Тайните на тибетската медицина

корени от репей,глухарче, цикория, жълт кантарион, омайниче, мащерка, липов цвят, листа от френско грозде, малина, плодове и цвят от шипка, листа от роза, мента, корени от мириз­лив саз, цвят от черен бъз, листа и плодове от лимон, плодовете на различни храсти (червени и северни боро­винки, офика, хипофае и т.н.).

Няколко думи за такива важни компоненти в храната като белтъчините, мазнините и въглехидратите.

Белтъчините се синтезират в организма от аминоки­селините и служат за възстановяване на тъканите. Смя­та се, че 60% от денонощната белтъчна потребност се удовлетворява с продукти от животински произход.

От растителните продукти най-богати на белтъчини са: фасул, грах, соя, овесено и елдено-брашно, ориз, хлебни изделия, чесън, гъби.

Задължително е да се отчитат възрастовите разлики при необходимостта от белтъчини — тези разлики са значителни.

Мазнините са водещ енергиен компонент в храната. Те дават 2,2 пъти повече калории от въглехидратите и белтъчините. Именно излишъкът от животински мазнини в храната на съвременния човек причинява множество здравословни проблеми. Затова част от животинските мазнини трябва да бъдат заменени с растителни. Те се усвояват по-добре от човешкия организъм, понеже имат в състава си голямо количество ненаситени мастни ки­селини.

Въглехидратите са основният енергиен източник на организма. Но в последните десетилетия консумацията им рязко нарасна в ущърб на останалите хранителни съставки. С това са свързани многобройните нарушения на обменните процеси и такива заболявания като диа­бет, сърдечно-съдовите и пр. Необходимо е да се огра­ничи потреблението на продукти от този тип (захар, хлебни изделия, сладкиши и т.н.), особено при възрас­тните и склонните към напълняване хора.

И така, растенията са важна съставна част от хране­нето. Но храната на първо място трябва да осигурява на организма необходимото количество енергиен матери­ал, който съответствува на загубите му.

По калории растенията значително отстъпват на про­дуктите от животински произход. Всяка

едностранчивост по този въпрос е противопоказна. Модните диети и ограниченото хранене само с житни култури и със суро­во месо отнемат здравето, защото като последица въз­никват скорбут, рахит, хранителни отравяния и заболя­вания с бактериален произход.

Единственото правилно хранене е разнообразното. Животът и храненето трябва да бъдат пълноценни във всяко едно отношение.

ЛЕЧЕБНИ ХРАНИТЕЛНИ РАСТЕНИЯ

Разнообразните хранителни растения са важна със­тавна част от здравословния начин на живот. Те могат да се използуват за лечение и профилактика на много заболявания.

АМУРСКИ КИСЕЛ ТРЪН. Установена е високата му антимикробна активност, както и тонизиращото му въз­действие. Настойка от неговите листа се използува ка­то жлъчкогонно и кръвоспиращо средство. В народната медицина се използува коренът му при различни забо­лявания на черния дроб, като потоотделящо и отхрачва-що средство — при стомашно-чревни заболявания. Вод­ната настойка от корени на амурския кисел трън пони­жава кръвното налягане и успокоява нервната система.

РЕВЕН (Pheum). Прилага се като разхлабващо средство при запек, при влошена перисталтика на чер­вата и обилно отделяне на газове. При намаляване на дозата препаратите от него предизвикват противополо­жен ефект и се превръщат в затягащи средства.

КИСЕЛЕЦ (Китех). В медицината от корените и плодовете му приготвят отвари, прилагани при дизенте­рия и болести на червата; кръвоспиращо средство; за дезинфектиращо плакнене на устата при стоматити и фарингити. Киселецът подобрява храносмилането, на­малява газовете при гниенето в червата и е прекрасно противоскорбутно средство.

В народната медицина отвара от листа на киселец се употребява против диария (1 супена лъжица сухи листа от киселец на 1 чаша преварена вода. Пие се 3-4 пъти дневно), за кръвоспиране при хемороидални и други кръвотечения (отвара от листа в съотношение с вода 1:20; 1/3 водна чаша се пие 3 пъти дневно преди яде­не).

Настойки и отвари от корените му се използуват за миене при някои кожни заболявания.

Продължителната употреба на листа от киселец е не­желателна поради наличието на голямо количество ки­селина — в урината се появят захар и соли на калция, които се утаяват в бъбреците и водят до пиелонефрит.

При нарушения в солната обмяна киселецът е проти­вопоказен.

