Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
ЕКЗОРФИНИ: ВРЪЗКАТА „ПШЕНИЦА-ПСИХИКА“
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| ЕКЗОРФИНИ: ВРЪЗКАТА „ПШЕНИЦА-ПСИХИКА“ Д-р Кристин Зиудру и колегите и в НИЗ подлагат глутена, основния протеин в пшеницата, на един симулативен храносмилателен процес, имитация на процеса, който се случва, след като ядем хляб или други съдържащи пшеница продукти. Изложен на въздействието на пепсин (стомашен ензим) и хлороводородна киселина (стомашна киселина), глутенът се разгражда до една полипептидна смес. Доминантните полипептиди след това биват изолирани и давани на лабораторни плъхове. Установено е, че тези полипептиди притежават специфична особеност да проникват през кръвно-мозъчната бариера, разделяща кръвния поток от мозъка. За тази преграда си има причина. Мозъкът е силно чувствителен към широко разнообразие от субстанции, които проникват в кръвта, като някои от тях могат да провокират нежелани ефекти, ако успеят да проникнат в амигдалното ядро, хипокампуса, церебралния кортекс или други дялове на мозъка. Веднъж проникнали в мозъка, пшеничните полипептиди се свързват с мозъчния рецептор за морфина, същият рецептор, с който се свързват опиатните медикаменти. Зиудру и колегите и наричат тези полипептиди „екзорфини“, съкратено за „екзогенни морфиноподобни съединения“, с което ги отличават от ендорфините, ендогенните (с естествен мозъчен произход) морфиноподобни съединения, които възникват например при силно интензивни физически упражнения. Те наричат доминантния полипептид, който прекосява бариерата „кръв-мозък“, „глутеоморфин“, или морфиноподобно съединение от глутена (макар и името да ми звучи повече като морфинова инжекция в бута). Изследователите считат, че екзорфините може да представляват активни фактори, извличани от пшеницата, които да обясняват влошаването на шизофреничните симптоми, забелязвани в болницата за ветерани във Филаделфия и навсякъде другаде. Дори нещо още по-очевидно, ефектът върху мозъка от извличаните от глутена полипептиди бива блокиран от администрирането на медикамента налоксон. Нека да разиграем една въображаема сцена като приемем, че вие сте хероинов наркоман от центъра на някакъв град. При някаква сделка с дрога нещата излизат извън контрол и ви наръгват с нож, след което ви откарват до най-близкия пункт за спешна медицинска помощ. Тъй като сте си взели много скоро дозата хероин, вие ритате и крещите срещу медицинския екип, който се опитва да ви помогне. Така че тези грижовни хора ви завързват към кушетката и ви инжектират медикамента, наречен налоксон, и хероиновото ви настроение мигом спада. С помощта на магията на химията налоксонът мигновено обръща обратно действието на хероина или всеки друг опиат, такъв като морфин или оксикодон. При опитите с лабораторни животни администрирането на налоксон блокира свързването на пшеничните екзорфини към морфиновия рецептор на мозъчните клетки. Да, блокиращият действието на опиатите налоксон предотвратява свързването на извлечените от пшеницата екзорфини с мозъка. Същият този медикамент, който изключва действието на хероина при даден наркоман, също така блокира ефектите от пшеничните екзорфини. В едно изследване на Световната Здравна Организация на трийсет и двама страдащи от шизофрения с активни аудиторни халюцинации, налоксон е демонстрирал понижаване на халюцинациите. За жалост, следващата логична стъпка – предписването на налоксон на шизофреници, консумиращи „нормална“ храна със съдържание на пшеница, в сравнение с шизофрениците, на които е предписан налоксон при диета без пшенични продукти – не е била направена. (Клинични изследвания, способни да доведат до заключения, които не подкрепят използването на медикаменти, често пъти не се изпълняват. В този случай, ако налоксонът покаже полза при консумиращите пшенични изделия шизофреници, неизбежното решение би било премахването на пшеничните изделия от диетата на болните, а не предписване на медикамента.) Събраните данни при случаите на шизофрения демонстрират, че