2D1/2 Моделиране
Тук обекта се задава с равнинна фигура и хипотетичната и транслация или ротация по трета координата. Големината на хипотетичното преместване се задава параметрично. Тук моделът не съдържа описание на полученото тяло, но позволява представянето на обекта в аксонаметрична проекция при изготвяне на работния чертеж.
3D Моделеране – тримерно моделиране
Тримерните модели служат за представяне на обекти на проектирането в тримерно евклидово пространство, като съществуват множество различни методи за тяхното построяване (моделиране)
Действителни 3D геометчини модели на обекта, те могат да бъдат разделени на следните типове:
контурно ориентиране – ръбови модели
повърхноствно ориентирани модели
обемнно ориентирани модели – гранично и конструктивно представяне на телата, шаблонните модели, моделите извличани от копия примитиви.
Контурно ориентирани модели.
При ръбово проектиране на обекти или (WF представяне Wire Frame Representation) съставянето на контурното ориентиране 3D модел е сравнително прост, понеже геометрията на обекта се определя като набор от контури, представляващи пресечни линии на ограничаващите го повърхнини в тримерното пространство. Повърхнините, които обграждат обекта, не са дефинирани. Не може да се определи дали дадена точка се намира вътре или извън обекта. Ако се направи разрез, не е възможно да се щрихова , тъй като няма информация за физическата характеристика на обекта.
Повърхнинно ориентирани модели.
Повърхнинните модели представят обекта чрез ограничаващите го повърхнини, които от своя страна се ограничават от ръбовете. Повърхнините могат да бъдат с произволна сложност, включително и т. Нар. изкривени повърхнини. Повърхнините могат да бъдат аналитично описуеми и аналитично неописуеми. Представянето им в пространството може да стане по няколко начина:
Аналитично представяне. С квадратични функции се дефинират равнини, цилиндри, конуси, сфери. Много рядко обаче реално обекти са ограничени само от такива повърхнини.
Представяне чрез множество от точки, пренадлежащи на повърхнината.
Представяне с помощта на директриси и генератор
При този метод се дефинират няколко криви в пространството, наречени направляващи (директриси). На всяка от директрисите се определят точки, които съответстват една на друга, т.е на точка от една директриса, съответства точка от друга директриса. Тези точки се наричат опорни. Кривата която минава през набор от съответни точки се нарича генератор. При своето движение генератора образува в пространството точно определени повърхнини.
Метод на апроксимиране на сложните изкривени повърхнини чрез порции от аналитично дефинирани повърхнини
Сподели с приятели: |
