Тайните на тибетската медицина



страница13/18
Дата31.10.2017
Размер2.97 Mb.
#33576
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

СМЕС 20. Листа от бреза — 15 г, коприва — 15 г, жълтуга (Genista) — 15 г, трицветна теменужка.

1 супена лъжица смес се залива с 1 чаша вряла во­да, престоява до пълно изстиване и се прецежда.

Дневно се пият общо 2 чаши на няколко пъти.

СМЕС 21. Цвят от черен бъз — 15 г, коприва — 15 г, къдрав магданоз — 15 г, върбова кора — 15 г.

1 супена лъжица смес се залива с 1 чаша вряла во­да, престоява до пълно изстиване и се прецежда.

Дневно се пият общо 2 чаши на няколко пъти.

За лечение на хипертония се използват също: тибет­ска смес, Ци-гун "Златен барс".



ТИБЕТСКА ФАРМАКОПЕЯ

  1. Лекарствени средства от скъпоценности.

  2. Лекарства от камъни.

  3. Лекарства от пръст.

  4. Лекарства от дървета.

  5. Лекарства от градински култури.

  6. Лекарства от билки.

  7. Лекарства от соли.

  8. Лекарства от животни.

  9. Лекарства от космоса.




  1. Лекарства от морето.

  2. Лекарства от зърнени култури.

  3. Лекарства от заредена вода.

  4. Огнени лекарства.

  5. Общи лекарства.

Земните и каменни лекарствени средства се дифе­ренцират по цвят, вкус, на допир. За всяка група лекар­ства съществуват 25 признака: вкус, мирис, сила, био-енергия, принадлежност към определена стихия, мест­ност и др.

Първата група лекарства са тези, които лекуват бо­лестите на жлъчката (рлунг): тинтява , мумийо, асил, ки­сел трън, гъшеница, бъз, жлъчка, хипофае (плодове, листа, кора), сладник.

Втората група са лекарствата, лекуващите болестите на кръвта: червено сандалово дърво, превара, очеболец, брош, червен камък, тибетска смес №1, пантохематоген, пчелни продукти, уринотерапия, кръв на диви жи­вотни и др.

Третата група са лекарствата против натравяния: жлъчка, гъшеница, спореж, окситролис висок, окситролис полски, кисел трън, нар, активен въглен, каменно масло, мумийо, асил, сладник, хвощ, тибетска смес №1.



ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА В ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА

Профилактика на рака, адаптогени, средства против нарастване на туморите, геропротектори, имуностимулатори, радиопротектори.



  1. Антисклероза (настойка).

  2. Масло от бял бор.

  3. Сърцевина и смола от бял бор, кедър, бор. 4. Масло от хипофае (чисто).




  1. Масло от хипофае, изготвено по нова технология.

  2. Пантохематоген 1 (от северен елен).

7.Пантохематоген 2 (от планински марал — вид се­верен елен).

  1. Адаптоген "Саяни" (антистресов).

  2. Мускус от азиатския елен кабарга (сухо вещество).

10. Касторови жлези (Саз1:огигл) (сухо вещество).

11.Млади рога от сибирския елен марал (консерви­


рани в спирт).

  1. Биостимулатор за мъже (сух прах).

  2. Прополис (настойка, мехлем).

  3. Тибетска настойка.

  4. Пчелно млечице (активно и лиофизирано).

  5. Пчелен мед (сух прах).

17. Забрус (продукт от дейността на пчелите).
19. Монофлорен мед от Алтай и Саян.

  1. Хвойна

  2. Каменно масло (сребристо).




  1. Златен корен, червен корен, маралов корен — растителни биостимулатори.

  2. Благородни масла: кайсиево, ментово, лаванду-лово, евкалиптово, карамфилово, репейно, от блян (Нуоscyamus niger).

23.Имуностимулатори (имуномодулатори). Напри­мер: катрекс, който влияе адаптогенно върху организмав широк диапазон; лекува хронични възпалителни про­цеси с различна локализация, етиология, подобрява кръвните показатели, стимулира окислително-възстано-вителните процеси, повишава клетъчната и тъканната устойчивост към токсичното въздействие на различни вещества, увеличава имунорезистентността.

24.Препарати, които забавят развитието на метаста-


зите и създават ефективна локализация и изолация на
туморните зони.

