Тайният живот на Шекспир
Изтегляне 3.52 Mb. Pdf просмотр
|
| полудели? — И когато простенват „да“, казва: — Отлично, това вещае нещо хубаво. Кемп, шутът, ги напусна. Обикновено сега щеше да успокоява нервите. Уил, с гримирано бяло лице, среща погледа на Хеминг с кисела усмивка на признание. Хеминг, масивен и проницателен, винаги поразително пребледнява преди представление. У всички има по нещо от този страх, макар че от какво се страхуват? Те са хората на камерхера, едно лошо представление няма да ги съсипе. Вероятно е страхът от самата пиеса. Щом веднъж я пуснеш в действие, няма връщане назад — тя заживява самостоятелно. Кой звук на света е по- величав и страховит от първото проплакване на новородено? Той 371 вижда мъничкия Хамнет, борещ се с въздуха по пътя към гръдта на Ан. Прогърмява последният тромпет. От какъв ли вид е публиката? Бива, горе-долу бива. Студен ден. Не чак толкова студен, колкото въображаемата нощ над бойните кули на ума, колкото смразяващ отвътре, щипещ и жесток студ. И нещо все ми стягаше сърцето. [13] — И нещо все ме стяга — казва Бърбидж — че трябва да подсказвам на досадния суфльор. Скупчват се, за да си стиснат ръцете и нервно се смеят преди началото. Офелия е гримирана, но още няма перука — бадемови очи, коса като на таралеж. Няколко последни въпроса към Уил: „“Ястребчета голишарчета", как се изговаря това, за бога?", но не чак толкова много — той е сътворителят на думите и играч също като тях, а не надзирател. И какви чувства изпитва към пиесата — още е жива или още е нещо в процес на раждане? Да, ако надхвърлим времето, орязваме историята с Озрик и шапката. Лицето, което Уил представя, или собствената му личност, е спокойно и сияйно и можеш да се огледаш в него, но ако се взреш по-навътре, ще видиш празно пространство, а не дълбини. Като пространството между редовете. Бърбидж, в черно, хвърля огризката си от ябълка. Нима по моя мрачен плащ, госпожо… [14] Между тях минава момчето с огледалото, което хвърля силен отблясък; от полиран сребърен лист е, защото стъклото винаги се чупи в бъркотията на гримьорната. Момчето го накланя към Уил, към Призрака. Изглеждате добре, сър. Така ли ще изглеждам, когато умра? Де да знаехме. Дали кръжим отгоре, за да наблюдаваме и да изслушаме двуличието на погребението? А сега да продължава, сега ще бъде Призракът. За известно време това, да си някой друг, пропъжда другите призраци, които го съпътстват. Напускайки света, той стъпва на сцената. Сега истинските се превръщат в призраци. Точно обратното на охлюв — той може да живее само далеч от собствената си черупка. Лица, лица, толкова много и всичките в очакване. Научаваш се да не ги виждаш поотделно, да им позволяваш да замъглят зрението ти като пухкавите глави на глухарчетата. Но не. Едно лице изпъква в най- близката галерия. Тя е там, отново. Без да я гледа, я вижда. Като бъдещето. 372 [1] „The Broken Heart“ — трагедия от Джон Форд, писана през Каролинската епоха, публикувана за първи път през 1633 г. — Б.пр. ↑ [2] Град в Северна Франция. От 1560 г. до Френската революция е известен като център за обучението на английски католици, избягали от гоненията в Англия. — Б.пр. ↑ [3] Независимо от (фр.). — Б.пр. ↑ [4] Чете като грамотен? — Чете (лат.). В старата английска практика Legit vel non? (Чете ли той или не?) бил официалният въпрос, отправян към съдията, когато затворникът пледира за привилегия на духовно лице. — Б.пр. ↑ [5] Първият стих от Псалм 51, който давали на осъдения да чете, за да докаже своята грамотност и да спаси живота си: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми“. — Б.пр. ↑ [6] Томас Декър (1572–1632 г.) — английски драматург и памфлетист. — Б.пр. ↑ [7] Шекспир, Уилям. „Както ви харесва“, 4.1. Превод Валери Петров. — Б.пр. ↑ [8] Шекспир, Уилям. „Както ви харесва“, 4.1. Превод Валери Петров. — Б.пр. ↑ [9] Шекспир, Уилям. „Сън в лятна нощ“, 1.1. Превод Валери Петров. — Б.пр. ↑ [10] Луций Квинкций Цинцинат (519–430 г. пр.Хр.) — древноримски патриций, който живее като земеделец. Става римски консул и диктатор, символ на републиканските добродетели. — Б.пр. ↑ [11] „Стихоплетец“ — сатирична театрална пиеса, написана от Бен Джонсън, играна за първи път през 1601 г. — Б.пр. ↑ [12] Напитка от бира или вино с подправки, приемана сутрин вместо закуска. — Б.пр. ↑ [13] Шекспир, Уилям. „Хамлет“, 1.1. Превод Валери Петров. — Б.пр. ↑ [14] Шекспир, Уилям. „Хамлет“, 1.2. Превод Валери Петров. — Б.пр. ↑ |