Тайните на тибетската медицина

ТЕОРИЯТА ЧЖАН-ФУ (ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ВЪТРЕШ­НИТЕ ОРГАНИ). СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ И ПЪРВОЕЛЕМЕН-ТИТЕ СПОРЕД КОНЦЕПЦИЯТА У-СИН

Всички явления в природата и в човека са циклични. Тази цикличност се проявява в смяната на началата Ин-Ян (женско — мъжко), нощ — ден, зима — лято, студ — топло, а също сън — бодърствуване, вдишване — из­дишване, систола — диастола. Например в ритъма на денонощието това е представено така: денят "ражда" вечерта, която на свой ред "ражда" нощта,. "растежът" съответствува на утрото и пролетта; максималната ак­тивност съответствува на обеда, лятото; спадът — на ве­черта, есента; минималната активност — на нощта, зи­мата.

В източната философия е прието да се смята, че Дървото стимулира, "ражда" Метала, който на свой ред "дава" Водата. Водата стимулира, "храни" Дървото. По този начин всеки елемент стимулира следващия. Това са съзидателните връзки.

Но съществуват и деструктивни връзки. Те изглеждат така: Огънят "угнетява", разтопява Метала; Металът "уг­нетява", реже Дървото, Дървото "угнетява", подрива с корените си Земята, Земята "угнетява", поглъща Вода­та, Водата "угнетява", гаси Огъня.

В тибетската медицина всички вътрешни органи в тя­лото на човека са сдвоени, например стомах — черва, черен дроб — жлъчен мехур. Освен това се делят на плътни (Чжан) и кухи (Фу). Органите Чжан са пет на брой — бели дробове, далак, сърце и перикард, бъбреци, че­рен дроб. Предназначението им е да "пречистват", пре­разпределят, пазят и концентрират енергията. Това са органите Ин.

Органите Фу са шест: стомах, дебело черво, пикочен мехур и трите части на тялото (трите нагревателя) — горна, средна и долна. Те изпълняват функциите на хра­носмилането, усвояването (всмукването) и отделянето. Това са органите Ян.

Органите Чжан и Фу са свързани помежду си със съ­отношенията Ин-Ян, като имат и други връзки. Всеки орган, както Ян, така и Ин, притежава свой собствен ме­ридиан, който се управлява от него и с чиято помощ се свързва с повърхността на кожата и с другите органи.

В Чжуд-ши е записано, че петте първоелемента на природата (Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода) са пред­ставени в тялото на човека от петте плътни органа Чжан: Дървото — от черния дроб, Огънят — от сърцето, Желя­зото — от белите дробове, Водата — от бъбреците, Зе­мята — от далака. Всеки първоелемент царува в един природен сезон: пролетта е сезонът на Дървото, лятото — на Огъня, есента — на Желязото, зимата — на Вода­та; има и четири междусезона по 18 дни, които принад­лежат на Земята.

По-долу е посочена таблица на съответствията меж­ду първоелементите и различните явления в природата и в тялото на човека. Тя отразява връзката на човека с Космоса, където Вселената е макрокосмос, а човекът — микрокосмос. Как да се използува тази таблица? Като я погледнем, установяваме, че гневът разрушава черния дроб, а прекалената радост — сърцето, че с черния дроб е свързан киселият вкус, а соленият — с бъбреците. За състоянието на вътрешните органи ни уведомяват също и зрителните органи.

Например по очните ябълки може да се съди за със­тоянието на черния дроб. Очите са неговото огледало. Тибетските лекари твърдят, изхождайки от хилядолет­ния си опит, че заболяванията на черния дроб се проя­вяват в измененията на склерата — бялото на окото. В Чжуд-ши е казано, че почервеняването на очите — това е "огънят на-черния дроб", който трябва да бъде "уга­сен". Черният дроб е функция от състоянието на кръвта. Не забравяйте, че яростта води до повръщане на кръв; той, гневът, влияе отрицателно върху запазването й в черния дроб. Черният дроб може да задържи до 60% от кръвта, но под влиянието на адреналина масата му може да се смали наполовина за сметка на кръвта, изхвър­лена от него в общия кръвен поток. Това потвърждава концепцията на лекарите, че гневът (при който в кръвта активно се отделят адреналин и норадреналин) води до нарушаване функциите на черния дроб.