пшеничните екзорфини притежават потенциала да предизвикват отчетливи ефекти върху мозъка. Тези от нас, които не сме шизофреници, не изпитваме аудиторните халюцинации от екзорфините, възникнали от консумацията на кравай с лук, но тези съединения си присъстват в мозъка по същия начин, както при шизофрениците. Това също така подчертава до каква степен само пшеницата е наистина уникална сред зърнените култури, тъй като други зърнени култури, такива като просо и лен, не генерират екзорфини (тъй като при тях глутенът отсъства), нито култивират маниакално поведение или отказване при хора с нормален мозък или при такива с мозъчни отклонения. Така че, ето какво представлява мозъкът ви под въздействието на пшеницата: храносмилането извлича морфиноподобни съединения, които се свързват с мозъчните рецептори за опиати. Те предизвикват нещо като възнаграждение, лека еуфория. Когато ефектът бъде блокиран или при консумация на храни без екзорфини, някои хора изпитват осезаеми неприятни ефекти, съпровождащи отказването. Какво се случва, ако на нормални хора (такива, които не страдат от шизофрения), биват давани медикаменти, блокиращи действието на опиатите? При едно изследване, проведено в психиатричния институт към университета в Южна Каролина, участници, консумиращи пшенични изделия и получаващи налоксон, са приемали 33 % по-малко калории на обяд и 23 % по-малко калории на вечеря (общо приблизително 400 калории по-малко за двете яденета), отколкото участниците, на които е било давано плацебо. В Мичиганския университет гуляйджии са били затваряни в продължение на един час в помещение, пълно с храна. (Една идея на новото телевизионно шоу „Кой ще качи най-много килограми“.) Участниците консумирали 28 % по-малко пшенични сухи твърди бисквити, тестени пръчици и гевреци с приемане на налоксон. С други думи, блокирате ли еуфоричната награда от пшеничните изделия и поемането на калории се понижава, тъй като пшеницата вече не генерира приятните усещания, стимулиращи желание за още и още. (Лесно е да се предвиди, че тази стратегия бива налагана от фармацевтичната промишленост с цел комерсиализиране на медикамент за смъкване на теглото, съдържащ налтрексон, орален еквивалент на налоксона. Медикаментът е предназначен за блокиране на мезолимбичната система за възнаграждаване, заровена дълбоко в човешкия мозък, която отговаря за генерирането на приятни усещания от хероина, морфина и други сходни субстанции. Приятните усещания могат да бъдат заместени от усещане за дисфория или неудоволствие. Следователно налтрексонът ще се съчетае с антидепресанта и предизвикващия отказване от тютюна медикамент бупропион.) Пшеницата е неизменна част при някои специфични неврологични феномени, от ефектите, съпровождащи отказването от дадена субстанция, до психотичните халюцинации. Да обобщим: • При усвояване на обикновената пшеница се отделят полипептиди, притежаващи способността да навлизат в мозъка и да се свързват с рецепторите за опиати. • Действието на извличаните от пшеницата полипептиди, т.нар. екзорфини, такива като глутеоморфин, може да бъде предотвратено с помощта на медикаментите налоксон и налтрексон, блокиращи действието на опиатите. • При даването им на нормални хора или такива с неконтролируем апетит, медикаментите, блокиращи действието на опиатите, довеждат до понижаване на апетита, ненаситната жажда и приемането на калории, също както и до угнетяване на настроението, като ефектът изглежда особено характерен при съдържащи пшеница продукти. Пшеницата в действителност почти няма равна на себе си като храна с толкова мощни ефекти върху централната нервна система. Като махнем интоксикантите от рода на етанола (като онзи в любимите ви мерло или шардоне), пшеницата е една от няколкото храни, способни да променят човешкото поведение, да предизвикват ефекти на наслаждение и да пораждат синдрома на отказването при премахването и от храната. А за да открием всички тези ефекти, се наложи да наблюдаваме пациентите с шизофрения. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|