ГЛУХАРЧЕ (Таraxacum officinale). В съвременна­та медицина препарати от глухарче се прилагат за въз­буждане на апетит, при запек и като жлъчкогонно сред­ство.

1 чайна лъжичка надробен корен се залива с 1 чаша вряла вода, кисне 20 минути, след което се прецежда и се пие по 1/4 чаша 2-3 пъти дневно.

От надземната част заедно с корените се приготвя сух извлек за производство на хапчета. В западноевро­пейската медицина корените на глухарчето се използу­ват при белодробна туберкулоза, гуша, диабет, базедо-ва болест и други заболявания.

В китайската медицина се прилага като понижаващо температурата, изпотяващо и тонизиращо средство.

В народната медицина се използуват и листата, и ко­рените на глухарчето за възбуждане.на апетита и за по­добряване работата на стомашно-чревния тракт. Прила­гат се и като жлъчкогонно, слабително, отхрачващо, ус­покояващо и сънотворно средство, при хроничен запек и хемороиди.

Прах от сушени корени на глухарче се предписва за изхвърляне на вредни вещества от организма посредс­твом потта и урината, а отвара от сухи листа и корени — при стомашни заболявания, болки в корема, при обра­зуване на камъни в жлъчните или пикочоотделителните канали. Препарати от глухарче се използуват при екзе­ми и циреи.

Маслена настойка от корените му е добро средство при лекуване на изгаряния.

МИНЗУХАР (Сrocus). В медицината на различни страни се използува като болкоуспокояващо средство, при спазми, сърдечни заболявания, като пикочогонно средство, при стомашни и чревни заболявания.Често го прилагат при женски заболявания, жълтеница, хемороиди.

КРОМИД ЛУК. Прилага се за възбуждане на апе­тита, за усилване секрецията на храносмилателните со­кове, за усвояване на храната.

В съвременната медицина се използува препаратът алилгеп (спиртна настойка от кромид), който действува антибактериално, стимулира мускулатурата и секреци-онната дейност на червата. Прилага се при запек, коли­ти, атеросклероза и склеротична форма на хипертония­та.'

В народната медицина кромидът се използува за из­хвърляне на глисти, за премахване на акне и на пигментни петна, лунички и брадавици, при изгаряния, кожно-възпалителни процеси и образуване на мехури, по вре­ме на различни епидемии.

Смес от мляко и печен лук се използува за лечението на циреи. Лукът съдържа фитонциди с противомикроб-но действие.

Кромидът е добро противоскорбутно средство, служи за профилактика и лечение на авитаминози и грип.

Пресният кромид възбужда апетита, засилва отделя­нето на стомашни сокове, подобрява храносмилането и спомага за по-доброто усвояване на хранителните ве­щества.

ПРАЗ ЛУК. Много ценно хранително растение и от­лично средство срещу диабет. Въглехидратите в него са 21,2%, което е 3 пъти повече от другите лукови расте­ния; нишестето е 2%, белтъчините — 6,5%, а по съдър­жание на калий, фосфор и желязо превъзхожда кроми­да и зеления лук. Празът е около 2,5 пъти по-калоричен от другите видове лук. Най-добре е да се използува в натурален вид.

Салатата от праз е добра закуска.

Вземат се 200 г праз, ябълка, твърдо сварено яйце, 4 супени лъжици растително масло, маруля. Празът се на­рязва на кръгчета, яйцето — на резенчета, ябълката се настъргва на едро. Сместа се сипва в салатиера, зали­ва се с растителното масло, украсява се с яйцето и с магданоз. Такава салата е полезна и при диабет.

Добре е ежедневно във вечерното меню да има праз с хляб.

Вкусна и лесно усвоима напитка се приготвя от 500 г праз. Лукът се нарязва, залива се с 0,7 л сухо бяло ви­но и престоява 1 денонощие (в добре затворена бутил­ка). Сетне се прецежда. Сутрин и вечер се пие по 1 глътка.

МОРКОВИ, Прилагат се при запек и хемороиди ка­то леко очистително (прясно изстискан сок).

ЧЕРВЕН ПИПЕР. Използува се за възбуждане на апетита и за подобряване на храносмилането.

ДОМАТИ. Използуват се за повишаване на стома­шния сок.

ПШЕНИЦА. В съвременната медицина за лекуване на някои видове екземи се използува течността на Мит-рошкин, получена от предварително ферментирали пшенични зърна. Нишестето, получено от пшеницата, се използува за мехлеми. От него приготвят и отвари като "ципа" за приеманите вътрешно лекарства.