Как са свързани годишните сезони с органите? Чер­ният дроб активизира дейността си през пролетта, бе­лите дробове — през есента и т.н.
ПУЛСОВА ДИАГНОСТИКА

Всеки човек се ражда с един от трите основни типа пулс, който не се променя през целия му живот: мъжки — бавен, силен, отчетлив; женски — слаб и ускорен; не­утрален (или пулсът на светците) — равномерен, бавен, ясен. Практически те съответствуват на устройството и темперамента на човека, в които доминират съответно рлунг (вятърът), мкхрис (жлъчката), бадкан (лигавицата).

Таблица 2

СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ И ПЪРВОЕЛЕМЕНТИТЕ
Дърво		Огън	Земя	Метал | Вода
		Природа (макрокосмос)
Цвят	зелен	червен	жълт	бял	черен
Вкус	кисел	горчив	сладък	лют	солен
Процес на разви­тието	растеж	кулми­нация	център	упадък	покой
Сезон	пролет	лято	краят на лятото	есен	зима
Човек (микрокосмос)
Орган	черен дроб	сърце	далак	бели дробове	бъбреци
Секрет	сълзи	пот	слюнка	храчки	урина
Тъкан	мускули	кръво­носни съдове	съеди­нителна тъкан	кожа и косми	кости
Органи на зрението и обоня­нието	очи	език	уста	нос	уши
Психика	гняв	радост	скръб		страх
Космос
Планета Юпитер		Марс	Сатурн	Венера	Меркурий

При всеки човек, здрав или болен, непременно се про­явява един от тези три основни типа пулс.

За определяне състоянието на организма лекарите от Тибет отчитат не само типа пулс, но и годишния се­зон. Тибетският календар, използуван при пулсовата диагностика, наброява 360 дни, разделен е на 20 части, всяка от които е по 18 дни. Годишните сезони са пет: пролет, лято, есен, зима, като за пети се считат между-сезоните (по 18 дни).

Впрочем, това е твърде удобен календар за селскос­топански работи, защото позволява на селяните да орат, сеят и прибират реколтата в съответствие със се­зонните цикли.

Ето как тибетската медицина характеризира различ­ните видове пулс:

• 
  през пролетните 72 дни доминира енергията на първоелемента "Дърво", която засилва пулса на черния дроб и жлъчния мехур. Той е усилен, а ударът — бърз, слаб и енергичен, наподобяващ песента на чучулига;
  
• 
  през 72-та дни на лятото доминира енергията на първоелемента "Огън", която усилва пулса на сърцето и тънкото черво. Той се засилва, а ударът му е пълен и разтегнат, подобен на гласа на кукувицата;
  
• 
  през 72-та дни на есента, когато доминира енерги­ята на първоелемента "Метал", е усилен пулса на бели­те дробове, а ударът е отчетлив, кратък и твърд — при­лича на гласа на пъдпъдъка;
  
• 
  през 72-та дни на зимата преобладава енергията на първоелемента "Вода". В този период е усилен пул­сът на бъбреците, а ударът му е мек, равен и глуховат, подобен на вика на чаплата;
  
• 
  в междусезоните, които траят по 18 дни, доминира енергията на първоелемента "Земя", която усилва пулса на далака — неговият удар е отчетлив и мек, както пее­нето на пъдпъдъка.
  

Опитният източен диагностик може да разграничи минимум 72 пулса и да определи колко време ще живее пациентът, тъй като съществуват "пулс на живота" и "пулс на смъртта".

Всеки лекар-кардиолог е длъжен да разграничава минимум 5-7 вида пулса, макар и само за да определи сърдечната аритмия.

ОКУЛТНО УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АУРАТА?