  1. Радиопротектори.

  2. Геропротектори.

  3. Адаптогени.

  4. Тибетски смеси №1-№100.

  5. Бадан (зелче) (Веrgenia crassifolia).

  6. Мурава, наваличе (Руrola).

  7. Зо-му-щинг.

  8. Психион (смес за мирисане).

  9. Балсам на Востоков.

ЛЕКАРСТВЕНИ РАСТЕНИЯ Б ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА

Растения, тонизиращи централната нервна система, общоукрепващи, стимулиращи обмяната, спомагащи за дълголетието на организма.



  1. Миризлив саз.

  2. Сграбиче (Аstragalus).

  3. Хвойна.

  4. Бадан (зелче) (Веrgenia crassifolia).

  5. Съсънка (Апетопе).

  6. Женшен (симпае 5-листен).

  7. Гармин.

  8. Синя боровинка.

  9. Мурава.




  1. Оман (английски).

  2. Горска ягода.

  3. Лишеи.

  4. Карагана (Сагадапа).

  5. Сибирска малина (Rubus arcticus).

  6. Камбанка (Саmpanula).

  7. Момкова сълза (Роligonatum).

  8. Самокитка (Асonitum).

  1. Лютиче (Ranunculus).

  2. Червен корен.

  3. Съсънка (Рulsatilla).

  4. Превара.

  5. Блатен ледум.

  6. Кедров балсам.

Част от тези растения вече бяха споменати в лечеб­ните смеси или в препоръките за лечението на едни или други заболявания. Тук ще бъдат посочени още няколко твърде важни в тибетската медицина растения. Всички билки могат да се намерят в центъра по тибетска меди­цина.

ЗЛАТЕН КОРЕН или РОЗОВА РОДИОЛА. Лечеб­ните свойства на златния корен отдавна са оценени по достойнство от китайската медицина. Китайските импе­ратори са изпращали специални експедиции, за да издирват скъпоценните корени.

В тибетската народна медицина коренът се използу­ва за повишаване на работоспособността, за успокоява­не, като стимулатор на сърдечно-съдовата дейност и половата активност.

Розовата родиола оказва същото въздействие както женшенът и елефтерококът.

Златният корен удължава с 30% живота на раково-болните.



Приложение: екстракт (аптечно приготвен), пие се по 1/4-1/2 чаена лъжичка сутрин и вечер.

БАДАН (зелче) (Веrgenia crassifolia). Коренът от ба-дан е естествен адсорбент.

При инфекциозни заболявания се стрива, залива се с 1 чаша вряла вода, престоява 6 часа.

Пие се 2-3 пъти дневно вместо чай.

При стомашно-чревни заболявания 1 супена лъжица корен се поставя в термос, залива се с 2 чаши вряла во­да и престоява 2 часа. Пие се 2 пъти дневно между 7-9 ч. сутринта и между 19-21 ч. вечерта. Цикъл на лече­ние — 20 дни, почивка — 10 дни.

Настойка за подобряване на кръвообращението (удължава живота на раковоболните) — 50 г корен се поставят в половинлитрова бутилка, заливат се с медицински спирт и престояват 1 месец. Пие се по 10-15 капки 2-3 пъти дневно.

Листата от бадан действуват по-слабо.



АРТЪШ МОНГОЛСКА ХВОЙНА. В превод от монголски "артъш" означава "лекарство против страх" или магическо растение, което предпазва от лоши хора.

Тибетските лами прилагат артъш в медицинската си практика за възстановяване на психоемоционалния кон­тур, за премахване на уроки, лечение на неврози, напи­каване при децата, нощни страхове, фобии и други нер-вно-тревожни състояния.

Артъшът вирее на височина 2500-3000 метра. Обик­новено се среща в места със силни енергийни изходи. Тези места се наричат "роза на ветровете" и в тях бушу­ват стихиите. Расте изолирано или на малки групи в ска­лите. Ареалите му могат да се открият по острата, леко замайваща миризма.

Там, където артъшът расте, е свято място, монасите изпадат в транс или просветление. Идеално място е за медитация и съзерцание. Кашкара и артъша са основ­ните лечебни растения, които прилагат в практиката си ламите-лечители.

