Тема : Плиска – аулът, резиденцията, столицата. Проблемът за периодите в развитието на Плиска в съвременната историография. Крепостни съоръжения и градоустройство. Дворцовият център в Плиска. Голямата базилика
Изтегляне 40.6 Kb.
|
Свързани:
Реферат В.Станев- Търновската патриаршия и Цариград през ХІV век
| Голямата базилика.
Представителният храм е издигнат на осветено от българската християнска традиция място и е замислен да бъде „свидетелство” за ранното българско християнство и доказателство за това, че то заслужава да има църковна организация наравно с големите центрове на християнския свят: Рим и Константинопол. Голямата базилика е материално изражение на идеята на българския княз за самостоятелен църковен живот, начело на който трябвало да застане Формоза. При планирането се налага строителите да оставят западната част от базиликата в руслото на изграден по времето на селището канал за отводняване, а южния стилобат на колонадата в наоса да бъде рисковано фундиран над частично засипания и стеснен кладенец, чиято действаща част била оставена в нейния южен кораб. Първоначалният план на Голямата базилика има особености, които позволяват да бъде изведен от западната църковна архитектура. Пред просторния и нехарактерен за съвременното византийско строителство атриум е бил заложен пропилей в основи като масивна кула. Нартексът е бил едноставен, както и олтара, който завършвал с изнесена напред тристенна отвън апсида.. Настъпилите през 869/70 г. църковно-политически промени и нова ориентация на княз Борис към Константинополския патриархат попречват на довършването на базиликата, според първоначалния план. Строежът е бил вече над основи, когато настъпват сериозни преустройства. Пропилеят от запад бил изоставен, пространството на атрия препланирано със затворени помещения от запад и екзонартекс от изток. В нартекса били изградени напречни стилобати за аркади, които да носят тежестта на галерия, а отстрани за тази цел били добавени помещения със зидани стълби за изкачване към галерии над притвора и страничните кораби. Олтарът бил преустроен в триделен и снабден със странични апсиди. От север и юг на пастофориите от първоначалния олтар били изградени още два анекса: северният е бил снабден с отделен олтар за съмостоятелни служби, а южният – с кръстовидна писцина за кръщения. Нововъведенията в строящия се храм са били инициатива на настаненото в Плиска през пролетта на 871 г. византийско духовенство, ръководено, изглежда задочно, от архиепископа на Хераклея Тракийска Николай, а непосредствено от неговия племенник и архидякон, който умира наскоро след това. Архиепископията-манастир. Идеята за изграждане на седалище на църковна власт при Голямата базилика е била дадена още от западното духовенство. Изборът е бил съобразен с неговите схващания седалищата на църковна власт да са встрани от центъра на същинския град. Обратно, във Византия и свързаните с нея страни, епископските и архиепископски резиденции се разполагат в централните части, в близост до администратнивно-политическия център или Двореца на владетеля. Възприемането на „западния” модел за устройване на подобно духовно-религиозно сридище в Плиска е било съвсем естествено и от гледна точка на това, че кръстовидната сграда маркира и мястото на гроба на първия български мъченик за християнската вяра Изграждането на резиденцията на „архиепископа на България” започва едва след 871 г. За целта, от три страни на базиликата била построена ограда-периболос. В нея били построени пет отделни сгради, които с прилежащите си дворове, оформят структурата на комплекс, органично свързан с огромния храм в средата му. Оградата се извисява на височина около 4 м и завършвала със зъбери, наподобяващи тези над тухлената стена около княжеските дворци. Тя, както и сградите имат градеж като на базиликата. Архиепископският дворец се намира от север на притвора на базиликата и бил свързан с нея, посредством двуетажен портик, който отвеждал в храма с неговия галериен етаж. Дворецът е бил двуетажна сграда със зала в средата и еднообразни апартаменти от двете си страни. Единият от тях обаче има отделно помещение от изток, най-вероятно домашен параклис за духовния пастир. Другият апартамент в неговия дворец е бил отреден изглежда за самия княз, който съгласно изискванията на възприетия византийски дворцово-църковен церемониял отсядал тук по време на големи християнски празници. Съвместното служение на архиепископа и княза в базиликата се е изисква да се възпроизведе устройството на големите храмове в Константинопол. Непосредствено пред страничните части на олтара са били устроени помещения-митатории за княза, както и за архиепископа. В съседство с Архиепископския дворец е построена дълга над 30 м сграда със седем еднакви помещения-келии за близките сътрудници на архиепископа и деятели в управлението на българската църква. В двата двора от север на базиликата са издигнати последователно две бани с хипокаустна отоплителна инсталация. Втората от тях се намира до големия кладенец. Там наблизо е била устроена и първоначалната кухня на архиепископската резиденция. От юг на базиликата се намира дълга над 35 м сграда с две зали и вестибюл между тях, която имала и втори етаж, изглежда със същото разпределение. Тук е настанена школата със скрипторий и дидаскалейон, както при големите храмове във византийската столица. Тук е и съсредоточена книжовната и образователна дейност на архиепископията. До 886 г. тя е ръководена от гръкоезично духовенство начело с архиепископ Георги. След това, по инициатива на княз Борис І, тя се превръща в средоточие на славянската книжовно-просветна работа, ръководена от настанените в архиепископията ученици на Кирил и Методий. Дейността на това първо славянско книжовно средище продължава до преместването на църковната катедра в Преслав . Зад сградата на школата е оставен самостоятелен и затворен от всички страни двор, в който беше открит манастирският некропол като някои от гробовете там са със запазени надгробия с надписи.Успоредно с архиепископския комплекс при базиликата действа и общежителен манастир, който устроен в отделен двор от север на архиепископията и свързан непосредствено с нея. Живеещите в двата комплекса използват базиликата за храм и се хранят в обща трапезария, която заедно с кухня и складови помещения за хранителни продукти и битов инвентар се разполага в корпус от помещения пред манастирската ограда. Постройките тук са от ломени камъни със спойка от глина, но обмазани с варова мазилка. Подът на трапезарията е бил с мраморна мозайка, както в централния неф на базиликата и в нея са могли да се хранят около 70 души. Монашеските келии са съсредоточени в сграда в източния край на манастирския двор. Тя е двуетажна, като в приземната част е имало голяма зала, а на горния келиите с покрит коридор и стълба за изкачване, Приема се , че това е първата българска обител. Църковното строителство във Външния град. Първите църкви тук са с еднообразен базиликален план, който е реплика на първоначалния план на Голямата базилика, които са разположени в различни части на подградието, но предмно в северозападния сектор. Те изпълняват ролята на енорийни храмове за основните църковни общини на територията на първоначалния християнски град. По-късно църковните енории се диференцират, тъй като значителни части от населението започва да живее в частни имения, вероятно собственост на болярски фамилии. Появяват малки, още поопростени базиликални храмове, за които се предполага, че имат частно-семеен характер. Към някои от тях се изграждат и фамилни гробници или се оформят малки некрополи. Продължава и строителството на обикновени енорийни или манастирски храмове. Досега са разкрити общо над 20 църкви характеризират българската столица от ІХ и Х в. като голям християнски център, устройван по модела на „световните” градове Рим и Константинопол. Пренасянето на политическата и религиозна власт във Велики Преслав прекъсват, а печенежките удари - преустановяват неговото постепенно утвърждаване. Изтегляне 40.6 Kb. Сподели с приятели:
|