Отвара от пшенични трици се използува като витами­нозна подправка: 200 г трици се заливат с 1 л вряла во­да, варят се 1 час, след което се прецеждат през марля и се използуват за добавка в супи.

В народната медицина пшеничните зърна са общоук-репващо средство. При силна кашлица и възпаление на горните дихателни пътища се използува следната отва­ра: 1 чаша пшенични зърна или трици се варят в 1 л во­да в продължение на 1 час, след което сместа се пре­цежда и се добавят 2 супени лъжици мед; пие се по по­ловин чаша 3-4 пъти дневно.

ЧЕРНА РЯПА. Пречиства черния дроб, прилага се против кашлица, за стимулиране на храносмилателните сокове, за засилване перисталтиката на червата.

АЛАБАШ. Използува се като лечебна храна при за­пек. В народната медицина сокът му се прилага за ле­куване на скорбут. Каша от варен алабаш се използува за компреси при болки от подагра в ставите. Отварите от алабаш са известни като пикочогонно и отхрачващо средство.

АСПАРАГУС (Asparagus). Препоръчва се при забо­лявания на черния дроб и бъбреците, както и при подаг­ра. Понижава кръвното налягане, намалява умората, стимулира сърцето.

В народната медицина се прилагат настойки от мла­ди филизи и отвара от корени като пикочогонно средс­тво при възпаления на пикочния мехур, заболявания на бъбреците, сърцето, подагра, ревматизъм,

ЦВЕКЛО. Препоръчва се за перисталтиката на чер­вата (за сметка на тъканите и на органичните вещества), при хроничен запек, за усвояването на храната и белтъ­чините.

ТИКВА. Съдържа калий. Използува се при възпале­ния на червата, за стимулиране на моторната им актив­ност (при запек), като силно противоглистно средство (семките).

КРАТУНА. В народната медицина се използува в ди­етите при отоци, свързани със сърдечно-съдовите заболявания, и при заболявания на бъбреците и пикочния мехур, Пресен сок от вътрешността на кратуната (1/2-1 чаша дневно) се пие при заболявания на черния дроб и бъбреците. Като успокояващо средство при безсъние — 1/4 отвара от кратуна с мед преди лягане.

В народната медицина на Дания тиквата се използу­ва като средство против треска. Тиквичките се препо­ръчват при отоци и други видове болести, когато е не­обходимо изхвърляне на вода от организма.

ЧЕСЪН. В Русия се появява през XII век. Славяните пиели вино с чесън. Сред простия народ чесънът бил много популярен, защото го смятали за източник на зд­раве.

Чесънът съдържа 6-7,9% белтъчини, 7-8 мг витамин С (в листата — до 80 мг), 0,5 % захар, 20-27% полиза-хариди. Острият вкус и специфичната миризма се при­дават от етеричното масло (0,23%-0,74%), в което се съдържат фитонциди.

Чесънът се използува за храна както пресен, така и консервиран (за предпочитане е пресен). Използува се при осоляване и консервиране на зеленчуци. За да се избегне отблъскващата му миризма, след него трябва да се изяде ябълка, суров морков или да се изпие чаша току-що сварен чай. Ето и рецепти с използуването на чесън:

САЛАТА от цвекло с чесън и стафиди: 2 глави цвек­ло, 1 скилидка чесън, 1 супена лъжица

стафиди, 2 супе­ни лъжици сметана. Цвеклото се почиства, измива и нарязва на ситни ивици. Слага се в тенджера и се добавя гореща вода така, че да го покрие. Стафидите се почис­тват, измиват и се прибавят към цвеклото, след което заедно с него се сваряват, после се държат 15-20 мину­ти със затворен капак. Сместа се охлажда.

При сервиране се добавя ситно счукан чесън и сме­тана.

ПЮРЕ от пача трева и чесън: 200 г зелена пача тре­ва, 50 г чесън, сол, оцет, пипер на вкус. Пачата трева и чесънът се смилат в машинка за мелене на месo посо-ляват се и се смесват, добавя се пипер и оцет.

СОС с гъби и чесън: голяма глава чесън се разделя на скилидки, които се стриват с щипка сол и се заливат с 4 супени лъжици олио. Разбърква се добре и се при­бавят 1 чаша варени гъби, нарязани на лентички. Зали­ва се с оцет или лимонов сок и отново се разбърква. Сервира се със студено месо.

ПОДПРАВКА от чесън и офика: черноплодна офика (5 чаши) се почиства, измива се и се смила в месомелач­ка заедно с две глави почистен чесън, добавя се 1 су­пена лъжица сол, всичко се смесва. Получената смес се поставя в стъклен буркан, който се затваря и се държи на студено. Използува се като добавка към различни блюда.