В основния трактат Чжуд-ши е записано: "Артъш — прогонващ злите духове". В будистките манастири артъ­шът се използва като благовоние по време на медита­ции и обреди. Той се счита за свещено растение. Все­ки монах го носи в ашрамата си.

Артъшът надеждно пази дома от врагове. Ламите-ле­чители го прилагат за премахване на страха у децата. За целта те окадявят детето (три кръга обратно на часов­никовата стрелка), като използуват специална бронзова кадилница. През това време те се намират в медиатив-но състояние — безмълвие (феноменът на "празната" глава).

При напикаване децата са прекадявани с артъш, да­ват им отвара от него.

При безсъние също се приготвя отвара, от която се пие 100 г преди сън. При хронично безсъние се препоръчват цигари от сух стрит артъш.

При епилепсия прекадяват болния, дават му отвара 2 пъти дневно по 100 г сутрин и вечер, при изгрев и залез слънце.

Клонките се използуват за вани при ревматизъм (ус­покояват и премахват болката).

Отвара от клонки се прилага за гаргара на гърлото при ангина.

При грип прекадяват, приема се и вътрешно.

Артъшът добре се съчетава в смеси. Използването му в успокояваща смес засилва действието на отварата десетократно. След известно време се получава мигно­вено отпускане на тялото. Изчезва усещането за физи­ческо тяло.

Внимание: артъшът се приема само в домашни усло­вия.

В Агни-йога артъшът се прилага за премахване на чужди биополета. За целта болният се прекадява отля­во надясно в три кръга.

Артъшът притежава много силно фитонцидно дейст­вие. Убива болестотворните бактерии, с което дезин­фекцира помещенията.

Кадене: взема се полусух артъш (40%-но съдържание на вода), запалват клонче и прекадяват болния отляво надясно. При силно горене пламъкът трябва да се поту­ши, опушва се само с дима. Бъдете внимателни с огъ­ня!

ПРИГОТВЯНЕ НА ОТВАРА: 1 клонка се залива с 1/2 литър вряла вода, престоява на бавен огън половин-един час. Пие се по 100-150 г 2 пъти дневно.

КАРАГАНА. Лечебно растение в тибетската медици­на. Монголското му название е "Алтън харакана" — "Златна карагана".

Тибетските лами прилагат това растение за лечение на нервно-психически заболявания. Караганата е осо­бено ефикасна при епилепсия (когато припадъците са леки).

Фармакологично действие: тонизира централната нервна система, притежава общоукрепващо действие и удължава живота на човека. До голяма степен премахва умората и възстановява работоспособността. Карагана­та е особено полезна при спортисти и хора на умстве­ния труд, подложени на психически претоварвания.

ПОКАЗАНИЯ: 1. Заболявания на нервната и сърдеч-но-съдовата система (неврози, епилепсия, исхемична болест на сърцето).


  1. Противовъзпалително средство при грип, ангина и простуди.

  2. Адаптоген (подобрява адаптацията на организма към вредни условия на околната среда).

  3. Общоукрепващо средство, премахва стреса, от­падналостта и преумората.

  4. Средство за запазване на здравето и за удължава­не на живота.

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: 3 г (3 см) карагана се стри-ват и се заливат в термос с 0,4 л вряла вода. Престоя­ва 1 нощ. Пие се по 150-200 г 2-3 пъти дневно — сутрин 20 минути преди закуска, втория път след работа, но не по-късно от 18 часа. Противопоказания няма.

БЯЛ БОР (ЕЛА) — ГОРСКИЯТ ДОКТОР (Аbies alba).

Белият бор неслучайно е наречен горският доктор. Това вечнозелено дърво на живота дарява на хората зд­раве и младост.

В неврологичната практика белият бор се прилага ка­то средство за лечение на безсъница и неврози. Особе­но са полезни ваните с борово масло. Те влияят благот­ворно върху централната нервна система, възстановя­ват активността на кората на главния мозък, отпускат целия организъм. Сънят става спокоен и дълбок. След вземането на вана човек сякаш се ражда наново, тяло­то е леко и младо.

Начин на прилагане: в 1 вана гореща вода (42°С) се сипват 3-5 г масло. Продължителност на процедурата — 15-30 минути според здравословното състояние.

При радикулит, плексит, миозит и други заболявания на периферната нервна система се втриват малки коли­чества масло в областта на кръста и другите болезнени точки. Преди началото на процедурата се взема гореща вана или се прави затопляне. Курсът на лечение се със­тои от 10-15 процедури.

