Водоснабдяване. Мерките за осигуряване на вода в различните части на големия селищен център са съпътствали всички етапи на неговото съществуване. Открояват се най-малко три периода на водоснабдителни мероприятия.
Първият от тях е свързан с директното използване на природния ресурс от високи подпочвени и речни води в два района: в горното течение на Асар дере с неговите притоци там, както и в междуречието в рамките на съвременния град. Този тип водоснабдяване може да се оцени като традиционен.
Вторият период на водоснабдяване е обвързан непосредствено с изграждане на фортификацията на подградието. Рововете на защитните съоръжения са били прокарани с такива наклони, че да могат да играят роля на колектори и канали за атмосферните води, които са увеличавали дебита на Асар дере.
Третият период е свързан изцяло с устройването на владетелската и на други резиденции върху маловодната тераса в средата на Абобското поле, а също и с интензивното заселване на Външния град. Обезпечаването с вода на благоустроения военен и политически център, както и на поселенията с традиционен начин на живот е извършено чрез съчетаване на два различни типа водоснабдяване.
Водоснабдяването на обикновените селищни структури през столичния период запазва своя характер и облик отпреди. Използвани са локални източници: реката Асар дере с нейните естествени притоци, както и изкуствени такива в лицето на рововете-канали . Наред с това, в укрепеното подградие е било извършвано и забентване на оврази и суходолия, прорязващи общо взето равномерно цялата му площ. Независимо от това, нуждата от вода там нарастнала още преди средата на ІХ в.
За разрешаване на острия проблем в подградието е построено сложно хидротехническо съоръжение. В ждрелото на Крива река е била изградена каменна язовирна стена с дебелина над 9 м и градеж като на крепостта. От оформената там чаша на язовир водата е била откарвана, посредством дълъг 3-4 км открит канал до източната част от Външния град и долината на Асар дере.
