приятели и врагове, нито да чете мислите им. Не се страхувайте от гледачите, окултистите, метафизиците, защото те имат добра нравственост, те не ще си разрешат да изненадат вашите най-интимни мисли без ваше разрешение. А ако имат лоша нравственост, няма да могат нищо да видят.
Тези, които предсказват бъдещето ви срещу заплащане, нямат истински способности. Обикновено това е някоя нещастница, която не може да се издържа по друг начин. Несъмнено е била в определен момент ясновидка, но това не може да продължи, ако го прави за търговия. Не може да се предскаже бъдещето на един човек срещу пари, защото подобна спогодба обърква телепатическите способности. "Гледачката" не вижда нищо, ако приема пари, но може да ви каже все пак нещо. Понеже обикновено е добър психолог, тя ще ви остави да говорите, след това ще ви повтори думите и това ще ви учуди, без да разбирате как е могла да "прочете" толкова дълбоко мислите ви и ви е казала това, което сте искали да знаете...
Не се страхувайте, че гледачите могат да се месят във вашите работи. Ще ви хареса ли, като пишете едно писмо или си правите сметките, някой да наднича през рамото ви? Ще ви хареса ли, ако някой се рови в чекмеджетата ви, да знае всичко за вас? Ще бъдете ли доволен, ако знаете, че ви подслушват телефонните разговори? Не, разбира се! Тогава ще ви повторим, още веднъж, щом човек е нравствен, няма никога да си разреши да чете мислите ви, а ако е способен да го направи, не е способен да ги чете. Съвсем не! Това е окултен закон, ако човек е лош, той не е ясновидец. Често ще чуете, че някой е видял това или онова и може би още нещо - не вярвайте нито дума!
Ясновидецът ще чака винаги да му кажете за какво искате да ви говори. Няма да влезе направо в интимността на мисълта ви даже да го молите. Има определени закони в окултизма, на които трябва да се подчинявате стриктно. Защото ако ги нарушим, рискуваме да бъдем наказани, както биваме наказвани, като рушим земните закони. Кажете на ясновидеца онова, което искате да му кажете, той ще разбере дали казвате истината или не. Това можем да приемем. Кажете му каквото искате, но гледайте да е истината, защото иначе ще излъжете само себе си, никога ясновидеца.
За последен път ви повтаряме: добрият "гледач" не би искал да ви чете мислите, а лошият НЕ МОЖЕ.
Ето още една тема, която заслужава внимание. Не се разбирате с вашия другар в живота? Това е може би пречка, предназначена да преодолеете тук, на земята. Например, когато един кон участва в състезание, печели, ако обаче печели непрекъснато, ще се осакати. Приемете, че сте състезателен кон. Може много лесно да сте научили уроците си, взели сте много бързо изпитите, прескочили сте всички "препятствия", а сте спъван от спътник в живота, който не ви подхожда. Старайте се независимо от всичко, дайте най-доброто от себе си, повтаряйте си, че няма никога, никога да го срещнете в астралния свят, ако сте наистина несъвместими. Когато човек си служи с чук или отвертка, то е за да свърши определена работа. Това е предмет, оръдие на труда. Вашият другар в живота е същото - сечиво, инструмент, за да извършите дадена работа, да научите един урок. Човек може да се привърже към чука си или отвертката, защото благодарение на тях може да си свърши работата.-Но можете да бъдете сигурен, че няма никога да обикне инструмента си дотолкова, щото да иска да го отнесе със себе си в другия свят.
Каза се и се изписа много за "славата на човечеството", но ние твърдим, че хората не представляват най-висшата форма на живот. Хората от земята са например твърде гнусни, садисти, егоисти, алчни. Ако не бяха такива, нямаше да бъдат на земята, защото идваме тук, за да станем по-добри, да преодолеем недостатъците си. Хората са далеч по-извисени, когато пристигнат от другата страна. Трябва добре да разберем, че ако имаме тук, долу, партньор, който не ни подхожда, или родители, с които сме несъвместими, то е, защото може би сме го искали, за да имаме една пречка, препятствие за преодоляване. Хората се ваксинират, приемайки микроби от вариола или жълта треска, за да добият имунитет срещу тези фатални болести. Така нашите родители или другар в живота са били избрани, за да научим благодарение на тях някои уроци. Но няма да сме длъжни да ги срещнем отново, като напуснем този живот, не можем, ако сме несъвместими, защото, повтаряме, когато се озовем от другата страна, ще живеем в пълна хармония и хората, които не са в хармония с нас, не ще могат също да ни намерят. Сигурни сме, че за мнозина това ще бъде радост и утеха!
Сподели с приятели: |