В урологията и сексопатологията боровото масло се прилага при лечение на импотентност, хроничен проста-тит, аденоми на простатата. При това аденомите така се поддават на лечение с борово масло, че на болния чес­то не се налага операция, която травмира жлезата и



съкращава живота на мъжа. Такова лечение обаче може да се провежда вкъщи само след допълнителна консул­тация със специалист.

Незаменимо е боровото масло и при терапия на пародонтозата и на други възпалителни заболявания на устната кухина.



НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ: Бинт или памуче се топват в чисто борово масло и се притискат към венеца. Държат се 10-20 минути. Да не се допуска изгаряне! Извършват се 15-20 такива процедури, след 6 месеца курсът на ле­чение се повтаря.

Кой от нас не е страдал от зъбобол? И тук ще ни по­могне чудното масло. Достатъчно е само да се потопи в него памуче, да се притисне към болния зъб и да се по­държи 10-20 минути от едната страна на зъба, а после от другата, и болката чувствително ще намалее. След час и половина-два процедурата може да се повтори.



МОКРАЕКЗЕМА. Приготвя се мехлем на мастна ос­нова, като се вземат 60-70% детски крем или пък гъша, язовска или несолена свинска мас и 30-40% борово масло. Съставките старателно се смесват и полученият мехлем се налага върху болното място. Това се извър­шва 2-3 пъти дневно. Курсът на лечение е 12-24 дни.

Едновременно се приема тибетска смес (виж раздела "Физическо пречистване"), 2 супени лъжици от сместа се заливат със 100 г вряла вода, престоява 1 час в термос. Пие се топла по 100-200 г 2 пъти дневно 15-20 минути преди хранене.



ТРОФИЧНИ ЯЗВИ И ГНОЙНИ РАНИ. Приготвя се мехлем, както при мократа екзема. В него може да се добавят 10% от мехлема на Вишневски. Сместа се на­нася върху бинт и се правят превръзки, които се сменят през 12 часа. Курсът на лечение е до 25 дни.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, БРОНХИ­ТИ. Втриването се съчетава с инхалации. Налива се вряла вода в емайлирана тенджера, капват се 3-4 капки масло, главата се завива с кърпа и се вдишва. Когато маслото се изпари, се добавят още 3-4 капки. Продъл­жителността на инхалацията е 5-7 минути. След втрива­нето на маслото се завийте с одеяло. Пие се потогонен чай и мед.

ЦИРЕИ. Прави се смес от борово масло с мехлема на Вишневски в съотношение 70% масло, 30% мехлем. Сместа се нанася на бинт и се налага върху цирея. От­горе се поставя парче компресна хартия, превръзката се прикрепва с лейкопласт,

АНГИНА. Капват се 1-2 капки чисто борово масло върху сливиците с помощта на пипета. Сливиците могат да се намажат с памуче или да се напръскат със сприн­цовка. Процедурата се повтаря след 6 часа. Цикълът на лечението трае 1-2 дни.

ГРИП. За да се повишат защитните сили на организ­ма е необходимо да се втрива борово масло (не повече от 6 г) в гърдите, гърба, ръцете, краката на болния на всеки 5-6 часа. Както и при ангината, в носа се капва по 1 капка.

СТЕНОКАРДИЯ. При поява на стенокардии пристъ­пи върху дланта се капват 5-6 капки чисто борово мас­ло и се втриват в областта на сърцето (под гръдното зърно). Профилактично може да се втрива по 1 капка веднъж дневно.

Подобряване настъпва още след първата процедура.



РЕВМАТОИДЕН ПОЛИАРТРИТ. Боровото масло се използува за външно втриване в ставите през нощта в продължение на 20-30 дни. При това заболяване се изисква дълго лечение с прилагане на тибетска смес №1, хомеопатични средства и мумийо.

СЧУПВАНИЯ. Втриването на чисто борово масло 2 пъти в денонощието в областта на счупването ускорява процеса на зарастване. Допълнително се прилага муми­йо.

КАШЛИЦА. 3-5 капки в устата преди Сън.

БРОНХИАЛНА АСТМА. Инхалацията с борово мас­ло позволява да се намалят пристъпите при някои видо­ве астма.

