1.2. Щанцоване, същност и видове
Щанцоването е метод за обработване на металите чрез пластична деформация, при който единият габаритен размер на изходната заготовка (най – често метални листове) е значително по – малък от другите два.
Характерна особенност при всички операции на щанцоването е, че те се съпровождат от пластични (необратими) деформации, големината на които значително превишава еластичната деформация, определена по закона на Хук:
,
където:
-граница на провлачване;
- модул на линейна деформация.
Големината на еластичната деформация е по - малка от 10%, докато по време на формообразуването се предизвиква изменение на първоначалните размери на заготовката в размер на 10 – 20% и повече. При отрязване пластичната деформация достига гранична стойност, която съответства на разрушаването на материала.
При щанцоването се различават четири основни вида деформации:
Рязане – отделяне на една част от материала от друга по затворен или отворен контур;
Огъване – превръщане на плоска заготовка в пространствено огънат детайл;
Изтегляне – превръщане на плоска заготовка в тънкостенен, пространствено кух и открит отгоре детайл;
Формоизменение – изменение формата на детайла чрез местни деформации;
Всеки от тези видове деформации се подразделя на редица отделни конкретни операции, характеризиращи особеностите и предназначението на производствените работи, а също така и на типа на щанцата.
Типови конструкции на щанци и характерни схеми на щанцоване
В таблица 1 са показани различни конструкции щанци, които могат да се класифицират:
- в зависимост от операцията, която изпълняват;
- по технологичен признак;
В края на таблицата са показани щанци с комбинирано действие.
Конструкциите на щанците са според В. Д. Корсаков, “Справочник по щанцоване”.
Таблица 1. Типови конструкции на щанци за изработване на характерни детайли и описания на схеми, които се прилагат при щанцоването.
Скица на типовата конструкция и на щанцования детайл, схема на щанцоване и предназначение на щанцата
Сподели с приятели: |