АУРОДИАГНОСТИКА

Наличието на енергийни полета около живите орга­низми е било известно още в древността. Въздействие­то им се е използувало от жреците на различните рели­гии, от факирите, шаманите, йогите. На Изток отдавна е доказано съществуването на човешката биоенергетика чрез прилагането на енергийно-полеви видове на кара­те, кунг-фу, иглотерапия и др.

Във всеки човек могат да се различат минимум три тела: физическо (рупа), астрално (нагвал) и ментално (атман).

ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО е цялата анатомия на човека; онова, което умира.

АСТРАЛНОТО ТЯЛО е психоемоционален контур, фина материя. Цветът на астралното тяло се променя в съответствие с преживяванията на човека. Астралното тяло може да се отдели от физическото по време на транс или на сън.

МЕНТАЛНОТО ТЯЛО са нашите мисли, разум и дух. То е свързано с ноосферата (по академик Вернадски) — сферата на съзнанието, която обкръжава Земята. Със­тавено е от още по-фина материя от астралното тяло. В зависимост от качеството на мислите аурата на ментал-ното тяло променя цвета си.

Всяко от тези тела има свое енергийно поле във вид на силови линии и излъчвания. Тази част от енергийно­то поле, която излиза извън пределите на физическото тяло, се нарича АУРА. Енергийното поле на човека пред­ставлява съвкупност от енергийните полета на всички негови тела, а аурата му съответно е съвкупност от ау­рите на всичките му тела.

Размерът на аурата при различните хора е различна, примерно от 70 до 100 см.

Аурата се излъчва от цялото тяло на човека, но обик­новено е по-плътна и по-забележима около раменете и главата, може би защото в тези части на тялото са раз­положени много центрове, свързани с жлезите и нерви­те. Наситеният цвят обикновено означава повече устре-меност, сила на волята и одухотвореност. С течение на времето основният цвят на аурата може да се променя. Пастелните, светли тонове се сливат и бързо се редуват в зависимост от промените в настроението.

Разумът е основният фактор, който влияе върху аура­та, но и обкръжението може да й въздействува, а поня­кога и сили от отвъдния свят.

Способностите, заложени в човека от природата, се развиват от поколение в поколение. Окото ви може да възприема триизмерността на изображението и да раз­личава цветовете, но за съжаление възможностите на човека засега са доста ограничени. Отвъд червеното, от едната страна на спектъра, и отвъд лилавото — от дру­гата, съществуват неизвестни за нас разнообразни цве­тове. Някои от тях са така ярки и поразителни, че ще ос-леепем, ако изведнъж ги видим. Самият факт, че същес­твуват цветове, които не забелязваме, звуци, които не чуваме, мисли, които не долавяме, предопределя въз­можността за развитие и залога за вечност. Ние живе­ем в ограничен свят, извън границите на който се отк­риват сияещи хоризонти. И ако положим усилия, за да развием разбиранията и съзнанието си, тези граници ще започнат да се разширяват. Тогава ще видим и раз­берем много повече неща, отколкото виждаме и разби­раме сега.

Ще попитате, кое позволява да се види аурата? Тази способност може да бъде придобита по много и различ­ни начини, защото аурата издава състоянието на душа­та. Една моя позната притежава удивителна способност: ако някой, дори съвсем непознат човек, се готви да из­лъже или само да избегне прекия и честен отговор на поставен въпрос, тя ясно вижда как над главата му пламва хоризонтална ивица в жълто-оранжев цвят.

А сега си представете какво ще предизвика невъз­можността да се скрият злобата, лъжата, раздразнени­ето. Много ли пороци ще ни останат, ако всеки ги забе­лязва?

Възможността да се наблюдава аурата ще промени отношението ви към живота, вече по различен начин ще възприемате и неговия край. Опасностите, катастрофи­те, нещастните случаи и смъртта не ще успеят да се прокраднат незабелязано. Вие ще ги видите предвари­телно и ще бъдете готови да ги посрещнете.

Аурата може да ни даде важни сведения за човека, особено за децата. Например дали трябва при възпита­нието на детето да се облягаме на личния пример или са достатъчни само и наставленията. Ако детето е ра­зумно и се поддава на словесно убеждение, неговата аура прилича на леко разфокусиран въртящ се венец. Ако повече се влияе от личния пример на възпитателя, аурата му има по-точни контури и разнообразни цвето­ве.