Алергичната реакция към маслото трябва да се про­верява индивидуално.

Да се използуват само инхалатори без гумени уплът­нители и пластмаса, защото боровото масло ги разтва­ря.

На децата се дават дневно по 3-4 капки с мляко.

Цикълът на лечение е 7 дни.

БОЛКИ В ОБЛАСТТА НА РЪЦЕТЕ. Разтриват се болезнените места с чисто борово масло.

ИЗГАРЯНИЯ ОТ ТРЕТА СТЕПЕН. Приготвя се мас­лена емулсия (борово масло и спермацет (китова мас) в пропорция 30:70% и се мажат изгорените места.

ТИБЕТСКО ЗЛАТНО МУМИЙО

В достигналите до нас древни тибетски ръкописи често се споменава лекарството Асил — запазващо топ­лината.

Това е мумийото, което отдавна се прилага като ле­чебно средство в страните от Изтока.

Мумийото се среща предимно в пещерите във вид на малки отлагания. Народът често го нарича — сока на скалите, кръвта на планината.

Пречистеното, минерализирано мумийо е лепкаво, тъмнокафяво вещество със специфична миризма на смола и горчив вкус. При разтваряне в течност отделя слаба утайка.

В състава на мумийото влизат около 28 химически елемента, 30 макро— и микроелементи, а също така 10 различни метални окиса, 6 аминокиселини, редица ви­тамини, етерични масла, пчелна отрова, смолоподобни вещества. Всеки от тези елементи е способен да влияе върху съответните обменни процеси в организма и да засили възстановителните процеси в различните тъка­ни.

Мумийото се използува като противовъзпалителен, антитоксичен, общоукрепващ препарат, който възстано­вява намалената функция на периферните нервни разк­лонения и на анализаторните центрове в главния мозък, активно участвува в биосинтеза на клетките на ДНК, ко­ето води до засиленото им деление.

Сложният състав, струпването на химически елемен­ти (половината Менделеева таблица), така удачно съче­тани в едно-единствено вещество, осигуряват на муми­йото лечебно въздействие при немалко заболявания и върху цялостната жизнена дейност на организма.

Защитно-адаптогенните свойства на този биологичен продукт спомагат за възстановяване на изразходваната енергия, осигуряват общоукрепващо въздействие върху човешкия организъм.

Мумийото се прилага както вътрешно (разтворено в сокове, вода, чай, мляко, мед), така и външно за маза­не и капане (заедно със сокове, спирт, мед или в съста­ва на мехлеми).

При лечение с мумийо употребата на алкохол (в това число и бирата) и лекарства е строго забранена.

В големи дози мумийото е отровно, затова рецепти­те трябва да се спазват стриктно.

В медицината мумийото се използува при следните заболявания:

БОЛЕСТИ НА СТОМАХА, СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ, ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ И НА ПИ­КОЧНИЯ МЕХУР. Приема се вътрешно, желателно е на гладно, 1-2 пъти дневно — сутрин и вечер преди лягане.

Курсът на лечение е 25-28 дни. При занемарено ле­чение той се повтаря след 10 дни почивка.

Необходимото количество мумийо за еднократна употреба е 0,2-0,5 г в зависимост от теглото на пациен­та: до 70 кг - 0,2 г; до 80 кг - 0,3 г; до 90 кг - 0,3-0,4 г; над 90 кг - 0,4-0,5 г.

Желателно е да се разтваря в мляко (1:20), вода (до­бавя се мед на вкус) или сокове (гроздов, краставичен), водни настойки от билки (магданоз, черна боровинка, кимион), а също и в яйчни жълтъци.

По време на лечението особено важно е да се пази диета и мярка в храненето.

Алкохолът е категорично противопоказен.



ХЕМОРОИДИ. Приема се вътрешно на гладно сут­рин и вечер преди лягане по 0,2 г. Редовно се маже ану­са до 4 см навътре с мехлем от мумийо и мед в съотно­шение 1:5-1:8.

Цикълът на вътрешно приемане е 25 дни, после мо­же да се повтори след 10-дневно прекъсване.

Мазането на ануса продължава 3-4 месеца, след ко­ето се прекъсва за 1 месец.

При занемарено досега лечение излекуването нас­тъпва след 6-8 месеца, може и много по-рано.

