ЧАСТ ВТОРА - ПШЕНИЦАТА – КАК РАЗРУШАВА ТОТАЛНО ЗДРАВЕТО НИ Глава 4 - Хей, пич, няма ли да си купиш малко екзорфини? Привикването към пшеничните изделия Пристрастяване. Абстиненция. Илюзии. Халюцинации. Аз не описвам психическо заболяване или сцена от „Полет над кукувичето гнездо“. Говоря за тази храна, която внасяте в кухнята си, споделяте с приятели и топите в кафето си. Ще обсъдим защо пшеницата е уникална сред храните с любопитните си ефекти върху мозъка, сходни с тези, причинявани от лекарствата опиати. Това обяснява защо някои хора изпитват нечовешки мъки при опитите си да се разделят с пшеничните изделия. Тук не става въпрос само за неадекватна решимост, затруднение или скъсване със стари навици; тук става въпрос за прекъсване на една зависимост от нещо, завладяло душата и емоциите ви, не много по-различно от безмилостната хватка, с която хероинът държи отчаяната си жертва. Макар и да консумирате кафе и алкохол, за да предизвикате определени мозъчни ефекти, пшеницата е нещо, което консумирате за „хранене“, а не за „наслаждение“. Подобно на консумирането на Kool-Aid2 по време на сборище за възраждането на Джим Джоунс, вие дори няма да осъзнавате, че това нещо, одобрено от всички „официални“ агенции, манипулира съзнанието ви. Хората, които премахват пшеницата от храната си, съобщават за подобрено настроение, по-малко колебание в настроението и по-дълбок сън само в рамките на дни до седмици от последния консумиран кравай или лазаня. Тези видове субективно „слаби“ въздействия върху мозъка ни обаче са много трудни за количествено определяне. Те също така са подвластни и на плацебо ефекта – тоест, хората само си мислят, че се чувстват по-добре. Въпреки това обаче аз съм впечатлен от факта колко постоянни са тези усещания, изпитвани от по-голямата част от хората веднъж след като отшумят ефектите на замайване на мозъка и умората от първоначалното отказване. Самият аз лично съм изпитвал тези ефекти и също така съм ставал техен свидетел при хиляди хора. Много е лесно човек да подцени психологическите ефекти от пшеницата. В края на краищата какво толкова страшно има в една невинна кифла с брашнени трици?