Лечение с чесън: помага при грип, бронхит, пневмо­ния, стомашно-чревни заболявания, холецистит, ате­росклероза, хипертония и други сърдечно-съдови забо­лявания.

За чесъна като лекарствено растение се споменава в най-древните писмени паметници на човечеството — египетските папируси. В Китай се е използувал за лече­ние 2600 г. пр.н.е.

Авицена съхранявал 900 рецепти за лечение с чесън.

В Русия за пръв път се споменава ката лекарство през 1073 г.

Той и сега се използува за приготвянето на лекарст­вени жлъчкоотделящи препарати.

Например за профилактика на атеросклерозата е не­обходимо ежедневно да се консумират 2-3 скилидки су­ров чесън; това означава, че ще бъдем защитени от ин­фаркт, инсулт, склероза, хипертония — все болести, ко­ито са последица от атеросклерозата.

Човек, който редовно яде чесън, е изложен по-малко на инфекциозни заболявания на червата, защото това е най-силното средство срещу микробите и гъбичните за­болявания.

Чесънът стимулира работата на черния дроб, бъбре­ците, стомаха, сърцето, кръвоносните съдове. Хората, които страдат от дискинезия на жлъчните канали, е по­лезно да ядат по половин или една скилидка дневно.

ДЮЛЯ. При разстройства в храносмилането, за въз­буждане на апетита (в смес с оцет и мед), при лечение на диария и кръвотечения (отвари), при рагади на ануса (запарка от сок), за лечение на гастроентерити, спазма-тични колити, метеоризъм (ципата на плодовете).

КАЙСИЯ. Плодовете на кайсията са лечебни. В тях са открити големи количества калиеви соли и желязо. Използува се при анемия и сърдечно-съдови заболява­ния. Сушените плодове се включват в менюто на разто­варващите дни. При диабет не се препоръчва консума­цията на кайсии поради голямото съдържание на захар.

В народната медицина на Китай се използуват ядки­те на плодовете заедно с други лечебни растения при възпалителни заболявания на горните дихателни пъти­ща и нефрит. Малко количество емулсия от стрити ядки се прилага при кашлица и хълцане. От месестата част се приготвят козметични маски при слънчеви изгаряния на лицето.

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА (Vaccinium vitis). Пред­пазва от онкологични заболявания и радиация. Използу­ва се при гастрити с понижена киселинност (сурови, ва­рени или изцедени плодове).

ВИШНА. Прилага се срещу диария (отвара от дръж­ките на плодовете).

ГРОЗДЕ. В народната медицина плодовете на гроз­дето се използуват срещу глисти, за смъкване на тем­пературата при бъбречни заболявания, при камъни в бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур; при хеморои­ди, кашлица, хриплив глас, кожни заболявания, при въз­паление на стомашно-чревния тракт, запек, повишена киселинност на стомаха.

Настойки и отвари от гроздови листа се използуват при ангина, а при кожни заболявания се правят компре­си и изплакване.

ГОРСКА ЯГОДА. Подмладяващо средство, което пречиства кръвоносните съдове. Плодовете се прилагат за лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, при камъни в жлъчката, за възбуждане на апетита.

КАЛИНА. Настойка от плодовете се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при колити.

ЦАРИГРАДСКО ГРОЗДЕ. Плодовете се използуват като жлъчкогонно средство.

ДРЯН. Използува се при диария (отвара и настойка от сухи плодове) и като жлъчкогонно средство (настой­ка от листата).

МАЛИНА. В медицинската практика плодовете се предписват като потогонно средство във вид на горещи отвари или настойки, приготвени от две супени лъжици сухи плодове и чаша вряла вода. Тази доза се изпива наведнъж и след 1-2 часа се повтаря.

В народната медицина плодовете се използуват за подобряване на храносмилането, при скорбут, малокръ-вие, стомашни болки; настойките и отварите — при въз­палена кожа и пъпки на лицето. Водни настойки от ма­линови листа се предписват за гаргара на гърлото при ангина и фарингити, а също и при остри разстройства, възпаления на горните дихателни пътища и на стомаш-но-чревния тракт, като кръвоспиращо средство при сто­машни и други кръвотечения.

ПРАСКОВА. Предписва се като очистително (отвара и пресен сок от листата).

ОФИКА. Препоръчва се като леко слабително сред­ство при лечение на хемороиди (сок от плодовете).

Изтегляне 2.97 Mb.

Сподели с приятели: