Архитектура и градоустройство в първоначалния Дворцов комплекс В резиденцията включват отначало строежи, разположени непосредствено от север, юг и изток на така наречения Голям басейн.
Големият басейн –водохранилище е основната сграда на, която фасадата и е обърната към летния слънчев изгрев. Самата сградата заема централно място, спрямо северната и южна страни на земленото укрепление и с нея са съобразени строежите в непосредствена близост.
Водохранилището заема вкопаната част от сградата и водата в нея постъпва, посредством водопроводи от север и от североизток. Обитаемиемата пош етаж е разпределена на две равни части и е възможно е, първоначално, те да са отредени за принципия и преторий на Кампуса Плиска.
Строежите в резиденцията след пожара от 811 г.
Тронната палата. Тя е най-представителната сграда. Изградена е над извадените основи на
Крумовия дворец, около две десетилетия след пожара от 811 г. Ориентирана е север-юг с размери 52 х 26,5 м. Запазена е с приземната си част, стъпила на солидни основи. Партерният етаж е с роля на платформа, върху чиито сводове се издигала трикорабна зала с екседра и две квадратни помещения отстрани. В противоположния край има две преддверия. В северозападния ъгъл е устроен “Г”-образен коридор за дървена стълба за изкачване към сервизното помещение от запад на екседрата. В нея е стоял тронът на владетеля. Подобен коридор със стълба е имало и в югозападния ъгъл. Тя е служела за слизане от предверието към приземната част. В южното преддверие е имало широка и представнителна дървена стълба, която е завършвала пред вход към вътрешното преддверие и към залата. Строителите на Тронната палата са използвали нарочно оставените основи на кула от Крумовия дворец за издигане пред нейната фасада на дървена трибуна. Тя е еркер за церемониален показ на владетеля пред събрано на площада множество. След покръстването, подобна трибуна е била устроена към преддверието на Палатата.
Големият езически храм - той, заедно с Тронната палата и Цитаделата ограничават просторен площад с тухлена настилка и специални постаменти за триумфални надписи или византийска трофейна скулптура..
Храмът е част от култов ансамбъл,в който влизат и още няколко последователно изградени над него християнски църкви.
Планът на първия строеж е съставен от два вписани правоъгълника с ос изток-запад. Това е основен тип предхристиянски храм, познат още в Мадара, Кабаюк, Преслав, а напоследък и в Дръстър-Силистра.
Храмът е бил заложен наскоро след пожара от 811 г. Неговата надлъжна ос лежи на мислената линия, която го свързва с две различни по градеж съоръжения. От изток това е „осморкообразна” юрта, която се приема за жилище, изградено от първите заселници на Плиска – прабългарите..
Неговата форма, начин на изграждане, инвентар и начин на засипване (след опожаряване), показват, че става дума за традиционна по характер постройка, изградена и унищожена според изискванията на древнотюркски поминален ритуал. Храмът първоначално е бил част от поминален ансамбъл, свързан с ритуали, извършени в памет на авторитетен владетел, най-вероятно починалия през 814 г. хан Крум.
Превръщането на поминалния храм в сграда за универсална култова дейност е станала причина за неговото уголемяване посредством околовръстен портик. Той е бил украсен с колони с триумфални надписи за победите на хан Крум срещу Византия.