Аурата на дете, което е склонно да не признава авто­ритети, прилича на въртяща се верига, разположена ниско над главата му и спусната до раменете.

Както и хората, така и аурите са неповторими. Всич­ко им влияе: болестите и унинието, предаността и лю­бовта, дружелюбието и радостта. Аурата е отражение на човешката душа. Тя разказва много за нея, практически всичко. Но тълкуването й във всеки конкретен случай е истинско изкуство, чието овладяване изисква упорит труд и дълги години непрестанни наблюдения.

Интерпретацията на цветовете в аурата зависи от от­тенъците и съотношенията им с другите цветове. В кни­гите, посветени на окултните науки, цветовете по прин­цип имат своята "разшифровка".

Червеният и жълтият са основни. Червеният цвят символизира земята и тялото, понеже в древните мис­тични религии те се осмислят еднакво: земята се счита за ирационален свят, в който душата се спуска от небе­сата, а тялото е формата, в която се измъчва заключе­ната душа. Това е цветът на войната, раздорите и жер­твите.

Разумът се асоциира с жълтия цвят на слънцето, а духът — със синия цвят (в някои метафизични системи за истински цвят на слънцето се приема синият).

ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ на аурата показва бодрост и енергия и едновременно с това тенденция към нервно разстройство. Хората с такава аура трябва да полагат усилия, за да останат спокойни. Тъмночервеният цвят е признак на неуравновесена нервна система, на избухли-вост. Човек с този цвят в аурата си може да изглежда стабилен, но има някакъв недъг и това влияе на нервна­та му система. Такива хора обичат да доминират над другите и да действуват решително. Светлочервеният цвят в аурата е присъщ на нервните и импулсивни хора, много дейни и склонни към егоцентризъм. Яркочервени­ят цвят показва излишен егоизъм. Розовият или коралов цвят свидетелствуват за незрялост — обикновено те се забелязват в аурата на младите хора; ако ги има в аура­та на възрастен, това означава инфантилност и детинс­ко съсредоточаване върху собствената личност.

В ранното християнство червеният цвят символизира страданията и смъртта на Христос. Това е цветът на Марс, в музиката съответствува на нотата "до".

ОРАНЖЕВИЯТ ЦВЯТ — цветът на слънцето и на жизнената сила, показва внимателно отношение към другите хора.

Златисто-оранжевото сочи жизнеспособност и само­обладание, а кафявият оттенък — безгрижие и липса на честолюбие. Възможно е човекът, в чиято аура преобла­дава оранжевият цвят, да е потиснат от нещо, но най-често това е свидетелство за мързел. Хората, които имат оранжево в аурата си, са предразположени към разстройства на черния дроб.

В ранното християнство оранжевият цвят символизи­ра славата, добродетелта и плодовете на земята; всич­ко това, естествено, е свързано със слънцето. Оранже­вото е цветът на планетата Сатурн, в музикалната гама съответствува на нотата "ре".

ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ със златист оттенък означава креп­ко здраве и благополучие. Хората с такава аура са спо­собни да се грижат за себе си, рядко се вълнуват и уче­нието им се удава с лекота, имат пъргав ум, радостни и дружелюбни са, готови да помагат. Червеникавият отте­нък на жълтия цвят показва срамежливост. Ако такива хора са и червенокоси, то най-вероятно страдат от ком­плекс за непълноценност, затова и често са нерешител­ни, слабоволни и склонни да следват някой лидер.

Жълтият цвят в ранното християнство е цветът на светеца и учителя. Това е цветът на планетата Мерку­рий, в музикалната гама съответствува на нотата "ми".

Каталог: Public -> FreeLibrary -> HolysticMedicine
Public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
Public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
Public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005
HolysticMedicine -> Заглавна страница
FreeLibrary -> Решение на тоя тъй важен за историята на българите и на славяните въпрос, поднасям скромния си труд пред благосклонното внимание на учените и любознателните
FreeLibrary -> Загадки на древната история Ал. Горбовски