ТЕМА № 41 СДЕЛКИ СКЛЮЧЕНИ ПОД УСЛОВИЕ, СРОК И ТЕЖЕСТ

• 
  отлагателно условие - При него настъпването на пр. последици се поставя в зависимост от сбъдването на бъдещото несигурно събитие. Пример: размерът на имуществената вноска в една жилищностроителна кооперация, ще се увеличи, ако се повишат и цените на материалите.
  
• 
  прекратително условие - Има за последица при неговото сбъдване прекратяване на пр. последици на сделката. В случаите, когато сделката е сключена при отлагателното условие, тя не поражда пр. действие до настъпване на условието. Тя се намира във висящо състояние. Това не означава, че сделката е недействителна. Сделката сключена при прекратително условие поражда веднага пр. последици, но при сбъдване на условието те се прекратяват с обратна сила.
  

• 
  отлагателен срок - Той се нарича още начален срок. При него пр. последици на сделката възникват с настъпването на срока.
  
• 
  прекратителен срок - Той се нарича още краен срок. При прекратителният срок с неговото настъпване се прекратяват и пр. последици, които възникват от сделката. Пр. последици на сроковете настъпват за в бъдеще, а не в обратна сила.
  

• 
  недостатъци на сделката, които се изразяват в определени пороци
  
• 
  в пр. последици, които настъпват при съответни пороци на сделката.
  

• 
  недействителни сделки, които не пораждат желаните от страните пр. последици
  
• 
  унищожаеми сделки, които пораждат желаните пр. последици, но същите могат да бъдат заличени, т.е. анулирани с обратна сила от момента на тяхното сключване.
  

• 
  нищожни пр. сделки - Този вид недействителни сделки съдържат най-голям порок. Те са уредени в чл.26, ал.1 и ал.2 на ЗЗД. Основанията за нищожност са противоречие и заобикаляне на закона.
  
• 
  противоречие на добрите нрави (правилата на добрите нрави)
  
• 
  договори върху неоткрити наследства
  
• 
  начална невъзможност на предмета на сделката
  
• 
  липсата на съгласие
  
• 
  липса на форма
  
• 
  липса на основание
  
• 
  производните договори
  

Унищожаемите сделки са вид недействителни сделки, които страдат от пороци на волеизявлението. Основанията за унищожаемост също са уредени изчерпателно от чл.27-33.

• 
  недееспособни лица
  
• 
  при грешка
  
• 
  при измама
  
• 
  при заплашване
  
• 
  при крайна нужда.
  

Недействителните сделки се различават и от т.нар. незавършени фактически състави. При тях пр. последици, които страните целят не се пораждат, защото не са осъществени един или повече ЮФ. Това е характерно за фактическите състави. Например: не може да възникне една жилищно-строителна кооперация без регистрацията и` в съда.

• 
  сключването на един многостранен договор и изготвянето на устав на бъдещата жилищно-строителна кооперация, избор на ръководството
  
• 
  регистрацията на жилищно-строителна кооперация в съответния окръжен съд. Тя има конституитивно действие. В този момент възниква и ЮЛ.
  

• 
  противоречие на договора със закона - Сделката е сключена в противоречие на закона, когато тя е в несъответствие с императивни ПН на закон или подзаконави нормативни актове. Несъобразяването с императивните ПН е едно субсидиарно основание. Всяко едно нарушение на закона, неспазването на неговите изисквания разкрива известни нюанси. Така например, неспазването на редписаната от закона форма е също нарушение на закона. Това основание е въздигнато като самостоятелно основание за нищожност съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД. Затова при решаването на въпроса дали една сделка е нищожна на едно от изброените основания в двете алинеи на чл.26 първо следва да се провери дали сделката не следва да се квалифицира като нищожна на основанията извън противоречието на закона и след това тя да бъде обявена за нищожна, поради противоречие на закона. С др. думи следва да се има предвид, че всяко изрично формулирано основание изключва приложението на общото правило. Нищожността поради противоречие на закона е налице, когато се установи обективно несъответствие с повелителната ПН. Субективният елемент, т.е. знанието или незнанието са прелевантни. Съдебната практика е установила много случаи на нищожност на сделките, поради противоречие на закона. Продажбата на отделно помещение от едно жилище води до нищожност на сделката. Завещание с две различни дати води до същото.
  
• 
  заобикаляне на закона - То е налице, когато страните по една пр. сделка съзнават, че преследват неправомелна цел, която те постигат посредством др. сделки, които сами по себе си не са забранени. Например, в чл.185 на ЗЗД е установена забрана да бъдат купувачи даже на публична продан на съдиите-изпълнители.
  
• 
  противоречие на договора на добрите нрави, т.е. на правилата на морала - Понятието добри нрави трябва да се разбира като критерии и норми на поведение, установени в едно общество. Добрите нрави представляват етични възгледи и правила на поведение, които се възприемат от по-голяма част от хората. Затова не всички пр. системи възприемат идеята за санкциониране на т.нар. противонравствени сделки.
  
• 
  сделки върху неоткрити наследства - При тях страните извършват разпоредителни действия с имуществени права, на които те не са носители. Те не са собственици на правата, а очакват да ги придобият по наследство. Неморалният характер на тази сделка се състои в това, че лицата приживе на наследодателя се разпореждат с имуществото му, чието придобиване в бъдеще зависи от смъртта на неговия собственик. Нищожността на това основание се прилага и при едностранните пр. сделки.
  

• 
  начална невъзможност на предмета - Предметът на всяка една пр. сделка е съществен елемент на сделката. Уговарянето на невъзможен предмет съставлява пречка за пораждане на желаните пр. последици. Невъзможността на предмета може да бъде фактическа или правна. Фактическа невъзможност има, когато вещта е погинала. Невъзможността е правна, ако например е учредено право на строеж (суперфиция), когато за строителния план съгласно ЗУТ не се допуска това. От невъзможността на предмета трябва да се различава забранения предмет. При него сделката се явява нищожна, поради противоречие на закона. Основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета към момента на сключване на договора. При частична невъзможност сделката поражда пр. действие, но може да бъде развалена, поради виновно неизпълнение. Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет.
  
• 
  липса на волеизявление или липса на съгласие - Към това основание следва да бъдат класифицирани онези пр. сделки, при които макар външно да е била обективира воля, зад така изразеното волеизявление стои липсата на вътрешно волево решение (липсва съгласие) (сделки сключени от малолетни деца, сделки сключени при насилие и др.).
  
• 
  липсата на форма - Неспазването на предписаната от закона форма е основание за нищожност на сключения договор. Всички ПН в действащото законодателство, които установяват изисквания за спазване на определена форма на сделките са императивни ПН. Такива са: чл.18 от ЗЗД, чл.18 от Закона за собствеността, чл.402 от Закона за наследството.
  
• 
  липса на основание - По действащото у нас законодателство преобладаващият брой пр. сделки са казуалните сделки, това е непосредствена и типична цел. При продажбата основанието за прехвърляне на собственост от страна на продавача е цената, която той ще получи от продадената вещ. За купувача плащането на определена цена се осъществява с оглед придобиването на правото на собственост върху дадена вещ. Когато една казуална сделка е без основание, тя е нищожна. В закона е установена една презумпция за наличието на основание на сделката. Върховният съд приема, че един алеаторен договор за издръжка и гледане, сключен с лице, за което приобретателят е знаел, че ще почине, е нищожен.
  

• 
  недееспособност - Съгласно чл.27 унищожаеми са договорите, които са сключени от недееспособни или техни представители при нарушаване изискванията установени в закона. Съгласно чл.73, ал.1 и 2 на Семейният Кодекс при разпореждане на имущество на недееспособни лица се изисква предварително разрешение от районния съдия. Такова се издава, ако сделката е в интерес на недееспособния. Ако сделката е извършена от малолетен, тя е абсолютно нищожна (липсва съгласие). Нищожно е и разпореждането с имущество на недееспособен при отказ на права или при неговото обременяване с ипотека, залог или поръчителство.
  
• 
  грешката - Тя е уредена в чл.28 и съответно в чл.43, буква Б от Закона за наследството във връзка със завещанието. Грешка при сключване на договор е налице, когато лицето, което я е сключило, е имало невярна представа или въобще не е знаело обстоятелствата, които са от съществено значение при изразяването на волята. Грешката е основание за унищожаемост, само ако лицето, което е сключило договора, не би го сключило, ако знаеше конкретните обстоятелства. Има 2 вида грешки: грешка в предмета на сделката и грешка в лицето. Грешката в мотива не е основание за унищожаване на договора. Грешката в предмета е основание за унищожаване на сделката, само когато се отнася до неговите съществени качества. Грешката в лицето е основание за унищожаването на сделката, само когато тя е сключена с оглед на личността. Грешка в количеството - в ЗЗД в чл.28, ал.2 е предвидено, че грешка, която се отнася до пресмятането, не е основание за унищожаване на договора, а подлежи на поправяне. Когато една сделка е сключена при грешка, страната която иска да развали сделката, е длъжна да обезщети др. страна за причинените вреди, освен ако докаже, че няма вина в изпадането си в грешка или др. страна е знаела за грешката.
  
• 
  измамата - Тя е уредена в чл.29 на ЗЗД, чл.209 и следващите в НК. Измамата е основание за унищожаемостта на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които др. страна или третото лице са предизвикали умишлено. Измама има, ако въвеждането в заблуждение решаващо е изиграло роля при сключване на сделката. Въвеждането в заблуждение може да се извърши чрез неверни разяснения, употреба на алкохол, упойващи вещества и др.
  
• 
  заплашване - чл.30 от ЗЗД - Заплашване има в случаите, когато върху психиката на лицето, което сключва сделката е упражнено психическо въздействие. Заплашването се различава от насилието. При него лицето формира пр. воля, но упражненото заплашване предизвиква основателен страх у лицето, което сключва сделката. Този въпрос се преценява във всеки конкретен случай. Заплахите може да се отнасят до живота и здравето на лицето, което сключва сделката или може да е отправено по адрес на близки на заплашения.