Тема №1 Понятие за вещно право. Вп като част от обктивното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вп

Правото на собственост е едно от най-важните субективни права. По всички правни системи е защитено от държавата. Според чл.17, КРБ – частната собственост е неприкосновена, също защитата на собствеността е уредена – чл.2, ал.2, ЗС и др. С оглед реда за осъществяване, правната защита на вещни права може да се разграничи на:

– наказателноправната защита. Съдебно установяване и налагане на санкции предвидени в НК за престъпления против собствеността. Глава 5 от НК определя фактическите състави и наказанията за кражба, грабеж, присвояване на чужда вещ и др.

- административно-правна защита – чл. 215, ЗУТ „Индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот.”

- гражданско-правна защита – може да бъде вещно-правна, облигационно-правна (чл.45, ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму), наследствена, семейно-правна (съпругпродал жилището, което е СИО – съпругата предевява иск). Вещноправната защита обхваща специално уредени от норми на ВП искове – ревандикационен, негаторен, иск за определяне на граници, установителен иск. Тяхната защита има вещноправен характер и не бива да се смесва с посесорната защита – исковете по чл.75, 76 от ЗС, които защитават владението.

При този иск всяка от страните се явява едновременно ищец и ответник. Тежестта на доказване лежи и върху двете страни. Ищецът да докаже не само, че той е собственик, но и да установи, че ответникът е собственик на съседния имот. Необходимо е и заключение на вещо лице, за да се определи точното местонахождение на границите. Съставя се скица. В съответствие с доказателствата, съдът ще определи границите между имотите. Този иск няма осъдителен характер. Има установителен.

Защо тогава владелеца прави разноски? Той прави всичко това, защото смята, че ще стане собственик чрез предобивната давност, защото вярва, че ЗС ще го направи собственик след 5 или 10 години на непрекъснато владение. Не винаги това става. Правото не позволява обаче неоснователно обогатяване. Всеки който е получил нещо без основание е длъжен да го върне – ЗЗД. От ЗС е видно, че право да иска разноските направени върху чуждия имот има не само владелеца. Неговата претенция е спрямо собственика. За да възникне правото на вземане е необходимо две условия – да са направени разноски /подобрения/ и те да съществуват. Ако веща е погинала след подобренията те не могат да се търсят от собственика.

2. Видове разноски, които владелеца може да иска от собственика :

Необходими – това са разноски без които веща съществено би се повредила или би погинала. Например да се поправи покрива или да се храни животно. Владелецът не е длъжен да прави тези разноски и ако не ги извърши не носи отговорност към собственика дори веща да погине;

Полезни разноски – чл. 74 от ЗС ги нарича подобрения.Това са онези разноски които без да са необходими за запазване на веща са довели до увеличаване на нейната стойност. Няма значение с каква цел са направени, достатъчно е те реално да са увеличили стойността на веща. Няма значение и това, че собственикът може да не ги иска, защото предпочита имота му да не бъде застроен, ограден и т.н.;

Разноски за добивите /плодовете/ - това са разноски извършени от владелеца без които не биха се получили добиви или както ги нарича чл. 73 от ЗС – плодове. Такива са разноски за торове, семена и др.

Вземания за необходимите разноски – право на вземания за тези разноски има както добросъвестния така и недобросъвестния владелец. Трябва да е съществувала обективна необходимост те да се извършат. Владелецът трябва да докаже тази необходимост. Дължат се разноските, които владелеца е направил до заплащането на тези разноски от собственика, само добросъвестния владелец има право да задържа веща.

Вземания на подобрения – както добросъвестния, така и недобросъвестния владелец има право на вземания за направените от него подобрения в чужд имот. Те обаче са различни:

Права на добросъвестния – може да иска за подобренията които е направил сумата с която се е увеличила стойността на веща в следствие на тези подобрения;

На недобросъвестния – може да иска за подобренията които е направил само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения.

ЗС не урежда възможност собственикът да иска от владелеца да вдигне, премахне направените подобрения. ЗС дава право на задържане само на добросъвестния владелец, като той има това право само до заплащане на подобренията и на разноските. Вземането за разноски и подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещен иск, чрез възражения по предявен иск за връщане на веща. Допустим е и възстановителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски.

Добросъвестният владелец става собственик на плодовете от чуждата вещ до предявяване на иска за връщането й. Недобросъвестния владелец няма право да получава добивите от чуждата вещ. Той дължи връщането им на собственика включително и обезтенеия за тези които е могъл да получ, но като си преспадне направените за тези плодове разноски. Ако недобросъвестния владелец е направил разноски, но не с получени плодове, той няма от какво да приспадне тези разходи, не може да извърши прихващане, защото няма насрещно вземане, няма вземане на собственика за тези плодове. Следователно правото за вземане на разноските за плодовете може да се упражни само чрез компенсация.

Видове придобивни способи:

А) чл.77, ЗС – чрез правна сделка, по давност или по др. начини, определени от закона – за правото на собственост. Чл.85, ЗС сочи същите способи за придобиване на ВП.

Б) според наличието на правоприемство: - първично придобиване – не се изисква съществуването на това право у друго лице – напр. давност.- производно придобиване – преходно съществуване на ВП у друго лице, което то прехвърля на приобретателя. Налице е правоприемство – напр., за да стане купувачът собственик, е необходимо продавачът да е бил такъв.

В) според приложното поле. - общи – придобиват се ВП върху всякакъв вид вещи. - специални – придобиват се ВП само върху определен вид вещи.

Г) с оглед наличието на владение като предпоставка за придобиване на ВП може да има придобиване, основано на владението. Например придобивната давност. Може да има придобиване независещо от владението – напр. чрез правна сделка.

А) отказ от право на собственост

Б) конфискация

В) реституция – правен способ за възстановяване на предшестващо и принудително прекратено право на собственост върху определени от закона обекти в полза на държавата.

Придобивните способи се делят на 2 големи групи: първични и производни.

Характерно за първичните е липсата на праводаване. Първичните способи имат сравнително ограничено приложно поле. При този способ придобиването се извършва въз основа на упражнявано владение в определен срок. По давност се придобиват движими и недвижими вещи, както право на собственост така и ограничени права. Първичен способ е придобиването на плодовете от добросъвестен владелец и този по предварителен договор, съгласно чл.71 ЗС. Преработването и присъединяването също са първичен придобивен способ.

Придобиването по чл.78(1) ЗС на движима вещ.

Особен придобивен способ представлява конфискацията. Тя се счита за първичен тогава, когато не се държи сметка за това кой е собственик на вещта. В останалите случаи тя е производен способ. Като първичен способ конфискацията е регламентирана в чл.242(7), НК. Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо кой е собственикът. Също чл.242(8) НК - превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е….

Сделките – теорията обособява 2 големи групи производни прехвърлителни способи:

1. транслативна сукцесия - при тази група праводателят прехвърля цялото право, което притежава. Пр. Лице продава собствен недвижим имот.

2. учредителна сукцесия - праводателят прехвърля само част от своите права, като по този начин се стига до учредяване на орган на ВП. Пр. Собственик на недвижим имот прехвърля само част от правомощията си при използването на имота, като по този начин учредява вещно право на ползване. Възможно е съчетание на двата способа. Прехвърля се недвижим имот и същевременно се учредява сервитут върху друг имот. Особеното при производните способи е тяхната форма. Първичните по принцип са неформални, докато при производните се въвежда определена форма: нотариална при недвижимите; писмена с нотариална заверка на подписите за някои вещни права, движими вещи или дялове от търговски дружества; обикновена писмена форма в останалите случаи.

- да е установена фактическа власт върху движимата вещ. Прехвърлителят да не е собственик.

- владението да е придобито на правно основание, годно да прехвърли собствеността, напр. сделка. - правното основание да е възмездно - владелецът да е добросъвестен, да не е знаел, че придобива от несобственик.

Правна същност

- няма правоприемство, защото праводателя е несобственик. Има мнения, че чл.78 установява презумпция, че владелецът е собственик. Приема се, че тази презумпция е необорима.

- приобретателят черпи правата си пряко от закона, защото праводателят е несобственик.

- вещта се придобива пряко по силата на закона и ако върху нея е имало ограничени ВП върху чужда вещ, те се погосяват.

1.Обект на придобиването – движими вещи или ценни книги на преносител.От общия състав на ценните книги трябва да изключим както поименните, така и безналичните ценни книжа.

2.Правно основание – под този термин в закона се разбира производен придобивен способ.Основанието трябва да е валидно.нищожното основание не води до придобиване, т.е ако е предвидена форма за него, то тя трябва да е спазена.

3.Придобиването да е станало от несобственик.

4.Субективното отношение на придобиващия спрямо неговия прехвърлител. Законът изисква купувачът да не знае, че неговия праводател не е собственик.

5.Свързан е със спецификата на способа, която го отличава от добросъвестното владение. Изисква се придобиването да е възмездно. Законът не изисква пълна възмездност.

Същността на придобиването по чл.78 не се приема еднозначно в правната литература. Според едни автори става дума за придобиване по давност, като в този случай се налага терминът „моментна давност”. Това схващане се критикува с оглед специалните разпоредби за придобиване по давност, които предвиждат строго определени законови срокове. Според други приема се, че е налице един специфичен придобивен способ, които има първичен характер. При него е налице праводаване. В същия текст (чл.78, ал. 2 ЗС) са установени някои възможности за защита на действителния собственик, след като е извършено прехвърлянето на неговата вещ. Законът установява 2 основания за защита на действителния собственик и един 3 годишен срок, в който той може да я резлизира.

1.неговата движеща вещ да е била открадната.

2.тя да е изгубена

При наличие на което и да е от (1) и (2) собственикът може да предяви иск към добросъвестен владелец в 3 годишен срок от кражбата или изгубването.

Правилото по чл.78 не се прилага, когато за движима вещ прехвърлителният способ изисква нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписа. В нашето законодателство тези 2 форми са установени за следните движими вещи: кораби и коли. Това правило установява защита при придобиването на леки коли, които вече имат първична регистрация в страната.

ТЕМА № 27 Придобиване по давност.
Способ за придобиване право на собственост и други ВП върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в определен от закона срок.

Придобиването по давност става при сложен фактически състав.

- за недвижими вещи – 5 год. (добросъвестен владелец) и 10 год. (недобросъвестен).

- движими вещи – 5 год. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението.

В) волеизявление на владелеца – на владелеца е предоставено правото да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Може да предяви установителен или осъдителен иск за собственост. Ако срещу него е предявен петиторен иск, той може да направи възражение, че е придобил имота по давност. Придобивната давност е уредена – чл.79-86, ЗС.

Придобивна и погасителна давност.

Придобивната – придобиват се права, а при погасителната – погасява се правото на иск. С придобивната давност се придобиват права, които поначало не се погасяват по давност. Придобивната давност се урежда от ЗС, а погасителната от ЗЗД.

Приложно поле на придобивната давност. По давност може да придобива право на собственост само владелеца. С нея се придобиват само ВП. Обект – всякакви вещи – движими, недвижими. Не може да се придобива по давност публична, държавна или общинска собственост, движима вещ, владението върху която е установено чрез престъпление.

Видове придобивна давност.

- кратка – 5 год. – добросъвестно владение на недвижим имот.

- обща – 10 год. – недобросъвестно владение. Движима вещ извън чл.78 – 5 год.

Спиране на придобивната давност. Придобивна давност не тече:

- между родители и деца, докато упражняват родителски права, респективно между намиращите се под настойничество и попечителство и техните попечители и настойници.

- между съпрузи.

- за вещи на лица, които по закон или по разпореждане на съда се намират в управление на друго лице, докато то ги управлява.

- за вещи на лица под 18год. или на поставени под запрещение, за времето, през което нямат законен представител или попечител или 6 мес. след назначаването на такъв или след прекратяване на недееспособността им.

- при петиторен иск, давност не тече, докато трае процесът. Не може да се придобиват по давност имотите на ЮЛ от негов управител, директор, нито от работника.

А) чл.116, ЗЗД.

- с признаване правото на собственост от владелеца чрез едностранно волеизявление.

- с предявяване на петиторен иск срещу владелеца.

- с предприемане на действия за принудително изпълнение на осъдително решение по петиторния иск.

Б) чл.81, ЗС – изгубване на владението за повече от 6 мес.

- с изтичане на давностния срок владелецът може да придобие правото, което фактически е упражнявал.

- новият собственик може да се брани вече и с петиторни искове.

- владелецът става собственик при волеизявлението му – когато се позова на изтеклата давност.