Най-добър резултат се постига при използуването на мумийото с краве масло в същите пропорции за еднов­ременно вътрешно и външно прилагане.

За един цикъл е необходимо значително количество мумийо.



СЧУПВАНИЯ НА КОСТИ. ИЗКЪЛЧВАНИЯ НА СТА­ВИ, ТРАВМИ НА ГРЪДНИЯ КОШ, НАВЯХВАНИЯ, НАТЪРТВАНИЯ, МУСКУЛНИ РАЗТЯГАНИЯ, ТРО-ФИЧНИ КОЖНИ ЯЗВИ, ФИСТУЛИ, ОТОЦИ, ИЗГА­РЯНИЯ, ПОРЯЗВАНИЯ, РЕВМАТИЗЪМ. Приема се както вътрешно в дози 0.2-0,5 г, така и външно — разт­риване на поразеното място с разтвор. Вътрешното приемане трае 23 28 дни, при необходимост цикълът се повтаря след 10-дневно прекъсване. Разтриването се извършва през целия цикъл на лечение без прекъсване.

КОСТН0-ТУБЕРКУЛОЗНИ ПРОЦЕСИ (В ТАЗА, КОЛЕНЕТЕ, ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ). Приема се вът­решно по 0,1-0,2 г в денонощие в продължение на 25 дни, повтаря се след 10-дневно прекъсване. Разтваря се в мляко или мед (1:20).

ТРОМБОФЛЕБИТ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ТРОМБО-ФЛЕБИТ НА ВЪТРЕШНИТЕ ВЕНИ НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ). Приема се вътрешно по 0,25-0,3 г с мед или мляко (1:20) два пъти дневно, цикълът на лечение е 20-25 дни. При необходимост този цикъл се повтаря след 10 дни прекъсване.

Прилагането на мумийото при лечение на това забо­ляване спомага за намаляване на подутините и болез­нените усещания, увеличава количеството на еритроци-тите, повишава нивото на хемоглобина.



ГНОЙНО-ВЪЗПАЛИТЕЛНИ И ИНФЕКТИРАНИ РА­НИ, ИЗГАРЯНИЯ, ГНОЙНИ ЯЗВИ. Поразените места се мажат с 1-10% разтвор.

ДИСПЕПТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ (ПАРЕНЕ, ГАДЕНЕ, ПОВРЪЩАНЕ, УРИГВАНЕ). Приема се вътрешно по 0,2 г сутрин и вечер преди лягане. Мумийото се разреж­да в супена лъжица вряла вода, чай, мляко или мед. Ци­къл на лечение — 20-25 дни.

ГНОЕН ОТИТ, ВЪЗПАЛЕНИЕ НА СРЕДНОТО УХО, ВЛОШАВАНЕ НА СЛУХА. 0,4 г мумийо се разрежда с масло в съотношение 1:10. Сутрин и вечер се капе в ухото. Преди лягане се пие по 0,2-0,3 г мумийо с мляко или мед. Подпомага изкарването на гной, премахва въз­паленията.

ГЛАВОБОЛИЕ, МИГРЕНА, ТРЕСКА, ВИЕНЕ НА СВЯТ, ЕПИЛЕПСИЯ, ПАРАЛИЧ НА ЛИЦЕВИЯ НЕРВ. Приема се вътрешно по 0,2-0,3 г с мляко или мед (1:20) сутрин и вечер преди лягане.

Цикъл на лечение — 25 дни. При занемарено досега лечение може да се повто­ри след 10-дневно прекъсване.



ЗАЕКВАНЕ. Приема се вътрешно - 0,2 г с мед (1:5 — 1:8) Цикъл на лечение — 4-6 месеца.

КРЪВОТЕЧЕНИЕ ОТ НОСА. 0,2 г мумийо с камфо­рово масло (1:5-1:8) се поставя във всяка ноздра. Кръ-вотечението изчезва след два цикъла на лечение по 25 дни всеки. Пауза между циклите — 10 дни.

Каталог: Public -> FreeLibrary -> HolysticMedicine
Public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
Public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
Public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005
HolysticMedicine -> Заглавна страница
FreeLibrary -> Решение на тоя тъй важен за историята на българите и на славяните въпрос, поднасям скромния си труд пред благосклонното внимание на учените и любознателните
FreeLibrary -> Загадки на древната история Ал. Горбовски


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница