Тайните на тибетската медицина

БРЕЗА. 3-4 г сухи пъпки или 6-8 г сухи листа се за­ливат с 50 мл вряла вода, варят се 15-20 минути, прес­тояват и се прецеждат. Пие се по половин чаша 3-4 пъ­ти дневно.

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА (Vaccinium vitis). Плодовете се консумират във всякакъв вид.

Листа: 20 г сухи листа се заливат с 200 мл вряла во­да, запарват се и се прецеждат. Пие се по 1 супена лъ­жица 3-4 пъти дневно.

ЖИВОВЛЯК. Сок (аптечен препарат); по 1 супена лъжица 20 минути преди ядене. Пресният сок се пие по същия начин.

ПЛАНТАГЛЮЦИД. Таблетки: по 1 таблетка 20 мину­ти преди храна.

Листа: 10 г сухи стрити листа се заливат с 1 чаша вряла вода, престояват 30 минути и се прецеждат. Пие се по 1/2-3/4 чаша след хранене.

ХВОЩ. Настойка: 20 г суха стрита билка се заливат с 200 мл вряла вода, престояват и се прецеждат. Пие се по 1/2-3/4 чаша след ядене.

РЕПЕЙ. Корени: 10 г сухи стрити корени се заливат с 200 мл вода, варят се 15-20 минути, престояват 30 ми­нути и се прецеждат. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъ­ти дневно.

ГЛУХАРЧЕ. Корени: 6 г сухи стрити корени се зали­ват с 200 мл вода, варят се 10 минути, престояват 20 минути, прецеждат се. Пие се по 1 супена лъжица пре­ди ядене.

РИГАН (Оriganum). Настойка: 2 чаени лъжички суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, престоя­ват 20 минути, прецеждат се. Пие се топла 20-30 мину­ти преди ядене по половин чаша 3-4 пъти дневно.

КОПРИВА. Настойка: 7 г суха билка се заливат с 200 мл вряла вода, запарват се и се прецеждат. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

МЕДУНИЦА. Настойка: 10 г суха стрита билка се за­ливат с 200 мл вряла вода, запарват се и се прецеждат. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.

ДЕТЕЛИНА (Тrifolium). Настойка: 5 г сух стрит цвят се заливат с 200 мл вряла вода, запарват се и се пре­цеждат. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

ПЕЛИН. Настойка (аптечно приготвена): по 10 капки преди ядене.

Домашна настойка: 1 чаена лъжичка суха стрита бил­ка се залива с 400 мл вряла вода, престоява 20 минути и се прецежда. Пие се по 1/4 чаша 3 пъти дневно поло­вин час преди ядене.

БУТРАК (Bidens). Настойка: 20 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вода, кипват се, охлаждат се и се пре­цеждат. Пие се по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно.

МАЩЕРКА( Thymus). Настойка: 15 г суха стрита бил­ка се заливат с 200 мл вряла вода, запарват се и се пре­цеждат. Пие се по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно.

ПАЧА ТРЕВА (Роligonum aviculare). Настойка: 20 г су­ха стрита билка се заливат с 200 мл вряла вода, запар­ват се 10-15.минути, охлаждат се и се прецеждат. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.

КОПЪР. Консумира се във всякакъв вид. Само пло­довете — по 1 чаена лъжичка преди ядене с 1/4 чаша топла вода.

ЧЕРНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Плодовете се консуми­рат във всякакъв вид.

Листата: 3-5 г сухи стрити листа (или 10-15 г пресни) се заливат с 250 мл вряла вода, запарват се 15-30 ми­нути.. Пие се като чай 2-3 пъти дневно.

МЕНТА. Настойка: 10 г суха стрита билка се заливат със 100 мл вряла вода, запарват се и се прецеждат. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

Широко се използуват плодовете на шипката във всякакъв вид и в най-различни чайове, а също месото на тиквата; офиката (плодовете във всякакъв вид, сироп), хрянът (корените като подправка към храната), карфио­лът, магданозът, змийското мляко (Сhelidonium) — сокът и надземната част, всички видове гъшеница (Роligonum).

РАСТЕНИЯ СРЕЩУ РАДИАЦИЯТА (РАДИОПРОТЕКТОРИ)

Тези препарати се използуват изключително в качес­твото си на допълнителна терапия. При

продължително¬то им използване е необходим внимателен подбор на най-ефикасните растения и редуването им през цялото лечение. При сериозни поражения трябва да се прила­гат общоукрепващи препарати.

ЖЕНШЕН. Настойка от корен (аптечно приготвена). Пият се по 20-25 капки 2-3 пъти предиобед.

ЕЛЕФТЕРОКОК. Екстракт (аптечен препарат). Пие се по 1/4-1/2 чаена лъжичка сутрин в чая и веднъж през деня.

МЕДУНИЦА. 10 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, запарват се 30 минути. Пие се по 1 су­пена лъжица 3 пъти дневно с ястия, салати, супи.

ЧЕСЪН. Да се употребява по-често с храната. Аптеч­но приготвената настойка да се пие по 10-20 капки 2-3 пъти дневно.

РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ЛУК. Консумира се във всяка­къв вид.

ТИБЕТСКИ СМЕСИ (от центъра по тибетска меди­цина)

ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТ

В основата на диабета е неправилното хранене и преяждането, особено при децата. Тъжно е, че дори де­ца са принудени да спазват строга диета и са подложе­ни на инжекции с инсулин два пъти дневно.

В същото време някои форми на диабет се лекуват с чай от следните билки:

3 части омайниче, 1 част листа от черно френско грозде, 1 част листа от синя боровинка (Vaecinium uliginosum), 3 части напръстниче (Digitalis) и 2 части изсуше­ни бобови шушулки. Една чаена лъжичка от тази смес се залива с 1 чаша вряла вода, вари се 3 минути. Ежеднев­но се пие по 1,5-1,6 л.

СИНЯ БОРОВИНКА (Vaecinium uliginosum). 4 супени лъжици листа (събрани преди началото назреене на плодовете) се заливат с 2 л студена вода и се варят, до­като водата остане наполовина. Пие се по 1 чаша 3 пъ­ти дневно. Лечебните свойства на листата от синя боро­винка зависят от времето на брането им. Трябва да се берат преди началото на узряване на плодовеплодовете,поне­же съдържат мартилин,т.нар. "зелен инсулин". Но веднага

предупреждавам: независимо от отличните лечеб­ни свойства на листата от синя боровинка,лечението на диабет с този чай трябва да се провежда под лекарско наблюдение.

ЦЕЛИНАТА също намалява количеството захар в кръвта и се препоръчва за лечение на диабет.

СОКЪТ ОТ МОРКОВИ е изпитано народно лекарст­во.

Ежедневната употреба на пресни МОРКОВИ, ЛУК И ЧЕСЪН, консумирани с хляб, намалява захарта в кръвта.

КОПРИВАТА също влияе добре на панкреаса и на­малява съдържанието на захар в кръвта. В такива слу­чаи се употребява екстракт от коприва, който се нами­ра в билковите аптеки.

МИРИЗЛИВ САЗ (Асоrus calamus. Понеже корени­те на миризливия саз лекуват болестите на панкреаса, те са много полезни и при лечението на диабет. Една чаена лъжичка корени се накисва вечер в чаша вода. Сутринта леко се затопля и прецежда. Отварата се пие по 1 глътка преди и след ядене, т.е. по 6 глътки дневно.

БЪЗ (Sambucus). Листата и филизите на бъза също се препоръчват при лечението на диабета.

ГЛУХАРЧЕ. Глухарчетата се появяват в ранна про­лет. За да се направи салата, се режат при корена и добре се измиват.

Глухарчетата с жълтеникав сок са по-вкусни от тези, чийто сок е със зелен оттенък. Диабетикът ежедневно трябва да яде салата от глухарчета през пролетта (на обяд и вечеря). Когато глухарчетата започнат да цъфтят, се провежда 4-седмичен курс на лечение със стъблата имт .Берат се заедно с цветовете. Мият се и едва след това цветовете се откъсват. Всеки ден се изяждат по 10-15 стъбла. Това лечение ефикасно намалява нивото на захар в кръвта. Листата имат леко горчив вкус, зато­ва предварително биха могли да се накиснат в солена вода.

ИМЕЛ (Viscum). Много полезен за панкреаса. През нощта се накисва в студена вода. В началния период на лечение се пият по 3 пълни чаени лъжички с 3 чаши во­да ежедневно. След няколко седмици дозата се намаля­ва на 2 чаши вода и 2 пълни чаени лъжички ежедневно, а след още няколко седмици — на 1 чаша вода и 1 чаена лъжичка. После лечението прекъсва, а с настъпване­то на пролетта се възобновява.

Имелът е лечебен от началото на октомври до нача­лото на декември и от март до края на април. Най-доб-ре е да се използува билката, която расте в дъбови и то­полови гори, в елаци и плодни градини. Клонките и лис­тата трябва да се отстраняват. Белите плодове в никакъв случай не се употребяват за чай!

ЦИКОРИЯ. Корените на цикорията са отлично дие­тично средство за диабетиците. Понеже имат възгорчив вкус, те се приготвят с вода, както и салатата. Нещо по­вече — чаят, приготвен от цветове и стъбла на цикория, е много добро средство срещу затлъстяване. За целта е необходимо да се пият по 2 чаши чай ежедневно.

КРАСТАВИЦИ. Препоръчва се сокът от краставици, защото той също намалява съдържанието на захар в кръвта.

ОВЕС. Корените на овеса са отличен диетичен про­дукт. Съдържанието на хидрокарбонат в тях е много ниско, затова могат да се готвят с достатъчно мазнини и хлебни трохи, което не вреди на болния от диабет.

АВОКАДО. Вечнозелено тропическо дърво от се­мейството на лавровите. В чужбина плодовете му отдав­на се прилагат при лечението на диабет. Плесента, ко­ято постоянно паразитира върху плодовете му, има хи-погликемични свойства. От нея произвеждат противодиабетен препарат.

СГРАБИЧЕ (Аstragalus). Значително понижава глю-козното съдържание при експериментални животни след инжектирането им с препарат от това растение.

КИСЕЛ ТРЪН (Ваrbaris vulgaris). Течният екстракт от кората, клоните и стъблата намалява захарното съдър­жание в кръвта при зайци с алиментарна хиперглике-мия.

ЗИМЗЕЛЕН (Vinca). Отделяният от него алкалоид винкамин при венозно инжектиране на плъхове в доза 0,2 мг/кг тегло през първите 30 минути намалява кон­центрацията на глюкоза в кръвта с 22%, а след 4 часа захарното съдържание се връща на първоначалното си ниво.

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА. Значителен гликемичен ефект оказва отварата от листата при натоварване с глюкоза при бели плъхове.

НАР (Рunica granatum). В азербайджанската народна медицина при диабет се използува гъст натурален сок от нар.

КРУША. Сок и отвара от плодовете на крушата.

БЯЛ ОМАН (Inula). В корените на белия оман се съ­държа инсулин (през есента до 41%). Настойка и отва­ра от корените, а също и пресен сок от листата подоб­ряват състоянието на болните от диабет.

БИРЕНА МАЯ. Наблюдавани са положителни резул­тати при лечението на лека и средна форма на заболя­ването.

В продължение на 3 месеца до 1 година болни полу­чавали 40 г мая дневно 15 минути след ядене. При 22 от 60 пациенти е отбелязан положителен ефект (пониже­ние на захарното съдържание в кръвта, урината, пови­шение на търпимостта към въглехидрати), при 11 паци­енти — видимо подобрение, състоянието на 25 болни не се е променило (В. Бекерт, 1936).

ДЪБ. В азербайджанската народна медицина плодо­вете се използуват при диабет. Зрелите жълъди от раз­личните видове дъб се изсушават и се стриват до груб прах, който се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене, обикновено с чай.

Приемат се също 10 %-на водна настойка и отвара от жълъди по 1 супена лъжица 3 пъти дневно 30 минути преди ядене. Лечението се провежда в продължение на 1 месец и се повтаря след прекъсване за същия период от време.

ЖЕНШЕН. Интересът към женшена върху въглехид­ратната обмяна възниква след съобщението на Сайто през 1925 г., който наблюдава добър лечебен ефект при диабета. Лечебното му въздействие се свързва с увели­чаване на търпимостта на организма към въглехидрати­те. При oпити върху зайци с адреналинова и алиментар-на хипогликемия е отбелязано противодиабетно дейст­вие. На болните се препоръчва продължителна употреба на настойка от корените на женшен по 20-30 капки 2-3 пъти дневно. Женшенът е добър заместител на инсулина.

СМОКИНЯ (Ficus carica). Индийските автори са изу­чили хипогликемичните свойства на разновидностите й. При опити върху зайци и други животни с алоксанов ди­абет, а също при хора с алиментарна хипогликемия и болни от диабет е отбелязан устойчив хипогликемичен ефект на смокинята. Водните екстракти са по-активни от спиртните.

ОРЕХ. Листата на ореха са богати на дъбилни ве­щества и се прилагат като кръвоспиращо средство. Настойка от листата понижава захарното съдържание в урината на болни от захарен диабет.

БОЖУР (Раeonia). Коренът на божура оказва хипог-ликемично въздействие.

ТУЧЕНИЦА (Роrtulaca). Водна настойка от стъблата води до по-бързо нормализиране на захарното ниво в кръвта при опити върху зайци. Три часа след въвежда­нето на настойката се наблюдава хипогликемия, което не се отбелязва при нетретираните животни. При бол­ните от лека и средна форма на захарен диабет настой­ка, отвара, сок от стъблата, спиртен екстракт в съчета­ние с диета ликвидират всички симптоми на заболява­нето. Екстракт от листата подобрява състоянието на плъхове и зайци с алоксанов диабет, нормализира мас­тния обмен при тежки форми на захарен диабет и пови­шава търпимостта към въглехидрати в резултат на заси­леното образуване на инсулин и подобряване на глюко-кегонообразуването.

ФАСУЛ. Шуплите (шушулки, шушулина) и особено екстрактът от тях понижават захарното ниво в кръвта на диабетно болните. Химическият състав на шуплите още не е изучен напълно. Експериментално е установено хи-погликемичното действие на отварата от шупли.

Изследванията върху животни (мишки, зайци) показ­ват, че под влияние на екстракт от фасул нивото на за­харта в кръвта пада с 30-40%. Времетраенето на течния екстракт е 6 часа, на сухия — 10 часа. Фасулът по-чес­то от другите растения с хипогликемични свойства се препоръчва при лечение на захарен диабет. Екстракт от бобова шуплина след брането на фасула през есента смъква захарното съдържание в кръвта с 30-40% в про­дължение на 8 часа и увеличава отделянето на урина до 50%.

ЛЕЩА. Има хипогликемично действие и се използу­ва при лечението на болни от захарен диабет.

ЧЕРНИЦА — бяла и черна. Използува се при захарен диабет в народната медицина на Балканите. Възможно е противодиабетичното й действие да се обуславя от наличието на витамини, главно рибофлавин, и на дъбил­ни вещества.

СПАНАК. Сок от листата, както и настойката се при­лагат при нарушаване на въглехидратния обмен.

ЕЛЕФТЕРОКОК. Екстракт от корените му въздейст­вува по-силно от корените на женшена върху въглехид­ратната обмяна. Положителни резултати са получени при инжектирането на тези препарати дори върху плъ­хове с тежка форма на алоксанов диабет. Екстрактът от корени на елефтерокок понижава съдържанието на за­хар в кръвта и урината след 24-28 часа. Добър ефект е наблюдаван при лечение на болни от захарен диабет с екстракт от елефтерокок. Течен екстракт от корените може. да се използува в съчетание с хипогликемични сулфаниламидни препарати при тежки форми на заха­рен диабет. При леките и средните му форми също се препоръчва течен екстракт от корените.

ЛЕЧЕБНИ СМЕСИ

Освен самостоятелното прилагане на отделни билки, в традиционната и народната медицина се използуват и лечебни смеси.

ОСТЪР ГАСТРИТ

СМЕС №1. Цвят от лайка 30 г, стъбла от очеболец (Potentilla) - 30 г.

Чаена лъжичка от сместа се залива с 1 чаша вряла вода, престоява 30 минути и се прецежда. Тази доза се изпива в продължение на 1 ден — не наведнъж, а на ня­колко пъти.

СМЕС №4. Цвят от лайка — 20 г, листа от живовляк — 2 г, листа от мента — 20 г, жълт кантарион —10 г, камшик, ушици (агримония) (Аgrimonia eupatoia) — 10 г.

Чаена лъжичка от сместа се залива с 2 чаши вряла вода, престоява 30 минути и се прецежда. Пият се по 75мл на час, докато утихнат всички симптоми на заболява­нето.

СМЕС №20. Живовляк — 15 г, равнец — 15 г, дявол­ска уста (Leonorus)— 15 г, коприва — 15 г, овчарска тор­бичка (Саpsella bursa patoris), гъшеница — 15 г, риган — 15 г.

4 супени лъжици от сместа се заливат с 1 л вода, ва­рят се 15 минути, престояват 3-5 минути и се прецеж­дат. Пие се по половин чаша 3 пъти дневно, 30 минути преди ядене.

ОСТЪР И ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

СМЕС №5. Листа от подбел (Тussilago) — 15 г, коре­ни от бял оман — 15 г, корени от иглика (Рrimula) — 15 г.

Две чаени лъжички смес се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 5 минути, охлаждат се 15 минути и се прецеждат.

Дозата се изпива за 1 ден — на няколко пъти.

СМЕС №8. Корени от градинска ружа — 40 г, листа от подбел — 20 г, корени от сладник, женско биле (Glycyrrhiza) — 15 г, плодове от резене (Foeniculum vul-

gare) — 10 г, цвят от лопен (\/еrbascum) — 10 г.

1 супена лъжица от сместа се залива с 1 чаша студе­на вода, престоява 2 часа, вари се 4 минути на слаб огън, охлажда се и се прецежда. Пие се топла.

Дозата се изпива за 1 ден.

СМЕС ЗА ГАСТРИТ

Очеболец — 25 г, кокоша слепота — 25 г, безсмърт-ниче (Хerathemum) — 25 г, живовляк — 25 г, глухарче — 15 г, медуница — 15 г, хвощ — 15 г, бял оман — 15 г, червена боровинка, бутрак, трицветна теменужка — по 15 г, кора от зърнастец (Rhamnus) — 10 г, дилянка — 10 г, пелин 10 г.

5-10 г от сместа се заливат с 300 мл вряла вода в термос, престояват 2 часа. Пие се 2 пъти дневно по 150 мл.

Изтегляне 2.97 Mb.

Сподели с приятели: